№ 125
гр. Ловеч, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20254300500294 по описа за 2025 година
П. В. Ч. чрез адв. С. С. С. е подала въззивна жалба
№955/18.02.2025 г. против съдебно решение №17/24.01.2025 г. по гр.д.
№313/2024 г. на РС-Троян, което атакува изцяло като незаконосъобразно.
Подробно развива становище за неправилно възприемане на доказателства по
делото, и неверни фактически изводи- че има договор с потребителя на ел.
енергия, че не е погасено по давност вземането. Обсъжда правните изводи на
районният съд и не ги споделя. Моли обжалваното съдебният акт да бъде
отменен като неправилен и предявения иск да бъде уважен.
Електроразпределителни мрежи запад“ЕАД-София е представило
отговор №1765/28.03.2025 г. ,в който посочва, че въззивната жалба е
неоснователна.- Счита за неоснователни възраженията за липса на
облигационна връзка с потребителя, за неизпращане на констативния
протокол на потребителя, за неуведомяване за извършената корекция на
сметката, за липсата на вътрешен договор между снабдителя и
разпределителното дружество. Разсъждава по отговорността на
потребителите,приложимия закон и актуалната съдебна практика. Моли
съдебния акт да бъде потвърден като законосъобразен.
В съдебно заседание въззивникът, редовно не се явява.
Въззиваемият,в съдебно заседание не изпраща представител
От представените доказателства по гр.д. 313/2024 на ТРС,
преценени от съда се приемат за установени следните фактически
1
обстоятелства:
С влязло в законна сила на 08.10.2021 г. съдебно решение №
260034 от 17.02.2021 г. по гр.дело № 937 по описа за 2020 г. Троянският
районен съд е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявения иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК- да бъде признато за установено, че П.
В. Ч. с постоянен и настоящ адрес: с.О., обл.Л., ***, не дължи сумата от
4025.20 лв. на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Цариградско шосе" № 159,
представляваща служебно начислена ел. енергия по фактура № **********/
04.07.2020 г. и присъдил на ответника разноски по делото в размер на 540
лева.
Въззивното производство се развива относно съдебно решение
№17/24.01.2025 г. по гр.д. №313/2024 г. на РС-Троян,което е обжалвано
изцяло. С цитираният съдебен акт е осъдена П. В. Ч., да плати на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********- гр. София,
бул. „Цариградско шосе” № 159, , сумата 4 025, лева- служебно начислена ел.
енергия по фактура № **********/04.07.2020 г. , сумата 1 870,53 лева
-законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода 28.01.2020 г.
до 22.04.2024 г, сумата 535,83 – съдебно-деловодни разноски. Въззивната
инстанция приема, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно,
като изводите се обосновават с анализ на представинте писмени
доказателства.
"Електроразпределителни мрежи Запад“ АД притежава лицензия-
№Л-135-07/13.08.2004г. на ДКЕВР, като публично дружество със срок равен
на срока на притежаваната лицензия- 35 години т.2.8.1 от лицензията. В
търговския регистър на 28.04.2022 г. е вписано изменение във фирмата от
„ЧЕЗ разпределение България“АД на „Елекрорапределителни мрежи
Запад“АД- София.
Въззивникът е енергийно предприятие по смисъла на §1 т.24 от ДР
на ЗЕ- юридическо лице, което осъществява експлоатация на
електроразпределителната мрежа за пренос на ел.енергия. Въззивният съд
счита,че сделките с електрическа енергия се извършват при спазване
разпоредбите на Закона за енергетиката – чл. 93 от ЗЕ и правилата за търговия
с ел.енергия, приети от ДКЕВР по предложение на енергийните предприятия.,
като продажбата на ел.енергия се извършват при публично известни общи
условия-чл. 98а от ЗЕ.
От фактическа страна по влязлото в законна сила съдебно решение
№ 260034 от 17.02.2021 г. по гр.дело № 937 по описа за 2020 г. е било
установено, че на 28.01.2020 година служители на отдел „Нетехнически
загуби" към „ЧЕЗ Разпределение България" АД -гр.София са изготвили
протокол № 3029593 за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на
2
електрическа енергия на обект, представляващ къща, на адрес : с.О., община
Т. , записан на името на В.С.К..Според протокола при извършената проверка
на многотарифен електромер с фабричен № 02166540 и посочили: „липсва
пломба на щита на таблото и холограмните стикери са нарушени. Фирмената,
метрологичната и пломба клемен блок са отваряни. На дисплея излизал
символ само L1. Електромерът е подменен с нов, редовен по БДС“.
Възраженията на П. Ч., които касаят установяване на въздействието върху
средството за техническо измерване, констатациите на 28.01.2020 г.,виновно
неизпълнение на задължения на потребителя , качеството на ползувател на
ел.енергия,възражение за недължимост на сумата като наследник на К.,
размер на сумата, която е начислена от ищеца,приложимостта на ПИККЕ и
методиката за изчисляване на главницата, присъждане на обезщетение за
забавено изпълнение – законна лихва за времето от 28.01.2020 г. до 22.04.2024
г.са преклудирани и не следва да се обсъждат в настоящето производство.Те са
били изтъквани и обсъждани в исковото производство по отрицателния
установителен иск, като преклузията обхваща и всички правопогасяващи и
правоизключващи възражения които е могъл ищеца да направи.
Издадена е била фактура № **********/ 04.07.2020 г. На В.К./П.
Ч. е единствен наследник на В.К./, по повод на която се е развило
производството по гр.дело № 937 по описа за 2020 г. Троянският районен
съд.След като е отхвърлен отрицателния установителен иск по чл. 124,ал.1 от
ГПК за недължимост на сумата от П. Ч., настоящата инстанция не може
повторно да анализира възраженията по отговора от 02.07.2024 г. на
въззивницата по същество относно в посочения по-горе аспект.
При отрицателния установителен иск доказателствената тежест за
дължимост на сумата се възлага на ответника, който по гр.д. гр.дело № 937 по
описа за 2020 г. Троянският районен съд е бил въззиваемия. Като последица от
отхвърляне на този иск, с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК, между
страните вече е установено,че Ч. следва да плати сумата по фактура №
**********/ 04.07.2020 г. И законната лихва в размер на 1 870,53 лева,
начислена върху главницата за периода 28.01.2020 г. до 22.04.2024 г.
След влизане . в сила на съдебно решение № 260034 /17.02.2021 г.
по гр.дело № 937 / 2020 г. П.Ч. не е заплатила фактурираната от дружеството
дължима сума в размер на сумата 4 025,20 лева, представляваща служебно
начислена ел. енергия по фактура № **********/04.07.2020 г.,нито сумата 1
870,53 законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода
28.01.2020 г. до 22.04.2024 г. В първоинстанционното производство
въззивницата е посочила / в писмения отговор на 02.07.2024 г./, че издадената
фактура не ангажира отговорност за заплащане на фактурираната сума. Този
довод дзословно е преповторен и по въззивната жалба от 18.02.2025 г.
Следователно между страните не е спорно обстоятелството и съдът приема за
3
доказано, че въззивницата не е заплатила претендирания размер на
вземанията.
Съдът е сезиран с обективно съединени искове за присъждане на
сумата 4 025,20 лева-начислена стойност на ел. енергия във връзка с договор
за покупко-продажба на ел.енергия по 79,ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД,ведно със
законна лихва върху сумата 1 870,53 лева от завеждане законна лихва за
периода 28.01.2020 г. до 22.04.2024 г.
Съдът обсъди приложените писмени документи и счита,че по
фактура № **********/ 04.07.2020 г. се установява ,че са формирани
облигационни правоотношения по повод договор за търговска продажба на ел.
енергия по смисъла на чл.318 и сл. от ТЗ от Търговския закон и разпоредбите
на ЗЕ,ПИККЕ. Въззиваемият има качеството на търговец и следователно се е
касаело до търговска продажба, по която той ебил продавач, а
въззивницата/респ. за периода наследодателя/- потребител. В конкретния
случай вземането по фактура № **********/ 04.07.2020 г. е установено по вид
– преизчислени количества ел.енергия по чл. 50,ал.2 от ПИККЕ и размер
спрямо П.Ч. с влезлия в законна сила съдебен акт на ТРС.П. Ч. не е извърщила
плащане по главница и лихви, които дължи на електроразпределителното
дружество. В този смисъл съдът счита,че исковата претенция е основателна и
доказана в размер на претендираните суми, които въззивницата следва да
заплати на въззиваемия.
Съдът приема,че възражението на въззивника за изтекла
погасителна давност, макар направено в срок с писмения ооговор ,е
неоснователно. Дължимото вземане за главница - сумата 4 025,20 лева е
начислено на основание чл. 50,ал.2 и чл. 56,ал.1 от ПИККЕ. Следователно не
се касае до периодично плащане, а до начислена корекционна сума за
санкциониране на неизправен потребител, който е въздействал върху
електромера. Предвид характера на сумата по главницата съдът приема, че
следва да се приложи общата 5 годишна давност, като се съобрази и
действието на чл. 115,ал.1, б.“ж“ от ЗЗД. Константната съдебна практика
постановява, че “ погасителната давност не тече, докато трае процесът по
иска за оспорване на вземането от длъжника. Основанието за спиране по чл.
115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД не изисква други условия. Длъжникът може да се позове
на давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен.
Предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва
погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен“/к.ц./-решение № 50017 от
27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 720/2022 г. Определение № 1773 от 9.04.2025
г. на ВКС по гр. д. № 3458/2024 г. При служебна справка се установява, че
исковата молба по гр.д. 937/20 г. на ТРС е подадена под
№220180/74/24.09.2020 г. ,като предвид отхвърлянето на иска по чл. 124,ал.1
от ГПК давността е прекъсната за периода до 08.10.2021 г. и след тази дата е
4
започнала да тече нова петгодишна давност. Следователно към 19.04.2024 г. ,
когато е подадена исковата молба по гр.д. 313/2024 г. на ТРС погасителната
давност за вземането не е била изтекла.
Ловешки окръжен съд в качеството на въззивна инстанция счита,
че изводите на двете инстанции относно допустимостта и основателността на
исковите претенции са идентични и следователно съдебния акт
№17/24.01.2025 г. по гр.д. №313/2024 г. на РС-Троян е законосъобразен и
правилен и следва да бъде потвърден.
Въззивницата Ч. дължи на въззиваемия съдебно-деловодни
разноски в размер на сумата 100 лева,предвид обема на извършените
процесуални действия. Въззиваемият е упълномощил юрисконсулт К. М. с
пълномощно от 11.05.2022г. за проц.представителство пред съдилищата. На
основание чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37от ЗПП и чл. 25,ал.1 от
Наредбата за заплащане на правна помощ следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, тъй като във въззивна
инстанция е подаден отговор и молба от 30.04.2025 г. по даване ход на
делото.Процесуалният представител на въззиваемият не е участвал в открито
съдебно заседание, не е представял или изисквал събиране на доказателства
по делото, не е изразявал становище в писмени бележки.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно съдебно решение
съдебно решение №17/24.01.2025 г. по гр.д. №313/2024 г. на РС-Троян.
ОСЪЖДА П. В. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. О., обл. Л., *** да
заплати на основание чл. 79 от ЗЗД на „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цариградско шосе” № 159, Бенч Марк бизнес център,
представлявано от Г.М. и В.С., сумата 100 лева /сто лева/ съдебно-
деловодни разноски за въззивна инстанция.
Решението е необжалваемо по цена на исковете на основание чл.
280 от ГПК..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5