№ 50
гр. Велико Търново, 10.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, десети състав, в публично заседание на десети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Ивелина Янева
при секретаря В. Г. като
разгледа докладваното от съдията И. Янева
адм.дело N 647 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2020
год., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по чл.145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на ЕООД „Мираж - Гуцов” с адрес на управление гр.Елена,
ул.“Ст. Михайловски“ № 57 против
Заповед на налагане
на принудителна административна мярка № 10862 / 25.09.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности” Велико Търново, с която е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на обект – склад за строителни материали,
находящ се в гр.Елена, ул.„Трети март” № 3 за срок от 14 дни. В
жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като липсва извършено от
дружеството нарушение на Наредба № Н-18 / 2006г. поради липсат на покупка на
стока от органи по приходите, допуснати нарушения на процесуалния закон при
издаването на заповедта и неправилно определяне на срока за запечатване. Моли се за отмяна на атакувания административен акт и
присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответната страна Началник отдел „Оперативни дейности” Велико
Търново изразява становище за неоснователност на жалбата с подробни съображения
за наличие на административно нарушение,
респективно основание за налагане на принудителната административна мярка в
хипотезата на обвързана компетентност.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на
интерес от обжалване, поради което е допустима.
Предмет на обжалване е Заповед на налагане на принудителна
административна мярка № 10862 / 25.09.2020г., издадена
от Началник отдел
„Оперативни дейности” Велико Търново, с която е наложена принудителна административна мярка – запечатване
на обект – склад за строителни материали, находящ се в гр.Елена, ул.„Трети март”
№ 3 за срок от 14 дни.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.168 от АПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
ЕООД „Мираж - Гуцов” стопанисва
търговски обект – склад за строителни материали, находящ се в гр.Елена, ул.„Трети
март” № 3. В обекта е извършена проверка от органи по приходите с месторабота
дирекция „Фискален контрол”. При проверката е извършена контролна покупка на
един брой валяк за боядисване на стойност 5,50лв., заплатени в брой, не е
издадена касова бележка от кочан, при извършване на ремонт на регистрираното в
обекта фискално устройство. Наличните парични средства в обекта са 911лв..
Органът приема наличието на
нарушение на чл.36, ал.1, т.3 от Наредба № Н-18 / 2006г., във връзка с чл.118,
ал.4 от ЗДДС и в условията на обвързана компетентност налага процесната принудителна
административна мярка на основание чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от
компетентен орган, в предвидената форма и при
спазване на процесуално правните норми за издаването му.
Настоящият
състав намира заповедта за издадена в нарушение на материалния закон.
Неправилно
е определен срокът на принудителната административна мярка. Изложените от
органа мотиви от една страна са в противоречие с доказателствата по делото, а
от друга страна – в противоречие с материалния закон.
Самия орган в заповедта посочва, че в обекта има
регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство, което по време на
проверката е на ремонт поради запълване на фискалната памет. Следователно от
органа не е установено неизпълнение на задълженията на търговеца за правилно
отчитане на фискалното устройство, наличие на работещо и регистрирано фискално
устройство или предаване на данни по чл.118 от ЗДДС. Още повече, че част от
тези факти подлежат на служебно установяване от органите по приходите като
налични в информационната им система – например наличието на регистрация на
фискално усройство и подавани данни по чл.118 от ЗДДС. Следователно органът
издава заповедта за налагане на ПАМ при неизяснена фактическа обстановка.
Самите органи по приходите не са изискали доказателства за спазването от
търговеца на изискването на чл.40, ал.5 от Наредба № Н-18 / 2006г., нито са
събирали служебно данни относно отчетените от търговеца обороти. Пред съда са
представени доказателства за изпращането на данни в НАП за извършените продажби
в периода на ремонт на фискалното устройство по втория признат от наредбата
метод – чрез издаване на фискална касова бележка за всяка продажба. От представения
дневен финансов отчет е видно, че в 9 часа на 11.09.2020г. е изведен този отчет
за 5 клиенти с покупки на обща стойност 910,60лв. Наличните парични средства в
обекта по време на проверката са 911лв. и тъй като тя е завършила в 16.30 часа
– след изтичане на работното време – то именно това е стойността на
реализирания приход за деня. На 10.09.2020г. е издадено новото свидетелство за
регистрация на касовия апарат на обекта, поради което и след въвеждането му в
експлоатация именно на 11.09.2020г. следва да се изпратят данните до НАП за
извършените продажби в периода на ремонт на фискалното устройство. Следователно
твърденията на органите по приходите за наличие на неотчетени продажби, липса
на счетоводна отчетност, отклонение от данъчното облагане и значителни
негативни последици за фиска са недоказани поради липсата на събиране на
относимите към спора доказателства служебно или чрез изискване от задълженото
лице. Тези изводи на органите по приходите са опровергани от събраните по
делото доказателства и представляват неверни твърдения.
Независимо
от факта, че за съставомерност на деянието и основание за налагане на
принудителна административна мярка, е достатъчно извършването на формално
нарушение – неиздаване на документ, то при преценка на продължителността на
мярката следва да се отчетат всички обстоятелства, включително и отчитането на
продажбата, при спазване на изискванията на закона, в следващ момент. Този факт не е отчетен от издателя на
заповедта.
От
административния орган не са изложени конкретни съображения относно
определянето на срока на принудителната административна мярка – общите мотиви
за вида на обекта и местоположението му, размера на оборота за деня и
стойността на предлаганите артикули – не представляват анализ на дейността на
дружеството. Не е установено какви са приходите и печалбите на търговеца,
наетите лица и наличието на други обекти, наличието на други нарушения на
данъчното законодателство, за да се мотивира как затварянето на конкретния
обект на ден, десет или четиринадесет ще постигне целите на принудителната
административна мярка.
Предвид факта на настъпило
неочаквано събитие – повреда на фискалното устройство в обекта – отчитането на
оборота от деня при връщане на фискалното устройство при спазване на
изискванията на чл.40 от Наредба № Н-18/2006г., наетите две лица в търговския
обект, настоящият състав намира, че наложената принудителна административна
мярка запечатване на обект за срок от 14 дни се явява несъразмерна на
извършеното нарушение и нарушител.
Следва да се отбележи и факта, че
към настоящия момент неиздаването на касова бележка от кочан при ремонт на
фискалното устройство, не представлява основание за налагане на принудителна
административна мярка. Разпоредбата на чл.186, ал.1, т.”а” от ЗДДС предвижда
налагане на ПАМ при неиздаване на документ по чл.118 от същия закон. Този
документ е фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен
бон). Касова бележка от кочан не е сред законоустановените в
чл.118 от ЗДДС документи за документиране на продажба, следователно
неиздаването и, макар и да представлява административно нарушение по чл.185,
ал.2 от ЗДДС, не е основание за налагане на принудителна административна мярка.
По
изложените съображения заповедта за налагане на принудителна административна
мярка е постановена в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора и разпоредбата на
чл.143, ал.1 АПК, искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено съобразно представеният списък
с разноските и доказателства за действителното им заплащане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 10862 / 25.09.2020г., издадена
от Началник отдел
„Оперативни дейности” Велико Търново.
ОСЪЖДА
ТД на НАП – гр.Велико Търново, да заплати в полза на ЕООД „Мираж - Гуцов” с адрес на управление гр.Елена,
ул.“Ст. Михайловски“ № 57 сума
в размер на 550лв. / петстотин и петдесет лева /, представляващи направените в производството
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: