№ 6158
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110144429 по описа за 2022 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 171270/16.08.2022г. на СРС, подадена от М.
П. А., П. Д. А., А. Д. А. и Т. И. Ш. срещу Д. Б. М..
Ищците М. П. А., П. Д. А., А. Д. А. и Т. И. Ш. чрез адв. К. Б. - АК-София, са предявили
срещу ответника Д. Б. М. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено между страните, че ищците са собственици на недвижим имот - поземлен имот с
идентификатор ******** по кадастралните карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-138/24.07.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 383 кв.м. (без частта от
имота, попадаща в улица), находящ се в град София, кв. *********, ул. "***********" № 33,
представляващ УПИ ХІІІ-708, кв. 69 по плана на град София, м. "*********".
Ищците твърдят, че през 1951г. Д.И.А. закупил недвижимия имот имот с площ от 300,00
кв.м. През 1965 г. Д.И.А. продал на сина си И.Д.А. собствените си 103/601,2 идеални части
от парцел І-1,2, кв. 40 по плана на град София, м. "*********", целият от 630,00 кв.м.,
образуван чрез сливането на неурегулирани имоти с пл. № 1 и пл. № 2, от които имот пл. №
1 бил на Д.А., като всеки от собствениците на неурегулираните имоти ставал собственик на
съответни идеални части от новообразувания парцел. По действащия регулационен план
имотът на Д.А., съответно на И.Д.А., представлявал УПИ ХІІІ-718, кв. 69 и с площ от 311
кв.м., а площта по кадастрална карта на имота с идентификатор ******** била 383 кв.м.
И.Д.А. Починал през 1985г., като оставил за наследници съпругата си П.Н. А. и две деца -
Д.И.А. и Т. И. Ш.. П. А. живяла в процесния имот до смъртта си през 2013г., като
непрекъснато, явно и необезпокоявано упражнявала фактическа власт върху него, без
1
правото ú на собственост да бъде оспорвано от трети лица. Наследници на П. А. били Д.А. и
Т. Ш.. След смъртта си Д.А. бил наследен от съпругата си М. П. А. и дъщерите си П. Д. А. и
А. Д. А.. От справка в Службата по вписванията в град София ставало ясно, че на
16.06.2022г. ответникът се снабдил с нотариален акт, по силата на който той бил признат за
собственост на спорния имот въз основа на придобивна давност. Той нямало как да
придобие имота по този начин, тъй като нито го бил владял, нито бил наследник на някого
от предишните му собственици. Молят съставеният в полза на ответника нотариален акт да
бъде отменен по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. В насрочените по делото публични съдебни
заседания ищците Т. Ш. и П. А. се явяват лично, а ищците М. А. и А. А. се явяват или не се
явяват. Представляват се от адв. Б.. Предявените искове се поддържат, включително в хода
на устните състезания. Допълнително се представя Писмена защита, вх. №
97910/07.04.2023г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. Б. М. чрез адв. М. Г. - АК-София, е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 241953/09.11.2022г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Твърди, че ищците трайно са се дезинтересирали от имота и
повече от 10 години не са посещавали същия, като не са доказали да са имали върху него
трайно и непрекъснато владение. От 2010г. имотът бил ползван от Б. М. - баща на
ответника, а след това - от ответника като единствен негов наследник. В хода на
извършената за съставянето на нотариалния акт обстоятелствена проверка не се установило
някой от ищците да е декларирал същия като своя собственост. Имотът бил безстопанствен,
като Б. М. го оградил и отглеждал животни в него - това било известно на всички в
квартала. Никой не е оспорвал владението, което продължило явно и непрекъснато в
продължение на десет години. Подробно обосновава наличието на реализиран фактически
състав на придобиването на имота по давност. В насрочените по делото публични съдебни
заседания ответникът не се явява, като се представлява от адв. Г., който оспорва
предявените искове, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения
се излагат в Писмена защита, вх. № 96074/06.04.2023г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с
нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при наличие на правен
интерес, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявените искове
е за ищците. Същите следва да установят, че в патримониума им е възникнало на годно
правно основание право на собственост върху процесния имот. В тежест на ответника е да
докаже, че в неговия патримониум е налице право, изключващо правата на ищците, ако
такива се установят. Всяка от страните следва да докаже реализацията на фактическия
състав на твърдяното от нея придобивно основание. Извън това в тежест на всяка от
2
страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Видно от представеното заверено копие, с Нотариален акт № 194/30.08.1951г., т. VІІ, дело №
1337/1951г. на І Нотариус при Софийския околийски съд, Д.И.А. е закупил земя с площ от
300 кв.м., ведно с построената върху нея сграда от една стая, находяща се в землището на
село С., Голяма София, м. „Кантона“, кв. „*********“, при съседи П.Г., Ф.Д., З.Д. и път. С
Нотариален акт № ***/27.03.1965г., т. VІІ, дело № 1258/1965г. на І Нотариус при Софийския
народен съд, Д.И.А. е продал на сина си И.Д.А. собствените си 103/601,2 идеални части от
парцел І -1 и 2, кв. 40 по плана на град София, м. „*********“, целия с площ от 630 кв.м.,
при граници Н.Р., З.З. и от три страни улици.
От комбинираните скици, представени на л. 16 и л. 55 от делото, както и от Скица № 15-
839684-27.07.2022г., се установява, че описаната част от имот е частично идентична към
настоящия момент с имот с площ от 383 кв.м. с идентификаратор ******** по
кадастралните карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017г. на
Изпълнителния директор на АГКК, съответстващ частично на УПИ ХІІІ-718, кв. 69 по
действащия регулационен план на град София, м. „*********“.
Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 154/13.01.1986г. на Районен народен съвет
„Васил Левски“ – София, И.Д.А. е починал на 28.12.1985г., като е оставил за свои
наследници по закон съпругата си П.Н. А., сина си Д.И.А. и дъщеря си Т. И. Ш.. Видно от
Удостоверение за наследници, изх. № 1976/11.04.2013г. на Столичната община – Район „С.“,
П.Н. А. е починала на 31.03.2013г., като е оставила за свои наследници сина си Д.И.А. и
дъщеря си Т. И. Ш.. Видно от Удостоверение за наследници, изх. № РИС21-УГ51-
6299/10.08.2021г. на Столичната община – Район „Искър“, Д.И.А. е починал на 30.07.2021г.,
като е оставил за свои наследници съпругата си М. П. А. и дъщерите си П. Д. А. и А. Д. А..
Видно от представеното на л. 18 заверено копие от нотариален акт, както и от представеното
нотариално дело № 76/2022г. на Нотариус № *** – Ж.Б., с постановление от 10.06.2022г.
същият е признал ответника Д. Б. М. за собственик по давност и наследство на поземлен
имот, находящ се в град София, кв. „*********“, ул. „***********“ № 33, идентификатор
******** по кадастралните карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
138/24.07.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 383 кв.м.,
представляващ УПИ ХІІІ-708, кв. 69 по действащия регулационен план, без частта от имота,
попадаща съгласно същия в улица. Издаден е и Нотариален акт № ***/16.06.2022г., т. І-1,
рег. № 1296, дело № 76/2022г. на Нотариус № *** – Ж.Б.. За да издаде акта, нотариусът въз
основа на разпит на свидетели и представени писмени доказателства е приел за установено,
че бащата на Д. М. – Б. М. Б., починал на 31.07.2020г., е закупил /без надлежен документ/
процесния имот преди повече от десет години, като го е стопанисвал, а след смъртта му
владението е преминало към единствения му наследник по закон – сина му Д. М., като
владението е било непрекъснато и неоспорвано от никого в продължение на повече от десет
години и въз основа на него е придобито и право на собственост върху имота.
По делото са разпитани свидетелите А.А., З.В., Хр.А. и Н. И..
3
Свидетелят А. е кръстник на П. А. и А. А., като е бил приятел и съученик на баща им Д..
Познава спорния имот, който се намира в столичния квартал "*********". Преди е ходил
там много често. Около пет години преди 2015г. помагал да се прави ограда от мрежа откъм
улицата. В имота живеели Д. и майка му П.. Д. живеел там докато си купил апартамент,
може би до около 1997г., но минавал често оттам, тъй като работел наблизо. Майка му П.
живеела в имота до смъртта си през 2013г. Д. починал през 2021г. Свидетелят не си спомня
кога последно е ходил там, но сочи, че преди 2015г. е помагал да се прави и барака за дърва
и въглища. Спомня си, че през м. юли 2015г. бил там и варили ракия с Д.. Докато П. била
жива, в имота имало ток и вода. След това обаче Д. ги прекъснал, защото някой правел
опити да спи в къщата. Постепенно имотът започнал да става обект на посегателства и
кражби. Дори входната порта откъм улицата била открадната и с Д. сложили преграда да не
може да се влиза. До към 2019г. Д. отглеждал куче в имота, което ходел да храни през ден.
Свидетелката В. живее в съседство на имота. Познава се с ищците отдавна. Не познава
ответника. Не е ходила на място от 2021г. Преди това е гледала баба си, която живеела
отсреща и починала през 2021г. Към този момент ищците не живеели в къщата, а имотът
бил необитаем. В постройките влизали и излизали хора да взимат неща. Първоначално
мястото било оградено, но след това вече не. В тази къща живеела бабата на П. /визира се
ищцата П./, която починала през 2013г. След това никой не живеел там. Единствено имало
куче, което останало там и след смъртта на възрастната жена. Потвърждава, че ищците са
идвали в имота, включително да варят ракия. Не може точно да каже кога ги е виждала там,
но вероятно няколко месеца преди 2021г., тъй като от 2021г. не е ходила. Чувала от съседи
да се говори, че някой, не знае кой, искал да събори къщата. Освен кучето не е виждала
други животни в имота. Бабата посещавали всеки ден или през ден. Тя до смъртта си живяла
в къщата.
Свидетелят А. е местен образователен и здравен медиатор от 2010г. Познава ответника, но
не познава ищците. Познава и бащата на ответника - Б.. Той бил каруцар. Знае къде е
имотът, като последно го е виждал през миналата година. Имало ограда в лошо състояние и
полуразрушена сграда. Когато последно го видял, сградата била наполовина махната, а
оградата я нямало. Често е минавал покрай имота и там винаги е виждал коня и каруцата на
Б.. Счита, че никой никога не е живял там. Не е виждал сградата в друго състояние, освен в
порутеното такова по представените по делото снимки. Освен коня и каруцата друго не е
виждал там. Не знае в къщата да е живяла възрастна жена.
Свидетелката И. е от квартала и познава ответника и баща му Б.. Б. живеел в имота и
отглеждал животни там, повечето коне. Минавала почти всеки ден оттам. В имота имало
постройка, която преди се поддържала от Б.. Д. искал да я събори и да си построи нещо, но,
откакто почнал спорът, спрял. Потвърждава порутеното състояние на имота по
представените по делото снимки, като бил в такова състояние от може би две години.
Ограда имало някога, а сега нямало. Конете гледал в двора пред къщата. Не е влизала в
къщата, не знае някой друг да е живял в нея. Не е виждала там да живее баба. Само Б. и
синът му Д., който ходел при него. Б. поддържал двора, чистел го. След смъртта на баща си
4
Д. отглеждал там коне, но, след като започнало делото, прекратил животновъдството. Три
коня били.
По делото е допуснато извършване на очна ставка между свидетелките В. и И. относно това
какви животни са отглеждани в имота и кога е станало това. Свидетелката В. поддържа, че
през четирите години преди 13.07.2021г., когато починала баба ú, в който период я е гледала
и ходела през ден, не е видяла никакви коне в имота, а само кучета. Свидетелката И. твърди,
че е виждала само коне, като Б. починал през 2020г. Затова другата свидетелка не е видяла,
че има коне, тъй като след смъртта на баща си Д. преустановил отглеждането на коне.
Страните не спорят (л. 70) относно това, че имотът, който ищците твърдят да е техен въз
основа на представените от тях документи /нотариални актове, скици и удостоверения за
наследници/, и имотът, за който ответникът М. се е снабдил с нотариален акт, е един и същ.
Видно от Удостоверение, изх. № 94-00-621/08.03.2023г. на ГИС-София, имотът е с актуален
административен адрес: град София, ул. "***********" № 33.
Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на
правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост,
носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Когато и
двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост
върху имота (било констативни или такива за правна сделка), както е в настоящия случай
(ищците се легитимират като собственици въз основа на нотариални актове и наследствено
правоприемство), то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се
извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже
своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса
придобивно основание (ТР 11/2012-2013-ОСГК). Когато един имот е придобит по силата на
давностно владение, следва да се има предвид, че, тъй като нотариалното производство е
едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК,
удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от
всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярят на акта не е собственик.
Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на
тези на титуляря на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта
придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било
прехвърлено другиму след издаване на акта (ТР 11/2012-2013-ОСГК). В този случай, както
вече бе отбелязано, ако оспорващият разполага на свой ред с документ за собствеността си,
страната, която се ползва от констативния нотариален акт, следва да докаже
осъществяването на посоченото в него придобивно основание.
Чл. 77 ЗС определя, че вещните права се придобиват чрез правна сделка, по давност или по
друг начин, определен в закона. Принцип (с изключение на придобиването по приращение и
при режим на съпружеска имуществена общност) в гражданското ни законодателство е, че
вещните права се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това. Целта на
този принцип е както зачитане волята на правните субекти, така и защита на обществения
интерес чрез създаване яснота по отношение субектите и обектите на вещните права с оглед
5
правната сигурност.Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа
власт, съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на
фактическа власт върху имот като владение. Законът (чл.69 ЗС) предполага наличието на
намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото
състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено
вещно право, в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение
за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл.120
ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението
чрез процесуални средства – предявяване на иск или възражение при наличие на спор за
собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка
с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот,
изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До
момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез
волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на
позоваване правните последици – придобиване на вещното право, се зачитат от момента на
изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС (ТР 4/2012-2012-ОСГК, т. 2).
Действително в някои хипотези е налице изискване невладеещият собственик да е уведомен
за намерението за своене на владелеца, т. е. същото да му е противопоставено. Това обаче в
настоящия случай важи само в хипотезата на съсобственост – когато съсобственикът твърди
да е придобил по давност идеалните части на останалите съсобственици. Когато се касае за
владение върху чужд имот, при липса на заявени формално и неформално претенции от
трети лица, упражняващият фактическата власт върху имота като свой няма и по отношение
на кого да демонстрира това свое намерение да свои имота за себе. В този случай фактът, че
владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа, следва да се
възприеме като действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Според презумпцията на чл. 69 ЗС
упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т.е. притежава качеството на
владелец и то от момента на установяване на тази фактическа власт. С оглед на това е
ирелевантно дали владелецът съзнава, че имотът е чужд, стига да е установено наличието на
елементите на фактическия състав на владението, съгласно чл. 68 ЗС, и приложението на
презумцията по чл. 69 ЗС. В подкрепа на изложеното е и практиката на Върховния
касационен съд – р.88/27.07.2016г.-гр.д.661/2016г.-ІІг.о.
Съдът намира, че, с оглед представените по делото от ищците нотариални актове и
удостоверения за наследници, при съобразяване регулационната история на имота, а и
липсата на съответно оспорване от ответната страна, че те са доказали в патримониума им
да е налице право на собственост върху процесния имот право въз основа на правна сделка и
наследствено правоприемство. Като такива те, съответно техните праводатели, са
упражнявали фактическа власт в качеството си на собственици на имота и са го
поддържали. Тази фактическа власт те са упражнявали най-късно и несъмнено до
м.07.2015г. Това се установява на първо място от показанията на свидетелите А. и В., които
6
съдът кредитира изцяло като вътрешно и помежду си непротиворечиви, в съзвучие с
останалия събран по делото доказателствен материал и без индикации да са дадени
целенасочено пристрастно. И двамата свидетели потвърждават, че наследодателката на
ищците П. А. /баба П./ е живяла в имота до смъртта си през 2013г. И двамата свидетели
имат непосредствен поглед върху имота. Свидетелят А. е помагал за изграждането на
барака, а през м.07.2015г. е варил, заедно с Д.А., ракия там. Това се потвърждава от
показанията на св. В.. И двамата свидетели посочват, че в имота и след смъртта на П. А. е
имало оставено куче, което ищците и техният наследодател са ходели специално да хранят.
И свидетелят А., и свидетелката В. потвърждават, че върху имота са налице посегателства с
цел кражби. Това е видно и от представеното по делото писмо от СДВР - ІРУ /л. 92/ и
Постановление на СРП за връщане на веществени доказателства /л. 45/, от които се
установява, че Д.И.А. е сигнализирал за извършени от имота кражби, което косвено
потвърждава, че той и преди 2012г. е бил във фактическа власт на имота, щом може да
установи липсите и какви точно вещи са откраднати от къщата. Липсва нормативна забрана
свидетел да ползва записки и бележки при разпита си, като това обстоятелство следва да се
отбележи в протокола. Фактът, че свидетелят А. е ползвал записки, при горните
съображения, не разколебава извода за кредитируемост на показанията му.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите А. и И.. И двамата твърдят, че познават
имота, който бил ползван винаги от ответника и неговия баща за отглеждане на коне, като
никой друг не бил живял там. Показанията им обаче са в противоречие с показанията на
другите двама свидетели, които съдът кредитира, и които посочват конкретна дата - 2013г.,
до която П. А. е живяла в имота, посочва се извършено след това действие в имота,
демонстриращо владение /варене на ракия/, което също е ясно е темпорално локализирано -
м.07.2015г., потвърждават и данните за кражби от имота. В показанията на свидетелите А. и
И. липсват такива точни посочвания на дати и конкретни действия, а единствено, че винаги
са виждали в имота коня и каруцата на бащата на ответника М.. Начинът, по който се
описва отглеждането на животни, съответства по-скоро не на своене на имота, а на
оставянето им на място, където това е обективно възможно. И двамата свидетели не сочат
друго конкретно действие, демонстриращо своене. Свидетелят А. отбелязва, че Б. Б.
поддържал имота по "негов си начин - доколкото може един животновъд да поддържа един
имот", а свидетелката И. твърди, че е чистел двора и го е поддържал. Свидетелката И.
твърди, че Б. Б. гледал коне в имота, а след като починал през 2020г. тази му дейност била
продължена от ответника Д. М., който я преустановил, когато започнало делото (т.е. явно
през 2022г.). От друга страна при извършената очна ставка със свидетелката В., която дълго
време е пребивавала в съседство на процесния имот и в период от четири години преди
2021г. не е виждала в него никакви коне, а само кучета, св. И. променя показанията си, като
заявява, че В. не е видяла конете, тъй като Д. М. е прекратил отглеждането им след смъртта
на баща си. Тъй като това е станало през 2020г. (потвърдено от наличното на л. 54 от делото
удостоверение за наследници), би следвало свидетелката В. да е видяла коне и каруца и
преди 2020г., тъй като тя и преди това е пребивавала често там, за да се грижи за баба си, а
показанията ú са категорично в обратната насока.
7
При това положение по никакъв начин не може да се приеме за доказано Д. М. да е
придобил по давност процесния имот. Видно от представеното нотариално дело № 76/2022г.
Нотариус № *** - Ж.Б. с постановление от 10.06.2022г. е признал ответника за собственик
на имота въз основа на давностно владение (негово и на баща му) продължило повече от
десет години. При положение обаче, че към 2015г. се установи имотът да е бил във владение
на ищците (праводателя им Д.А., наследен по-късно от М. А., П. А. и А. А.), съответно към
2013г. той е бил обитаван от П. А., то няма как към 10.06.2022г., съответно към 16.06.2022г.,
когато е издаден нотариалният акт, да е изтекъл десетгодишният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС,
още повече, че няма ясни данни кога точно е установено владение върху имота от страна на
ответника или неговия баща. Единствено ответницата П. А. признава, че към 18.01.2021г. на
имота е имало поставена ограда от ответника, която тя срязала с флекс /л.69/. Кога е
сложена, включително с оглед плачевното състояние на имота по представените
фотографии, не е ясно. По делото не са ангажирани доказателства, които да могат да
обосноват извод, че ответникът и баща му имат качеството на добросъвестни владелци,
съответно, че имотът може да се придобие с изтичане на кратката петгодишна давност по чл.
79, ал. 2 ЗС. В патримониума на ответника не са възникнали собственически права върху
имота, противопоставими и изключващи съответно правата на ищците като собственици.
С оглед горното предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
На основание чл. 537, ал. 2 и съобразно ТР 11/2012-2013-ОСГТК, Нотариален акт №
***/16.06.2022г., т. І-1, рег. № 1296, дело № 76/2022г. на Нотариус № *** - Ж.Б., следва да
бъде изцяло отменен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски имат само ищците,
които своевременно са заявили претенция в тази насока, като е представен и списък по чл.
80 ГПК. Ищците са доказали разноски в размер от 818,75 лева, които следва да им бъдат
присъдени. Съдът в рамките на тази сума присъжда разноски за държавна такса в размер на
78,75 лева, на колкото възлиза същата, а не заплатената от ищците такса в по-висок размер -
79,00 лева. С оглед предмета на спора и при съобразяване на степента на фактическата,
правната и професионалната сложност на спора съдът намира, че заплатеното от ищците
адвокатско възнаграждение не може да се приеме за прекомерно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Б. М., ЕГН
**********, от град София, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. П. А.,
ЕГН **********, от град София, П. Д. А., ЕГН **********, А. Д. А., ЕГН
8
**********, от град София, и Т. И. Ш. , ЕГН **********, от град София, са
собственички на поземлен имот с идентификатор ******** по кадастралните
карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 383 кв.м. (без частта от имота,
попадаща в улица), находящ се в град София, кв. *********, ул.
"***********" № 33, представляващ УПИ ХІІІ-708, кв. 69 по плана на град
София, м. "*********", при съседи, съгласно Скица № 15-839684-27.07.2022г.
на СГКК-София, имоти с идентификатори 68134.707.143, 68134.707.163,
68134.707.707, 68134.707.*** и 68134.707.709.
ОТМЕНЯ изцяло Нотариален акт № ***/16.06.2022г., т. І-1, рег. № 1296,
дело № 76/2022г. на Нотариус № *** - Ж.Б..
ОСЪЖДА Д. Б. М., ЕГН **********, от град София,да заплати на М. П. А.,
ЕГН **********, от град София, П. Д. А., ЕГН **********, А. Д. А., ЕГН
**********, от град София, и Т. И. Ш. , ЕГН **********, от град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 818,75 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9