Решение по дело №295/2021 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 260007
Дата: 19 януари 2022 г.
Съдия: Росица Генадиева Тодорова
Дело: 20211820100295
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2021 г.

Съдържание на акта

        Р Е Ш Е Н И Е

 

               

 

                           гр. Елин Пелин, 19.01.2022 г.

 

                             В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в открито заседание на петнадесети декември през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА

 

при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 295 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         С исковата си молба ищцата С.А.Б., ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адв.В. *** със съдебен адрес ***, офис 7 е предявила срещу ответника „ЮНИКОНФ” АД, ЕИК ………със седалище и адрес на управление – гр.С., район С., бул. ”………… № ., ет.5 иск  с правно основание чл.200, ал.1 от Кодекса на труда. Моли се съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника  да й заплати сума в размер на 60 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди – болки и страдания, стрес, неудобства, загрозяване на външния вид, в резултат на претърпяна на 08.09.2020 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането, както и направените по делото съдебни разноски.

             Излагат се твърдения, че между ищцата и ответното дружество имало валидно сключено трудово правоотношение на 07.11.2019 г. по силата на което тя заемала длъжност „Машинен оператор, производство на захарни изделия“ с място на работа – с.гара Елин Пелин, работно време от понеделник до петък включително от 09.00 ч. до 18.00 ч., 40 часа работна седмица, с един час обедна почивка. Трудовият договор  влязъл в сила на 11.11.2019 г. и бил сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 вр. чл.70 от Кодекса на труда със срок на изпитване – шест месеца.  С допълнително споразумение от 29.07.2020 г. ищцата била преназначена на длъжност „Майстор производство захарни изделия“ и трудовият договор преминал в такъв за неопределено време на пълно работно време.

              На 08.09.2020 г. около 18.00 часа в село гара Елин Пелин в цех за производство на захарни изделия на „Юниконф“ станция за готвене „ТОFFЕЕ“ ищцата била на работното си място, превключила станцията за готвене от процес „Експлоатация“ към процеса „Почистване“. Процесът почистване включва затваряне на изпускателния кран на съда за готвене след изпразването му, напълване на съда за готвене с 90 кг. вода, настройване на температурата 90 градуса, включване изваряване, включване разбъркване на втора скорост. Когато се достигне точката на кипене се изключва разбъркването и отваря капака, водата се източва, като се избере насочването й към барабана или канализацията. Ищцата е изключила копчето и тръгнала да отваря долния кран на казана, за да изтече водата. След отварянето на крана чула бучене и горния капак на казана започнал да дрънчи и да плиска вода от него. Ищцата се  опитала да се предпази с дясната си ръка. В резултат на изпръскването с гореща вода от съда, ищцата получила термични изгаряния, като макар и с посочване само на едно изгаряне от трета степен, то било на няколко области от тялото. Съгласно епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ изгарянето е на площ от 15 % в областта на горен крайник, корем и двете бедра.

             В предвидения от закона срок, ответникът декларирал пред НОИ, териториално поделение – София град станалата злополука, където след извършено разследване с разпореждане № 29895 от 30.10.2020 г., същата била приета като трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.

             Към настоящия момент ответното дружество въпреки провеждани преговори и обещания отказва да заплати на ищцата каквото и да е парично обезщетение за причинените й при трудовата злополука телесни увреждания и претърпените в следствие на тях неимуществени вреди, болки, страдания и неудобства, което обуславя правния интерес от предявяване на настоящия иск.

             Ищцата е постъпила веднага след злополуката на 08.09.2020 г. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД – София с изгаряния 15 % в областта на горен десен крайник, корем и двете бедра. Епидермисът е  свлечен, подлежаща дерма е била червеникава на места с пръснати точковидни кръвоизливи белеещи участъци. Наложило се е оперативна намеса, тъй като се оказало, че термичното изгаряне е 21 % и е от първа, втора и трета степен. В приложената като доказателство епикриза подробно е описана извършената оперативна интервенция. Изписана е след 10 дни, като й е даден болничен лист № Е20202106204 за срок от 44 дни. Ищцата е претърпяла изключителни болки и страдания в резултат от изгарянията по тялото. Налагало се е да закупува различни медикаменти, за третиране на изгорените участъци и обезболяващи средства. На 20.01.2021 г. постъпва отново в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД – София за алтернативно лечение на последствията от изгаряне и травма на кожата и подкожната тъкан. На 17.02.2021 г. С.Б. отново постъпва на лечение на последиците от термичното изгаряне в „МБАЛ – Елин Пелин“ ЕООД, за което й е издадена медицинска епикриза с описани медицински манипулации, болничен престой от 17.02. до 24.02.2021 г. и здравословно състояние. Ищцата е в тежко състояние в резултат на изгарянията, провежда продължителни периодични лечения, търпи болки и страдания, неудобства, дискомфорт. Болките и страданията  й продължават и към настоящия момент, както и процеса на лечение и възстановяване. Претърпяла е операции с пълна анестезия. В резултат на претърпяните травми не може да извършва нормални дейности с физическо натоварване, преживяла е шок, което се е отразило и в психологически аспект. Поради уврежданията не може да бъде пълноценна  за себе си и за близките си, още повече, че  е млада жена и тези изгаряния са причинили и сериозни белези и загрозяване на тялото й. Възстановяването, което е невъзможно да е пълно, ще трае продължителен период от време.            

               В срока по чл.131-133 от ГПК ответникът „ЮНИКОНФ” АД, ЕИК ………. е подал писмен отговор чрез пълномощника си адв.Г. от САК, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен трудов договор на основание чл.67, ал.1, т.1 вр. чл.70 от КТ от 07.11.2019 г. по силата на който  ищцата е изпълнявала длъжността „Машинен оператор, производство на захарни изделия, с място на работа  в с.гара Елин Пелин. Не се оспорва  и факта, че трудовата злополука е настъпила при и по повод изпълнение на служебните задължения на ищцата по време на работата й в предприятието на описаната от нея дата в исковата молба.

            Ответното дружество излага твърдения, че при постъпване на работа на ищцата е било проведено обучение за работа с процесната машина – технологична линия за производство на меки бонбони „ТОFFЕЕ“, а след това са й правени ежедневни периодични и извънредни инструктажи, за което тя се е подписала в книгата за инструктаж на работното място; Протокол от 12.11.2019 г. за провеждане на обучение и изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд; Инструкция за безопасна работа на технологична линия за производство на меки бонбони „ТОFFЕЕ“ от м.10.2019 г.; списък на преминалите извънреден инструктаж на 16.03.2020 г.; списък на преминалите първоначален инструктаж; служебна бележка № 22.11.2019 г. за проведен първоначален инструктаж; Списък на преминалите периодичен инструктаж  на 21.04.2020 г. № 73; Инструкция от 01.01.2019 г.

             Оспорва се твърдението на ищцата, че трудовата злополука е настъпила по описания от нея начин – че след отваряне на долния кран за изтичане на мръсната вода чула бучене и горния капак на казана започнал да дрънчи и да плиска вода от него и как  при опит да се предпази с ръка получила обгаряния по нея, както и по хълбока и бедрото, защото и лицето също би трябвало да пострада, тъй като капакът е  на нивото на човешкия ръст. При правомерно опериране, съобразено с технологическите правила, инструктажите и нормите на охрана и безопасност на труда, такава злополука би била невъзможна. Ако обаче поради небрежност са били извършени неразрешени манипулаци и действия в нарушение или отклонение от технологически изисквания и дадените инструкции, това би станало възможно. Затова се твърди, че ищцата е допуснала нарушение на технологичния режим на работа със съоръжението, на което е работила пренебрегвайки дадените й писмени и устни инструкции, които предписват да се предприеме операция „Почистване“ на машината след приключване на работата по точно определен начин. Операцията, която следва да се извърши с линията е специфична,  като се състои в следното: През  горния капак на станцията за готвене нито се налива, нито се изпуска вода. При никакви обстоятелства капакът не може да се отвори по време на работа, дори и да е поставен под налягане, тъй като има монтиран заключващ се механизъм. Освобождаването на капака се извършва ръчно от оператора чрез механично задвижване на лоста върху него и то само при спряла машина. Ако пък се отвори по време на работа, машината автоматично спира. Също така не е възможно от горния капак да избликне вода, тъй като тя не се намира под налягане в контейнера, а самият съд е бил частично запълнен около ¼ от обема си – той побира 360 л. Съдът не работи под налягане и не е херметично затворен. След приключване на работа машината се измива автоматично чрез пускане на програма за почистване, което става от командното табло чрез задаване на съответната програма. След това загрятата  до 90 градуса отточна мръсна вода се изпуска в канала от един от двата улея, като операторът избира кой от тях да използва. Те се управляват ръчно чрез поставена в долния край на машината лостова система. Улеите също са разположени в основата на изварителя на станцията за готвене, като операторът пуска ръчно водата през канала, или към барабана. След като обаче започне  процесът на изтичането, е забранено да се променя  посоката на изтичане от канала към барабана, защото ако това се направи „в движение“ има опасност работникът да се облее с вряла вода, защото при механичното повдигане на лопатката на улея водата се разпръсква нагоре, докато не се превключи в другата посока към барабана. Също така е забранено контейнерът да се пълни с повече от 90 л. вода, както и при операция „почистване“ водата да се загрява над 90 градуса. Показателят  „количество вода“ не се променя и е зададен в програмата, а температурата се задава от оператора на командното табло, след това всичко протича автоматично. Намесата на работника е след като  почистването приключи и се свежда до това да отведе мръсната вода. По изложените съображения ответникът намира за недостоверни и неправдоподобни  изложените от ищцата  твърдения относно механизма на увреждането.

            Не се оспорва вида и характера на настъпилите увреждания – термични изгаряния на няколко области от тялото – получените термични изгаряния  с посочване  макар и само на едно изгаряне от трета степен, на няколко области от тялото и факта, че изгарянето е  на площ от 15 % в областта на горен крайник, корем и двете бедра.

            Ответникът оспорва и размера на исканото обезщетение за неимуществени вреди, като го счита за завишен предвид конкретните обстоятелства и с оглед обществения критерий за справедливост залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, поради което намира сумата от 60 000.00 лева  прекомерна с оглед вида и характера на претъпяните вреди и увреждане на здравето на работника, а също и с оглед последиците за в бъдеще.

             Направено е искане в случай, че съдът уважи  претенцията за неимуществени вреди, при определяне на обезщетението, да се съобрази с обществения критерий за справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД вр. чл.212 от КТ, като се придържа в рамките на обичайните за този вид телесни повреди, като определи размера на болките и страданията съобразно техния интензитет, отражението им върху работоспособността на увреденото лице,  прогнозите за развитието на заболяването.

            Направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самата пострадала, поради което се иска съдът да го определи не по-малко от 50 %, тъй като се изразява  в нарушаване на правилата по охрана и безопасност на труда и предписанията за правилно действие с процесното съоръжение, тъй като пострадалата се е надявала да не настъпят вредни последици, респективно да ги предотврати, а именно това по Кодекса на труда се квалифицира като груба небрежност – чл.201, ал.2 от КТ. Тези действия могат да се субсимират под посоченото понятие „груба небрежност“ по смисъла на чл.201, ал.2 от Кодекса на труда – основание за редуциране на претенцията за обезщетение. Небрежността се изразява в пренебрегване на инструкциите за безопасна работа и охрана на труда, нарушение на нормативните правила по охрана на труда както и на задълженията й по длъжностна си характеристика, въпреки че е била многократно инструктирана, добре е познавала машината, работила е достатъчно дълго на нея и е имала необходимата опитност.

           Съдебната практика по чл.201, ал.2 от Кодекса на труда изяснява, че „груба небрежност“ е поведение, при което пострадалият не полага дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. При трудова злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и  правилата за безопасност на труда.

           Ответната страна оспорва и твърдението, че от страна на работодателя има допуснати нарушения на правилата за безопасност и охрана на труда. Работодателят е осигурил всички писмени инструкции за безопасна работа, както и всички условия за обезопасяване на работата и производствения процес и е запознал ищцата с тях. От страна на работодателя са спазени законните разпоредби. Чл.33 от ЗЗЗБУТ гласи, че „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговите дейности, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.“. Чл.166 ал.3 от Наредба № 7 за минималните  изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване“. Писмените инструкции по ал.1 и 2 трябва да са разбираеми за работещите, за които се отнасят и да съдържат необходимата информация, в т.ч.: 1.условията за използване на работното оборудване; 2. Предвидимите ненормални ситуации; 3.  Изискванията за безопасност и здраве при работа;  4. Извлечението от опит заключения при използването на работното оборудване“.

            Оспорват се и твърденията на ищцата, че в разултат на травмата не е годна да извършва нормални дейности с физическо натоварване и че не може да бъде пълноценна за себе си и близките си, тъй като към момента здравето й е възстановено и други вредни последици няма за в бъдеще.

              Дружеството е оказало финансова подкрепа на С.Б., заплащайки дължимите й към НОИ здравни осигуровки в размер на 1018,50 лева, за да възстанови осигурителните й права.

 

  Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

  Установява се от трудов договор от 07.11.2019 г., че между С.А.Б. и „ЮНИКОНФ“ АД  е възникнало трудово правоотношение въз основа на което С.Б. е назначена на длъжност “Машинен оператор производство на захарни изделия“ с месечно трудово възнаграждение в размер на 1288,69 лева.

От декларация за трудова злополука вх. № 754/21.09.2020 г. по описа на ТП на НОИ е видно, че „ЮНИКОНФ“ АД е декларирал, че С.А.Б. на длъжност майстор производство на захарни изделия около 18.00 ч. на 08.09.2020 г. е претърпяла трудова злополука в производствен участък находящ се в с.гара Елин Пелин, УПИ-34.

Представен е протокол за трудова злополука Приложение към чл.2, ал.2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки № 1 от 17.09.2020 г., в който комисия в състав А. В. К. – ОБЗР, И.П.Л. – представител на работниците и И.Ж. са констатирали, че С.А.Б. на длъжност майстор производство на захарни изделия на територията на фирма „Юниконф“ АД - цех за производство на захарни изделия на адрес УПИ-34, около 18.00 ч. на 08.09.2020 г. е претърпяла трудова злополука  при почистване и измиване на станция „готвене“ в участък на производствена линия „Тофи“, като при превключване на машината от един процес в друг по време на почистване и измиване на станция „Готвене“ в участък на производствена линия „Тофи“ се е изпръскала топла вода, поради неспазване на последователността на работните действия при измиване на работната станция „готвене“ в участък на производствена линия „Тофи“ и погрешно движение се изпръсква с топла вода. Като начин на увреждане и материален фактор причинил увреждането е посочен контакт на кожата на дясна ръка, корема и десен крак с топла вода и изгаряне. Като допуснати нарушения на нормативните актове е посочено Неспазване на инструкциите при почистване и измиване на станция „готвене“ в участък на производствена линия „Тофи“ – „Работна инструкция за станция готвене на Тофи – включване, изключване, почистване“ т.7 от раздел Приключване-Почистване и „Инструкция за безопасна работа със станция за готвене на Тофи“ т.12.

Видно от протокол № Ц5103-22-9 от 22.10.2020 г. на НОИ ТП – София област за резултатите от извършено разследване на злополуката станала на 08.09.2020 г. е установено, че пострадала е С.А.Б. с професия майстор производство на захарни изделия с последици от злополуката – временна неработоспособност и място и време на злополуката – гара Елин Пелин, УПИ-34, цех за производство на захарни изделия, станция за готвене ТОFFEE  08.09.2020 г. около 18.00 ч.

С разпореждане № 29895 от 30.10.2020 г. на НОИ ТП – София област на основание чл.60, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, декларираната злополука вх. № 754/21.09.2020 г. на ТП –София град от осигурителя „ЮНИКОНФ“, станала със С.А.Б., ЕГН ********** на 08.09.2020 г. се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.

Представени са  три броя епикризи на името на С.А.Б..

По делото е представена Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънереден инструктаж/ и Книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работи, служебна бележка № 22/11.11.2019 г., удостоверяващи, че С.А.Б. е преминала необходимия инструктаж за работа в ответното дружество.

От протокол от 12.11.2019 г. удостоверяващ, че С.А.Б. на длъжност машинен оператор производство на захарни изделия в „ЮНИКОНФ“ АД с.гара Елин Пелин е усвоила правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и може да работи самостоятелно на определеното с трудов договор работно място като машинен оператор, производство на захарни изделия.

 Представени са и следните писмени доказателства относно станция готвене на ТОFFEE – инструкции включване-изключване-почистване; ревизионна книга; Акт за първоначален технически преглед от 24.10.2019 г., както и молба от С.А.Б. от 27.04.2021 г.; вносни бележки  за изплатени суми на С.А.Б.; справка от НАП  за общите задължения на името на С.А.Б. относно здравните й осигуровки.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че трудовата злополука е възникнала при работа с машината, при процес измиване. Процеса на изваряване се  извършва в изварителен съд, представляващ 300 литров резервоар, с 200 литра работен обем и двойна риза през която циркулира пара под налягане, която няма допир с материала вътре в съда. Създаден е визуелен контрол, посредством капак тип прозорец. Отварянето на капака автоматично спира мотора, разбъркващ съдържанието на съда. При процеса на източване на отпадната гореща вода, съгласно инструкциите и правилата за безопасна работа е недопустимо, посредством ръчния кран, да се променя неговата посока, тъй като в този случай е възможно да се разплиска врялата вода и се създава предпоставка за възникване на трудова злополука. При стриктно спазване на правилата за безопасна работа не би трябвало да се случат ситуации, поради няколко причини: Ако съда е с препълнен работен обем над 200 литра при неколкократно дозиране или неправомерно отваряне на капака на съда преди приключване на процеса и ако при процеса на почистване, по време на източване на горещата вода се промени неправомерно нейната посока /към канализацията или барабана/, при тези два случая се създават предпоставки за разплискване на горещата вода и възможност за трудова злополука. Съглассо технологическите изисквания при работа с машината при изпълнение на технологията за производство на захарни изделия е необходимо да се спазват последователно отделните операции, описани в нормите за охрана и безопасност по труда. В случая ако има нарушение на тази последователност на технологичните операции при измиване на съда, който е част от технологична линия за производство на захарни изделия ТОFFEE се създават възможности за възникване на трудова злополука. Съгласно представените по време на огледа документи – извадка от техническия паспорт на съоръжението; извадка от дневника за ежедневен преглед на съоръжението; извадка от годишна профилактика за производство на захарни изделия ТОFFEE е установено, че в деня на трудовата злополука, съоръжението предмет на експертизата е било технически изправно и годно за безопасна експлоатация преди възникване на трудовата злополука. Съоръжението е сервизирано според изискванията за постоянна профилактика. Съгласно предоставеното копие на ревизионната книга на съоръжението и протоколи от извършените прегледи на съда под налягане на основание чл.216 от НУЕБЕТНСН е установено, че съоръжението е сервизирано и последния технически преглед, преди трудовата злополука е извършен на 05.08.2020 г. и на 09.09.2020 г. на другия ден след нея.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че С.А.Б. е получила следните увреждания: изгаряне с вряла вода/попарване/ на дясната предмишница и ръка, корема, двете бедра и дясната подбедрица на площ 15 % от телесната повърхност. Изгарянето засегнало дясната предмишница и ръка е причинило трайно затруднение на движението на десен горен крайник за срок по-голям от 30 дни. Ако след приключване на възстановителния процес ограничения в движението на четвърти и пети пръсти, невъзможността за свиване на ръката в пълен юмручен захват и намалената мускулна  останат за постоянно, това състояние ще реализира медикобиологичният критерии постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. След оперативната интервенция остава ръбец ангажиращ откритата и видима част от тялото на пострадалата, като е причинил загрозяване. Изгарянето в областта на корема е причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота. Изгарянето на дясното и лявото бедра е с подобни характеристики, като е причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота за всяко едно от бедрата. Изгарянето на дясната подбедрица, което е подобно на това на бедрата също само по себе си е причинило на пострадалата временно разстройство на здравето неопасно за живота. Възстановителният процес е продължил месеци, като пълно възстановяване на функцията на крайника в пълен обем е възможно да не настъпи за дясната ръка. В резултат на изгарянето и последвалото оперативно лечение ще останат ръбци по кожата, които ще се наблюдават доживот. Срокът на нетрудоспособност се доказва с болничен лист, като първичен такъв се издава от лечебното заведение след изписването и се продължава от личен лекар и ЛКК. Болезнеността при изгаряне е с много висок интензитет и е за продължително време, което е в рамките на възстановителния процес, в конкретния случай не по-малко от четири месеца от инцидента. Възможно е в зоната на присадката да има промяна в чувствителността, наличие на болка при излагане на студено, сърбеж и др., които да продължат неопределено време. Това е непрекъснато дразнене, което оказва влияние, както върху физическото, така и върху психическото състояние на индивида.

По делото са разпитани свидетелите Й.Т.Н. воден от ищцата и И.Ж.Д. – воден от ответната страна. Свидетелят Й. Т. Н. заявява, че  със С.Б.   били колеги във фирма „ЮНИКОНФ“ и затова му е известно за случилия се с нея инцидент.  Той си тръгвал от смяна и чул за станалото. Твърди, че преди инцидента колегата на С. бил болнични и тя работела по 12-14 часа две смени извънредно без почивка. Това което чул било, че казана е избил и С. се заляла с вряла вода. Известно му е, че  вследствие инцидента С. получила доста тежки болки и страдания и взимала упойващи вещества. Знае, че са й правени три  пластични операции, има белези, които  загрозяват външния й вид, което й е причинило и психическа травма. Вследствие инцидента С. е в продължителен болничен. Свидетелят и С. започнали заедно работа във фирмата и тя заемала длъжност майстор оператор, като била титуляр на машината и имала опит за работа с нея. Прекарала обучение от два месеца, което със свидетеля  преминали заедно. Свидетелят сочи, че не е свидетел на самия инцидент и не му е известно в предприятието да има други злополуки със С.. След като тя пострадала той я заместил на другия ден и работил на нейната позиция на същата машина, но  не е работел по цял ден. След инцидента със С., машината продължила да работи и на нея работели и други техни колеги. Сочи, че преди инцидента по време на почивките, С.  заявила, че парата на машината не работи и е предупредила началника на производството А.К.. Свидетелят заявява, че поддържа връзка със С. по телефона след инцидента и затова  знае как се е чувствала след инцидента, а когато я изписали отишъл да я види като колега.

Свидетелят И.Ж.Д. заявява, че към момента на злополуката е заемал длъжност технически директор на ЮНИКОНФ, находящо се в с.гара Елин Пелин, ул. „……………..“ № .. Не е присъствал на инцидента, но е запознат със случая. Обяснява, че машината има съд за изваряване на карамел за бонбони  и при стартиране на процеса измиване се е получила злополуката. Има съд, който е изварител и при загряване на водата по някакъв начин се е получил инцидента. Съдът е с две ризи и между двете стени има пари. Съдът е минал на технически преглед от частен надзор и е абсолютно изправен, притежава всякакви защити. Има капак тип прозорец и при отваряне на този капак автоматично спира работата на мотора, който разбърква съдържанието. Парата е под налягане, но няма допир с материала, който е вътре в съда. Почистването е автоматично  и има програма за измиване, при която има зададено количество вода, като операторът променя температурата на загряване, като въвежда ръчно параметрите и водата не надвишава 90 градуса и не може да стигне кипене. Съдът е с вместимост 300 литра и не може да се получи налягане от самото загряване, защото  съдът е отворен и има отдушник. Мръсната вода се отвежда от долната страна на самия съд, където има кран, който е за отвеждане на готовия карамел и за водата, която е нужна за измиване и има ръчен кран с улей. Има улей за отвеждане на самата вода, но по преценка на оператора водата може да бъде отведена в една от двете посоки или към барабана за допълнително почистване на инсталацията или към буферния съд, който отвежда водата към канала. Ако се промени посоката на изтичане на водата от позиция 1 към позиция 2 и обратно е възможно разплискване на водата. При разплискването действа гравитационен принцип и е възможно да се разплиска около 1-2 литра вода. Машината била в изправност, свидетелят я видял след инцидента, прегледал я и установил, че не е имало  какъвто и да било технически проблем или неизправности. Абсолютно е забранено при изтичане на отпадната вода от барабана към канала, да се променя нейната посока. Когато водата изтече, само тогава може да се предприема действие по промяна посоката на водата и по този начин оператора е защитен максимално от каквато и да е авария. Ищцата е преминала процес на обучение за работа с машината и е запозната с инструкцията за измиване на съда и че не са разрешени такива операции. Техническият преглед и надзор на машината се упражнява от външна фирма, която я наблюдава и не е имало инциденти с тази машина нито преди инцидента със С., нито след това. И след инцидента машината продължила да работи.

 

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

   С нормата на чл.200 от КТ се регламентира обезщетяването на вреди от трудова злополука или професионално заболяване, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя,  поради което работодателят отговаря имуществено, независимо дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена при или по повод изпълнението на възложената работа или каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя. Законодателят е дефинирал понятието „трудова злополука” в чл.55 от КСО като внезапно увреждане на здравето, станало  през време и във връзка или по повод на извършвана работата, както и когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. От друга страна отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е безвиновна, обективна, с гаранционно-обезпечителен харектар.

     При иска по чл.200 от КТ, съдът следва да установи наличието на трудово правоотношение между работника и ответното дружество, че причиненото увреждане представлява трудова злополука в резултат на която са настъпили вреди, претърпяните от работника имуществени и неимуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка между увреждането и претърпяните вреди.

     В случая не е спорно по делото и се установи по несъмнен начин  наличието на трудово правоотношение между страните, както и факта, че ищцата е претърпяла злополука, довела до временната й нетрудоспособност, призната за трудова от надлежните органи и установена по предвидения в закона ред.

     Не се спори между страните по делото и се установи, че ищцата е претърпяла вреди вследствие на трудовата злополука, поради което съдът намира, че са налице предпоставките предвидени в чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя.

     Ответното дружество обаче е направило възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата поради проявена от нейна страна груба небрежност, като се иска намаляване на обезщетението, поради съпричиняване на вредоносния резултат, като съображенията на настоящия състав в тази насока са следните:

     Груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ  и предвид Решение № 499 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2010 г., IV г.о., ГК, докладчик Светла Цачева постановено по реда чл.290 от ГПК е неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност и при проявена от работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.  Налице е груба небрежност и когато работникът е съзнавал и предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати /Решение № 1026 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4001/2008 г., IV г.о., ГК, докладчик Лидия Рикевска/.

    В конкретния казус бе установено, че причината за трудовата злополука не произхожда от технологична неизправност на машината, с която е работела ищцата. В тази насока съдът взе предвид както писмените доказателства по делото, така и показанията на свидетеля И.Ж.Д., а също и изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, от които се установи, че и преди инцидента и след него машината е била прегледана и по нея не са установени каквито и да било технически неизправности. Съоръжението от което е произтекла злополуката е преминало всички необходими технически прегледи и притежава надлежно издаден паспорт. Единствено свидетелят Й.Т. Н. при разпита си заявява, че преди инцидента по време на почивките ищцата споделила, че парата не работи и е предупредила началника на производството А.К.. В същото време обаче свидетелят Неделчев заявява, че още на другия ден след инцидента той самият е работил на позицията на ищцата с нейната машина, а след него на машината продължили да работят други техни колеги. Така депозираните показания от свидетеля Неделчев са очевидно противоречиви и противоречащи на житейската логика, тъй като ако действително е бил налице технически проблем с парата на машината и свидетелят е знаел за този проблем, той не би следвало да работи с машината веднага след инцидента, тъй като и неговото здраве и живот биха били застрашени. Очевидно е, че както свидетелят Й.Н., така и колегите му щом като са приели да работят с машината, с която е възникнал инцидента, не са имали притеснения относно нейната техническа изправност и затова веднага след злополуката със С. Босева са продължили да работят на нейното работно място със същата машина. В тази насока е и заключението на вещото лице и представените по делото писмени доказателства касаещи техническото състояние на машината, от които се установява, че машината е прегледана в деня следващ злополуката и не са открити каквито и да било неизправности свързани с техническото й състояние. По изложените съображения, настоящият състав не кредитира показанията на свидетеля Н. в частта, досежно заявеното, че машината е имала проблем с парата, както е заявила ищцата.  

     С оглед установените по делото обстоятелства, които по несъмнен начин установяват, че машината, с която е работила ищцата към момента на възникналата трудова злополука е била технически изправна и не се констатираха каквито и да било доказателства, които  да установят, че работодателят е допуснал  нарушения на трудовото законодателство свързани с безопасните и здравословни условия на труд, то следва да се приеме, че вина за трудовата злополука има единствено ищцата, която не е спазила технологичния режим на работа със съоръжението, с което е изпълнявала трудовата си дейност, като е пренебрегнала инструкциите, за работа с него. Ето защо следва да се приеме, че вина за причиняване на трудовата злополука има ищцата, която не е положила дължимата грижа, каквато и най-небрежния би положил в подобна ситуация. Тези обстоятелства се установяват и от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, в чието заключение е посочено, че ако стриктно се спазват правилата за безопасна работа, описани в приложението към длъжностната характеристика, като задължения за безопасен и хигиенен труд, не би трябвало да се случат ситуации, които да доведат до разплискване на горещата вода и да се създаде възможност за трудова злополука. Вещото лице сочи също, че в случая  има  нарушение на последователността на технологичните операции при измиване на съда, който е част от технологичната линия за производство на захарни изделия ТОFFEE, което създава възможност за възникване на трудова злополука.

Във връзка с възражението на работодателя за съпричиняване от страна на ищцата:

          По иска с правно основание чл.200 от КТ отговорността на работодателя не може да отпадне изцяло, но нейният размер може да бъде намален, когато се установи, че работникът е проявил груба небрежност. В тези случаи, съдът следва да изясни, в какво се изразява проявената груба небрежност, като установи кои действия са извършени при липса на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност и в зависимост от това да определи степента на съпричиняване и размера, до който следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение.

            В гражданското право грубата небрежност е неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука е налице съпричиняване, когато работникът извършва трудовата си дейност без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя, тъй като намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.  Съпричиняването  при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението.

            В случая, като взе предвид механизма на настъпване на злополуката, настоящият състав намира, че извършените от ищцата действия следва да се характеризират като груба небрежност, поради  неполагане на дължимата грижа, която и най-небрежният би положил в подобна ситуация, поради което при условията на чл.201, ал.2 от КТ дължимото обезщетение следва да се намали със 70 %. За да стигне до този свой извод съдът съобрази обстоятелството, че   машината е била напълно обезопасена и технически изправна; че на ищцата са били проведени всички инструктажи за безопасност на труда и работа; че изпълнявайки трудовите си задължения ищцата в нарушение на инструкциите за безопасност е променила последователността на технологичните операции при измиване на съда и с това не е положила грижата, която би положил и най-небрежният човек при изпълнение на тази работа. Тези обстоятелства се установиха както от разпита на свидетеля И.Ж.Д., така и от заключението на приетата и неоспорена от страните по делото съдебно-техническа експертиза, а също и писмените доказателства, с които е констатирана трудовата злополука – протокол № Ц5103-22-9/22.10.2020 г. на НОИ-ТП София област, декларация за трудова злополука и протокол за трудова злополука приложение към чл.2, ал.2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки № 1 от 18.09.2020 г., които са непротиворечиви, логични и водят до единствения и обоснован извод, че вина за възникване на трудовата злополука има само и единствено ищцата по делото.

            Предвид изложеното съдът счита, че поведението на работника сочи на висока степен на съпричиняване на вредите, настъпили изключително в резултат на проявената груба небрежност, поради което дължимото обезщетение от работодателя, носещ професионалния риск за травматичното увреждане, следва да бъде намалено със 70 %, което съотношение съответства на съпричиняването от страна на пострадалия. Това е така, защото ищцата сама се е поставила в ситуация на повишен риск.  

Неимуществената отговорност на работодателя се определя от съда по справедливост и е свързан с критерия, определен в чл.52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява, поради което справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. Такива са характера и степента на увреждането, начина и обстоятелства, при които е получено, вредоносните последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната (Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г. о., ГК. От друга страна във всеки случай преценката следва да се основава на всички обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за размера на вредите според ППВС № 4/68 г.. В тази връзка като взе предвид заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза и показанията на свидетеля Й.Т.Н., съдът съобрази, че вследствие на процесната трудова злополука ищцата е получила множество травматични увреждания, довели до продължително лечение, свързано със силни болки и страдания не само в периода непосредствено след травмата, а и в последствие. Безспорно се установи също така, че лечението на ищцата е наложило три оперативни интервенции, което е ограничило двигателната й способност, довело е до болки и страдания с висок интензитет месеци наред, а в резултат на изгарянето и последвалото оперативно лечение ще останат ръбци по кожата, които ще се наблюдават доживот.

 Отчете се и фактът, че болезнеността при подобно изгаряне е с много висок интензитет в рамките на възстановителния процес  и не може да бъде по-малко от четири месеца от датата на инцидента.

 От значение за репариране причинените неимуществени вреди на ищцата е възрастта й, тъй като към момента на злополуката тя е на 39 години, в работоспособна възраст, което несъмнено се е отразило на психиката й, довело е до стресови ситуации имащи отношение към степента и интензитета на претърпяните неимуществени вреди.

Категорично се установи също така, че всички изброени болки и страдания са в причинна връзка с получените травматични увреждания. Като взе предвид съвкупността от посочените обстоятелства, съдът намира, че за тези неимуществени вреди, които ищцата е претърпяла и част от които ще търпи цял живот, общественият критерий за справедливост налага присъждане на обезщетение в размер на  40 000.00 лева, който се явява съразмерен с критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Така определеното обезщетение от 40 000.00 лева, следва да бъде  намалено при условията на чл.201, ал.2 от КТ съобразно приноса на пострадалата за увреждането със 70%, като следва да ѝ бъде присъдено такова в размер на 12 000.00 лева.

По изложените съображения, съдът намира, че на основание чл. 200 вр. чл. 201, ал. 2 от КТ, работодателят дължи на ищцата обезщетение в размер на 12 000.00 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, съответно отхвърлен за горницата до  претендираните  60 000.00 лева. Върху тази сума следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на настъпване на злополуката – 08.09.2020 г. до окончателното ѝ заплащане.

   Относно разноските:                                                                                       Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски за производството съгласно чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, при този изход на делото, дължимата се за същото държавна такса следва да бъде възложена в тежест на ответника съразмерно с уважената част от иска, която е в размер на 480.00 лева. Следва да се възложи в тежест на ответника и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице в размер на 260.00 лева с оглед нормата на чл.78, ал.6 от ГПК.

   При този изход на делото ищцата има право на разноски съразмерно с уважената част от иска - чл.78, ал.1 от ГПК.  Същата представя договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 6000.00 лева, която сума  редуцирана съобразно уважената част от иска сочи, че ответното дружество дължи на ищца сума в размер на 1200.00 лева представляващи сторени от нея разноски за адвокат.

  Ответникът също има право да му се присъдят сторените по делото разноски съгласно чл.78, ал.3  от ГПК. Съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, ответната страна е заплатила сума в общ размер от 3196.00 лева, от които 260.00 лева възнаграждение за вещо лице и 2936,00 лева заплатено възнаграждение за адвокат, поради което и съобразно отхвърлената част от иска ищцата следва да бъде осъдена да му заплати сума  в размер на 2556,80 лева.

     Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

                                         Р  Е  Ш  И:

  

   ОСЪЖДА „ЮНИКОНФ” АД, ЕИК…………..със седалище и адрес на управление – гр.С., район С., бул. ”…….” № ., ет.. представлявано от С.Л. със съдебен адрес:*** чрез адв.Г. да заплати на С.А.Б., ЕГН ********** *** със съдебен адрес ***, офис . чрез адв.В. *** сумата от 12000.00 лева /дванадесет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди от претърпяни болки и страдания в резултат на трудова злополука от 08.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.09.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до пълния претендиран такъв от 60 000.00  лева /шестдесет хиляди лева/. 

   ОСЪЖДА „ЮНИКОНФ” АД, ЕИК …………….със седалище и адрес на управление – гр.С., район С., бул. ”………” № ., ет… представлявано от С.Л. със съдебен адрес:*** чрез адв.Г. да заплати по сметка на Районен съд Елин Пелин сумата от 740.00 лева (седемстотин и четиридесет лева), съдебни разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

  ОСЪЖДА „ЮНИКОНФ” АД, ЕИК ………………… със седалище и адрес на управление – гр.С., район С., бул. ”………..” № ., ет.. представлявано от С.Л. със съдебен адрес:*** чрез адв.Г. да заплати на С.А.Б., ЕГН ********** *** със съдебен адрес ***, офис 7 чрез пълномощника си адв.В. *** сумата от 1200.00 лева /хиляда и двеста лева/ сторени по делото разноски.

  ОСЪЖДА С.А.Б., ЕГН ********** *** да заплати на „ЮНИКОНФ” АД, ЕИК …………….със седалище и адрес на управление – гр.С., район С., бул. ”………..” № ., ет.., сумата от 2556,80 лева /две хиляди петстотин петдесет и шест лева/, направени  по делото разноски.

  Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски окръжен съд.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: