РЕШЕНИЕ
№ 627
гр. Перник, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20241720106134 по описа за 2024 година
Производството по делото e образувано по искова молба на “Водоснабдяване и
канализация” ООД срещу В. М. Д. за признаване за установено в отношенията между
страните дължимостта на сумата от 482,46 лева, представляваща стойността за доставена
питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 04.12.2020 г. до 02.04.2024
г. до водоснабден имот, находящ се в ********************, за абонатен № *************,
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението
до окончателното плащане на вземането и сумата от 102,42 лева, представляваща законната
лихва за забава на месечните плащания за периода от 06.02.2021 г. до 16.05.2024 г.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между водоснабдителното дружество и ответника
била налице облигационно връзка по повод предоставяне на ВиК услуги за имот находящ се
в ********************, за абонатен № *************. Предоставянето на тези услуги се
осъществявало при публично известни общите условия, одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР),
както и по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя
към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен №
*************. Ответната страна имала качеството на потребители на ВиК услуги и
следвало да заплаща стойността на ползваните услуги.
1
Ответната страна в срока по чл. 131 ГПК е подала отговор, с който оспорва
предявения иск. Излага съображения, че процесната сума е начислена без законово
основание за това и в нарушение на Общите условия на ищеца. Обосновава, че ВиК
операторът има право да получи заплащане на реално доставена до потребителя питейна
вода след отчитане на водомера и съответно на показанията, които е отчел през съответните
периоди, както това е предвидено в Общите условия и нормативната уредба. В случая се
сочи, че при отчитането на общия и индивидуалните водомери на процесния адрес, ищецът
не е спазил разпоредбите на Наредба № 4 чл. 32, ал. 3 за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, поради
което липсва основанието за начисляване на процесната сума. Съгласно цитираната наредба,
разпределяне на количества вода между отделните потребители в Етажната собственост, въз
основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия
1 водомер се прави по определен ред, който не е спазен. Ищецът е нарушил и чл. 30 и сл. от
Наредба № 4, според който изразходваната вода от потребители в сграда-етажна
собственост, се отчита по индивидуалните им водомери, като отчетените данни се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на
потребителя или негов представител. Отчитането на водомерите следва да се извършва, като
се прави първо отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери.
Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на представител на
потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в
срок не по-кратък от три работни дни преди деня на отчитането. В случая не било поставяно
съобщение кога ще се отчитат водомерите. Не е правен и регулярен отчет. Оспорват се
данните, въз основа на които са начислени процесните суми, като формирани по показания
на несертифицирано средство за търговско измерване (СТИ)- водомер, който не отговаря на
изискванията на ЗИзм., обслужващ етажната собственост и преди сключването на договори
с отделните етажни собственици. Оспорва се методиката, по която е определен размерът на
задължението за процесния период. Твърди се, че за периода от монтирането на общия
водомер до сега между потребителите в сградата е разпределена произволно посочено, а не
реално потребено количество вода, чието количество е невъзможно да бъде потребено, а
стойността й е неправилно изчислена. Ищцовото дружество, като доставчик на В и К услуги,
следвало да следи за правилното и точното отчитане на доставената вода и отговаря за
изправността на СТИ, което е негова собственост - общия водомер, по който са начислени и
процесиите суми. Евентуално съществуващо в общите условия на ищеца правило,
обосноваващо отговорността на ответника, било нищожно поради противоречие с
императивни правни норми относно разпределението на риска при родово определени вещи.
Излагат се съображения,че ВиК операторът по принцип има право да получи заплащане и на
презумирано количество вода съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 6 от Наредба №4, която
предвижда, че “при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора за отчитане на показанията на водомера, разходът на вода се изчислява по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера
2
при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 м/сек за периода до предишен отчет, но
в конкретния случай ответникът не е отказвал осигуряване на достъп на длъжностно лице на
оператора до водомера. На следващо място, отказът на потребителя да осигури достъп до
водомера задължително се оформя като протокол, подписан от длъжностно лице на ищеца и
потребителя, какъвто протокол не е представен. В обобщение за ищеца не е съществувала
възможност да начисли процесната сума за процесния период и сумата е реално недължима.
Не са представени доказателства за реално потребена услуга, не са представени карнети за
отчет на водата съгласно законодателството и общите условия на ищеца, не са представени
доказателства за годността на уреда за търговско измерване (водомер), не са представени
необходимите документи дори за установяване, че сградата е водоснабдена. Оспорва се
представената справка, тъй като същата изхожда от ищеца, не носи подпис на ответника
както и защото същата няма как да докаже реалната доставка на ВиК услуги. Искането да
съда е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторени разноски.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства намира от
фактическа и правна страна следното:
“Водоснабдяване и канализация” ООД е депозирало пред районния съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу В. М. Д. за осъждането й
да заплати на ищцовото дружество сумата от 482,46 лева, представляваща стойността за
доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 04.12.2020 г. до
02.04.2024 г. до водоснабден имот, находящ се в ********************, за абонатен №
*************, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението до окончателното плащане на вземането и сумата от 102,42 лева,
представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 06.02.2021 г.
до 16.05.2024 г. По повод на това е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 02782 по
описа за 2024 г. на Пернишки районен съд.
В подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение ответницата релевира възражение за
погасяване по давност на вземанията за периода от 01.01.20 г. до 31.08.21 г. и сочи, че
начислените суми са на месечна база, като водомерите рядко са засичани от инкасатор,
поради което оспорва начислението, тъй като приблизителните такива не отговарят на
реално изразходваните в жилището, доколкото в него живее само един обитател-
ответницата. Същевременно за част от периода е имало режим на водата и услугата е била
ограничена.
По реда на чл. 422 ГПК са предявени настоящите претенции, съответни на тези,
предмет на заповедта.
Предявените кумулативно съединени искове с правно основание чл. 198о ЗВ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за предоставяне
на ВиК услуги до процесния имот, както и че е изпълнил задължението си за реално
доставяне на ВиК услуги.
3
На осн. чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК съдът е обявил на страните, че му е служебно известно,
че с решение ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите на ВиК оператора – „Водоснабдяване и канализации“ ООД-
Перник, публикувани на 21.08.2014 г. във в. „Новинар“ и на 02.09.2014 г. във в. „Съперник“ /
централен и местен ежедневник/.
По делото са представени посочените общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребители от ВиК оператор.
През исковия период отношенията между водоснабдителните предприятия и
потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, както и Закона за
регулиране на В и К услуги /ЗРВКУ/. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, както и § 1, т. 2
от ДР на ЗРВКУ, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне
и при подписването на договор за доставка на ВиК услуги, която хипотеза е приложима
както за собствениците и вещните ползватели, така и за наемателите на жилището.
Правото на собственост върху процесния жилищен имот се установява от
представените копия от нотариален акт за продажба от 13.05.2019 г., удостоверение за
идентичност и административен адрес и копие на декларация по чл. 14 ЗМДТ, депозирана за
целите на данъчното облагане. При липса на твърдения и данни за последващи
отчуждителни сделки съдът намира, че през процесния период ответницата е била
собственик на апартамента. Ето защо съдът намира, че за процесния период между ищеца и
ответника като титуляр на право на собственост е възникнала и съществувала валидна
облигационна връзка, регулирана от публично известни общи условия, съответно –
ответникът е материално легитимиран по настоящата претенция.
Не е спорно по делото, че процесният имот е водоснабден и присъединен към
канализационната мрежа на гр. Перник.
От заключението на кредитираната от настоящия състав съдебно-счетоводна
експертиза – приета по делото като неоспорена от страните, се установява, че за процесния
абонатен номер № ************* за периода от 04.12.2020 г. до 02.04.2024 г. са отчетени
общо 268 куб.м. доставена, отведена и пречистена питейна вода, като отчитането на
консумираната питейна вода за процесния имот е извършвано на база показания на 1 бр.
водомер. За същите са издадени общо 37 броя фактури на обща стойност 482,46 лв. главница
и 102,42 лв. лихва, като до момента на проверката по това задължение няма погасявания.
Съгласно чл. 30-32 от Наредба № 4/2004 г. за сгради – етажна собственост,
изразходваната вода се отчита по общия водомер на водопроводното отклонение.
Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда – етажна
собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на Наредбата,
като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите
4
на вода в сградната водопроводна инсталация. Съгласно чл. 35, ал. 4 от Наредбата
отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. От нормата на чл. 35 от
Наредба № 4/2004 г., вр. чл. 21, ал. 1, т. 1 от Общите условия следва, че показанията се
отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от един месец. Съгласно чл. 21, ал. 4 ОУ
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, а при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който
може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от ОУ потребителят е длъжен да осигурява свободен и
безопасен достъп на служителите на оператора за извършване на отчети. При невъзможност
за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на негов представител,
както и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, задължение на
потребителя е да уточни с оператора удобно време, в което би могъл да бъде извършен
отчетът, в срок не по-дълъг от шест месеца последното отчитане, което задължение на
потребителя следва както от Наредбата, така и от чл. 22, ал. 3 ОУ. Санкцията за
неизпълнение на задължението на потребителя да уточни друго време за отчет, е
настъпването на правните последици, предвидени в чл. 35, ал. 5 от Наредбата и чл. 22, ал. 4
от ОУ, а именно, счита се, че е налице отказ за осигуряване на достъп. В този случай,
съгласно общите условия, се съставя констативен протокол, след което операторът изчислява
разходваното количество питейна вода по реда на чл. 46 ОУ, аналогично чл. 35, ал. 6 от
Наредбата (разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в
денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s).
От гореизложената нормативна уредба на отчитането на доставените ВиК услуги
следва, че освен в хипотезата на електронно отчитане от разстояние (каквото не се твърди
нито се установява по делото с оглед съдържащите се в представената от ищеца справка
данни за извършване на отчет от проверител), доставянето на определени количества услуги
се установява с представяне на документи (карнети) за отчет на главния водомер на сградата
и индивидуалния водомер в съответния имот и техните показания. Представените копия от
карнети не обхващат целия процесен период. Същите установяват данни за периода от
03.11.21 г. до м. 02.25 г. или в процесния период попадат начисленията от 03.11.21 г. до м.
04.24 г. Носят подпис на потребителя само за част от процесните периоди на отчитане – за
отчети на дати 06.12.2021 г., 03.01.2022 г., 04.04.22 г., 06.03.23 г., 01.11.23 г., 04.01.24 г., за
който не се оспорва, че принадлежи на ответницата. Съдът намира, че с поставяне на
подписа си ответницата се съгласява и с показанията, отразени за предходните месеци,
доколкото евентуалната разлика е лесно установима при засичането на водомера. Прави
впечатление, че за месеците, за които липсва подпис е начисляван разход в еднакъв размер,
съответстващ и на минимума за жилище с един обитател – чл. 39, ал.5 от Наредбата, а при
отчитането, което е валидирано с подписа на ответницата, е отразена разликата с реално
5
потребеното и са отбелязани значително по- големи стойности, като пример начислението за
периода – 02.22 г 04.09.22 г. – последователно начислявани по 6 кум. м. и отразени 19 куб. м.
за 08.2022 г., когато потребителят е присъствал на отразяването. Съдът намира за доказана
доставката на ВиК услуги на претендираната стойност за периода от 09.10.21 г. до
04.12.2023 г., за който има отразяване в представените карнети и същите са подписани от
ответницата. Последният поставен подпис е от 03.02.24 г., но претендираното вземане след
04.12.23 г. е само за периода м. март до м. април 2024 г., като няма поставен подпис след този
период, който да се приеме за изявление, с което потребителят се съгласява с отразените
показания. При съобразяване данните на вещото лице, изложени в табличен вид към
експертизата, за съответните отчетни периоди за отчетен период 09.10.21 г. до 04.12.2023 г.,
сумата за главница за възлиза общо на 318,54 лева.
В чл. 33, ал. 2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора
„ВиК“ ООД – гр. Перник, потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При съобразяване
главниците за съответните отчетни периоди и датата на фактуриране, както и 33, ал. 2 ОУ и
заключението на ССчЕ законната лихва за забава за всяко от периодичните плащания,
считано от забавата (настъпваща след падежа на съответното задължение –за задължението
за главница 318,54 лв. за отчетен период 09.10.21 г. до 04.12.2023 г. до крайния посочен
период 16.05.2024 г., възлиза на общо 55,90 лв.
За тази част от исковия период и за този размер исковете за главница и лихва са
основателни и следва да бъдат уважени.
В останалата си част приобщените по делото копия от карнети не носят подписа на
потребителя, нито на длъжностното лице към ВиК оператора, поради което нямат формална
обвързваща сила, че удостоверените изявления действително принадлежат на лицата, които
се сочат за техни автори – още повече с оглед изричното оспорване от страна на
процесуалния представител на ответника. В останалата си част данните срещу карнетите не
са подписани, не са представени и данни за извършени самоотчети.
В случая се установява, че ответницата е потребител на ВиК услуги, като такива са
били доставяни до нейния имот, но не се доказва по категоричен начин в какъв обем са
били. При тези данни, при липса на други доказателства и с оглед обстоятелството, че
съответните правно релевантни факти изрично се оспорват, по делото не се установява за
посочените периоди в какво количество е извършвана доставка на вода и дали доставените
количества съответстват на фактурираните. Вещото лице по ССчЕ се обосновава на
информацията от счетоводството на ищеца, но чрез самата ССчЕ не се доказва обемът на
доставените услуги. В случая съдът не би могъл да приложи нормата на чл. 162 ГПК
досежно размера на задължението, доколкото обемът на доставените ВиК услуги е част от
основанието на иска и в този смисъл за останалата част от исковия период искът не е
доказан по основание.
При тези данни исковете следва да бъдат уважени за периода, за който е установена
доставка в посочения обем – за периодите, в които проверката и отчетът с удостоверени с
6
подпис на потребителя общо 318,54 лева главница и сумата 55,90 лв. законна лихва.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност за вземанията, за които съдът
приема, че претенцията следва да се уважи, доколкото посочените периодични плащания не
са покрити от тригодишния давностен срок, с оглед датата на настъпване на падежа съгласно
чл. 33, ал. 2 ОУ, респ. забавата, настъпваща на деня след съответните падежи и момента на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК– 28.05.2024 г. За разликата над посочените суми
и периоди исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени пропорционално
на уважената част сторените разноски. Разноските в исковото производство са както следва:
за ДТ 25 лева, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, 250 лева депозит на ССЧЕ или в
общ размер 375,00 лв., от които съразмерно с уважената част на иска следва да се присъдят
247, 50 лева.
Разноските в заповедното производство са както следва: за ДТ 25 лева и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение, или в общ размер 75 лв., от които пропорционално следва
да се присъдят 49,50 лева.
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати сторените разноски за адвокатско
възнаграждение на ответницата съобразно отхвърлената част на исковете. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие на ответника, сключен с пълномощника
му адв. С., с който страните са се уговорили процесуалното представителство по настоящото
дело да бъде оказано безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
При оказана безплатно при условията на чл. 38 ЗАдв адвокатска помощ
възнаграждението се присъжда в полза на адвоката съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, а не на
страната, която има право на разноски съобразно изхода на делото, защото реално тя не е
извършила разноски и би се обогатила за сметка на адвоката, ако насрещната страна бъде
осъдена да заплати на нея възнаграждението на адвоката за извършената от него работа.
Когато е поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена
при условията на чл. 38 ЗАдв адвокатска услуга, за да е същото основателно и доказано, е
достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е записана /посочена/ конкретната
хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. т. 1-3 ЗАдв, при която помощта се предоставя и този договор да е
представен по делото/ в този смисъл- определение № 208 от 21.12.2018 г. на ВКС по к. ч. гр.
д. № 2798/2018 г./.
В случая са изпълнени предпоставките по чл. 38 ЗАдв, поради което следва да се
присъди адвокатско възнаграждение на адв. С. С. С. в размер на 132,00 лева, определено
съразмерно с отхвърлената част на иска.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ГПК, вр. с чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. М. Д., ЕГН **********, с адрес:
********************, ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11 сума в
размер на
318, 54 /триста и осемнадесет лева и петдесет и четири стотинки/ лева, представляваща
стойността на ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в ********************, за
абонатен № ************* за периода 09.10.21 г. до 04.12.2023 г. и сума от 55,90 / петдесет
и пет лева и деветдесет стотинки/ лева – лихва за забава, считано от 12.11.2021 г. до
16.05.2024 г. върху дължимите месечни задължения (начислена върху дължимата главница
по посочените стойност и период), ведно със законната лихва върху размера на главницата,
считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
28.05.24 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата над 318,54 лева до пълния предявен
размер от 482,46 лева, и за периода от 04.12.2020 г. до 09.09.2021 г. и за периода 06.03.2024
г. до 02.04.2024 г., както и иска за лихва за разликата над 55,90 лева до пълния предявен
размер от 102,42 лева, начисляван върху главницата за периода 04.12.2020 г. до 09.09.2021 г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА В. М. Д., ЕГН **********, с адрес ********************, ДА
ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11 сумата в размер на 247,50 лева – разноски в
исковото производство и 49,50 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. С. С., с ЕГН
**********, сумата от 132,00 лева- адвокатско възнаграждение, за оказаното по реда на чл.
38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата безплатно процесуално представителство на В. М. Д.,
ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8