РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Кюстендил, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20211520101248 по описа за 2021 година
„МОГО БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Изток“, бул.“Доктор
Г.М.Димитров“ №16-А, чрез юрк. К. К., е предявило против В. ГР. СТ., ЕГН
**********, настоящ адрес: гр.Кюстендил, ул.“В. А.“ №**, искове да бъде
признато за установено по отношение на ответникът, че дължи на ищеца
следните суми, дължими по Договор за финансов лизинг № AG0004033, а
именно: 971,74 лв. незаплатена главница по лизингови вноски; 326,75 лв.
незаплатена лихва по лизингови вноски; 20,22 лв. неустойка за забавени
плащания; 769,17 лева неустойка за прекратяване по вина на
лизингополучателя на сключения между страните договор; 150,51 лв. разходи,
направени от ищеца за заплатени данъчни задължения; 160,58 лв. разходи за
платени от застрахователя застрахователни премии; 550,00 лв. разходи за
възстановяване на лизинговия актив, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
С исковата молба се претендира се присъждането на разноските от
заповедното и исковото производство.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба, не ангажира и доказателства. В открито съдебно заседание страните не
се явяват, не се представляват и от упълномощени от тях процесуални
представители.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Между страните на 07.08.2018 год. бил сключен договор за финансов
лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизингов
актив с № AG0004033 /лист 6 - 7 от гр.д. №27665/2020 по описа на СРС/. В
изпълнение на задълженията, произтичащи от договора, ищецът предоставил
на ответника ползването на лек автомобил марка ***, модел „***“, с
идентификационен № ***, номер на двигател ***, рег. № СВ *** МС. При
фактическото предаване на лизинговия актив, на 07.08.2018 г. страните
изготвили приемо-предавателен протокол /лист 8 от гр.д. №27665 от 2020 по
описа на СРС/. Договарящите постигнали съгласие относно: стойността на
лизинга – 2950 лева; срокът на погасяване – 12 месеца, съгласно погасителен
план, обективиран в Приложение № 1 към договора за лизинг /лист 29 от гр.д.
№27665/2020 по описа на СРС/; лихвения процент – 39. 60%, с размер на
месечни анюитетни вноски на 256,39 лева; годишен процент на разходите –
45.11 %; общия разход по кредита – 3052. 22 лева. Според т. 2 от Договора,
лизингополучателят заплатил първоначална вноска в размер на 443,00 лева,
както и първоначални разходи при сключване на договора, включващи 50,00
лв. такса ангажимент и разходи за регистрация на лизинговия актив в КАТ в
размер на 120,00 лв.
Договорът бил сключен при действието на приети от страните общи
условия /лист 11 - 22 от гр.д. №27665/2020 по описа на СРС/, сключвани от
"МОГО БЪЛГАРИЯ" ЕООД с физически лица – потребители, в които са
предвидени: неустойка за забава в размер на законната лихва върху
неплатената в срок сума за целия период на забава (чл. 15. 1 от ОУ) и
неустойка при прекратяване на контракта по вина на лизингополучателя в
размер на 3 лизингови вноски, изчислена въз основа последните лизингови
вноски с настъпил падеж преди прекратяване на договора (чл. 15. 5 от ОУ).
2
Лизингополучателят поел задължение да възстанови на лизингодателя
разходите, които последният е направил във връзка с възстановяване
държането върху лизинговия актив при прекратяване на договора, поради
неизпълнение, когато лизингополучателят не върне вещта, спазвайки
договорените срокове и условия.
На 29.10.2018г. "МОГО БЪЛГАРИЯ" ЕООД и "Башев Секюрити тийм"
ООД сключили договор /лист 35 - 37 от гр.д. №27665 от 2020 по описа на
СРС/, съгласно който последното дружество приело срещу възнаграждение да
извършва всички необходими действия за изземване на лизингови активи от
длъжници на доверителя, в случай, че лизингополучателите отказват
връщането им на възложителя по договора и/ или на негови дъщерни
дружества. В чл.13, ал.1, буква „а“ от същия договор е уговорена сума в
размер на 500,00 лв., представляваща възнаграждение за изпълнение на всеки
отделен случай на изземване на лизингови вещи до 3,5 тона.
Лизинговата вещ е предадена на "МОГО БЪЛГАРИЯ" ЕООД на
12.01.2019 г., след като е иззета от "Башев Секюрити тийм" ООД в
изпълнение на сключения между тях договор.
Приетата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Т. сочи, че
платената от ответника сума по процесния договор е в размер на 181,93 лв. на
10.08.2018г, като с така направената вноска ищцовото дружество е покрило
първата вноска по погасителен план в размер на 173,66 лв. главница и 8,27 лв.
– възнаградителна лихва. Експертът констатира, че лизингополучателят не е
заплатил следните вноски: лизинговите вноски за периода до 12.01.2019г. на
обща стойност 971.74 лева; договорната лихва за периода от 10.09.2018г. до
12.01.2019г. – 326. 75 лева. Изчислена е неустойката за забава за периода от
10.09.2018г. до 12.01.2019 г. – 22.84 лева. Установява се съгласно справка,
предоставена от ищцовото дружество, че лизингополучателят и ответник по
настоящото дело дължи по силата на сключения договор сума в размер на
22,34 лв. – застрахователна премия, изчислена пропорционално на времето, за
което лизингополучателят се е възползвал от предмета на договора за лизинг.
За периода от 07.08.2018г. /датата на сключване на договора/ до 31.12.2018г.
лизингополучателят дължи данък за МПС в размер на 19,34 лв. За периода от
01.01.2019г. до 12.01.2019г. размерът на данък МПС е в размер на 3,36 лв.
3
Констатирани са разходите, които лизингодателят е заплатил за
възстановяване владението на лизинговия актив – 550 лева, които не са
погасени от лизингополучателя, но са действително направени разходи,
съгласно фактура № 8/14.01.2019 г. /лист 38 от гр.д. №27665 от 2020 г. по
описа на СРС/.
От приложеното частно гр. дело № 63488/ 2019 г. по описа на РС
Кюстендил, се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение, като издадената заповед по чл. 410 ГПК е връчена на
длъжника на 17.08.2020г., а на 25.02.2020г. е входирано възражение по чл.415
ГПК от длъжника.
Горната фактическа обстановка се установява от посочените
доказателства.
КРС,на база на установеното приема следните правни изводи:
Видно от изложената фактическа обстановка, между страните е
възникнало по силата на процесния договор валидно облигационно
отношение със задължително придобиване на собствеността върху лизингов
актив – лек автомобил.
Процесният договор има правната характеристика на договор за
финансов лизинг, уреден в чл. 342, ал. 2 ТЗ. С договора за финансов лизинг
лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия,
определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу
възнаграждение.Финансовият лизинг съчетава мандатния елемент - поръчката
на лизингополучателя с финансово-кредитния елемент - придобиването на
вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от
лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването - лизингови
вноски. По своята същност финансовият лизинг представлява специфична
финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по
избор на лизингополучателя. С него лизингодателят, финансирайки със свои
средства покупката на съответната вещ по поръчка на лизингополучателя, на
практика отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена,
като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на
4
лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на
определени интервали от време. При договора за финансов лизинг размерът
на лизинговото възнаграждение (общата стойност на лизинговите вноски) е
калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на актива
(вещта), разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се
съдържа и клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя. По
силата на чл.345,ал.1 ТЗ лизингополучателят има задълженията на наемател
съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите,
както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора.
Ищецът по делото е изпълнил задължението си да предаде вещта на
07.08.2018 г., установено от подписания между страните приемо-
предавателен протокол. Доказателства за осъществено изпълнение на
задълженията си по договора за плащане на лизинговите вноски не се
представят от страна на ответника, поради което съдът приема, че той е бил в
неизпълнение на договорните си задължения за сумите за периода 10.09.2018
г. – 12.01.2019 г. в общ размер на 971,74 лева.
Поради наличие на неизпълнение на периодични задълженията,
произтичащи от договора, е налице основание по смисъла на т. 13. 5, "І" от
ОУ към договора за прекратяване едностранно на облигационната връзка от
страна на лизингодателя. Прекратяване действието на договора настъпва от
датата на получаване на уведомлението от лизингополучателя. Ищецът не
ангажира доказателства за осъществено уведомяване от него до неизправната
страна за прекратяване на договора.
Вярно е,че съгласно чл.13.5 от ОУ, лизингодателят може и има право да
прекрати договора при неизпълнение на задължението на лизингополучателят
да внесе в срок лизингова/и вноска/и, като съгласно чл.13.6 прекратяването
при това условие се упражнява с изпращането на писмено уведомление до
лизингополучателя без предизвестие, а договорът се счита за прекратен от
датата, посочена в известието. В случая в ОУ се говори за разваляне на
договора извънсъдебно от изправната страна. Развалянето на договора
представлява субективно потестативно право на изправната страна по
договора. Условие за неговото упражняване се явява отправяне на
едностранно изявление за разваляне с адресат – неизправната страна.
5
Съгласно ОУ, изявлението за разваляне следва да бъде в писмена форма,
която се явява форма за действителност на същото. При определяне на
правната същност на едностранната сделка, с която се преустановява
действието на договора, от значение не е използваната от страните
терминология /прекратяване или разваляне/, а съдържанието на
волеизявлението, включващо основанието на упражненото право.
С оглед на това, че ищецът не ангажира доказателства, които да
отразяват направено волеизявление за разваляне на договора в писмена
форма, съдът приема, че такова не е изпращано, т.е. не е упражнил
потестативното си право на разваляне на договора извънсъдебно. Въпреки
това, макар и да липсва уведомление до ответника, то това е станало с
получаването на препис от исковата молба – обстоятелство, настъпило в хода
на производството, което съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да
съобрази /Решение № 178 от 12.11.2010 година по търг.дело № 60/2010 по
описа на ВКС/. С оглед посоченото и доколкото забавата в плащането,
обусловила развалянето на договора, е обстоятелство, за което ответникът
носи вина, той дължи заплащане на сбора от неплатените анюитетните вноски
за времето, през което реално се е ползвал от вещта в периода от 10.09.2018г.
до 12.01.2019г.
Като законна последица от горното, върху уважения размер на
претенцията следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – до окончателното й
изплащане.
Ответникът не е релевирал доказателства по делото, установяващи
заплащането на договорната лихва /съставляваща част от лизинговите вноски/
за периода 10.09.2018 г. – 12.01.2019 г. в общ размер на 326,75 лева, с оглед
което съдът намира за основателен и този иск.
При забава в плащането на лизинговите вноски, съгласно т. 15. 1 от ОУ,
лизингополучателят приел да заплати на лизингодателя законна лихва върху
неплатената сума за периода на забава. Забавата за плащане на главниците,
обхваща периода от първоначалното неизпълнение – 10.09.2018 г. до връщане
на предмета на договора на 12.01.2019 г. За този период уговорената
неустойка възлиза на 22,84 лева.
6
С подписване на договора за финансов лизинг и Общите условия /ОУ/
към него, потребителят се е съгласил при предсрочно прекратяване на
договора да заплати на ищцовото дружество – лизингодател, неустойка в
размер на три лизингови вноски към момента на прекратяване на договора. В
чл.15.5. от ОУ договарящите страни са предвидили неустойка в размер на три
лизингови вноски, в случай, че прекратяването се дължи на виновно
неизпълнение на задълженията от страна на лизингополучателя. Не е спорно,
че ответникът е неизправна страна по договора, тъй като не е заплатил
анюитетните вноски за периода 10.09.2018 г. – 12.01.2019 г. Съдът намира, че
претендираната сума от 769.17 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за финансов лизинг е недължима, поради следното - неизпълнението
на договорно задължение по причина, за която отговаря длъжникът,
включително неплащането на възникнали задължения през предварително
определен срок в договора, е основание за развалянето му според разписаното
в чл. 87, ал. 1 ЗЗД и в ОУ към договора. Следователно, доколкото процесният
договор е сключен в писмена форма, изявлението за прекратяването му
същото следва да е в такава форма и с него следва да се дава подходящ срок
за изпълнение. По делото липсват данни, а и твърдение да е отправяно
нарочно волеизявление за развалянето на договора респ. то да е получено от
лизингополучателя. Само предсрочното негово прекратяване води до
възникване на уговорената между страните компенсаторна неустойка, както
изрично е описано и в чл.15.5 от ОУ към договора, според който изрична
предпоставка за възникване на неустойката е прекратяване на договора. В
настоящия случай, роля на изрично волеизявление за разваляне на договора
може да има исковата молба, тъй като препис от нея се връчва на
неизправната по договора страна, ако в нея кредиторът се позовава на
последиците от прекратяване на договора, както е в настоящия случай.
Исковата молба е подадена в съда на 29.06.2020 г., след изтичане на срока на
подписания договор, който е с продължителност 12 месеца и последната
анюитетна вноска е с падеж – 10.07.2019 г. По тези съображения по делото
остана недоказано надлежното прекратяване на процесния договор преди
изтичане на срока на неговото действие, което препятства възникването в
полза на ищеца на претендираното вземане за неустойка за предсрочно
прекратяване на това основание.
7
С исковата молба се претендира и сумата в размер на 169,58 лева,
представляваща разход за заплатени от лизингодателя застрахователни
премии. Съгласно заключението на вещото лице, лизингополучателят не е
платил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лек
автомобил, пропорционално на времето, за което се е ползвал от вещта.
Застрахователната полица, представена от ищцовото дружество на вещото
лице и на базата на която е осъществило своята експертиза, е сключена на
30.11.2018г., със срок на действие, считано от 19.12.2018г., като общият
размер на застрахователната премия е в размер на 326.23 лв. За времето, през
което лизингополучателят се е възползвал от тази застраховка от 19.12.2018 г.
до 12.01.2019 г. /моментът на отнемане на вещта/ е в размер на 22,34 лв.
Предвид разпоредбата на чл. 345, ал.1 ТЗ, лизингополучателят има
задълженията на наемател съгласно чл.232 и чл.233, ал.2 ЗЗД. С чл.232, ал.2
ЗЗД, ползвателят следва да плаща и разходите, свързани с ползването на
вещта. Застраховането на вещта със задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, както и дължимия годишен данък,
представляват разноски по поддържане на вещта, които следва да се поемат
от лизингополучателя. След като ищецът е заплатил застраховката, трябва
ответникът, съгласно ОУ към договора, да му върне платените суми. Поради
този факт следва се признае дължимостта на сумата от 22,34 лева, като се
отхвърли иска в останалата му част.
От заключението на вещото лице се установява, че се дължи
заплащането от лизингополучателя на направените разходи за заплащане на
данък по реда на ЗМДТ от лизингодателя за периода от 07.08.2018 г. до
31.12.2018 г. в размер на 19,34 лв., а за периода от 01.01.2019 г. до 12.01.2019
г. пропорционално от дължимия годишен данък се дължи сума в размер на
3,36 лв. Претенцията в размер на 150,51 лева разходи за неплатени данъчни
задължения е доказана по основание и частично по размер. Според чл. 8. 6. от
ОУ, лизингополучателят се задължава да заплаща всички данъци, такси, мита,
нотариални такси и друг разноски във връзка с ползването на лизинговия
актив. Съгласно чл. 8.7.4. от ОУ, лизингополучателят се задължава да
възстанови на лизингодателя пълния размер на заплатените от него данъци
или такси. Предвид представените писмени доказателства към делото от
ищеца, в т.ч. платежно нареждане от 11.10.2018 г. /лист 40 от гр.д.
8
№27665/2020 по описа на СРС/, ищецът е превел в полза на Район Изгрев
сумата от общо 146 896,13 лева за данъци на различни МПС-та. За процесния
автомобил, видно от приложения към платежното нареждане списък /лист 39
от гр.д.№27665/2020 по описа на СРС/, е посочена като заплатена сумата от
102.16 лева. С платежно нареждане от 07.08.2019 г. /лист 42 от гр.д.
№27665/2020 по описа на СРС/ ищецът е заплатил в полза на общината още
100 038. 02 лева, като пети транш на плащанията, а според представен списък
с МПС-та /лист 41 от гр.д.№27665/2020 по описа на СРС/, за които са
заплатени тези данъчни задължения, е посочена като заплатена сумата от
48.35 лева за процесния автомобил. За периода от получаването на вещта от
лизингополучателя - 07.08.2018 г. до 12.01.2019 г. /изземване на вещта/,
пропорционално на времето, през което ответникът е използвал вещта,
данъкът възлиза на 22.70 лева и това е сумата, релевантна за случая, тъй като
само до 12.01.2019 г. се дължи данък от ответника. Именно до този размер
съдът счита иска за основателен по повод неплатените данъчни задължения.
Установява се, че ответникът дължи на ищеца 22,70 лева, като се отхвърли
иска за горницата до претендираните 150,51 лева.
Неоснователна се явява и претенцията за заплащане на сумата от 550,00
лева – разход за възстановяване държането на лизинговия актив, по следните
съображения:
По делото не се спори, че предмета на договора е иззет от "Башев
Секюрити тийм" ООД и предаден на лизингодателя на 12.01.2019г. Съгласно
чл. 14.1 от Общите условия, лизингополучателят е длъжен в срок от 2 /два/
работни дни от прекратяване на договора да върне лизинговата вещ на
място, посочено от лизингодателя, като е уговорено, че транспортирането и
предаването се извършва за сметка и на риск на лизингополучателя. В чл. 14.
4 от ОУ е уговорено, че в случай, че лизинговия актив не бъде върнат на
лизингодателя в посочения по чл. 14. 1 от ОУ срок, лизингополучателят
упълномощава лизингодателя да изпълни задължението по чл. 14. 1. от ОУ от
негово име и за негова сметка. Съответно, според чл. 14. 5 когато
задължението по чл. 14. 1 не бъде изпълнено, лизингодателят има право да
обяви лизинговия актив за издирване по съответния ред и да предприеме
действия по принудително изпълнение, като разноските в тази връзка са за
сметка на лизингополучателя. При липса на доброволно връщане, каквото
9
твърдение е въведено от ищцовото дружество, се прилагат последиците на чл.
8.7.10 от Общите условия, а именно, че лизингополучателят се задължава да
възстанови на лизингодателя разходите, направени от последния във връзка с
възстановяване на държането на лизинговия актив. Установи се по делото, че
ищцовото дружество е заплатило на трето неучастващо по делото лице, с
което има сключен договор – "Башев Секюрити тийм" ООД, сумата от общо
550, 00 лева – разходи за възстановяване на автомобила, начислени по
фактура № 8 от 14.01.2019 г. /лист 38 от гр.д. №27665/2020 по описа на СРС/,
съставена преди прекратяване на договора. Безспорно по делото се установи,
че договорът не е развален с необходимото съгласно клаузите в него писмено
уведомление, поради което съдът счита, че на ответника не е предоставена
възможността, предвидена в чл. 14. 1 от Общите условия към договора за
лизинг в срок от 2 дни от прекратяване на договора да върне лизинговата
вещ, като напротив - разходът е начислен по фактура, издадена преди
прекратяване на договора, но е включена като дължим разход по повод
развалянето на договора. Ищецът не твърди, съответно не представя
доказателства, че на ответника му е предоставен двудневен срок за
доброволно връщане на лизинговата вещ, като по този начин
незаконосъобразно е натоварен с разходи в размер на сумата от 550,00 лева.
По изложените съображения, съдът намира, че тази претенция на ищеца
е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.
По разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява
частично основателна. В исковото производство ищецът е доказал
извършването на разноски в общ размер на 440,84 лв., или 140. 84 лева
заплатена държавна такса, както и 300,00 лева възнаграждение на вещо лице
за извършена съдебно-счетоводна експертиза по делото. Ищцовото дружество
е представлявано от юрисконсулт, като е представено и пълномощно по
10
делото. С оглед на това, на основание чл.78, ал.8 ГПК, съдът определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100,00 лв.
По правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК за исковото производство ответникът
следва да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част на иска в
размер на 249,33 лв. (при 46.1% уважена претенция), респ. за заповедното
производство дължи заплащането на разноски в размер на 73,37 лв.
Ответникът, макар и да има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска, не е заявил, че претендира такива, респ. липсват и
данни за сторени такива.
Водим от горното и на осн.чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.342,а.2 и 3 ТЗ
във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД,чл.92,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. ГР. СТ., ЕГН
**********, настоящ адрес: гр.Кюстендил, ул.“В. А.“№ *, че дължи на
"МОГО БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Изток“, бул.“Доктор
Г.М.Димитров“ №16-А сумите, както следва: 971.74 /деветстотин и
седемдесет и един и седемдесет и четири/ лева незаплатена главница по
лизингови вноски по договор за финансов лизинг № AG0004033 от 07.08.2018
г.; 326.75 / триста двадесет и шест и седемдесет и пет/ лева незаплатена лихва
по лизингови вноски; 20.22 /двадесет и двадесет и два/лв. неустойка за
забавени плащания; 22.70 /двадесет и два и седемдесет/ лева разходи,
направени от ищеца за заплатени данъчни задължения, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата до претендираните 150,51 /сто и петдесет и петдесет и един/
лева; 22,34 /двадесет и два и тридесет и четири/ лева разходи за платени
застрахователни премии, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
претендираните 169,58 /сто шестдесет и девет и петдесет и осем/ лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от "МОГО БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК ********* срещу В. ГР. СТ., ЕГН ********** иск с правно
11
основание чл. 422 ГПК за признаване установено дължимостта на сумата от
769,17 /седемстотин шестдесет и девет и седемнадесет/ лева неустойка за
прекратяване по вина на лизингополучателя на сключения между страните
договор за финансов лизинг № AG0004033 от 07.08.2018 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от "МОГО БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК ********* срещу В. ГР. СТ., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 422 ГПК за признаване установено дължимостта на сумата от
550,00 /петстотин и петдесет/ лева – разходи за възстановяване владението на
лизинговия актив, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В. ГР. СТ., ЕГН **********, настоящ адрес: гр.Кюстендил,
ул.“В. А.“№ * да заплати на "МОГО БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********
сумата от 249,33 /двеста четиридесет и девет и тридесет и три/ лева –
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА В. ГР. СТ., ЕГН **********, настоящ адрес: гр.Кюстендил,
ул.“В. А.“№ * да заплати на "МОГО БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********
сумата от 73,37 /седемдесет и три и тридесет и седем/ лева – разноски по
ч.г.д. № 63488/2019 г. по описа на СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
12