Решение по дело №2214/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на на директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“, при Комисия за защита на потребителите против решение № 941/04.03.2023г., постановено по АНД № 2216/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е било отменено наказателно постановление (НП) № 001027/15.12.2022 г. на директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен, Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ в Комисия за защита на потребителите, с което е ангажирана административно - наказателната отговорност на В. Т. ЕООД за нарушение на чл. 68в вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68з, вр. чл.68и, т.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на основание чл. 210а от същия закон му е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер 2 000 лв.

Касаторът оспорва изцяло съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че оспореното наказателно постановление е законосъобразно, издадено е при съблюдаване на процесуалните норми и при спазване разпоредбите на материалния закон. Излага аргументи, с които се домогва да обори изводите на въззивната инстанция за това, че поведението на търговеца не представлява нелоялна търговска практика. Счита, че обвързването на няколко артикула от предлаганите на плажа представлява такова нарушение, тъй като това обстоятелство се установявало едва намясто след разполагане в платената зона, което създавало объркване.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по касация, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който оспорва касационната жалба и обосновава теза в подкрепа на първоинстанционното решение.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил НП № 001027/15.12.2022 г. на директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“, при Комисия за защита на потребителите, с което на касатора, за нарушение на чл.68в, във вр. с чл.68г, ал.4, във вр. с чл.68з, вр. чл.68и, т.1 от ЗЗП, на основание чл. 210а от ЗЗП е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, но неправилно е приложен материалния закон, тъй като безспорно установените факти не сочат на извод за допусната форма на нелоялна търговска практика.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.

От представените с административната преписка доказателства се установява, че във връзка с подаден сигнал от БТВ медия, на 04.08.2022 г. гл. инспектор Д. Д. - служители на К. Р. – Бургас, извършила проверка на търговски обект бистро "Тортуга", находящо се в [населено място] – плаж север, с прилежаща към него плажна зона с 60 бр. чадъри, 120 шезлонга и 106 шалтета, стопанисвана от фирма "ВЕСТО ТРЕЙД" ЕООД. На проверката присъствал управителя на заведението П. Я.. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № К-2735249/04.08.2022 г. (л.15 - 18 от делото). В протокола е посочено, че на плажа има поставена табела, на която е изписана цената на всеки артикул поотделно: чадър – 1, 20 лв.; шезлонг – 1, 20 лв.; шалте – 1, 70 лв.; масичка – 2, 00 лв. и барбарон – 4, 00 лв. Посочено е, че според информация дадена от управителя въпреки, че в ценоразписа артикулите са изписани с цени поотделно, услугата се ползва в пакет за двама или един човек съответно на цени 9, 00 лв. и 6, 10 лв. Проверяващите сочат в протокола, че са направили опит да заплатят услуга за две шалтета, но след като им е било отказано са заплатили услуга за ползване на чадър, два шезлонга и масичка на стойност 5. 60 лв., за което им е бил издаден касов бон (л.14). Към протокола била приложена снимка на ценоразписа (л.19 от делото). Към констативния протокол бил изготвен протокол за проверка на документи № К-0129288/12.08.2022 г. (л. 22-23 от делото).

Управителят на дружеството оспорил констатациите, отразени в протокола от проверката, в становище (л.24 от делото), прието с протокола за проверка на документи № К-0129288/12.08.2022 г., със следните уточнения: Наемането само на шезлонг, масичка или барбарон не е възможно самостоятелно, без да се наеме плажен чадър, за да не се създават затруднения за туристите, които са наели чадъри. При наемането на плажен чадър могат да се правят различни комбинации с наемането на останалите артикули допълнително към него.

Установените обстоятелства били отразени в АУАН №001027 от 13.10.2022г., връчен на представителя на дружеството на 28.11.2022г., видно от отразеното в самия него, като фактите били подробно и съдържателно описани.

Въз основа на същия и след преценка на постъпилото възражение АНО постановил оспореното НП №001027 от 15.12.2022г., в което квалифицирал дейността на търговеца като нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68вЗЗП, вр. чл.68г, ал.4, чл.68з и чл.68и, т.1 от ЗЗП, като наложил на дружеството имуществена санкция в минимален размер от 2000,00 лева на основание чл.210а ЗЗП.

С разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП се забраняват нелоялните търговски практики.

Разпоредбата на чл.68г, ал.4 от ЗЗП посочва, че нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к.

Според чл.68з от ЗЗП търговската практика е агресивна, когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на …… принуда, ……., следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.

В конкретния случай правилно е възприето от страна на въззивната инстанция становището, че от установената по делото фактическа обстановка не може да се направи категоричен извод, че е налице принуда по отношение на клиентите на търговския обект да ползват услугите на плажа единствено в пакети от 9,00 лв. и 6.10 лв. Това заключение правилно е счетено от въззивната инстанция като опровергано от представените в съдебно заседание и приети като доказателства по делото финансови бонове, от които става ясно, че клиентите са ползвали плажните артикули в различни комбинации.

Единственото условие на търговеца по отношение на ползване на плажните артикули е било допълнителните такива да се ползват задължително при наемането на плажен чадър. Чадърът е основен плажен артикул, който обосновава необходимостта от използване на допълнителни аксесоари в района на платената зона. Това е и обичайния начин на ползване на тези артикули, тъй като чадърите са неподвижни съоръжения и използването на някой от другите артикули самостоятелно в зоната за чадъри би причинило неудобства.

Правилно при преценка на фактите въззивната инстанция се е позовала и на финансов бон, издаден на самите проверяващи, който е на стойност от 5,60 лв., опровергаващ твърдението за предлагане на услугите единствено под формата на два комплекта – за двама или един потребител, на цена съответно от 9,00 лв. и 6,10 лв.

Липсват както преки така и косвени доказателства за принуда, осъществена от страна на търговеца, доколкото от проверяващите е доказано ползването на една единствена услуга. Употребата на няколко отделни такива, на идентична цена би могло да породи действие на индиция, в подкрепа на изложеното от тях твърдение, но изводът за принуда следва да бъде категоричен. Поради естеството на „търговския обект“ попълване на анкетни карти от посетителите намясто би представило най-автентично това дали клиентите са били принудени да ползват услугите комплексно или са разполагали с възможност за избор. Представените доказателства сами по себе си не могат да обосноват наличието на направения от страна на АНО извод в тази насока.

С оглед изложеното правните изводи на БРС за липса на материалноправните предпоставки за издаване на обжалвания административен акт, предвидени в чл.68з, предл. 2 /принуда/, във връзка с чл. 68и, т. 1, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите, са правилни и обосновани.

С оглед на така установеното правилен е изводът на БРС, че касаторът не е осъществил посоченото нарушение, а именно не е приложил нелоялна търговска практика като предлага услуги, посочвайки невярна информация, като използва принуда след началото на услугата, за да накара потребителя да заплаща цена за комплект артикули и му отнема възможността да се възползва от свободата си на избор, като го принуждава да вземе решение, което не би взел ако е знаел за обвързаността на отделните продукти в комплект.

Предвид изложеното, касационният състав намира, че първоинстанционното решение е правилно, и следва да бъде оставено в сила, респективно жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 941/04.03.2023г., постановено по АНД № 2216/2023 г. по описа на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.