№ 2257
гр. София, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:...
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № *********... по описа
за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по искова молба на „...“ ЕАД срещу Ю. И. В., съгласно
направеното уточнение от 8.09.2022 г., за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сума в общ размер на 644,85 лв., от които 490,15 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, 98,90
лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от
15.09.2019 г. до 02.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както
и сума за дялово разпределение за периода м.02.2019г. - м.04.2020г. -45,31 лв.
- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, и 10,49 лв. - лихва за
периода от 31.03.2019г. до 2.03.2022 г.
Твърди се, че вземанията са възникнали по повод консумирана и
незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за
топлоснабден имот: ..., собственост на наследодателя на ответника за
посочения по-горе период. Сочи се, че за ответника важат разпоредбите на
ЗЕ, като се сочи, че същите са клиенти на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката. Твърди се, че за
сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответниците, е
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „...” ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от
Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за
процесния имот били начислявани от ‘...” ЕАД по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки
1
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за
топлоснабдяването.
Ответника в срока за отговор на исковата молба призава
основателността на претенциите, а впоследствие представя доказателства за
плащане на задължението. Прави искане за прекратяване на делото.
След дадена възможност за становище, ищецът сочи, че не оспорва
плащанията, като твърди, че претендира единствено заплащане на
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в минимален
размер по Наредбата за заплащането на правната помощ (т.е. в размер от 100
лв.), което моли да му бъде присъдено с крайния съдебен акт.
Съдът намира, че доколкото ищецът не е десезирал съда от разглеждане
на предявените искове, като признава плащанията, но не е направил
изявление за оттегляне или отказ от исковете, то не е налице основание за
прекратяване на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните
доводи, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК обективно
и кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По тези искове в доказателствената тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) съществуването на
облигационно правоотношение между страните през исковия период с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди; 2) качеството на
ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия
период 3) че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна
енергия на стойност претендираната сума; 4) че през исковия период е
извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността й възлиза
на претендираната сума;
По исковете за мораторна лихва в тежест на ищеца е докаже: 1)
съществуването на главен дълг 2) изпадането на длъжника в забава и 3) че
дължимата мораторна лихва е в размер на претендираната сума.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са
отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: 1) че ответникът е наследник на И. В. И. и е
собственик на топлоснабдения имот и има качеството клиент на топлинна
енергия по отношение на този имот; 2) че сградата, в която се намира имота, е
топлоснабдена; 3) че за процесния период е доставяна топлинна енергия и е
извършвана услуга дялово разпределение на посочената в исковата молба
стойност; 4) че с извършено плащане от 27.09.2023 г. ответникът е заплатил
задълженията си в общ размер на 783,89 лв.
Доколкото се установява, че задълженията са възникнали, но същите са
заплатени от ответника (включително по отношение на претендираната
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба) след
образуване на настоящото производство, което обстоятелство се признава от
ищеца, предявените искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
2
При този изход на спора право на разноски има ищецът, доколкото с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото –
задълженията му са погасени, но едва след подаване на исковата молба.
Внесената от ищеца държавна такса е заплатена от ответника доброволно,
видно от представения по делото касов бон. Ищецът претендира и
юрисконсултско възнаграждение. Размерът на възнаграждението съдът
определя по реда на чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ за сумата от 100 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление ...., против Ю. И. В., ЕГН **********, с адрес ..., искове с правна
квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца както следва: 490,15 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 1.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите,
98,90 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
от 15.09.2019 г. до 2.03.2022г., сумата от 45,31 лв., представляваща главница
за дялово разпределение за периода 1.02.2019г. - 30.04.2020г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 10,49 лв. – мораторна лихва за
периода от 31.03.2019г. до 2.03.2022 г., начислена върху главницата за дялово
разпределение.
ОСЪЖДА Ю. И. В., ЕГН **********, с адрес ..., да заплати на „...“
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ...., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 100 лв., представляваща съдебни разноски за
производството по гр.д. № .../2022 г. на Софийски районен съд, 182 състав.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3