№ 41
гр. Ловеч, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на първи юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Търговско
дело № 20214300900092 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.432,ал.1 КЗ във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ловешкият окръжен съд е сезиран с искова молба с вх.№ 3998/15.10.2021 година,
подадена от Р. ИВ. Ж., ЕГН *******, с адрес: гр.***********, В. ДМ. ЮН., ЕГН **********,
действащ чрез законния си представител Д.В. Ю., роден на ******* г. в Република
Башкортостан, Руска Федерация, действащ чрез пълномощник Т.Р. Ж., ЕГН *********** и
от Г. ДМ. ЮН., родена на ********** г. в Алтайския край, действаща чрез пълномощник
Т.Р. Ж., всички чрез адвокат С.С. Ч., АК-София, служебен адрес: гр.*********** срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД , ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр*********** представлявано от Д. СТ. Д. и Й.Ц.Ц., с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ; чл.86 ЗЗД и цена на всеки от исковете- 26 000 лева, частично предявени от
120 000 лева, за претърпени от тях неимуществени вреди.
Ищците излагат, че на 13.08.2017 г. около 15:15 ч. И.К.Т. управлявал МПС марка
„БМВ", модел „320Д" с per. № ******* на път 1-4, при км. 27+800, движейки се в посока гр.
Варна - гр. София. Водачът нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на
което загубил контрол над автомобила и реализирал ПТП с л.а. марка „Фиат", модел
„Мареа", с ДК № *******, при което е причинена смъртта на Н. Д. Ю., ЕГН ********** -
внук на Р. ИВ. Ж. и на Г. ДМ. ЮН. и брат на В.Д. Ю.. В същото ПТП е настъпила смъртта
на Н.Т. Ж.а, ЕГН ********** – баба на В.Д. Ю. и смъртта на И. Ю. и е причинена средна
телесна повреда на В.Ю..
1
Сочат, че по случая е образувано следствено дело № 27/2017г. по описа на ОСлО-ОП-
гр.Ловеч, пр.пр. № 4071/2017г. по описа на Окръжна прокуратура –гр.Ловеч, както и че
произшествието е настъпило по изключителната вина на водача И.К.Т., който грубо е
нарушил правилата за движение по пътищата.
Изтъкват, че предвид влязлата в сила присъда, на основание чл.300 от ГПК, по
категоричен начин са решени въпросите относно наличие на деяние, неговата
противоправност и вината на дееца И.К.Т..
По отношение на претърпените вреди, излагат, че случилото се е огромна човешка
трагедия. Р.Ж., който също е пътувал в автомобила е загубил съпругата си Н., дъщеря си И.
и единият си внук - Н., който е бил на три години. Твърдят, че са били голямо сплотено
семейство. Р.Ж. винаги обръщал внимание на внука си Н. Ю., грижил се за него, играел с
него. Между дядо и внук била изградена изключително дълбока, трайна и емоционална
връзка. В следствие на трагичната загуба ищецът Ж. развил остра стресова реакция и
душевно разстройство.
Твърдят, че починалият Н. бил изключително близък и със своята баба - Г., която му
отделяла във всеки един възможен момент грижи внимание и любов, за да се чувства добре.
Между бабата и внука също била налице изключително, дълбока и емоционална връзка,
като в следствие на трагичната загуба, ищцата развила остра стресова реакция и душевно
разстройство.
Поддържат, че бабата и дядото на Н. обичали и се грижили за малкия си внук,
подпомагали родителите му финансово и морално в неговото отглеждане. Същите били
емоционално свързани, като въпреки краткото време, през които били заедно Р. и Г. успели
да създадат с Н. изключителна, трайна, дълбока и емоционална връзка, която вследствие на
ПТП-то безвъзвратно е изгубена.
Законният представител на ищеца описва, че В. е имал по-малък брат Н., който също
е загинал. Двамата били изключително близки, били заедно навсякъде, а В. много помагал
на майка си в отглеждането на Н.. Родителите успели да възпитат у тях чувство на взаимна
обич. Между двамата братя била налице изключителна, трайна, дълбока и емоционална
връзка. В. търпи болки и страдания и в следствие на неочакваната смърт на баба си Н., като
между тях била изградена изключителна, дълбока трайна и емоционална връзка.
В заключение ищците обобщават, че изпитват морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка.
Считат, че са налице основанията за пряк иск срещу застрахователя, предвид
наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в ЗД“Евроинс“АД, полица № BG/07/117001786669, валидна от
23.06.2017г. до 22.06.2018г по отношение на лек автомобил марка „БМВ“, с рег.№ ..., при
управлението на който виновно е причинено ПТП, както и отказ на застрахователя да
изплати доброволно обезщетението -във връзка с процесното ПТП и депозирани молби-
2
претенции, при застрахователя е образувана преписка с рег.№ 13574/8/16.08.2018г, рег.№
14440/09.08.2018г. и рег.№ 14439/09.08.2018г., като с писма уведомления, с рег.№ 13574/10/
от 29.08.2018г. застрахователят е отказал изплащането на претендираните обезщетения.
Молят, ответникът Застрахователно дружество „Евроинс"АД да бъде осъден да
заплати на всеки един от ищците по 26 000 лева, частичен иск от общата сума от 120 000
лева, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди (претърпени
болки и страдания) в резултат на смъртта на Н. Д. Ю., а на ищеца В. ДМ. ЮН. и сумата от
26 000 лева, частичен иск от общата сума от 120 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) в резултат на
смъртта на неговата баба Н.Т. Ж.а, от пътнотранспортно произшествие на 13.08.2017г.,
настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ ... ВН – И.К.Т., чиято
отговорност за вреди се покрива по застрахователна полица № BG/07/117001786669 от
23.06.2017 година „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със
Застрахователно дружество „Евроинс"АД, заедно със законоустановената лихва за забава
върху предявената главница от датата на деликта - 13.08.2017г. до датата на окончателното
изплащане на сумата.
Претендират за плащане и на разноските по делото, включително и адвокатско
възнаграждение.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
На основание чл.367 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба, с
указания за възможността да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на
права, които са връчени редовно.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от Застрахователно дружество
„Евроинс"АД, в който ответникът счита исковете за допустими, но ги оспорва по основание
и размер.
Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност" между „Застрахователно дружество Евроинс" АД и
И.К.Т. - водач на лек автомобил (л.а.), марка „БМВ", модел „320Д" с per. № РВ 24 99 ВН.
Оспорва наличието на неимуществени вреди. Като се аргументира с диспозитива на
ТP № 1/2016 г., ответникът изтъква, че установената до момента практика въвежда
изискването за кумулативното наличие на два критерия, които следва да са налице при
определяне лицата, имащи право на обезщетение – единият е с оглед родството или
близостта на лицата, а вторият е наличието на трайна и непрекъсната духовна връзка между
пострадалото лице и лицето, претендиращо вреди. Счита, че съобразно цитираното ТР за
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в
случай на неговата смърт, а това са низходящи, съпруг и възходящи, и по изключение други
лица, включително и възходящи и низходящи до втора степен, братята и сестрите, но само
3
при положение, че е налице доказана особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му сериозни неимуществени вреди. В тази връзка, твърди ,че
липсват доказателства, че ищците попадат в кръга на материално легитимираните да
търсят обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди – емоционални болки и
страдания във връзка със смъртта на техния внук, респективно брат и баба (относно ищеца
В.Ю.), като в случая не може да се приеме, че е била налице твърдяната в исковата молба
изключителна и дълбока емоционална привързаност между ищците и пострадалите от ПТП
Н. Ю. и Н. Ж.а. Изтъква, че отсъстват доказателства тези негативни емоции, претърпени
болки и страдания са били по-дълбоки и интензивни от обичайните за подобни случай.
По отношение на ищцата Г.Ю. сочи, че същата от раждането на внука си Н. Ю. през
2014г. до датата на ПТП през 2017г. живее в друго населено място, не го вижда и не
контактува с него ежедневно, не е полагала грижи за отглеждането му нито физически, нито
финансово, което е правела майката на детето.Ответникът счита, че няма как толкова малко
дете да е успяло на тази възраст да изгради емоционална връзка от мащаб, излизащ извън
обичайните потребности и навици за тази възраст.
По отношение на ищеца Р.Ж., твърди, че от раждането на Н. Ю. през 2014г. до датата
на произшествието, дядо и внук живеят в различни населени места, контактите са редки,
дядото не полага физически и финансови грижи за внука си, а и предвид възрастта на Н.,
който към датата на ПТП е бил три годишен, няма как между тях да е била изградена трайна
и дълбока емоционална връзка , излизаща извън обхвата на обичайните отношения.
По отношение на ищеца В. Ю., претендиращ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на баба си Н. Ж.а, твърди , че ищецът не е живял в едно
домакинство с баба си, контактите между тях били редки, баба му не е полагала ежедневни
грижи за него, както физически, така и финансови, а отчитайки обстоятелството, че към
момента на настъпване на ПТП-то В. бил на пет години, счита, че отношенията между тях
не излизат извън обичайните предели за подобен вид връзки.
Обобщава, че към настоящия момент не са събрани доказателства за наличието на
изключително близка духовна връзка между починалите лица и ищците.
При условията на евентуалност - в случай, че съдът приеме претенциите за доказани
по основание, въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загиналата водачка на л.а. марка „Фиат“. Като аргументи изтъква, че същата е имала добра
видимост и е можела да възприеме случващото се пред нея, че е реагирала на опасността,
отклонявайки автомобила в дясно, но не с максимално ефективно спиране, тъй като липсват
спирачни следи.Твърди, че за нея сблъсъкът е бил предотвратим, като е можела да спре
преди мястото на удара. Наред с това счита, че има забавена и неправилна реакция – а
именно отклоняване на автомобила на дясно вместо ефективно спиране, липса на правилно
поставени предпазни колани, липса или неправилно поставени обезопасителни системи за
деца (детски столчета), като заключава, че поведението на водача на л.а. марка „Фиат“ се
намира в разрез с нормативно установените правила за движение по пътищата и се явява
пряка и непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. На следващо
4
място твърди, че водачът на лекотоварен автомобил марка „Мерцедес“ е намалил скоростта
си на движение, което е довело или допринесло за удара между него и лек автомобил марка
„БМВ“.
Оспорва и размера на претендираните обезщетения за неимуществени
вреди.Счита, че същите са прекомерно завишени с оглед стандарта на живот в страната и
принципа на справедливостта- твърдените от ищците болки и страдания не са в степен и
интензитет, които да обуславят претендираните суми в посочения размер. Поддържа, че
претендираните застрахователни обезщетения не могат да надвишават посочения лимит по
смисъла на §96 от ПЗР на КЗ от 5 000 лева.
По отношение на лихвата за забава върху исковете за обезщетение за
неимуществените вреди, моли съда в случай, на отхвърляне на главните искове да отхвърли
и акцесорните такива за претендираната компесаторна лихва върху тях. Сочи, че
извънсъдебната претенция на ищцата Г.Ю. към застрахователя е предявена на 12.02.2019г.,
тази на ищеца Р.Ж. – на 16.08.2018г., а на ищеца В. Ю. – на 09.08.2018г. и относно
началната дата на законната лихва е приложима разпоредбата на чл. 497 от КЗ, следователно
най- ранната дата от която следва да тече законна лихва, в случай че такава бъде доказана по
делото, е изтичане на тримесечния срок от датата на извъндоговорната претенция пред
застрахователя.
Оспорва размера на претендираните разноски. Претендира присъждане на разноски
по делото, в това число юрисконсултско възнаграждение.
Отговорът на исковата молба е изпратен на ищеца и в срока по чл.372, ал.1 от ГПК е
подадена допълнителна искова молба, с която ищците оспорват подадения отговор и
обстоятелствата, изложени в него.
Изразяват несъгласие с твърденията на ответника за съпричиняване на резултата от
страна на водача на л.а. марка „Фиат“ модел „Мареа“, с рег.№ ******* както и от страна на
водача на лекотоварен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег.№ *******
поради нарушение на правилата за движение по пътищата.
Възразяват срещу искането на ответника да се приложи разпоредбата на чл.493а,
ал.4 от КЗ, вр. с §96, ал.1 от ПЗР на КЗ, в сила от 07.12.2018г., предвиждащ максимален
размер на обезщетение в размер на 5000 лева, като подробно се аргументират с чл. 9, ал.1
на Директива 2009/103/ЕО на ИП и на съвета от 16.09.2009г. относно застраховката
гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства, както и с решение
на Съдът на Европейския съюз (СЕС) по дело С-277/12.
Оспорват възражението на ответника за завишен размер на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, както и за недоказаност на исковите претенции.
По реда на чл. 373 от ГПК, ответникът е подал отговор на допълнителната искова
молба с вх.№ 987/ 16.02.2022г., в който поддържа всички направени възражения и искания с
отговора на исковата молба.
С Определение от 01.06.2022 г. съдът е допуснал , на основание чл.214, ал.1 ГПК
5
изменение на размера на исковете, които да се считат предявени в размер от по 75 000
лева- частични от 120 000 лева.
В съдебно заседание ищците се представляват от адвокат М.Д.а -САК, която
поддържа претенциите и моли да бъдат уважени.Представя подробни писмени бележки.
Ответникът ЗД „ЕВРОИНС“ АД, чрез упълномощения юрисконсулт С.К.а, в писмена
молба поддържа изразеното становище.
От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в
съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Приложен е по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
13.08.2017 г. на мл. автоконтрольор при РУ - Угърчин към ОД на МВР-Ловеч, според който
на 13.08.2018г. около 15: 15 ч. на първокласен път 1-4, при 27+800 км, община Угърчин,
област Ловеч, ППС 1 (рег.№ ... ВН, лек автомобил марка БМВ модел 320 Д, собственост на
И.К.Т., който е и водач), движейки се в посока Варна-София, извършва маневра
изпреварване при насрещно движещото се МПС 3 (рег.№ *******, марка „Фиат“, модел
„Мареа“, собственост на Н.Т. Ж.а, с водач И. Ю.) и удря странично ППС 2 ( рег.№ *******
марка Мерцедес с водач С.С.) ,след което се блъска в дясно извън пътното платно в дърво,
МПС2 се преобръща на пътното платно и се удрят с МПС 3.Вписано е, че водачът и
возещите се в л.а.“Фиат“ са били с поставен обезопасителен колан. Посочено е, че по случая
е образувано Следствено дело № 27/13.08.2017 г. по описа на ОСС-Ловеч.
С Присъда № 15 от 19.06.2019 година, постановена по НОХ дело № 533/2018 година
Ловешкият окръжен съд е признал подсъдимия И.К.Т., ЕГН-********** за виновен в това,
че на 13.08.2017 год., около 15.00 часа на ГП 1-4/София-Варна/ при км.27+800, землището
на с.Сопот, Ловешка област, при управление на МПС-собствен лек автомобил, марка „БМВ”
с peг. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.21, ал.1, чл.42, ал.2, чл.
43, т.4 от ЗДвП и осъществил удар в лекотоварния автомобил „Мерцедес” с рег. № *******
и по непредпазливост причинил смъртта на И. Р.ова Ю., 28-годишна, живуща в гр.*******,
Н. Д. Ю., 3-годишен, живущ в същия град, Н.Т. Ж.а, 51-годишна от гр.София, и средна
телесна повреда-счупване на шийката на лява бедрена кост с разместване на фрагментите-
закрито, с последващо оперативно лечение-метална остеосинтеза, повреда обуславяща
затруднение движенията на левия крак за около 5-6 месеца на В. ДМ. ЮН., 5-годишен,
живущ в гр.*******, като деянието представлява особено тежък случай, поради което и на
основание 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б.”б”, предл. 2, във вр. чл.342, ал.1, пр.3-то от НК и чл.
54 от НК при превес на смекчаващи вината обстоятелства го осъдил на 7 години лишаване
от свобода.На основание чл.343г от НК го лишил от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 9 години, считано от влизане на присъдата в сила и отнемане на
свидетелство за правоуправление по административен ред.
С Решение № 33 от 20.02.2020 година по ВНОХ дело № 364/2019 година
Апелативен съд-Велико Търново е изменил присъдата, като преквалифицирал деянието на
подсъдимия И.К.Т. от престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б.”б”, предл. 2, във вр.
6
чл.342, ал.1, пр.3-то от НК в такова по чл.343а, ал.1 б.“г“,пр.1-во във вр. с чл.343, л.3,б.“б“,
пр. 1-во във вр. с ал.4 и чл.342, ал.1 от НК, и намалил размера на наложените на подсъдимия
наказания от седем години на пет години лишаване от свобода и от девет години- на пет
години лишаване от правоуправление. Признал е подсъдимия за невинен в това,
престъплението да е извършено с нарушение на правилата за движение по чл.21,ал.1 и по
чл.42, ал.2,т.1 от ЗДвП, както и извършеното от него деяние да представлява „особено тежък
случай“ и го оправдал по тези части от предявеното му обвинение. Потвърдил в останалата
част присъдата. С Решение № 92 от 20.09.2021 г. постановено по касационно наказателно
дело № 371 по описа за 2020 година Върхивният ксационен съд- Второ нак.отделение е
оставил в сила въззивното решение № 330/20.02.2020 г. по ВНОХ дело № 364/2019 г. на
ВТАС.
От удостоверение за наследници № РЛН17-УГО1-14772 от 25.08.2017 г. на населено
място/район София, 19РН Люлин, Община столична, област София, се установява, че Н.Т.
Ж.а, починала на 21.08.2017 г., е оставила като свои наследници Р. ИВ. Ж.- съпруг, син Т.Р.
Ж. и В. ДМ. ЮН.-внук, син на покойната дъщеря И. Р.ова Ю., починала на 13.08.2017 г.На
същата дата е починал и Н. Д. Ю., син на последната. От удостоверение за родствени връзки
Изх.№ РЛН18-УГО1-14741/09.08.2018 г. , удостоверение за раждане и у-ние за наследници
от 21.09.2017 г. е видно, че Д.. В.евич Ю. е баща на В. ДМ. ЮН. и на Н. Д. Ю..
Съдът кредитира изцяло приетото по делото заключението на комплексната съдебна
автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от вещите лица инж.Н. К. и д-р М. Г.,
от която се установява мястото на произшествието, пътната обстановка, местоположението
на всеки един от участниците преди удара, механизма на ПТП, причините за ПТП, както и
вида на телесните увреждания на починалите, съобразно приложените документи. Същата е
пълна, ясна и обоснована, като не възниква съмнение за нейната правилност.
По делото са събрани и гласни доказателства.
От страна на ищците са разпитани свидетелите: Д. Х.а С. - Б., Т.Р. Ж. и С.Т.Н..
Свид. С.Т.Н. е балдъза на ищеца Р.Ж., сестра на Н.Т. Н.. За деня на катастрофата
описва, че семейството е пътувало, за да посети баба си в село Мрахори, област Габрово.
Разбрала за инцидента от следовател при Окръжна следствена служба, след като
продължително време звъняла безрезултатно по телефона на своята сестра. Нарича детето
„слънчице“ и описва отношенията между Р. и внука му Н. като много топли, много силни,
защото Н. е бил малък, говорел на руски и български и се учел с дядо си. Твърди, че
семейството на И. (която нарича В.) си е идвало в България един път годишно, но е оставало
по два-три месеца, обикновено цяло лято от юни до септември, а контактът между нейната
сестра и Р. с В. и семейството е бил ежедневен по Скайп. Свидетелката също е
поддържала видеовръзка с племенницата си в събота и неделя и си пишели почти всеки ден.
Живеели в Подмосковието, след околовръстното на *******, където си закупили
апартамент. Р. и сестра са били на гости през 2016 г. и там посрещнали Нова година.
Свидетелката познава и другата баба на Н.- Г., с която се запознала на сватбата на своята
племенница през 2011 г. Описва Г. като много хубав и благ човек и че е помагала на В. при
7
отглеждането на децата, защото е близо до нея. Определя я като интелигентен човек, който е
и много набожен, особено след катастрофата. Намерила е упование в Бог, търсейки утеха за
постигналото я нещастие.
За децата разказва, че играели много добре заедно , но въпреки разликата от две
години във възрастта им В. се е чувствал като по-големия брат и двамата с Н. се разбирали
много. Разказва и за момента, в който В. се е намирал в болница Пирогов и научавайки за
смъртта на своята майка и на братчето си е задал въпроса „ Защо?“, тъй като майка му е
млада, а „Н. още не е успял да порасне“. След заминаването на В. при баща му в Русия,
връзката с него е продължила – чували се ежедневно, имали и общ чат. Когато са в България,
В. не може да не говори за баба си и за брат си, защото всичко в къщи му напомня за този
момент и за майка му. Спомня си за игри, когато са играли с Н., имали са и еднакви вещи.
Бабата Н. е била специална за внука си, защото когато семейството е идвало в България,
двамата с Р. са поемали грижите за децата, за да отменят майка им.
За Р. свидетелства, че той си спомня конкретни случки с Н. и станал много затворен в
себе си като цяло, защото загубата за него е била жестока, присъствал е и видял целия ужас
на катастрофата.
Обобщава, че отношенията между Р., Г. и В. и пострадалите са били много близки и
според нея такава загуба не се преодолява.
Свид. Д. Х.а С. – Б. познава ищеца Р. откакто се помни, защото той е първи братовчед
на нейната майка. Г. познава покрай сватбата на И. с Д.., а В.- откакто се е родил. В близки
родствени отношения е била със семейството, виждат се периодично и продължават, като с
Р. се виждат най-често.Връзката между двете братчета описва като нормална, децата били
доста близки и се е виждала проявата на грижовност от по-голямото към по-малкото братче.
Отношението на Р. към двамата му внука определя като грижовно, израз на сплотеност и
привързаност. Проявявал е внимание и желание да ги научи на нещо, да им покаже нещо
ново, да ги заведе, когато са тук в България на различни места, пътувайки из страната, да ги
срещне с близки, да бъдат задоволени във всяко едно отношение- материално, емоционално
и духовно. Наблюденията на свидетелката са, че децата също са били привързани към дядо
си и доколкото знае те ежедневно са се виждали чрез интернет връзка, когато не са в
България. Р. им показвал различни неща, учел ги на различни неща, така че техният интерес
към него е бил доста засилен. Имало е желание от тяхна страна да прекарват повече време с
него и да имат различни занимания, които да са им интересни.
Заедно със своя съпруг свидетелката е видяла Р. и В. непосредствено след
катастрофата в болницата в Ловеч и заявява, че е бил в шок от загубата на всичките си
близки хора. Животът му се е променил след трагедията и не е превъзмогнал загубата.
Свид. Т.Р. Ж. е син на ищеца Р.Ж. и потвърждава казаното от другите свидетели за
много добрите отношения между Р., В. и Г. преди смъртта на Н.. Заявява, че всяка вечер,
след работно време са провеждали скайп- разговори и общували със сестра му и децата,
които са били в Русия. Споделя, че двете деца- В. и Н., са раждани в Белорецк – Русия,
където са живели при бабата Г. и това е и родния град на техния баща. Сестра му е учила в
8
Русия и са живели с Д.. на общежитие, в което се е родил и В., а през зимата се изнасяли в
Белорецк заради хубавата природа. По това време Г. е закупила апартамент в ******* „на
зелено“, а след завършването му И., Д.. и двете деца се преместили в него. Бабата и дядото
от Белорецк си продали техният апартамент, за да си купят къща близко до ******* и да са
близко до децата и внуците и да им помагат.
Свидетелят споделя, че сестра му е прекарвала по три месеца в България и всички са
пазели отпуските си, за да могат да прекарат повече време с нея и децата. Семейството им
било сплотено и се грижели един за друг. Баща му много се е радвал на Н. и е
помагал.Разхождал е децата в Западен парк в София и те го слушали. По време на
катастрофата В. е бил на 5 г., а Н.- на 2 г. и 7 м. и тази възраст им позволявала вече да
общуват по-добре помежду си, да споделят играчките си, да не се карат, както например в
по-малките години. Баткото е бил грижовен към по-малкия. В. се е радвал много и на баба
си Н.. Тя също, защото са първите внуци. Всеки път си играела с него, отначало тя го е
преспивала, когато си идвали в България и помагала на дъщеря си, като я отменяла в
грижите по децата. Свидетелят потвърждава, че след инцидента всяка вечер с В. се виждат
по Скайп, в момента и по Вайбър и чрез друга връзка -Телеграм. Говорят си на български,
поддържат му българския език. През първата година В. е изпитвал страх да се вози в
автомобил. В момента свидетелят живее заедно с баща си. Заявява, че работят, нямат
външни контакти, намалили са ги буквално до нула. Категоричен е, че майка му липсва на
баща му, тъй като е била опора за него и двамата се разбирали, а в момента той е по-
затворен.
Съдът преценява показанията на всички свидетели като обективни и добросъвестно
депозирани.
При така изложените от страните обстоятелства съдът приема, че спорът е търговски
и е сезиран от ищците Р. ИВ. Ж., В. ДМ. ЮН., действащ чрез законния си представител
Д.В. Ю., и Г. ДМ. ЮН. със следните, предявени срещу ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД обективно съединени осъдителни:
- главни искове, с правно основание чл.432, ал.1 във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД, за
заплащане на всеки от ищците на сума от 75 000 лева, предявени като частични от искове в
размер на 120 000 лева всеки, която сума представлява обезщетение за причинените на
всеки от тях неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) в резултат на смъртта на
Н. Д. Ю., брат на В.Ю. и внук на Р.Ж. и Г.Ю., от пътнотранспортно произшествие на
13.08.2017 г., настъпило по вина на водача на лек автомобил марка - И.К.Т., чиято
отговорност за вреди се покрива по застрахователна полица № BG/07/117001786669 от
23.06.2017 година „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със
Застрахователно дружество „Евроинс"АД.
- главен иск, с правно основание чл.432, ал.1 във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД, за заплащане
на сумата от 75 000 лева, предявен като частичен от иск в размер на 120 000 лева, която
сума представлява обезщетение за причинените на В. ДМ. ЮН., ЕГН **********, действащ
чрез законния си представител Д.В. Ю., неимуществени вреди (претърпени болки и
9
страдания) в резултат на смъртта на неговата баба Н.Т. Ж.а, от претърпяно
пътнотранспортно произшествие на 13.08.2017 г., настъпило по вина на водача на лек
автомобил марка - И.К.Т., чиято отговорност за вреди се покрива по застрахователна полица
№ BG/07/117001786669 от 23.06.2017 година „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, сключена със Застрахователно дружество „Евроинс"АД.
- акцесорни искове- за присъждане на законна лихва върху всяка от главниците, на
основание чл.86 от ЗЗД, считано от датата на увреждането- 13.08.2017 г. и до окончателното
ѝ изплащане.
Съгласно чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ) увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380.
Съдът приема наличието на пасивна процесуална и материално-правна легитимация
на ответника ЗК „Евроинс"АД, поради това, че с отговора на исковата молба не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика на автомобила
марка „БМВ", модел „320 Д“, с рег.№ ... ВН, управляван от И.К.Т., участвал в процесното
пътнотранспортно произшествие.Този факт съдът е приел в доклада си, че не се нуждае от
доказване, на основание чл.146,ал.1,т.4 от ГПК. Ответникът обаче оспорва основанието на
претенциите за обезщетение и въвежда като евентуално възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил марка „Фиат“ и на товарния
автомобил.
С оглед разпоредбата на чл.498, ал.1 КЗ допустимостта на прекия иск на увреденото
лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция
за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По
този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на
право на иск на увреденото лице и в случая тази предпоставка е осъществена, предвид
подадената извънсъдебна претенция от ищцата до ответното дружество и отказа за плащане.
Видно е от приложените към исковата молба доказателства, че на 09.08.2018 г. и 12.02.2019
г. ищците са отправили молби-претенции за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 120 000 лева на всеки от ищците и законна
лихва от 13.08.2017 г. , но ответното дружество е отказало плащане.
Доколкото отговорността на ответника е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие, той отговаря за всички причинени от
него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.
Основателността на претенцията за непозволено увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД предполага
наличието на всички елементи от състава на деликта, които са: възникването на
застрахователното събитие, причинно следствената връзка между ПТП и смъртта на Н. Д.
Ю. - внук на ищците Р. ИВ. Ж. и Г. ДМ. ЮН. и брат на ищеца В. ДМ. ЮН.; причинно
следствената връзка между ПТП и смъртта на Н.Т. Ж.а - баба на В. ДМ. ЮН.. В тяхна
тежест е да докажат твърденията си за обема на претърпени от тях неимуществени вреди -
10
болки, страдания и увреждания в претендирания размер, т.е. твърдението си за
съществувалите отношения на обич, разбирателство и изключително близки отношения с
починалите, съгласно указанията на ВКС, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №
1/21.06.2018г.,пост.по т.д.№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички
останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието, следва да
бъдат установени конкретно със съответните допустими от ГПК доказателствени средства в
настоящето производство. Възражението на застрахователя за съпричиняване от
пострадалата е своевременно направено и допустимо и следва да се разгледа в настоящето
производство, като относимо към присъждането, съответно определяне размера на
обезщетението.Съпричиняването не е елемент от фактическия състав на деянието, а е
изследвано от наказателния съд с оглед определяне обхвата на наказателната отговорност и
на размера на наказанието, поради което мотивите на присъдата в тази част не са
задължителни за гражданския съд. Приетото от съда заключение на комплексната съдебна
автотехническа и медицинска експертиза на вещите лица инж.Н. К. и д-р М. Г., следва да
бъде съобразено като професионално изготвено и защитено, тъй като е от съществено
значение за изясняване на спора и особено във връзка с възражението на ответника за
съпричиняване на резултата от водача на л.а. марка „Фиат“ и на товарния автомобил
„Мерцедес“.
Установено е, че на 13.08.2017 год. товарен автомобил „Мерцедес" 311ЦДИ
„Спринтер" се е движел в дясната пътна лента на главен път 1-4, в района на км 27+800, с
посока към гр. София. В същата посока, изпреварвайки колона от автомобили, в лявата
пътна лента се е движел и лек автомобил „БМВ",управляван от И.К.Т. . В същия момент в
лявата пътна лента с посока на движение към гр. Варна се движи и лекият автомобил „Фиат
Мареа", управляван от И. Р.ова Ю.. Водачът на л. а. „БМВ" поради липса на свободен път
пред МПС направил опит да се прибере в дясната пътна лента в колоната, зад застигания от
него т. а. „Мерцедес", но насочвайки се надясно водачът загубил контрол над автомобила, в
резултат на което ударил с предната си лява част задната дясна част на т. а. „Мерцедес. От
удара двете МПС се отклонили от първоначалната си посока на движение, завъртайки се
около вертикалните си оси наляво (обратно на часовниковата стрелка), като: л. а. „БМВ"
напуснал платното за движение, преминал през десния банкет с частично странично
плъзгане, като преминавайки през последвалия низходящ страничен скат се завъртял около
надлъжната си ос – преобърнал се. Последвал удар между лявата странична задна част на
вече преобърнатия автомобил в група от малки дървета, завъртане по посока на
часовниковата стрелка и спиране на мястото, установено в огледния протокол; т. а.
„Мерцедес Спринтер" се насочил рязко към лентата за насрещно движение и навлязъл в нея
на около 17-18 метра след мястото на първия удар, като чрез действията си с органите за
управление (волан), водачът успял да прекрати отклонението на товарния автомобил наляво
11
и започнал да насочва МПС към дясната пътна лента. В същия момент, в лява част на лявата
пътна лента, с посока на движение към град Варна и вече задействана спирачна уредба, се
движел л. а. „Фиат Мареа". Настъпил удар между страничната лява част на кабината на
товарния автомобил и предната лява част на лекия автомобил. В резултат от разликата
между масите и скоростите на двете МПС л. а. „Фиат" рязко променил посоката си на
движение, връщайки се в посока на огледа и вляво, ударил се в еластичната ограда със
задната си странична дясна част и се установил плътно до мантинелата. Товарният
автомобил „Мерцедес" първоначално се отклонил надясно. Вследствие на настъпилия удар,
връзката между задния мост и рамата на автомобила е била сериозно нарушена и МПС е
станало практически неуправляемо и задната му лява част се удря в лявата мантинела,
автомобилът се преобръща около надлъжната си ос, падайки върху лявата си страна, след
което спира.
Като причина за настъпването на произшествието е посочено предприетото
изпреварване на колона от автомобили от страна на водача на лекия автомобил „БМВ"-320Д
с превишена скорост (над 90 км/ч), при мокър път, наличие на насрещно движещо се МПС и
недостатъчно разстояние за извършване на маневра „изпреварване". След неумела маневра
за прибиране в колоната се е стигнало до съприкосновение на предна лява част на
автомобила със задна дясна на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер", който от удара
загубил напречна устойчивост, навлязъл в насрещната пътна лента и преди водачът му да
успее да го върне в полагащата му се лента, е настъпил удар с лекия автомобил „Фиат
Мареа", където са се возили пострадалите.
Посочено е, че водачката на л.а. „Фиат" е отклонила МПС максимално вдясно на
платното за движение и е предприела намаляване на скоростта си, за да предотврати удар с
идващия насреща л.а. „БМВ". Изчислено е, че е била на 16,54 м от мястото на удара при
опасна зона 30,06 м., следователно не е имало забавена реакция от нейна страна и не е имала
възможност да избегне ПТП, т.е. то е било непредотвратимо. Скоростта на движение на л.а.
„БМВ"-320 Д е 107 км/ч; на т.а.„Мерцедес Спринтер" - 76 км/ч, а на л.а. „Фиат Мареа" - 85
км/ч.
Данните по делото показват, че водачката на л.а. „Фиат Мареа" е била с правилно
поставен предпазен обезопасителен колан, а еърбегът пред нея се е отворил.Децата в
автомобила са били в обезопасителни системи за деца и с правилно поставени предпазни
колани.Експертът е посочил, че ефективността на предпазен триточков инерционен колан е
до движение на МПС с 50 км/ч и удар в неподвижно препятствие, но при челни удари, при
които сумарната скорост надхвърля значително посочената стойност, ефективността им
често е незначителна. Анализът на всички тези доказателства дава основание на съда да
изключи каквото и да било съпричиняване на резултата от страна на водача на л.а. „Фиат
Мареа" и извод за неоснователност на възраженията на ответника в тази насока.
Причините за смъртта на Н. Ю. са: травматично смачкване на главата и мозъка,
разкъсване на сърцето и черния дроб – травми, които са несъвместими с живота.Смъртта му
е била мигновена и неминуема.
12
Причина за смъртта на Н. Ж.а е съчетана черепно мозъчна травма. Констатирани са
следните увреждания: тъпа травма на главата с данни за мозъчен кръвоизлив и контузия на
мозъка, счупване на гръбначния стълб, счупване на ребра двустранно, излив на кръв и
въздух в гръдната кухина, кръвонасядане на белодробните хилуси, контузия на двата бели
дроба, травми на крайниците с настъпилите от тези изменения усложнения – сепсис,
септичен шок, синдром на полиорганна недостатъчност.
Категорично е заключението, че получените от Н. Д. Ю. и Н.Т. Ж.а телесни
увреждания при ПТП от 13.08.2017 година са в пряка причинно -следствена връзка със
смъртта им.
Вещите лица смятат, че използването на предпазен колан в случая не би могло да
предотврати получаването на травми от Н. Ж.а. А пътуване в детско столче с правилно
поставен колан в случая също не се е оказало достатъчно, предвид механизма и сумарната
скорост на удара м/у т.а. „Мерцедес" и л.а. „Фиат", да опази здравето и живота на Н.
Ю..Получените травми са много и тежки и всяка една от тях може да предизвика летален
изход.
Кръгът на лицата, които са материалноправно легитимирани да търсят обезщетение
за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък, не е изрично уредена в
закона.
Задължителни за съдилищата, съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ, са тълкуванията и
указанията на ВКС, дадени в ППВС № 4/25.V.1961 г., ППВС № 5/24.ХІ.1969 и г. и
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ,
последното постановено с оглед задълженията на българската държава по чл.16 от
Директива 2012/29/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за
установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления.
В ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и
Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказана особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Обяви се за изгубило
сила Постановление № 2/30.11.1984 г. на Пленума на Върховния съд, което приемаше, че
кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт,
е посочен изчерпателно в Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. и няма основания за
разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на
починалия и на неговите братя и сестри.
С оглед на тези указания братята, сестрите и възходящите на починалото лице са
13
включени в кръга от правоимащи да получат обезщетение за неимуществени вреди. В
мотивите на тълкувателното решение е изложено, че между починалия и неговите братя и
сестри, баби/дядовци и внуци може да съществува особено близка привързаност.В
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.Връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост.Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени
вреди на преживелия родственик. Изразено е становище, че в тези случаи на получаване на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки
и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение
от разрешението, залегнало в ППВС № 4/61 г. и № 5/69 г., че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките роднини на починалия.
Съобразявайки всички събрани по делото доказателства съдът приема, че ищците
Р.Ж., Г.Ю. и В.Ю. (представляван от своя баща Д.. Ю.) не доказаха твърденията си за
съществуването на изключително близка житейска връзка и привързаност между всеки от
тях и починалия на 13.08.2017 г. Н. Ю., внук на първите двама и брат на последния, както и
между В.Ю. и неговата баба Н. Ж.а и тези връзки да надхвърлят нормално присъщите при
смърт на внук, брат и баба болки и страдания.
От показанията на свидетелите, а и от писмените доказателства се установява, че
ищецът Р.Ж. е живял в гр.София, докато внукът му Н. Ю.– в Русия, следователно дядото не
е полагал непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитаване. Непосредствените
контакти между тях са били само през лятото, когато семейството на И. Ю. е идвало в
България, заедно с двете си деца. Срещата с най-близките хора, особено когато живеят в
чужбина, е винаги емоционална и носи радост, но не е основание да се направи извода, че в
случая са надхвърлени обичайните отношения между дядо и внук и че се касае за
изключение от подобни житейски събития между близки родственици. Контактите между
тях, осъществени чрез социалните мрежи, дори ежедневно, в каквато насока са показанията
на свидетелите, не биха могли да доведат до създаване на необичайно дълбока
привързаност, трайна и извънредна емоционална връзка между двамата, предвид
ограничението на времето за контакти и малката възраст на детето (2 г. и 7 месеца), която не
предполага осъзната емоционална зрялост. Следва да се посочи, че при същата катастрофа
Р.Ж. е загубил както дъщеря си И., така и съпругата си Н., което засилва още повече
трагичните му изживявания и общото усещане за безсилие и тъга.Твърдението в исковата
молба, че е развил остра стресова реакция и душевно разстройство е недоказано.
По делото не се събраха доказателства, че ищцата Г.Ю., баба на Н., макар да живее в
Русия и в близост до семейството на сина си, е изградила със внука си Н. такава трайна
14
връзка, която да надхвърля обичайната. Младото семейство е живяло в отделно жилище и е
отглеждало самостоятелно двете си деца. Като баба Г. е помагала, нещо което е обичайно и
естествено, когато отношенията между родители и деца се основават на обич,
разбирателство и взаимно уважение, но е живяла в друго жилище, заедно с възрастната си
майка, за която се е грижела (св.Т. Ж.). Също не е подкрепено с доказателства твърдението,
че е развила остра стресова реакция и душевно разстройство.
Отношенията между ищеца В.Ю. и братчето му Н. са традиционните, които
съществуват между две малки деца, тъй като по време на произшествието В. е бил на 5
години, а Н. – на 2г. и 7 месеца. Общите им игри и изживявания са нещо естествено в
семейството и не може да се приеме, предвид възрастта им, че двамата са създали толкова
трайна, дълбока и емоционална връзка, която да е осъзната и надхвърля обичайната. Освен
това В. е загубил и своята майка, а предвид малката му възраст, той има нужда именно от
непосредствени майчини грижи.Не се събраха по делото и доказателства, че отношенията на
В. с неговата баба Н. се характеризират с привързаност, надхвърляща по интензитет и
времетраене нормално присъщите са родствената връзка. Желанието на Н. е било да
облекчи в ежедневието дъщеря си, за да осигури на нея и на семейството по-приятно и
ползотворно пребиваване и почивка в България, а това не е достатъчно за да обоснове извод
за съществуване на необичайните отношения между нея и внука ѝ В..
Като обобщение съдът приема, че скръбта на ищците при смъртта на близките им
хора е естествена последица от настъпилото трагично събитие, но липсват доказателства, че
надхвърля обичайно присъщите за родствената връзка, каквото е тълкуването на цитираната
задължителна съдебна практика. В тълкувателното решение се поставя изискването за
изключение, породило връзка, която е трайна и дълбоко емоционална, която се отличава от
обичайните и това означава че е необходимо да се докаже, че ищците са най-близките или
сред най-близките на починалия. В случая най- близки на детето Н. са безспорно неговите
родители, които са го обичали и са се грижели за него, а не неговите дядо и баба.Същото се
отнася и за детето В..Поради малката им възраст двете деца обективно не са имали
възможност да изградят дълбока връзка помежду си и пълноценни отношения, основани на
взаимна обич, морална подкрепа и осъзната емоционална близост.
Именно недоказаността на твърденията за изключително близки отношения на всеки
от ищците с починалите не позволява на съда да формира обоснован извод, че вредите,
които всеки от ищците е претърпял, излизат извън традиционно присъщите за родствената
връзка и са основание да се направи изключение, за да подлежат на обезщетяване, съобразно
принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Предявените главни искове за неимуществени вреди срещу застрахователя следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани и акцесорните искове за
лихви, поради обусловеността им от главните.
По отношение на разноските:
15
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да
заплатят на ответника разноските по делото. Приложен е списък по чл.80 от ГПК от юриск.
Коева, пълномощник на застрахователя, в който са включени възнаграждението за вещите
лица- общо 1500 лева, 5 лв. държавна такса за съдебно удостоверение и 2200 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са представлявани от
юрисконсулт.Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. В
чл.37 ЗПП препраща към Наредба за заплащане на правната помощ, приета с
ПМС.Съобразявайки разпоредбите и на основание чл.25,ал.2 от наредбата, съдът определя
възнаграждение на юрисконсулта за осъщественото представителство по делото (без
явяване в съдебно заседание) в размер на 300 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. ИВ. Ж. , ЕГН *******,с адрес: гр.***********, В.
ДМ. ЮН., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител Д.В. Ю., роден на
******* г. в Република Башкортостан, Руска Федерация, действащ чрез пълномощник Т.Р.
Ж., ЕГН *********** и от Г. ДМ. ЮН., родена на ********** г. в Алтайския край,
действаща чрез пълномощник Т.Р. Ж., всички чрез адвокат С.С. Ч., АК-София, служебен
адрес: гр.*********** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД , ЕИК
*******, седалище и адрес на управление: гр*********** представлявано от Д. СТ. Д. и
Й.Ц.Ц., искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД и искове по чл.86
ЗЗД, за заплащане на всеки от ищците на сума от по 75 000 (седемдесет и пет хиляди) лева,
предявени като частични от 120 000 лева всеки, ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от 18.12.2018 година и до окончателното им изплащане,
представляваща обезщетение за причинените на всеки от тях неимуществени вреди
(претърпени болки и страдания) в резултат на смъртта на Н. Д. Ю., брат на В.Ю. и внук на
Р.Ж. и Г.Ю., от пътнотранспортно произшествие на 13.08.2017 г., настъпило по вина на
водача на лек автомобил марка - И.К.Т., чиято отговорност за вреди се покрива по
застрахователна полица № BG/07/117001786669 от 23.06.2017 година „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключена със Застрахователно дружество „Евроинс"АД,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. ДМ. ЮН., ЕГН **********, действащ чрез законния
си представител Д.В. Ю., роден на ******* г. в Република Башкортостан, Руска Федерация,
действащ чрез пълномощник Т.Р. Ж., ЕГН *********** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:
гр*********** представлявано от Д. СТ. Д. и Й.Ц.Ц., иск по чл.432, ал.1 във вр. с чл.45 и
16
чл.52 ЗЗД, за заплащане на сумата от 75 000 (седемдесет и пет хиляди) лева, предявен като
частичен от 120 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.12.2018 година и до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) в резултат на
смъртта на неговата баба Н.Т. Ж.а, от претърпяно пътнотранспортно произшествие на
13.08.2017 г., настъпило по вина на водача на лек автомобил марка - И.К.Т., чиято
отговорност за вреди се покрива по застрахователна полица № BG/07/117001786669 от
23.06.2017 година „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със
Застрахователно дружество „Евроинс"АД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р. ИВ. Ж., ЕГН *******,с адрес: гр.***********, В. ДМ. ЮН., ЕГН
**********, действащ чрез законния си представител Д.В. Ю., роден на ******* г. в
Република Башкортостан, Руска Федерация, действащ чрез пълномощник Т.Р. Ж., ЕГН
*********** и Г. ДМ. ЮН., родена на ********** г. в Алтайския край, действаща чрез
пълномощник Т.Р. Ж., всички чрез адвокат С.С. Ч., АК-София, служебен адрес:
гр.***********, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, да заплатят на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД , ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, разноски по делото общо в размер на
1805.00 (хиляда осемстотин и пет) лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
17