РЕШЕНИЕ
№ 1360
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501446 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на К. И. К. срещу
решение № 261477/ 05.03.2021г. на СГС, ГО, 8 състав, постановено по гр.д.
№ 9543/18г. в частта, в която е отхвърлен искът му с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 35 000 лв. до 120 000лв. за обезщетение за
неимуществени вреди.
Жалбоподателят поддържа, че в обжалваната част решението е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Съдебният акт противоречи
на чл.52 от ЗЗД. Съдът правилно е приел, че трябва да се ангажира
отговорността на ответника, но при постановяването на решението си е
нарушил логическите и общоприложими научни правила при формиране на
правните изводи. Неправилно съдът е приел, че от негова страна е налице
съпричиняване в обем от 50%, тъй като е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП и
чл.137а от ЗДвП. Възражението за съпричиняване не е доказано. Не е ясно
как съдът е достигнал до извода си за размера на съпричиняването, както и
какви обективни и безспорни факти и обстоятелства е взел предвид. От
комплексната експертиза е ясно, че при конкретния механизъм коланът не
1
може да се задейства и изиграе предпазната си роля. Тежките травми, които е
получил могат да се получат при и без поставен предпазен колан. Дори и да
се приеме, че е налице съпричиняване, то би могло да се отнесе само до
получените увреждания на гръдния кош от второ до пето ребро, които са леки
по своя характер. Поради което определеният принос от 20% и редуцирането
на обезщетението с него за всички травми е прекомерно и неоснователно.
Вещите лица от комплексната експертиза не са заявили категорично дали
въззивникът е бил с правилно поставен предпазен колан или не. Те не са
направили категоричен извод за причинност в обхвата и вида на
уврежданията с непоставен предпазен колан, а само хипотетичен, че те биха
били по- леки. Жалбоподателят счита, че първопричината за настъпване на
ПТП е поведението на водача на товарния автомобил, който не е пропуснал
движещият се по пътя с предимство лек автомобил. Приемането на принос от
негова страна в размер от 30% е прекомерен. В жалбата се поддържа, че по
безспорен начин са доказани търпените значителни неимуществени вреди от
сериозните получени при ПТП травматични увреждания. Съдът не е взел
предвид, че той е с 50% трайно намалена работоспособност. Не са отчетени
в пълна степен както получените телесни увреждания, но и психическата
травма, заедно с другите болки и страдания, които е търпял за дълъг период
от време. Съдът не е изяснил каква е икономическата конюктура и как тя е
обосновала преценката му да отхвърли претенцията му над 35 000лв.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск над
сумата от 35 000лв. до 120 000лв.
Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата. Счита първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът
К. К. твърди, че на 07.03.2018г. около 8 ч. в гр. Бяла на кръстовището на път
ПП I 5 и 55 км. към гр. Велико Търново, товарен автомобил „Рено“, модел
„Магнум“ с рег. № А 6028 НА и полуремарке с рег. № А 1390 ЕМ, управляван
2
от И. Ц. К. е нарушил правилата за движение по пътищата. Той не е
пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил „Фолксваген
Поло“ с рег. № Р 1850 ЕМ, управляван от ищеца. В следствие на това между
двете ППС е настъпил удар. За ПТП е съставен констативен протокол №
11/07.03.2018г., в който е отразено, че причина за настъпването на пътния
инцидент има водачът на товарния автомобил. В следствие на
произшествието е получил следните увреждания: фрактура на тазобедрена
става, фрактура на лява бедрена кост, фрактури на втора и трета ребрени
кости в ляво, фрактура на втора и трета ребрена кост в дясно, комоцио със
загуба на съзнание, охлузно- контузни рани на главата с хематом, охлузно-
контузни рани по тялото. На 07.03.2018г.е закаран по спешност в болница,
където са извършени прегледи и стабилизиращи мероприятия. Заради
получените хематоми и кръвонасядания е опериран на 20.03.2018г., при която
в лявата бедрена кост е поставен имплант. На 14.05.2018г. е постъпил по
спешност в болница поради оток и секреция на оперативната рана на бедрото,
при което е направена повторна операция и е изписан за домашно лечение на
16.06.2018г. В продължение на 4 месеца е бил напълно неподвижен и
прикован на легло. За този период трудно се е придвижвал сам и е покривал
ежедневните си нужди. Бил е принуден да ползва чужда помощ. До момента
болките и страданията не са отшумели и лечението му продължава. Към
момента ищецът не е възстановен. Той е бил лишен дълго време от
обичайния си динамичен начин на живот, а преживеният шок и стрес ще
останат завинаги в съзнанието му. Ищецът е извършил разходи във връзка с
лечението, които са в размер на 3 732, 77 лв., а именно: 320 лв. за
антибиотичен цимент, 2400лв. за имплант, 320 лв. за антибиотичен цимент,
42, 77 лв. за имплант. За товарния автомобил е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, която е била валидна от
22.11.2017г. да 21.11.2018г. По предявена пред застрахователя претенция е
образувана щета, но не му е определено и изплатено обезщетение. Затова
ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., в едно със законната лихва от
07.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и 3732, 77 лв.
обезщетение за имуществени вреди, в едно със законната лихва от
13.07.2018г. върху сумата от 2400лв., а за сумата от 1332, 77 лв. от
16.01.2019г. до окончателното му изплащане. Претендира разноски.
3
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
заявява, че оспорва исковете. Оспорва описания в исковата молба механизъм,
за наличието на причинно- следствена връзка на претендираните вреди с
виновното поведение на водача на товарния автомобил „Рено Магнус“.
Оспорва, че последният е имал вина за пътния инцидент. Прави възражение
за съпричиняване, тъй като ищецът е бил без поставен предпазен колан,
нарушил е чл.48 от ЗДвП, чл.50, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Оспорва, че в резултат на ПТП ищецът е претърпял
посочените в исковата молба вреди. Счита размера на иска за неимуществени
вреди за прекомерно завишен. Оспорва по основание и размер претенцията
за имуществени вреди, както и тази за законната лихва.
Безспорно е, че на 07.03.2018г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. За него е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
11/07.03.2018г., протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата,
протокол за оглед на веществени доказателства от 29.03.2018г. и фотоалбум.
Безспорно е, че при произшествието е пострадал ищецът.
Не се спори и е прието за безспорно и ненуждаещо от доказване
обстоятелството, че за товарен автомобил „Рено“, модел „Магнум“ с рег. № А
6028 НА е имало застраховка „Гражданска отговорност“ валидна към датата
на произшествието при ответника.
Във връзка с пътния инцидент е образувано ДП 557/18 на РУ- Бяла,
ОДМВР- Русе, като материалите от него са приобщени към настоящото дело.
Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена от ответното
дружество на 22.03.2018г., по която е образувана щета. По нея не е
изплатено застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди.
С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представил
медицински документи- 5бр. епикризи, изходящи от УМБАЛСМ „ Канев“
АД, както и разходни документи във връзка с претендираните имуществени
вреди, ЕР на ТЕЛК от 14.03.2019г. с определена 50 % трайно намалена
работоспособност за 1 година.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
4
изготвена от вещо лице ортопед- травматолог. Тя е установила
травматичните увреждания, получени от ищеца: фрактура на лявата бедрена
кост в горната част. Последвало гнойно усложнение- остиомиелит. Забавена
консолидация на фрактурата. Фрактура на лявата ацетабуларна/главулечна/
ямка на таза. Фрактури от 2ро- до 5то ребра – двустранно. Порезни рани на
дясната ръка. Тези увреждания са получени при ПТП. По своя медико-
биологичен характер фрактурата на лявата бедрена кост е причинило на
ищеца трайно затруднение на движението на долния ляв крайник за срок от
30 дни, в случая 2 години. Фрактурите на ребрата са водели до трайно
затруднение на движението на снагата за срок по- дълъг от 30 дни, в случая
до два месеца. След инцидент е приет за лечение в УМБАЛ „Канев“ – гр.
Русе, където са му извършени изследвания. Първоначално левият долен
крайник е бил подложен на екстензия докато се възстанови гръдната травма.
Извършено е било открито наместване на счупената бедрена кост,
предварително поставяне на два телени серклажа, след което е поставен
интрамедуларен пирон, заключен допълнително с два винта. Включена е била
антибиотична, антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапия. Изписан
е на 29.03.3018г. без усложнения. След това на ищеца са извършени още
оперативни интервенция в лявата бедрена кост поради силни болки,
зачервяване и оток в областта на оперативната рана. Приет е за болнично
лечение от 14.05.208г. до 15.06.2018г. При приемането е установен фистулен
отвор, от който изтича гнойна секреция. Проведени са оперативни
интервенции на 15, 16, 17.05. и 12.06. 2018г. Лечението е продължило с
медикаменти. Изтичането на гнойна секреция от оперативната рана на
лявото бедро е продължило и след това като на ищеца са извършени общо 22
операции за периода от 07.03.2018г. до 22.10.2019г. След това е настъпило
подобрение. Вещото лице е описало здравословното състояние на ищеца към
момента. Болките и страданията на ищеца са били най –силни в първите 30
дни след злополуката от двегодишния период на лечение, както и около две
седмици след извършените оперативни интервенции. Извън тези периоди
болките му са били само периодично изявяващи се след преумора и най-
вече при рязка промяна на климата. В продължение на година и половина
ищецът не е могъл да стъпва на левия си крак и се е придвижвал с помощта на
патерици. Представените разходни документи установяват плащания във
връзка с лечението му. Оперативните консумативи не се заплащат от НЗОК.
5
Допусната комплексна автотехическа и медицинска експертиза е дала
заключение за механизма на ПТП, мястото на удара, причините за
настъпването му. Ищецът е бил без поставен предпазен колан. Ако е бил с
такъв К. К. не би получил тежката гръдна травма. Лекият автомобил е бил
оборудван фабрично с триточкови предпазни колани за всички седящи места.
По отношение на фрактурата лявата бедрена кост и тазовата ямка- тя би се
получила и с поставен предпазен колан, тъй като лекият автомобил, който той
е управлявал, е с малко разстояние от бордното табло до линията на
коленните стави. Тази фрактура може да се получи и от тежките метални
деформации в предната част на автомобила. За ищеца ударът е бил челен.
Нараняването на дясната ръка може да бъдат получени при всякакви
условия- с и без поставен колан, тъй като движението на горните крайници
не се ограничава от предпазния колан.
В хода на съдебното дирене е допусната автотехническа експертиза. Тя
е посочила, къде на платното за движение е настъпил удара между двете
МПС, както и че уврежданията по лекия автомобил са били в предната лява
част. На товарния автомобил има повреди в най- задната лява част на
полуремаркето- калобрана на най- задната лява губа е откъснат от левия си
външен край като част от него е висял на земята. Вещото лице е посочило
каква е била пътната маркировка в района на катастрофата. Лекият автомобил
се е движел по път ПП I-5 гр. Русе- гр. Велико Търново като посоката му на
движение е била от гр. Бяла към ж.п гара Бяла- изхода на града или посока от
гр. Русе към гр. Велико Търново. В района на ТИР паркинг и бистро „Боби“,
отделен с разделителен остров между двете отбивки е искал да продължи
направо. Товарният автомобил се е движел по същия път и в същата посока
като лекия автомобил. В района на ТИР паркинга е възнамерявал да промени
посоката си на движение от гр. Велико Търново към гр. Русе като за целта
композицията е отклонена вдясно в района на паркинга. След това
възнамерява да пресече платното за движение на път ППI-5, за да се включи в
платното за движение, предназначено за движение в обратна посока- от гр.
Велико Търново към гр. Русе. Експертът е определил мястото на удара на
платното за движение и според деформациите по МПС. Съприкоснованието е
настъпило между предната част на лекия автомобил и лявата гума на най-
задния мост на полуремаркето. Скоростта на движение на товарния
автомобил преди и в момента на удара е била 18 км/ч., а скоростта на лекия
6
автомобил преди и в момента на удара приблизително е 44 км/ч. В най-
дълбоката си част деформациите достигат 47 см. Водачите са били в силна
намалена видимост до 50 м. Опасната зона за спиране на лекият автомобил е
32, 34 м., а на товарния автомобил 10, 19 км/ч. Според експерта ударът е бил
предотвратим за водача на лекия автомобил, ако е бил достатъчно бдителен и
е реагирал своевременно. За водача на товарния автомобил ударът е бил
предотвратим, ако е спрял и е осигурил предимство на минаващия по главен
път. Вещото лице е посочило механизма на ПТП. Товарният автомобил е
предприел завой на ляво за включване в платното в посока гр. Русе.
Техническата експертиза е посочила причината за настъпване на пътния
инцидент и тя е поведението и на двамата водачи.
Съдът кредитира заключенията на автотехническата и медицинска
експертиза като компетентни, обосновани и безпристрастни, основаващи се
на научните правила и професионалния опит на експертите. Невъзприема на
основание чл.202 от ГПК заключението на комплексната автотехническа и
медицинска експертиза в частта за причините, довели до получаване на
фрактурата на лявата бедрена кост. Вещите лица твърдят, че тя може да бъде
получена поради тежките метални деформации в предната част на
автомобила. От друга страна твърдят, че тази фрактура, както и тази на
ацетабуларната ямка на таза могат да се получат само поради малкото
разстояние между арматурното табло и предната част на коленните стави.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят П. е приятел на ищеца и знае за ПТП, в което е пострадал
той. То е станало на 07.03. 2018г. Обадил му се е приятел и двамата заедно са
отишли на мястото на удара, за да видят автомобила и да видят дали на
ищеца му е необходима помощ. Когато са пристигнали на мястото, са видели,
че ищецът го няма. От полицаите са разбрали, че той е отведен с линейка.
Помогнали са преместят автомобила. След това са отишли в болницата в гр.
Русе. Видели са го и той е бил неподвижен. Когато са го попитали как е само
е охкал и не им е казал нищо за състоянието си, защото трябвало да се правят
снимки и да бъде прегледан. От сестрите в болницата е разбрал, че му е
счупената бедрената кост. Обслужвал го е в болницата около 40-50 дни. След
това е изписан за домашно лечение. Майката на ищеца се е била върнала от
Гърция и с нея са ходили в болницата. К. К. не е можел да покрива
7
елементарните си ежедневни нужди сам. Около 1г. и 5 м. му се е налагало да
полза чужда помощ за ставане, тоалетна, къпане. Помощта на свидетеля е
била за ставането на ищеца и да го придържа да се придвижва. К. К. се е
отдръпнал от приятели и роднини. Не е искал никой да ходи да го вижда и да
дава обяснения как е. Роднините са му в чужбина. В професионален план е
нетрудоспособен. Преди инцидента е работел в „Латекс“ и е бил на най-
трудната работа, а сега според свидетеля, не може да я работи.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични
впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Счита ги за
достоверни и убедителни и без противоречие с останалите събрани
доказателства.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000лв.
като е приел 50% съпричиняване и е присъдил 35 000лв. Решението е в
влязло в сила в частта, в която искът за неимуществени вреди е уважен за 35
000лв. Решението е влязло в сила в частта, в която искът за имуществени
вреди е оставен без разглеждане като недопустим.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
8
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. /
опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а
и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция
към въззивника за определяне и изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. В тримесечният срок застрахователят не се е
произнесъл. С оглед на това следва да се приеме, че предявения иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим. Това обуславя активната
материална и процесуална легитимация на ищеца да претендира обезщетение
за претърпените от него вреди срещу застрахователя на деликвента.
Застрахователят по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с
всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на
валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“ между
деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за товарен
автомобил „Рено“, модел „Магнум“ с рег. № А 6028 НА е била застрахована
при ответника- застраховател. Застраховката е била валидна към момента на
настъпване на произшествието. Жалбоподателят не оспорва механизма на
настъпилото ПТП. С оглед на това и на изяснените причини за настъпването
му чрез приетото заключение на автотехническата експертиза следва да се
9
приеме, че са настъпили предпоставките от фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД, поради което застрахователят е пасивно материално легитимиран да
отговаря по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, налице ли е съпричиняване от
ищеца на вредоносния резултат и дали е нарушил ЗДвП.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допуснати са две медицинска експертиза и комплексна
експертиза с медицинска част, които са посочили получените от ищеца
травми: фрактура на лявата бедрена кост в горната част. Последвало гнойно
усложнение- остиомиелит. Забавена консолидация на фрактурата. Фрактура
на лявата ацетабуларна/главулечна/ ямка на таза. Фрактури от 2ро- до 5то
ребра – двустранно. Порезни рани на дясната ръка. Тези увреждания са
получени при ПТП. По своята същност фрактурите представляват средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Травмите са причинили на
ищеца временно разстройство на здравето неоспасно за живота. Следва да се
вземе предвид, че в резултат от травмите той е била обездвижен
първоначално при престоя си в болничното заведение, а след това в дома си е
използвал около година и половина помощни средства за придвижване-
патерици. Грижи за него са полагани от майка му и от свидетеля П.. Той му е
помагал при ставане и придвижване. Ищецът не е могъл сам да се изправи,
да се изкъпе, за тоалетна. Бил е затруднен в извършване на ежедневните
битови нужди. Той не е могъл да се придвижва самостоятелно за
10
задоволяване на обичаните си нужди, изпитвал е дискомфорт в ежедневието
си, не е могъл да се обслужва сам и да извършва обичайните дейности,
свързани с бита му. От доказателствата по делото- епикризи, както и от
медицинската експертиза се установява, че значително по- тежка е била
травмата на левия долен крайник. При нея е извършено лечение е включвало
екстензия в болничното заведение и оперативна интервенция за открито
наместване на счупената бедрена кост с предварително поставяне на два
телени серклажа, след което е поставен интрамедуларен пирон, заключен
допълнително с два винта. Т.е. лечението не е било консервативно само чрез
имобилизация. Фрактурата на долния ляв крайник е съпроводена с гнойно
усложнение и забавената й консолидация. За периода от 07.03.2018г. до
октомври 2019г. на ищеца са направени 22 оперативни интервенции във
връзка с възникналия гноен процес. Наложило се е да бъде опериран
многократно за отстраняване на гнойната секреция и провеждане на лечение.
Фрактурата на долния ляв крайник по своя медикобилогичен характер е
довела до трайно затруднение на движенията му за период от около 2 години.
Двустранните фрактури на ребрата по своя медикобиологичен характер са
довели до трайно затруднение на снагата за период от около 2 месеца.
Претърпяната фрактура на лявата ацетабуларна ямка също е допринесла за
затрудняване на движението на левия долен крайник за период около два
месеца. Общо за всички травматични увреждания възстановителният и
лечебен период е бил около 2 години. Във връзка с лечението ищецът е бил
затруднен в движенията си на левия долен крайник за период около една
година и половина, което е създало за него явно неудобство в ежедневието.
Към настоящият момент вещото лице е установило, че счупените ребра са
зараснали окончателно. Дихателната дейност е в норма. Счупената
ацетабуларна ямка на таза също е зараснала, но с малка остатъчна
деформация. Вътреставно има начеващи артрозни изменения и малки
зашипявания, които периодично причиняват болки и страдания на ищеца.
Счупената лява бедрена кост по рентгенологични данни е зараснала. Няма
изтичане на секреция. Движенията в лявата тазобедрена става са ограничени
при абдукация с около 25 градуса, а лявата коленна става има трайно
ограничаване на свиването с 10 градуса. Това затруднява ищеца при клякане
и изкачване на стълби. Гнойното усложнение е обхванало и канала на
бедрената кост, т.н. остеомиелит, който процес често възвръща активността
11
си и след дълъг период от време. Вещото лице е посочило, че на 19.12.2019г.
е предстояла нова оперативна интервенция за изваждане на пирона. При
определяне на обезщетението следва да се съобрази, че К. К. е имал дълъг
лечебен и възстановителен период, съпроводен с множество оперативни
интервенции, остатъчни трайни последици за двигателните възможности на
левия долен крайник и на лявата тазобедрена става. Това е рефлектирало
върху неговата трудоспособност, която е намалена на 50% с ЕР на ТЕЛК за
една година. Той е получил обичайната остра стресова реакция, характерна
за емоционалното състояние на пострадали при пътни инциденти. Няма
ангажирани доказателства за трайна психологична или психична травма като
резултат от изживяното ПТП. Свидетелят П. депозира показания, че след
инцидента К. К. е станал затворен и не е искал да общува с приятели, защото
са го питали как е. Това обаче не отразява трайно болестно състояние. Като
съобрази, че ищецът има добро общо здравословно състояние, неговата
възраст – 44 години към момента на пътния инцидент, но продължителен
възстановителен и лечебен период, както и обективните трайни последици,
операцията за изваждане на поставения пирон през 2019г. счита, че
справедливият размер на дължимото обезщетение е 100 000лв.
По възражението за съпричиняване .
Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. В тази връзка следва да се обсъдят
заключенията на автотехническата и комплексна експертиза. Възражението за
съпричиняване е въведено в процеса с отговора на исковата молба като това,
по което въззивният съд дължи произнасяне е във връзка с допуснато
12
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.137а от ЗДвП. Първата от двете
разпоредби вменява в задължение на водачите на МПС да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Те са длъжни
при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с характера и интензивността а движението, с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. От
автотехническата експертиза, както и приетия фотоалбум на произшествието,
неразделна част от протокола за оглед на местопроизшествието, се
установява, че на 07.03.2018г. е имало силно намалена видимост до 50 метра.
Това предполага водачите на МПС да се съобразят с нея и да изберат скорост
на движение, отговаряща на конкретните пътни условия. От друга страна, те
следва да шофират с повишено внимание, така че при необходимост да спрат
и да избегнат пътен инцидент. При изчисленията си вещото лице е посочило,
че видимостта на ищеца като водач на лекият автомобил е била по-голяма от
опасната му зона за спиране. Т.е. разстоянието, от което той е могъл да
възприеме товарният автомобил с полуремарке като опасност и препятствие
на пътя е било достатъчно, за да реагира своевременно, да намали и
евентуално да спре, за да не настъпи удар между тях. Скоростта на
движение на МПС, управлявано от К. К. е била в рамките на ограничението
от 50 км/ч, въведено със знак в района на инцидента. Въпреки това не е
установен спирачен път, което би означавало, че той не е възприел
излизащият от ТИР паркинга товарен автомобил, предприел маневра ляв
завой и навлизане в платното за движение. Ищецът, като водач на МПС, е
допуснал нарушение на императивната разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
като не се е съобразил с конкретните условия на видимост, за да намали
скоростта или спре пред възникналото препятствие на пътя. С поведението
си той също е станал причина за възникване на ПТП. Водачът на товарния
автомобил от своя страна е нарушил правилата аз движение по пътищата,
като не е пропуснал движещият се по главен път лек автомобил „Фолксваген
Поло“. Разпоредбата на чл.37, ал.3 от ЗДвП предвижда, водачът на ППС,
излизащо от крайпътна територия като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни е длъжен да пропусне пътните превозни
13
средства, които се движат по този път. Това е пътят, в който те искат да
започнат движението си. В случая ищецът се е движел по пътя, по който
водачът на товарния автомобил е искал да установи движението си. Като не е
пропуснал лекият автомобил, управляван от ищеца, той е нарушил горната
разпоредба. Водачът на товарния автомобил е могъл да предотврати пътния
инцидент, ако при условията на силно намалена видимост, своевременно е
възприел движещият се по главния път лек автомобил. Ако го беше
направил би имал достатъчно време, за да довърши предприетата от него
маневра без да настъпи удар между него и лекият автомобил. Той е допуснал
и нарушение на правилата да движение, тъй като не е спрял на знак
„Стоп“/Б2/, разположен на изхода от паркинга и който го задължава да спре
и да пропусне движещите се по пътя с предимство.
Ищецът като водач на МПС е допуснал нарушение и на разпоредбата на
чл.137а от ЗДвП. Тя вменява в задължение на водачите и пътниците в МПС
от категория М1, М2, М 3 и N1,N2 и N3, когато са в движение да използват
обезопасителни колани, с които те са оборудвани. От заключението на
комплексната автотехническа и медицинска експертиза се установява, че лек
автомобил „Фолксваген Поло“ е имал фабрично поставени триточкови
предпазни колани на предните и задните крайни седалки. На задната
централна седалка коланът е в съответствие с изискванията. Според вещите
лица при челния удар за ищеца, тялото му под въздействието на мощни
инерционни сили, се е изместило напред, като е срещнало намиращите се
пред него волан и арматурно табло на автомобила. От удара във волана той е
получил фрактурите на ребрата. В същото време лявото коляно е получило
силен удар в арматурното табло като тази сила се е разпространила по лявата
бедрена кост. Този удар стои в основаната на фрактурите на бедрената кост и
на ацетабуларната ямка на таза. Поради това експертите са направили извод,
че ищецът е бил без поставен предпазен колан. Ако е бил с такъв К. К. би
получил фрактури на ребрата повече в лявата гръдна половина и коланна
травма. Съдът не възприема извода на вещите лица, че фрактурата на лявата
бедрена кост може да се получи от тежките метални деформации в предната
част на автомобила или поради малкото разстояние между арматурното табло
и коленните стави. Видно от автотехническата експертиза, както и от
протокола за оглед на веществени доказателства/ лекият автомобил е иззет от
разследващите органи/ е, че най- дълбоката му деформация в предната част е
14
47см. Такава деформация би увредила, ако тя навлиза навътре в купето.
Такива данни няма по делото. Затова съдът приема, че и фрактурите на
бедрената кост и ацетабуларната ямка на таза са в резултат от
неизползването на предпазен колан от страна на въззивника. Доказано е
направеното възражение за съпричиняване, поради което обемът, в който то е
основателно е 50%. При определянето му съдът отчита и приносът на другия
водач за настъпването на пътния инцидент. С този процент на съпричиняване
следва да се намали определеното обезщетение за неимуществени вреди или
ответникът дължи на К. К. 50 000лв.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2018г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените
вреди./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС/.
Обезщетението отразява степента на уврежданията, трайните последици от
тях, ако има такива, както и други обективни факти, които са предмет на
доказване и които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният
размер на обезщетение на К. К. от 50 000 лв. представлява 98 минимални
работни заплати за страната за 2018г./510 лв. МРЗ за 2018г./ и 45 средно
месечни заплати при 1107 лв. средно месечна работна заплата за страната
за месец март на 2018г. Определеното обезщетение е съответно на жизнения
стандарт на страната към правнорелевантния момент.
Поради изложеното решението на СГС следва да се отмени в частта, в
която искът е отхвърли над 35 000 лв. до 50 000лв., като в останалата част се
потвърди.
Решението следва да се отмени в частта, в която в полза на ответника са
присъдени разноски за първоинстанционното производство над 500, 50 лв.
По разноските.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят не се дължат разноски за
производството пред САС, тъй като такива не е сторил. На основание чл.38 от
ЗАдв. на адв. П. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
57, 50 лв. за СГС и 543, 53лв. за САС.
15
На ответника разноски за настоящата инстанция се дължат в размер на
123, 53лв. юрисконсултско възнаграждение.
В тежест на ответника е да заплати по сметка на СГС държавна такса от
600 лв., а на САС – 300лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261477/ 05.03.2021г. на СГС, ГО, 8 състав,
постановено по гр.д. № 9543/18г. в частта, в която е отхвърлен искът на К.
И. К. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 35 000 лв. до 50
000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта в която в
полза на ЗК „Лев Инс“ АД са присъдени разноски за производството пред
СГС над сумата от 500, 50 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на ЗК „ Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Черни връх“ № 51Д да заплати на К. И. К., ЕГН********** със съдебен
адрес: гр. ***, ул. „***“ № 11-13, офис 5 чрез адв. Т. П. сумата от 15000лв.
/петнадесет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, в едно със законната лихва, считано от 23.06.2018г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „ Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Черни
връх“ № 51Д да заплати на адв. Т. П., гр. ***, ул. „***“ № 11-13, офис 5
сумата от 57, 50 лв./ петдесет и седем лева и петдесет стотинки/ адвокатско
възнаграждение за производството пред СГС и 543, 53лв. / петстотин
четиридесет и три лева и петдесет и три стотинки/ адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция на основание чл.38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗК „ Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Черни
връх“ № 51Д да заплати по сметка на СГС държавна такса от 600лв.
/шестстотин лева/, а по сметка на САС държавна такса от 300 лв./ триста
лева/.
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН********** със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“
№ 11-13, офис 5 чрез адв. Т. П. да заплати на ЗК „ Лев Инс“ АД, ЕИК
16
*********, гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д сумата от 123, 53 лв. /сто
двадесет и три лева и петдесет и три стотинки/ разноски по делото пред САС.
Решението на СГС е влязло в сила в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17