О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .........
гр.
Варна, 01.02.2019г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в закрито заседание, проведено на първи февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 17218 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на „Б.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК204175180, със
седалище и адрес на управление *** срещу „У.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, пл. Св. Неделя 7 за заплащане на сумата от 250лв.,
при твърдение сумата да е недължимо заплатена към банката и да подлежи на
връщане, в условията на евентуалност като удържана поради неправомерни действия
на служителя на ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.
С отговора на исковата молба,
депозиран в срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез процесуалния си представител,
е направил възражение за неподсъдност на делото, тъй като седалището на
дружеството е в гр. София и искане за изпращането му за разглеждане в Софийски
районен съд.
В предоставения
срок на основание чл.8, ал.3, вр. с ал.1 ГПК, ищецът
заявява, че в конкретния случай отношенията по закриване на набирателната
сметка и неправомерното удържане на сумата, предмет на иска, са извършени в гр.
Варна, филиал Черно море, поради което счита, че спорът е възникнал от преки
отношения с филиал Черно море на банката и съобразно чл.108 ГПК, родово и
местно компетентен, е РС - Варна.
За да се произнесе по направеното
възражение за местна неподсъдност на спора, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Предявеният главен иск е
облигационен и намира основанието си в института на неоснователно обогатяване. Съобразно
чл.108, ал.1 ГПК, искове срещу юридически лица се предявяват
пред съда, в чийто район се
намира тяхното седалище. По спорове,
възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете
могат да се предявяват и по тяхното местонахождение.
Ответникът е със седалище ***, видно от вписаните обстоятелства
в Търговския регистър. В последния не са налице данни за
вписан клон на банката по смисъла на
чл. 17 ТЗ, нито са представени доказателства, че в гр. Варна има създадено
поделение на ответника. Наличието на офиси на
банката в гр. Варна не обосновава
извод за съществуването на клон, нито за
наличието на структурно обособено поделение и респективно за предявяване на иска в гр. Варна. При това
положение следва да се приложи
общото правило за местна подсъдност
на предявения против ответната банка иск
и същият да бъде разгледан от съда, в чийто
район е нейното седалище съгласно чл. 105 ГПК, а именно Софийски районен съд /в този
смисъл Определение № 648 от 12.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 271/2012 г., II т. о./.
Също така, е видно от приложените
към исковата молба книжа, че удостоверението, издадено в полза на ищеца за
внасяне на капитала по набирателна сметка на „Б.“
ЕООД /л.11/, е издадено от „У.Б.“ АД ***, и също така в нареждането –разписка
на л.12 също е посочен адрес в гр. София. Наред с това, електронната
кореспонденция с банката по повод спорното правоотношение, е осъществявана с
централата на банката /л.8/. Поради това, не би могъл да се възприеме за
основателен доводът, че спорното правоотношение е възникнало тясно от преки
отношения с поделение на банката в гр. Варна.
За пълнота, следва да се посочи и
че ищецът не разполага с възможността да се ползва от изборната местна подсъдност
по потребителски искове по чл.113 ГПК, тъй като ответникът е юридическо лице и процесната сметка е открита и ползвана за извършвана
търговска дейност от дружеството – ищец. Съобразно пар.13,
т.1 ДР от Закона за защита на потребителите и т.40 от ДР на Закона за
платежните услуги и платежните системи, качеството потребител има само
физическо лице, а т.38 ДР ЗПУПС изрично дефинира юридическото лице само като
ползвател на платежни услуги.
Съдът, като съобрази горното и
разпоредбите на чл.105 и чл. 108 ГПК и във връзка с направеното в срока по чл.
119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност, намира че предявеният иск следва да
се разгледа от Софийски районен съд. Настоящото производство следва да бъде
прекратено и делото изпратено на местно компетентния съд.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 17218 по
описа на ВРС, 8 състав за 2018 год.,
и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски
районен съд, на основание чл.118, ал.2 ГПК.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: