Р
Е Ш Е Н И Е
№ 243
гр.Горна Оряховица, 31.05.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Горнооряховският районен съд, втори
състав, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря М.К. и на
прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№16/2019г. по описа на Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД
ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК:*****(чрез юрисконсулт
Б.
Н.Р.),
твърди в молбата си, че между „Изи Асет
Мениджмънт“АД и „Файненшъл България“ЕООД/с предишно наименование „Провидент
Файненшъл България"ООД/ е сключен
Договор за цесия от 01.07.2017г., по силата на който вземането,
произтичащо от Договор№*********/10.02.2016г. за потребителски кредит, сключен
между „Провидент Файненшъл България“ООД и А. И. А. е прехвърлено в полза на
„Изи Асет Мениджмънт" АД ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
На 01.03.2018г. било подписано Приложение№1 към Допълнително споразумение от
01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от
16.11.2010г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт"АД и „Агенция за събиране на вземания”ООД/понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт“АД е прехвърлило в полза
на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД вземането, произтичащо от
Договор№*********/10.02.2016г. за потребителски кредит, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършените продажби
на вземането от страна на „Файненшъл България“ЕООД и съответно от страна на
„Изи Асет Мениджмънт“АД по втората цесия с уведомителни писма(изпратени с
известия за доставяне). „Агенция за събиране на вземания“ЕАД било упълномощено(в качеството си на цесионер
по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010г.)
да изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощие от
законният представител на „Изи Асет Мениджмънт“АД. За извършената цесия до ответника било изпратено Уведомително писмо с
изх.№УПЦ-П-ИАМ-ФН/*********/07.03.2018 г. от страна на „Изи Асет Мениджмънт“АД
чрез „Агенция за събиране на вземания"ЕАД за станалата продажба на
вземания на основание Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков
договор за продажба на вземания от 16.11.2010г. Също, до ответника било
изпратено и уведомително писмо с изх.№ЛД-П-ИАМ-ФН/*********/07.03.2018г. от
страна на „Файненшъл България“ЕООД/с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България“ООД/ чрез „Агенция за събиране на вземания" ООД, в качеството на
преупълномощено от „Изи Асет Мениджмънт”АД/пълномощник на „Файненшъл
България" ЕООД/, за извършената на 01.07.2017г. цесия между „Файненшъл България”ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт"АД.
Писмата са изпратени едновременно до длъжника(получени на 15.03.2018г.). Между А.
И. А.(кредитополучател) и „Провидент Файненшъл България“ООД(кредитор) бил
сключен Договор№*********/10.02.2016г. за потребителски кредит. Подписвайки
договора, кредитополучателят удостоверил, че преди сключването на договора за
кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както
и че от страна на „Провидент Файненшъл България"ООД му е предоставен
целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора
и стойността на всички разходи по кредита, с които kредитополучателят се е съгласил с факта на
подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване,
разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.
При условията на Договора за потребителски кредит, кредиторът се задължил да
предостави на кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на
950.00лв., като сумата е
предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на
кредитополучателя(същият потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с
факта на подписване на договора за кредит). Съгласно клаузите на сключения
договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок
на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорката
лихва за срока на договора да бъде в размер на 187.39лв. Общата стойност на усвоената главница и договорката лихва по
кредита е в размер на 1137.39лв., които се заплащат на 60бр. равни седмични
погасителни вноски(всяка 18.96лв. -
първата погасителна вноска е платима на 19.02.2016 г., а последната с падеж:
07.04.2017г.). Кредитополучателят изразил съгласието си да
заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 47.50лв.(платима
при подписване на договора, респ. страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните
погасителни вноски - всяка в размер на
0.79лв.). Кредитодателят се е задължил да предоставя на Кредитополучателя
допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и
услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на
Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома" – чл.25 от
договора(30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на
допълнителната услуга „Кредит у дома"
и се заплаща на равни вноски през
периода на кредита). В конкретния случай таксата „Кредит у дома" е в
размер на 243.10лв.(разделена на 60бр. равни вноски - всяка 4.05лв., които са
платими на падежните дати на погасителните вноски). Останалата част от таксата
„Кредит у дома", която е в размер на 567,23лв. е свързана с разходите на
Кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е
дължима през срока на кредита, като също е включена в седмичните
вноски(разделена на 60бр. равни вноски -
всяка 9.45лв., платими на падежните дати на погасителните вноски). Така,
общата сума, която kредитополучателят
се е задължил да върне на kредитодателя при сключване на договора за кредит е 1995.22лв.(главница - 950.00лв.,
договорна лихва – 187.39лв., такса за оценка на досие – 47.50лв., такса услуга „Кредит у дома"
за предоставяне на кредита в брой по местоживеене – 243.10лв., такса услуга „Кредит у дома" за събиране
на погасителните вноски по местоживеене - 567.23лв.). Съгласно клаузите на договора за кредит
общата дължима сума е платима на 60бр. равни седмични погасителни
вноски(всяка 33.25лв. с включени: вноска
по кредита - 18.96лв., вноска по такса за оценка на досие - 0.79лв., вноска по такса услуга „Кредит у
дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя – 4.05лв. и вноска по такса услуга „Кредит у дома" за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя - 9.45лв.). Кредитополучателят се е задължил да
ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и
такси, в сроковете указани в договора, посредством заплащането на седмични
вноски, платими чрез предаване на пари на определен от кредитодателя кредитен
консултант по местоживеенето на кредитополучателя с краен срок за издължаване
на всички задължения 07.04.2017г.(дата на последна погасителна вноска).
Вземанията, произтичащи от договора за кредит не били обявявани за предсрочно
изискуеми. На кредитополучателя, от страна на „Агенция за събиране на
вземания"ЕАД(кредитор) било начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от
16.04.2016г. до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на
което е 171.85лв. Твърди се, че кредитополучателят не бил заплатил изцяло
дължимия паричен заем към дружеството(погасената сума до момента била 274.00лв.,
от които били погасени: такса услуга „Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя - 32.40лв.,
такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя - 83.52лв., такса за оценка на досие -
6.40лв., договорна лихва – 44.12лв., главница – 107.56лв.). Моли съда, да приеме за установено, че е налице вземане от „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД по отношение на А. И. А., съгласно Заповед№2677/06.11.2018г. за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.дело№2209/2018г. на ГОРС, за: сумата 842.44лв., представляващи
непогасена част от главница по Договор№*********/10.02.2016г. за потребителски
кредит между „Провидент Файненшъл
България”ООД с ЕИК:********* и А. И. А., вземанията по който са прехвърлени с
договор за цесия на дружество, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.11.2018г. до окончателното и изплащане;
сумата 143.27лв., представляваща договорна лихва за периода:
15.04.2016г.-07.04.2017г.; сумата 41.10лв., представляваща такса за оценка на
досие за периода: 15.04.2016г.-07.04.2017г.; сумата 210.70лв., представляваща
такса за услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя за периода: 15.04.2016г.-07.04.2017г.; сумата
483.71лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома” за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода:
15.04.2016г.-07.04.2017г.; сумата 171.85лв., представляваща обезщетение за
забава за периода: 16.04.2016г.-01.11.2018г. включително. Претендират се
разноските в исковото и заповедното производство.
Ответникът А. И. А. с редовно
връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се представлява от особен
представител адв.Л.М. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК(и чрез мл.адв.Г.И.Г.от ВТАК). Особеният представител
оспорва предявения иск. Счита, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК ввр. с чл.26
ал.1 пр.I от
ЗЗД. Не били спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7–т.12 и
т.20, ал. 2 и чл.12 ал.1 т.7-т.9 от ЗЗП.
Съгласно чл.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключвал в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт(не по-малък от 12), в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. Според приложения договор, същият не бил сключен по ясен и разбираем
начин(удебеляването и разстоянието между буквите правели разчитането на част от
него много трудно). Нарушение било и липсата на погасителен план, съгласно
разпоредбата на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК. Съгласно чл. 23 oт ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. От друга страна, и доколкото таксата за услуга
„Кредит у дома", възлизаща на 810.33лв., е акцесорно задължение и намира
своето основание в процесния договор за кредит, то тя е недължима и касаещата я
претенцията се явява неоснователна. Доколкото не се дължат лихви, такси и други
разходи по кредита, а само връщане на главницата, то платената от ответника
сума 274.00лв. е намалила задължението по главницата от 950.00лв. на 676.00лв.
Алтернативно, ако не се обяви за недействителен процесния договор за
потребителски кредит, то следвало да се намали размерът на дължимата такса за
услуга „Кредит у дома“ от 567.23лв. на 75.60лв. Ищецът твърди, че от ответника
е заплатена сумата от 274.00лв., която представлява погасени около 8бр.
вноски(останалите 52бр. вноски не са погасени). Сумата 567.23лв. е 60% от
стойността на таксата, наречена Услуга „Кредит у дома“ и фактически била такса за събиране на кредита(за посещение на
длъжника от кредитен консултант). След като било извършено погасяването на 8бр.
вноски, то за толкова вноски била
предоставена услугата „Кредит у дома", в частта, касаеща събиране на
процесиите вноски(за 1бр. вноска таксата е 9.45лв., а за 8бр. вноски -
75.60лв.). Така, таксата следвало да бъде намалена по посочената методика на
изчисление от 567.23лв. на 75.60лв. Прави възражение за прекомерност на
претендираното юристконсултско възнаграждение за сумата от 350.00лв.(предвид
чл.78 ал.8 от ГПК ввр. чл.37 ал.1 от ЗПП ввр. чл.25 ал.1, ал.2 от Наредба за
заплащането на правната помощ(НЗПП), намира, че видът и количеството правна
помощ била от такова естество, че да налагат предвиждане на максималния размер
на юристконсултското възнаграждение). Не били налице предпоставките на чл.25
ал.2 от НЗПП, доколкото материалният интерес не бил над 10000.00лв. и
предвид правната сложност и материалния
интерес по делото да бъде редуциран
размерът на претендираното юрисконсултско възнаграждение до 150.00лв.
След като обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени
съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Между А. И. А.(кредитополучател)
и „Провидент Файненшъл България“ООД(кредитор) бил сключен
Договор№*********/10.02.2016г. за потребителски кредит. Подписвайки договора,
кредитополучателят удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е
получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от
страна на „Провидент Файненшъл България" ООД му е предоставен целият обем
преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността
на всички разходи по кредита, с които kредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на
договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване,
разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.
При условията на Договора за потребителски кредит, кредиторът се задължил да
предостави на кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на
950.00лв., като сумата е
предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на
кредитополучателя(същият потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с
факта на подписване на договора за кредит). Съгласно клаузите на сключения
договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок
на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Страните са
постигнали съгласие договорката лихва за срока на договора да бъде в размер на
187.39лв. Общата стойност на усвоената главница и договорката лихва по кредита
е в размер на 1137.39лв., които се заплащат на 60бр. равни седмични погасителни
вноски(всяка 18.96лв. - първата
погасителна вноска е платима на 19.02.2016 г., а последната с падеж:
07.04.2017г.). Кредитополучателят
изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в
размер на 47.50лв.(платима при подписване на договора, респ. страните са постигнали съгласие таксата да бъде
включена в седмичните погасителни вноски
- всяка в размер на 0.79лв.). Кредитодателят се е задължил да предоставя
на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната
сума в брой по неговото
местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по
местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома“
– чл.25 от договора(30% от таксата е равна на разходите, свързани с
организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома" и се
заплаща на равни вноски през периода на кредита). В конкретния случай таксата
„Кредит у дома" е в размер на 243.10лв.(разделена на 60бр. равни вноски -
всяка 4.05лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски).
Останалата част от таксата „Кредит у дома", която е в размер на 567,23лв.
е свързана с разходите на кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома
на Кредитополучателя и е дължима през срока на кредита, като също е включена в
седмичните вноски(разделена на 60бр. равни вноски - всяка 9.45лв., платими на падежните дати на
погасителните вноски). Така, общата сума, която kредитополучателят се е задължил да върне
на kредитодателя при
сключване на договора за кредит е 1995.22лв.(главница - 950.00лв., договорна лихва – 187.39лв., такса за оценка на досие – 47.50лв., такса услуга „Кредит у дома"
за предоставяне на кредита в брой по местоживеене – 243.10лв., такса услуга „Кредит у дома" за събиране
на погасителните вноски по местоживеене - 567.23лв.). Съгласно клаузите на договора за кредит
общата дължима сума е платима на 60бр. равни седмични погасителни
вноски(всяка 33.25лв. с включени: вноска
по кредита - 18.96лв., вноска по такса за оценка на досие - 0.79лв., вноска по такса услуга „Кредит у
дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя –
4.05лв. и вноска по такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на Кредитополучателя - 9.45лв.). Кредитополучателят се е
задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените
лихви и такси, в сроковете указани в договора, посредством заплащането на
седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от кредитодателя
кредитен консултант по местоживеенето на кредитополучателя с краен срок за
издължаване на всички задължения 07.04.2017г.(дата на последна погасителна
вноска). Вземанията, произтичащи от договора за кредит не били обявявани за
предсрочно изискуеми. На кредитополучателя, от страна на „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в
размер на законната лихва за забава, за периода от 16.04.2016г. до датата на
входиране на задължението в съда, общият размер на което е 171.85лв. Не се
спори, че погасената сума до момента от страна на ответника А. била 274.00лв., от която според кредитора са погасени: такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя - 32.40лв., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя - 83.52лв., такса за
оценка на досие - 6.40лв., договорна лихва – 44.12лв., главница – 107.56лв.
Между „Изи
Асет Мениджмънт“АД и „Файненшъл България“ЕООД/с предишно наименование „Провидент
Файненшъл България"ООД/ е сключен
Договор за цесия от 01.07.2017г., по силата на който вземането,
произтичащо от Договор№*********/10.02.2016г. за потребителски кредит, сключен
между „Провидент Файненшъл България“ООД и А. И. А. е прехвърлено в полза на
„Изи Асет Мениджмънт”АД ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
На 01.03.2018г. било подписано Приложение№1 към Допълнително споразумение от
01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от
16.11.2010г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт"АД и „Агенция за събиране на вземания”ООД/понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт" АД е прехвърлило в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД вземането, произтичащо от
Договор№*********/10.02.2016г. за потребителски кредит, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. „Агенция за събиране на вземания“ЕАД било упълномощено(в качеството си на цесионер
по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010г.)
да изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощие от
законният представител на „Изи Асет Мениджмънт“АД. За извършената цесия до ответника било изпратено Уведомително писмо с
изх.№УПЦ-П-ИАМ-ФН/*********/07.03.2018г. от страна на „Изи Асет Мениджмънт“АД
чрез „Агенция за събиране на вземания“ЕАД за станалата продажба на вземания на
основание Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за
продажба на вземания от 16.11.2010г. Също, до ответника било изпратено и
уведомително писмо с изх.№ЛД-П-ИАМ-ФН/*********/07.03.2018г. от страна на
„Файненшъл България“ЕООД/с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България“ООД/ чрез „Агенция за събиране на вземания" ООД, в качеството на
преупълномощено от „Изи Асет Мениджмънт”АД/пълномощник на „Файненшъл
България" ЕООД/, по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД, за извършената на 01.07.2017г. цесия между „Файненшъл България”ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт"АД.
Писмата са изпратени(с известия за доставяне) едновременно до длъжника(получени
на 15.03.2018г.).
По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било образувано ч.гр.дело№2209/2018г. и е била издадена Заповед№2677/06.11.2018г. за изпълнение на парично задължение на А. И. А. към „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, за: сумата 842.44лв., представляващи непогасена част от главница по Договор№*********/10.02.2016г. за потребителски кредит между „Провидент Файненшъл България”ООД с ЕИК:********* и А. И. А., вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на дружество, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 143.27лв., представляваща договорна лихва за периода: 15.04.2016г.-07.04.2017г.; сумата 41.10лв., представляваща такса за оценка на досие за периода: 15.04.2016г.-07.04.2017г.; сумата 210.70лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода: 15.04.2016г.-07.04.2017г.; сумата 483.71лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода: 15.04.2016г.-07.04.2017г.; сумата 171.85лв., представляваща обезщетение за забава за периода: 16.04.2016г.-01.11.2018г. включително; сумата 187.86лв., представляваща направените разноски по ч.гр.дело№2209/2018г. на ГОРС. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника А. И. А. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. С Разпореждане от 27.11.2018г. ГОРС е указал на заявителя ,,Агенция за събиране на вземания”ЕАД, че в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото разпореждане може да предяви против длъжника А. И. А. иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установило, че с подписването на Договор№*********/10.02.2016г. за потребителски кредит „Провидент Файненшъл България“ООД е предоставило на А. И. А. заем в размер от 950.00лв., която сума била усвоена от А.. Съгласно чл.27 от договора, като ползвател на услугата „Кредит у дома“, кредитополучателят А. И. А. потвърдил, че е получил пълният размер на сумата на кредита. Седмичната погасителна вноска е в размер на 33.26лв., като кредитополучателят А. следвало да направи 60бр. седмични плащания. Общият размер на дължимата сума по договора за потребителски кредит е 1995.22лв. Вещото установило остатък от задълженията по договора за кредит: -главницата 842.44лв.(сумата е получена като разлика от размера на отпуснатият кредит 950.00лв., намален с редовно погасяваните вноски по главницата в размер на 107.56лв.); -договорна лихва 143.27лв.; -такса за оценка на досие 41.10лв.; -такса за услуга „Кредит у дома“ 694.41лв.; -законна лихва за забава 171.76лв. Общ размер на задължението по договора 1892.98лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно. Същото не противоречи на останалия доказателствен материал и не е оспорено от страните.
При така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Основанието на всеки иск се
определя от ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета
на спора, а именно - правопораждащия факт, съдържанието на субективното
материално право и носителите на правоотношението.
Материалноправната легитимация на
страната е свързана с принадлежността на субективното право. Липсата на
материалноправна легитимация има за последица отхвърляне на иска като
неоснователен, а не като недопустим, тъй като за разлика от материалноправната,
процесуалноправната легитимация като абсолютна предпоставка за упражняването на
правото на иск се определя от твърденията в исковата молба.
Спорно между страните(предвид
направените от процесуалния представител на ответника възражения) е: -дължи ли
ответникът на ищеца претендираните от него суми, за които е била издадена
заповедта за изпълнение на паричното задължение; -бил
ли е надлежно уведомен ответникът-длъжник за извършеното прехвърляне на
вземането(извършената цесия дали е породила своето действие и в частност по
отношение на ответника-длъжник, съгласно чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД); -приложения договор не бил
сключен по ясен и разбираем начин(удебеляването и разстоянието между
буквите правели разчитането на част от него много трудно). Съгласно чл.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключвал в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт(не
по-малък от 12), в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора; -не
били спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7–т.12 и т.20, ал. 2 и чл.12 ал.1 т.7-т.9 от ЗЗП; -липсата на погасителен план, било нарушение, съгласно чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК; -таксата за услуга
„Кредит у дома“, възлизаща на 810.33лв. била недължима и касаещата я
претенцията се явявала неоснователна.
Таксата била акцесорно задължение
и намирала своето основание в процесния договор за кредит и фактически била такса за събиране на кредита(за посещение на
длъжника от кредитен консултант). Съгласно чл.23 oт ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Алтернативно, ако не се обявяла за недействителна, то следвало да се
намали размерът на дължимата такса, съобразно извършеното частично погасяване
на задължението.
От събраните по писмени доказателства,
се установява, че между страните по делото е налице валидно сключено
облигационно правоотношение, по силата на което „Провидент
Файненшъл България“ООД сключило с А. И. А. Договор за
потребителски паричен кредит. Според характера това е договор за заем - чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй като едната от страните по сделката е
търговец и договорът е сключен с оглед упражняването на търговската му дейност.
Относно характера на сключения
договор, съдът намира за необходимо да изложи, че договорът е неформален и реален. Заемът за
потребление е реален договор, който се
счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато споразумение:
едната да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а когато
въз основа на това споразумение заетите пари или заместими вещи бъдат предадени
на заемателя. Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл.154
ал.1 от ГПК, който следва да установи възникването на
облигационната връзка между страните, въз основа на която претендира
изпълнение, като установи вземането си по основание и размер, както и че
ответникът-длъжник е уведомен за извършената цесия съгласно разпоредбата на
чл.99 ал.3 от ЗЗД. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез
установяване на плащане в уговорените срокове на месечните вноски, дължими по
договора за кредит.
Процесният договор за паричен заем
не е оспорен като неавтентичен/в частта относно подписа на ответника/, поради
което макар и частен диспозитивен документ, има материална доказателствена сила
спрямо ответника Николов - отразените в него неизгодни за страната факти са
верни. Така безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между ответника и кредитора, както и неговото съдържание. От
съдържанието на настоящия договор може да се изведе изводът, че сумата,
уговорена в заем, е реално предадена на заемателя А. И. А.,
което било удостоверено с подписа и в
самия договор, като заемателят се е задължил да върне на заемодателя заетата сума, като към
01.11.2018г.(датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в ГОРС) същият е
погасявал част от задължението си(общо в размер на 107.56лв.), съобразно месечните
погасителни вноски. Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в
кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани
в договора, посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване
на пари на определен от кредитодателя кредитен консултант по местоживеенето на
кредитополучателя с краен срок за издължаване на всички задължения
07.04.2017г.(дата на последна погасителна вноска). Вземанията, произтичащи от
договора за кредит не били обявявани за предсрочно изискуеми и след като от страна на кредитора нe e имало изявена воля да се ползва от т.н.
„предсрочна изискуемост“, при което изискуемостта на всички погасителни вноски
е настъпила с изтичането на срока за последната предвидена погасителна вноска.
Така и по силата на настъпване на
законовите предпоставки по чл.71 от ЗЗД е настъпила изискуемост на задължението
и право на кредитора да предприеме действия за принудителното му
удовлетворяване.
Конкретно, по отношение на
направените възражения:
-бил ли е надлежно уведомен
ответникът-длъжник за извършеното прехвърляне на вземането(извършената цесия дали
е породила своето действие и в частност по отношение на ответника-длъжник,
съгласно чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допуска това. Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник не участва, тъй
като при този договор промяната в облигационното правоотношение се отнася само
до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е прехвърлимо - няма
изрична забрана в закона или договора за това и естеството на вземането го
позволява. Както се посочи по-горе, между „Изи Асет Мениджмънт“АД
и „Файненшъл България“ЕООД/с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България"ООД/ е сключен Договор за
цесия от 01.07.2017г., по силата на който вземането, произтичащо от
Договор№*********/10.02.2016г. за потребителски кредит, сключен между
„Провидент Файненшъл България“ООД и А. И. А. е прехвърлено в полза на „Изи Асет
Мениджмънт”АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На 01.03.2018г.
било подписано Приложение№1 към Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт"АД и „Агенция за събиране на вземания”ООД/понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт" АД е прехвърлило в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД вземането, произтичащо от
Договор№*********/10.02.2016г. за потребителски кредит, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. „Агенция за събиране на вземания“ЕАД било упълномощено(в качеството си на цесионер
по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010г.)
да изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощие от
законният представител на „Изи Асет Мениджмънт“АД. Следва да се има
предвид, че в представения договор е посочено, че се касае за потребителски
заем, както и че се прехвърлят вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредит по смисъла на ЗПК. Изрично чл.26 ал.4 от ЗПК предвижда, че
кредиторът информира потребителя за прехвърляне на вземането по чл.26 ал.1 от ЗПК. Специалният закон съдържа императивно правило в чл.26 ал.4 от ЗПК, че се
изисква нарочно уведомяване на длъжника от кредитора по договора. Уведомяването
на длъжника е предвидено с цел същия да узнае за договора за цесия с оглед
изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител
на правата по съответния договор. В
случая, налице е изрично упълномощаване. За извършената цесия до
ответника било изпратено Уведомително
писмо с изх.№УПЦ-П-ИАМ-ФН/*********/07.03.2018г. от страна на „Изи Асет
Мениджмънт“АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ЕАД за станалата продажба
на вземания на основание Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков
договор за продажба на вземания от 16.11.2010г. Също, до ответника било
изпратено и уведомително писмо с изх.№ЛД-П-ИАМ-ФН/*********/07.03.2018г. от
страна на „Файненшъл България“ЕООД/с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България“ООД/ чрез „Агенция за събиране на вземания"ООД, в качеството на
преупълномощено от „Изи Асет Мениджмънт”АД/пълномощник на „Файненшъл
България" ЕООД/, по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД, за извършената на 01.07.2017г. цесия между „Файненшъл България”ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт"АД.
Писмата са изпратени(с известия за доставяне) едновременно до длъжника(получени
на 15.03.2018г.). При развилото се заповедно производство, с установителния иск
следва да се установи съществуване на вземането на кредитора, за което преди
това е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и при което
вземането на кредитора следва да е ликвидно и изискуемо към момента на подаване
на заявлението. В този смисъл съдът счита, че ответникът-длъжник следва и той е
уведомен(в конкретния случай) за извършената цесия, преди подаване на
заявлението(01.11.2018г.) за издаване на самата Заповед за изпълнение на
парично задължение. Така, предвид изрично сключения договор за цесия и
уведомяването на ответника, в качеството му на цедиран длъжник, съдът приема,
че по отношение на последния е настъпил прехвърлителния ефект на цесията, като
в този смисъл носител на вземанията по процесния договор за кредит е ищецът.
Ето защо, съдът приема за доказани обстоятелствата във връзка с надлежното
съобщаване на цесията на ответника и предявяването на настоящия иск/искове от
надлежна страна.
-приложения договор не
бил сключен по ясен и разбираем
начин(удебеляването и разстоянието между буквите правели разчитането на част от
него много трудно). Съгласно чл.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
сключвал в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт(не по-малък от 12), в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора.
Съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. Това изискване е спазено договорът е сключен в писмена
форма, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра съгласно отразеното в края(чл.30) на Договорните разпоредби(ОУ) към договора(форматът и размерът на шрифта е 12, установено от съда при просто
сравнение на текста на договора с текст с размер на шрифта 12). Извод в различна насока не следва от
възражението на ответника за нищожност на договора поради противоречие с
добрите нрави и противоречи на изискуемата форма по чл.10 ал.1 от ЗПК. Следва
да се посочи, че
правата и задълженията на страните са изложени по ясен и разбираем начин, както
изисква разпоредбата на чл.11
ал.1 от ЗПК, като по своето съдържание договорът отговоря на
изискванията на закона, въведени с нормата на чл.11 ал.1 т.1-т.27 и ал.2 от ЗПК. Целта на законодателя е
защита правата на потребителя посредством гарантирането на четлив и ясен
документ, обективиращ волята на страните при сключването на сделката. В случая
това е налице по отношение на екземпляра от договора, предоставен на
потребителя. В този смисъл възражението се явява неоснователно.
-не били спазени
изискванията на чл.11 ал.1 т.7–т.12 и т.20,
чл.11 ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-т.9 от ЗЗП.
Съдът счита за неоснователни
неоснователни възраженията на ответника за неспазване на изискванията на
разпоредбите на чл.11 ал.1 т.7–т.12 и т.20,
чл.11 ал.2 от ЗПК, тъй като в
случая ясно и конкретно е посочен лихвеният процент – 31.82%, размерът на
годишния процент на разходите /ГПР/ - 48%, начина и сроковете на издължаване на
сумите по договора. В случая е уговорената фиксирана лихва в размер на
187.39лв., т.е. непроменяща се през срока на договора, като в този смисъл не е
необходима методика на изчисляване на лихвата, тъй като размерът ѝ в
парична сума е ясно и конкретно определен към датата на сключване на договора.
В договора се съдържа и ясна информация относно начина и сроковете на
издължаване на кредита, описан в изнесената по- горе фактическа обстановка. Чрез
чл.12-чл.14 от Договорните разпоредби(ОУ)
към договора е уредено и императивното изискване на чл.11 ал.1 т.20 от ЗПК(вписано право на отказ на потребителя от договора, срока в който това право
може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително и
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл.29 ал.4, ал.6 от ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден), тъй като в Договорните
разпоредби(ОУ), с които потребителят се е съгласил и е получил препис от тях,
подробно са описани редът и начинът, по който потребителят може да реализира
правото си на отказ. Що се отнася до цитираните
от ответната страна разпоредби „чл.12 ал.1 т.7-т.9 от ЗЗП“, то същите касаят
договор за потребителски кредит, при който кредитът се предоставя под формата
на овърдрафт(Кредитът овърдрафт се предоставя за допълване на временен недостиг
на собствени средства за плащане на задължения - данъци, такси, услуги и се
ползва предимно по разплащателна сметка и т.н.), какъвто процесният договор не
е.
-процесният договор за паричен заем е
сключен в нарушение на изискванията на чл.11 ал.1 т.11, т.12 от ЗПК, тъй като
няма изискуемото по закон съдържание - липсвал годен погасителен план(всяка
погасителна месечна вноска да съдържа размер на главницата, лихвите и допълнителните
разходи) - основание за пълна
недействителност/нищожност/ на договора -
чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на
чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, която разпоредба не е била съобразена. Нормата
установява изискване, договорът за потребителски кредит да съдържа подробно
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В случая, към процесния договор, в съответствие с чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК,
се съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане(60бр.
седмични плащания, считано от 17.02.2016г.) на погасителните вноски. Изискване
за посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на отделната погасителна
вноска е въведено с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК, която касае
ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор
за кредит и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план,
и в този само случай планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент. Съдът намира, че тези императивни законови изисквания са били
удовлетворени от клаузите на договора. В тази връзка е и разпоредбата на чл.11 ал.3 от ЗПК, според която когато се
прилага чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК, кредиторът предоставя на потребителя при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. От
страна на заемателя не е доказано, че е направил постъпки да извърши предсрочно
погасяване на отпуснатия заем, ето защо в настоящия случай тази хипотеза също
не е налице. В този смисъл възражението се явява неоснователно.
-таксата за услуга „Кредит у дома“,
възлизаща общо на 810.33лв. била недължима и касаещата я претенцията се явявала
неоснователна. Таксата била акцесорно задължение и намирала своето
основание в процесния договор за кредит и
фактически била такса за събиране
на кредита(за посещение на длъжника от кредитен консултант). Съгласно чл.23 oт ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Алтернативно, ако не
се обявяла за недействителна, то следвало да се намали размерът на дължимата
такса, съобразно извършеното частично погасяване на задължението.
Съдът намира, че за неоснователна
претенцията на ищеца за таксите „Кредит у дома”, доколкото дължимостта на
същите са обусловени не от простото им уговаряне в договора, а от реалното
предоставяне на услугата, за която тези такси са уговорени. Въпреки
разпределената му тежест да установи, че първоначалният кредитор е изпълнил
задълженията си по договора за кредит съобразно уговореното, в които задължения
се включва и предоставянето на въпросната услуга, ищецът не ангажира
доказателства за това, че услугата „Кредит у дома” реално е била предоставена
на ответника. Смисълът на същата, съгласно уговореното в чл. 25 от договора за
кредит, е служител на кредитора да предаде на ответника на посочения в договора
адрес сумата по кредита, както и всяка седмица да посещава адреса, за да събира
вноските по кредита. Тази уредба, макар и формално да съответства на чл.10а
ал.1 от ЗПК, по същество противоречи на закона. Видно от съдържанието на
договорната разпоредба 30% от общия размер на тази такса е за компенсиране
разходите на кредитора(напр. транспортни разходи), т.е. ако задълженията по договора не са
обявени за предсрочно изискуеми или не са заплатени предсрочно от ответника, за
кредиторът е съществувало задължение всяка седмица да организира посещения на
негов служител на адреса, включително ако при тези посещения кредитополучателят
не е намерен или не е предал дължимата седмична вноска. Доказателства за
предаване на сумата по кредита на адреса на ответника, както и такива за
ежеседмични посещения на служител на кредитора на адреса на последната за
събиране на вноските, не са ангажирани по делото. Предвид това ищецът следва да
понесе и неблагоприятните последици от недоказването на това обстоятелство. Освен
на горепосоченото основание тази договорна клауза се явява нищожна и поради
противоречието й с добрите нрави, тъй като е в размер доближаващ предоставената
в заем главница, а не е съобразена с
броя на нужните посещения до адреса и местонахождението му. Не е налице
доказване и от страна на ищеца, че тази клауза е индивидуално договорена между
страните, въпреки разпределената от съда доказателствена тежест и указването,
че не сочи доказателства относно тези правнорелевантни факти. Или така уговорена тази такса излича, че само
30% от общия ѝ размер е за компенсиране разходите на кредитора(с
неустановен реален размер), следователно останалата част по същество
представлява печалба на кредитора. По този начин така формулираната клауза
заобикаля императивното правило на чл.19 ал.4 от ЗПК максимално допустимият
процент на разходите на годишна база(ГПР) по потребителските кредити да е в
размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, определена с постановление на МС. Съгласно сключения между страните
договор тази такса не е включена в ГПР, а ако се добави към тази величина
безспорно ще надхвърли лимита по чл.19 ал.4 от ЗПК, поради което договорката за
заплащането и се явява нищожна, съобразно чл.21 ал.1 от ЗПК.
Поради нищожност на посочените
разпоредби от договора за заем, съдът следва след съобразяване с извършените от
ответника плащания да присъди остатъка от дължимата сума, като бъдат редуцирани
плащанията извършени от длъжника и отнесени от кредитора за погасяване на
вземания, основани на нищожните разпоредби. Така постъпилите плащания от
ответника следва да се отнесат за погасяване само на главницата и договорната
лихва при условията на договора. Както се посочи, погасената сума до момента от
страна на ответника А. била 274.00лв.,
от която кредиторът е възприел, че са погасени освен договорна лихва –
44.12лв., главница – 107.56лв., така също и: такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя - 32.40лв.,
такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя - 83.52лв., такса за оценка на досие -
6.40лв.(общият размер на таксите е 122.32лв.). Съгласно разпоредбите на чл.76
ал.1 от ЗЗД този, който има няколко еднородни задължения към едно и също лице,
ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. Ако не е заявил това, се погасява най-обременителното задължение. При
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички
са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Според чл.76 ал.2 ЗЗД,
когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата
задължението се погасява в поредността разноски, лихви, главница.
Обременителността на съответното задължение по смисъла на закона се преценява
към момента на изпълнението за всеки конкретен случай и само по отношение на други
изискуеми задължения. Това е така, защото само по себе си поетото в една сделка
задължение не може да бъде „обременително” - то по дефиниция е насрещна
престация. В този смисъл и съобразно чл.162 от ГПК,
вземайки предвид заключението на вещото лице, то със сумата 122.32лв. биха се погасили още вноски (13.82лв./главница/+19.44лв./дог.лихва/;
13.90лв ./главница/ +19.36лв. /дог.лихва/; 10.89лв./главница/+19.27лв./дог.лихва/),
както и законна лихва в размер на 25.64лв. В заключение съдът намира, че
претенцията на кредитора е отчасти основателна и следва да бъде уважена до
следните размери: 803.83лв. - просрочена главница, 85.20лв. - непогасена
договорна лихва; 146.21лв. – лихва за
забава за периода: 16.04.2016г.-01.11.2018г. включително; сумата 41.10лв., представляваща
такса за оценка на досие за периода: 15.04.2016г.-07.04.2017г.. Претенциите за разликата над тези размери до
предявените размери за главница, договорна лихва и лихва за забава следва да
бъдат отхвърлени, а претенциите за двете такси „Кредит у дома” следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
При този изход на делото и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски. В настоящия случай една част от разноските
представляват юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00лв., а също така
и: ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК -
262.14лв.; възнаграждение за вещо лице – 150.00лв. Според чл.78 ал.8 от ГПК в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Според чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
минимален размер, като вземе предвид действителната фактическа е правна
сложност на делото, като в цитираната норма става въпрос за адвокатско
възнаграждение. Спорно е, доколко
цитираната норма касае и
юрисконсултското възнаграждение, което се определя по друг ред. Осъществената
от пълномощника(юрисконсулт) на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба
и писмено становище срещу възраженията
на ответника, като не може да се приеме, че делото е изобщо фактически или
правно несложно, за да се определи минимално възнаграждение. По реда на чл.78
ал.8 от ГПК ввр. чл.37 ал.1 от ЗПП ввр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ(за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100.00лв. до 300.00лв.), съобразявайки се
с осъществената защита от страна на упълномощения от ищеца юрисконсулт, то
съдът определя размер на възнаграждението
от 300.00лв. На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответната страна следва да заплати на ищцовата страна сумата 405.00лв., представляваща направени разноски в
производството по гр.дело№16/2019г. на ГОРС – съразмерно на
уважения/уважените иск/искове. Ответникът следва да заплати на ищцовата страна
и сумата 380.00лв., представляваща възнаграждение за особен представител.
Разноските в заповедното
производство са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това отговорността за
заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите
на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия
процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало,
произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за
разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно
т.10 от Тълкувателно решение№4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. При този изход в производството в полза на
ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство -
ч.гр.дело№2209/2018г. на ГОРС в размер на 187.86лв.
Водим от изложените
съображения и на основание чл.258 и сл.
от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на
„Агенция за събиране на
вземания”ЕАД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София-1335 бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда
„Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Н. Т.С. и Изп.директор М.Д.Д., против А. И. А. с ЕГН**********,
с постоянен и настоящ адрес:***, че А.
И. А. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, дължи на „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София-1335 бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда
„Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Н. Т.С. и Изп.директор М.Д.Д., по Заповед№2677/06.11.2018г. за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.дело№2209/2018г. на ГОРС: сумата
803.83лв., представляващи непогасена част от главница по Договор№*********/10.02.2016г.
за потребителски кредит между „Провидент
Файненшъл България”ООД с ЕИК:********* и А. И. А., вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия на дружество, чийто правоприемник е „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.11.2018г. до окончателното и изплащане;
сумата 85.20лв., представляваща договорна лихва за периода:
15.04.2016г.-07.04.2017г.; сумата 41.10лв., представляваща такса за оценка на
досие за периода: 15.04.2016г.-07.04.2017г.; сумата 146.21лв., представляваща
обезщетение за забава за периода: 16.04.2016г.-01.11.2018г. включително.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на
„Агенция за събиране на
вземания”ЕАД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София-1335 бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда
„Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Н. Т.С. и Изп.директор М.Д.Д., против А. И. А. с ЕГН**********,
с постоянен и настоящ адрес:***, че А.
И. А. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, дължи на „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София-1335 бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда
„Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Н. Т.С. и Изп.директор М.Д.Д., по Заповед№2677/06.11.2018г. за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.дело№2209/2018г. на ГОРС в останалата част от 803.83лв.,
представляващи непогасена част от главница по Договор№*********/10.02.2016г. за
потребителски кредит между „Провидент
Файненшъл България”ООД с ЕИК:********* и А. И. А., вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия на дружество, чийто правоприемник е „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД, до пълния предявен размер от 842.44лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на
„Агенция за събиране на
вземания”ЕАД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София-1335 бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда
„Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Н. Т.С. и Изп.директор М.Д.Д., против А. И. А. с ЕГН**********,
с постоянен и настоящ адрес:***, че А.
И. А. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, дължи на „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София-1335 бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда
„Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Н. Т.С. и Изп.директор М.Д.Д., по Заповед№2677/06.11.2018г. за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.дело№2209/2018г. на ГОРС в останалата част от сумата 85.20лв., представляваща договорна лихва за периода:
15.04.2016г.-07.04.2017г., до пълния предявен размер от 143.27лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на
„Агенция за събиране на
вземания”ЕАД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София-1335 бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда
„Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Н. Т.С. и Изп.директор М.Д.Д., против А. И. А. с ЕГН**********,
с постоянен и настоящ адрес:***, че А.
И. А. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, дължи на „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София-1335 бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда
„Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Н. Т.С. и Изп.директор М.Д.Д., по Заповед№2677/06.11.2018г. за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.дело№2209/2018г. на ГОРС в останалата част от сумата 146.21лв., представляваща обезщетение
за забава за периода: 16.04.2016г.-01.11.2018г. включително, до пълния предявен
размер от 171.85лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на
„Агенция за събиране на
вземания”ЕАД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София-1335 бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда
„Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Н. Т.С. и Изп.директор М.Д.Д., против А. И. А. с ЕГН**********,
с постоянен и настоящ адрес:***, че А.
И. А. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, дължи на „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София-1335 бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда
„Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Н. Т.С. и Изп.директор М.Д.Д., по Заповед№2677/06.11.2018г. за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.дело№2209/2018г. на ГОРС: сумата 210.70лв., представляваща
такса за услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя за периода: 15.04.2016г.-07.04.2017г.; сумата
483.71лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома” за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода:
15.04.2016г.-07.04.2017г.
ОСЪЖДА
А. И. А. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***,
ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД с
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София-1335 бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда
„Лабиринт” ет.II офис №4, представлявано от Изп.директор Н. Т.С. и Изп.директор
М.Д.Д.: сумата 405.00лв. /четиристотин и пет
лева/, представляваща направените разноски в производството по гр.дело №16/2019г.
на ГОРС; сумата 380.00лв./триста и
осемдесет лева/, представляваща възнаграждение за особен представител по гр.дело №16/2019г. на ГОРС; сумата 187.86лв./сто осемдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща направени разноски в производството по ч.гр.дело №2209/2018г. на
ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на
получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението на
страните.
Районен съдия: