№ 45
гр. Варна, 01.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Д. Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско
дело № 20223001000523 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:10 часа се явиха:
Въззивникът „Дафлорн МЛМ“ ЕООД, гр.София, редовно уведомен от предходно
съдебно заседание, за него се явява лично Б. А. – управител и с адв. Н. Д., редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна „Дафлорн“ ООД, гр.Добрич, редовно призована, за нея се
явява д-р Д. П. – управител и с адв. Б. К., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки
по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът докладва постъпило писмо с вх. № 555/24.01.23 г. от Центъра за медиация,
съдебен район Окръжен съд – Варна, с приложен към него доклад от медиатора Е. Р.
относно проведената процедура по медиация между страните, която е била прекратена, тъй
като страните не са могли да сближат позициите си във връзка с цялостното уреждане на
отношенията си.
Управителят Александров на въпрос на съда: На първата среща другата страна
присъстваше, ние бяхме онлайн, така се бяхме разбрали с медиатора. Ние бяхме направили
нашите изчисления. Другата страна искаше да се споразумеем по двата иска – искът по
текущия, по който се явяваме и по другото висящо производство пред Окръжен съд –
Добрич. Бяхме направили калкулации, включително лихви, разноски, абсолютно всичко към
31.12.2022 г. Двата иска със всички лихви към 31.12.22 г. почти възлизаха на почти 1,2
1
милиона. Ние предложихме да намалим 20%, т.е. да бъде един милион иска, което намираме
за голяма отстъпка, 200 000 лева според нас не е малка отстъпка. Другата страна предложи
да платят 70 000 лева, което пък според нас е твърде далеч от нашия иск и според техните
очаквания трябва да направим почти 95% отстъпка, което е твърде голяма отстъпка и в
крайна сметка не можахме да се договорим за размера на обезщетението.
Втората среща беше много кратка. Тя беше по-скоро от гледна точка на това, че
медиаторът даде време на другата страна, за да могат съдружниците и другия управител да
изразят становище по нашето предложение. Представиха едни декларации от другата
страна, с които те не се съгласяват с нашето предложение по отношение на размера и не
можем да се договорим всъщност по отношение на размера. Те предлагат отново различни
суми в различните декларации, до размера от 70 000 лева.
Управителят П. на въпрос на съда: Нямам какво да допълня. Провела съм разговори
със съдружниците и с другия управител, не са съгласни със сумата поискана от въззивната
страна. Засега няма промяна в нашето предложение. На този етап не сме готови на
споразумение.
Управителят Александров: Смятам, че много са ни раздалечени позициите, за да
могат да се доближат.
Адв. Д.: Представям на съда и моля за приобщаване по делото на нововъзникнало
доказателство - декларациите от дата 23.01.23 г., с които двамата собственици на капитала и
управителят, който не се явява на ответното дружество всъщност по съществото на спора
правят конклудентни изявления, че признават основанието на иска, но оспорват неговия
размер. Същото е относимо към предмета на спора, същевременно е нововъзникнало
доказателство.
Адв. К.: Не е основателно искането. Това не е доказателство по предмета на спора.
Както беше обявено медиацията се опита да сближи позиции и разговорите по принцип са
конфиденциални. Това, че сме направили предложение за плащане на някаква сума не е
признание на иска и ние го потвърдихме и пред медиатора. Злоупотребява се в момента с
опита да постигнем приключване на два съдебни спора, с които са направени до тук много
разноски. Нашето предложение за сумите по-скоро отчита разходите, които са направени за
това производство, а не че се дължи сума за това, че трябва да обезщетим и другата страна
за вреди.
Съдът намира, че представените писмени документи са недопустими доказателства в
гражданския процес, доколкото същите са съставени за нуждите на проведена по
инициатива и по предложение на съда процедура по медиация, която има за цел да сближи
позициите и евентуално да преустанови възникналия между страните спор, с цел
преустановяване на съдебния процес.
Ето защо, съдът намира, че искането следва да бъде оставено без уважение, поради
което
2
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за приемане като доказателство
на декларации от съдружниците и другия управител на дружеството и връща същите на
въззивника.
Адв. Д.: Нямаме други искания по доказателствата. Нямам списък на разноските.
Адв. К.: Нямаме искания по докзателствата. Представям и моля, да приемете списък
на разноските по делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Д.: Моля, разглеждайки спора по същество да постановите съдебно решение, с
което уважите изцяло подадената въззивна жалба, като признаете съдебното решение на
първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно в частта, в която е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл. 71 вр. с чл. 82 от ЗЗД от ищеца „Дафлорн МЛМ“
ЕООД. Мотивите ни за неправилност на съдебното решение са следните: На първо място
съдебното решение е немотивирано изцяло. Съдът се е ограничил със съдебното решение да
разгледа въпрос относим към нищожността на чл. 1 и чл. 15 от Договора сключен между
страните през 2016 г., които са нарекли за дистрибуторски, но пред първоинстанционния съд
са събрани достатъчно доказателства, които установяват, че между страните се е
реализирало правоотношение, което изцяло покрива характеристиките на косвеното
търговско представителство. Самият съд в тази насока в мотивите си възприема
отхвърляйки насрещния иск, предявен от дружеството „Дафлорн“, че между страните не се е
реализирала правна сделка с характеристиките на договор за продажба или договор за
дистрибуция, поради което оставя насрещния иск като неоснователен, т.е. от една страна
между страните не е съществувала сделка, съдът това го приема за установено. Самата
експертиза извършена пред първоинстанционното производство обаче установява по
безспорен начин, че ответната страна в процесния период от 2016 г. до 2020 г. – момента на
прекратяване на възникналото правоотношение е извършвала продажба на продуктите от
сериите „Лактера“, „Биомилк“ и др. на други търговски дружества в България след като с
договора обаче по задължението да предостави изключителните права върху
разпространението на продуктите на територията на България на дружеството-ищец пред
първоинстанционния съд. Включително на стр.6 от експертизата вещото лице казва по
безспорен начин, че ответното предприятие имало регистрирани касови апарати за продажба
при условие, че те са производители. Да, наистина имат правото да продават, съгласно
предмета си на дейност, като предприятие могат и да продават продуктите си, но съгласно
споразумението постигнато между страните в процеса, те са могли да извършват продажби
на територията на чужбина, на територията на България продажбите е трябвало да минават
единствено и само чрез търговското предприятие на ищеца. Вещото лице в експертизата си
казва, че за периода от 2016 г. до 2020 г. дружеството „Дефлор“ ООД е продавало стоки от
3
процесните серии на продуктите в България, включително и на „Дафлорн МЛМ“ ЕООД,
като установява размер на продажбите с по-висока надценка реализирана от
производителите за разлика от дружеството-ищец в размер на 583 799 лева, която всъщност
е трябвало да бъде възнаграждението на ищцовата страна по договор за търговско
представителство. Освен това, атакуваното решение е неправилно и в частта, в която
възприема, че чл. 1 и чл. 15 от договора са нищожни, поради факта, че противоречат на чл.
15 от Закона за защита на конкуренцията. В предходното съдебно заседание казах, че
решаващият съд неправилно е възприел, че бидейки производител на 100% на собствените
си продукти, дружеството ответник притежава 100% от съответния пазар. Закона за защита
на конкуренцията дава изрично определение за това какво представлява съответен пазар,
както редица решения на Касационния съд дават определение за съответен пазар, което
означава, че това са стоките и продуктите родово определени, които са взаимно заместими
на съответния пазар. Публични са данните, че оборотите за 2020 г. в България на стоки от
вида хранителни добавки и пробиотици е от два милиарда лева, от които съгласно
експертизата ищцовата и ответната страна, двете дружества са реализирали приблизително
два милиона лева за четири години, т.е. 0,1% от съответния пазар. Възприемайки това
погрешно становище, че ответното дружество притежава 100% от съответния пазар,
неправилно е стигнал до заключението, че е налице картелно споразумение между страните
в процеса, поради което е обявил чл. 1 и чл.15 от процесното споразумение за нищожни.
Има едно друго правно противоречие, на което следва също да обърнете внимание, че
съгласно решението на Касационния съд, са нищожни споразуменията в тяхната цялост, а
не отделни части от споразуменията, които обаче имат за цел да възпрепятстват
конкуренцията на съответния пазар, което становище не може да бъде споделено в
конкретния случай. То е абсолютно правно неиздържано. След това съдът мотивира, че не
може да бъде приложено и правото de minimis, тъй като бидейки 100% производители на
собствените си продукти, което е очевадно, но това не е равно на 100% от съответния пазар
в България на взаимно заменяеми родово определени вещи. С 0,1% от съответния пазар,
съдът погрешно възприема, че не може да бъде приложено изключението на чл. 16 от
Закона за защита на конкуренцията за правилото de minimis, поради по най-лесния начин
решава спора, провъзгласявайки за нищожни чл. 1 и чл. 15, без обаче на база на събраните
по делото доказателства да мотивира по същество решението си – какво е възникналото
правоотношение между страните и тогава да стигне до правилния извод, обсъждайки
събраните гласни доказателства пред първа инстанция и самата експертиза, която по
безспорен начин установява, че ответната страна е извършвала продажби на пазара в
противовес с договореното с ответника, който от своя страна се е ангажирал да инвестира
средства за развиване на търговската мрежа за сметка на производителя, който е избрал този
бизнес модел за разпространение на неговите стоки в България и който плюс това е ползвал
изградената софтуерна система за продажба на стоките от дружеството „Дафлорн МЛМ“
ЕООД.
Предвид на всичко това, моля да постановите решение, с което да отмените
атакуваното като ми дадете срок за писмени бележки по същество.
4
Адв. К.: Моля, да постановите решение, с което потвърдите решението на Окръжен
съд – Добрич като правилно. Твърдим, че при неговото постановяване няма допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон и решението е обосновано за изводите, които
съдът е приел като определящи неговия изход. Следва да се сподели и като правилен
изводът на съда, че не е налице доказана вреда от неизпълнение на договор, тъй като
твърденият за нарушен чл. 15 от Договора за дистрибуция във вр. с чл. 1 представлява
уговорка, която е нищожно споразумение, с което се ограничава конкуренцията. Няма да
излагам в момента аргументи по този извод, защото имам подробни представени такива в
отговора на въззивната жалба, към които препращам. Неправилно се тълкува от страна на
жалбоподателя пазара, за който съдията е приел, че се нарушава конкуренцията.
Действително „Дафлорн“ е единствен производител на тези пробиотици, които са посочени
в договора, но не може да се разглежда пазара за тяхното разпространение като общо пазар
за хранителни добавки по една причина, че тези продукти за които става дума на „Дафлорн“
ЕООД, всички те са защитени по Закона за патенти на РБългария, от Закона за марките,
географските означения и не отговарят на критерия да бъдат взаимозаменяеми и заместими.
Самият факт, че те имат патент и търговска марка означава, че е била проведена експертиза,
която е установила тяхната уникалност и те не могат да бъдат изобщо заменяни с други
добавки. Ще обърна внимание, че ние не сме разчитали само на този аргумент, когато сме
изготвяли нашата защитна теза. Ние твърдим, че поначало ищецът не изложи ясни
твърдения в исковата си молба. Той не твърди кои конкретни сделки са го увредили, а
твърди, че бил научил от интернет, че тези пробиотици, които са предмет на договора се
продавали от други лица, които биха могли да бъдат продажби от негови дистрибутори.
Всъщност цялата позиция на ищеца по делото беше да се постави задача на експертиза и
чрез експертизата да намери информация с която да обоснове своята теза, а то би трябвало
да бъде обратното – да направи твърдения, които да доказва. Той не доказа нито един от
елементите на чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 82, след като твърди пропусната полза би трябвало да
докаже, че е имал сигурно реално очакване на увеличаване на имуществото, което е било
предвидимо при сключване на договора и което в резултат на действията на ответника е
пропуснато. Такива твърдения няма. Не можем да приемем, че следва да се установява какви
са били оборотите на дружеството и да се правят хипотетични варианти с надценки за да
може да се докаже исковата претенция. Ние смятаме, че заключението на вещото лице
изразява някакви представена хипотетична вреда. Твърдим, че вредата като пропусната
полза би следвало да се основава на пропусната печалба, да се реализира от конкретни
сделки, т.е. печалба, която е установена и след приспадане на определените данъци.
Считам също, че ищецът би следвало да поясни първоначално заведеният иск от
100 000 лева какви вреди включва , за кой период от време. Той е предявен като
частичен, но за коя година, за кои сделки? Това не е уточнено. Това ни попречи да се
защитим и по друга причина, защото самата лихва за забава, която претендира с втория си
иск ищеца, следва да се отчита от момента на увреждането, а ние не можем да разберем
вредата как е калкулирана като сума – обезщетението за вреда. По тази причина сме заявили
и възражение за изтекла тригодишна давност, с която е погасено евентуално вземането за
5
обезщетение за пропуснати ползи, което също трябва да се отчита от момента на
изискуемост, а този момент на изискуемост също тече от момента на увреждането. Не
можем да изчислим сумите, затова и в защитата, която представихме пред Районен съд –
Добрич, коментираме принципно въпросите, но не и с цифри защото и със самото
увеличение на иска, което направи ищеца не стана ясно той какво увеличава – коя сума. При
увеличението на иска той е направил разпределение по години, каквото го няма в исковата
молба. В тази връзка, моля да ми дадете възможност за писмени бележки, където да изложа
подребно всички тези аргументи и да ми присъдите разноските в случай, че потвърдите
решението.
Съдът, дава възможност на процесуалните представители на страните да представят
писмени бележки - в едноседмичен срок за въззивника и 10-дневен срок за въззиваемия от
изготвянето на протокола, с преписи за другата страна.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от закона
срок.
Разглеждането на делото приключи в 15:25 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6