№ 10
гр. Раднево, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на десети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100689 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и във вр. чл. 225 КТ.
Производството е образувано по искова молба на В. З. В. срещу „Мини
Марица-изток” ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр.
чл. 225 КТ. Ищецът твърди, че е с трудов договор бил назначен на длъжност
„Ръководител отдел Електрооборудване и автоматизация”. Твърди, че на
29.09.2022 г. му били връчени предизвестие и заповед № 33/14.09.2022 г. за
прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 2 от КТ – поради
сключване на договор за възлагане управлението на „Мини Марица-изток”
ЕАД с изпълнителния директор, като му били връчени при отказ да ги
получи, констатирано с 4 свидетеля. Твърди, че няма спор длъжността му да е
ръководна и от нея да зависят стопанските резултати, както и че
изпълнителният директор е сключил договор за управление и в 9-месечен
срок е извършено уволнението. Твърди, че с допълнително споразумение от
28.03.2022 г. именно същият изпълнителен директор го е назначил на
ръководната длъжност, от която е уволнен, поради което изпълнителният
директор не е имал право да се възползва от разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ.
Твърди, че работодателят е целял единствени прекратяване на трудовия му
договор в разрез с разпоредбата на чл. 8 КТ като е злоупотребил с правата си.
1
Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае
уволнението за незаконно и да го отмени, да го възстанови на заеманата
преди уволнението длъжност „Ръководител отдел Електрооборудване и
автоматизация” и да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 225
КТ в размер на 34009,24 лв. Претендира разноски. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК e постъпил отговор от ответника „Мини
Марица-изток” ЕАД, в който вземат становище, че исковете са допустими, но
неоснователни. Не оспорва, че ищецът е заемал длъжността „Ръководител
отдел Електрооборудване и автоматизация” въз основа на трудов договор и
допълнително споразумение от 28.03.2022 г., което било едностранно
прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал. 2 КТ със заповед №
33/14.09.2022 г., връчена на 29.09.2022 г. на ищеца при отказ за получаване,
при условията на чл. 220, ал. 1 КТ. Твърди, че фактическото основание за
прекратяване на трудовия договор бил сключен договор за възлагане на
управление № РД-ЛС-ММИ-52 от 07.02.2022 г., с който било възложено
управлението на дружеството, считано от 31.01.2022 г., на новоизбран член на
СД И.Ч., и приложена към договора бизнес програма, представляваща
неразделна част към него, всички те след съответно решение на СД на „БЕХ“
ЕАД и решение на СД на „ММИ“ ЕАД. Твърди, че изпълнителният директор
бил избран и назначен до провеждане на нова конкурсна процедура за
номиниране на член представител на държавата в СД. Твърди, че вписването
в ТР било извършено на 31.01.2022 г., съответно договорът влезнал в сила на
01.02.2022 г., тоест реално започнал да действа. Твърди, че с въпросния
договор за управление и приложената към него бизнес задача, на
изпълнителния директор било възложено изпълнение на конкретна стопанска
задача с конкретни икономически показатели, с цел и очакван резултат.
Излага подробни съображения за законосъобразността на едностранното
прекратяване на трудовия договор, в това число и за ръководния характер на
длъжността „Ръководител отдел Електрооборудване и автоматизация”.
Оспорва всички твърдения на ищеца относно незаконосъобразността на
уволнението. Твърди, че промяната в длъжността не е наложила драстична
промяна на задълженията му, поради което не следва да се приема, че е
налице промяна в длъжността, заемана от ищеца. Развива съображения за
спазване на 9-месечния срок и за липса на злоупотреба с правомощието на
работодателя. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и
2
недоказани. Претендира разноски. Представя писмена защита.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения,
достигна до следните фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 10.01.2023 г. е коригиран и обявен за
окончателен доклада, обективиран в определението от 12.12.2022 г., с което
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и
ненуждаещи се от доказване фактите: ищецът е заемал длъжността
„Ръководител отдел Електрооборудване и автоматизация” при ответника въз
основа на трудов договор и сключено към него допълнително споразумение
от 28.03.2022 г., както и че на 29.09.2022 г. му била връчена при отказ за
получаване заповед № 33/14.09.2022 г. за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение от работодателя на основание чл. 328, ал. 2 КТ и
при условията на чл. 220, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ с оглед
безспорните и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, ищецът няма
факти, които следва да докаже, а ответникът следва да докаже, че
прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно
– сключването на договор за възлагане управлението на дружеството, че
заеманата от ищeца длъжност „Ръководител отдел Електрооборудване и
автоматизация” е ръководна по смисъла на §.1, т. 3 от ДР на КТ, както и че
уволнението е извършено в срок от 9 месеца след започване изпълнението на
договора за управление на предприятието.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Константна е съдебната практика, постановена в решения по чл. 290
ГПК от ВКС /решение № 86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г. III
г.о. и множество други решения/, че съдът е длъжен да се произнесе само по
отношение на въведените с исковата молба факти и не може служебно да
разширява предмета на делото по отношение на факти, които не са въведени в
процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба, поради което
съдът ще разгледа единствено фактите, посочени в исковата молба и което
единствено опира да разрешение на правния въпрос дали ответникът е имал
право да прекрати трудовия договор на ищеца на основание чл. 328, ал. 2 КТ,
след като изпълнителният директор го е преназначил на ръководната
3
длъжност след сключването на договора за възлагане на управлението на
ответното дружество.
По отношение на така въведения правен въпрос е налице съдебна
практика, макар и постановено по отменения вече ГПК, а новата съдебна
практика по време на действие на сега действащия ГПК индиректно
потвърждава установената преди това съдебна практика. Така с решение №
844/2001 г. по гр. № 1863/2000 г. на III г.о. на ВКС се приема, че
управителят/изпълнителният директор няма право да уволни на основание чл.
328, ал. 2 КТ служители от ръководството на предприятието, които той е
назначил при действието на този договор за управление, но може в рамките
на срока по чл. 328, ал.2 КТ да прекрати на това основание трудовото
правоотношение на назначено от него лице от управленския екип, което е
спечелило конкурс за управленската позиция /решение № 537/07.07.2010 г. по
гр.д. № 218/2009 г. на IV г.о. на ВКС/. В този случай трудовото
правоотношение не възниква по волята на управителя, защото работодателят
е длъжен да встъпи в трудово правоотношение с класираното на първо място
при поведения конкурс лице, поради което управителят разполага с
основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ. Но няма потестативното право
да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ управителят,
който е назначил на ръководна длъжност определено лице. В допълнение към
така установената съдебната практика се доуточнява, че може да бъде
прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ на
лица, назначени от управителя при предишния му мандат, при сключване на
нов договор за управление със същия управител /решение № 481 от13.12.2011
г. по гр.д. № 168/2011 г. на IV г.о. на ВКС/.
Трябва да се има предвид, че употребения в разпоредбата на чл. 328, ал.
2 КТ израз „поради сключване на договор за управление“ следва да се
разбира, че се насочва към еднократност на правото по отношение на
заварените ръководни служители. Целта на разпоредбата е да се даде
възможност на управителя да си подбере нов екип от сътрудници, за
постигане на поетите задължения за ефективно управление на предприятието.
Установената с решение № 844/2001 г. по гр. № 1863/2000 г. на III г.о.
на ВКС съдебна практика, че управителят няма правото по чл. 328, ал. 2 КТ за
прекратяване на трудовите договори с назначените от него ръководни
4
служители след започване на изпълнението на договора за възлагане на
управлението е възприета индиректно и в мотивите към отговора на
разрешавания правен въпрос с решение № 152 от 15.06.2016 г. по гр.д. №
1104/2016 г. на III г.о. на ВКС, с което съдебният състав посочва, че „За
последното /бел. авт. – правото по чл. 328, ал. 2 КТ/ законът дава възможност
на управителя да подбере и формира ръководен екип на предприятието, като
освободи по своя преценка част от заварените служители на ръководството на
основание чл. 328, ал. 2 КТ“. Идентично разрешение е възприето и в решение
№ 106 от 30.03.2015 г. по гр.д. № 5857/2014 г. на IV г.о. на ВКС, в което се
посочва, че „Именно с оглед постигането на тези резултати, законодателят
намира за разумно да предостави възможност на лицето, комуто
управлението е възложено, да сформира свой екип, като за целта допуска
прекратяване на трудовите правоотношения с досегашния ръководен екип.“,
като са цитирани и други решения на ВКС като решение № 76/27.03.2012 г.
по гр.д. № 937/2011 г., I. г.о., ВКС, и решение № 481/13.12.2011 г. по гр.д.№
168/2011 г. IV г.о., ВКС.
В случая от доказателствата по делото е видно, че ищецът е бил
назначен на длъжност „ръководител звено – Автоматизация“ в отдел
„Електрооборудване“ към датата на започване на изпълнение на договора за
възлагане на управлението от изпълнителния директор И.Ч. към 31.01.02.2022
г., като с допълнително споразумение № 188/28.03.2022 г. /л.6-7/ към трудов
договор № 8/14.08.2003 г. ищецът В. З. В. е преназначен от изпълнителния
директор И.Ч. на новата ръководна длъжност „Ръководител отдел в
промишлеността – Електрооборудване и автоматизация“ в отдел „Ел.
оборудване и автоматизация“. От тези безспорно установени обстоятелства е
видно, че ищецът е бил на ръководна длъжност в ответното дружество, но
изпълнителният директор не е упражнил спрямо него правото по чл. 328, ал. 2
КТ, а е бил преназначен на нова различна ръководна длъжност в друг отдел в
ответното дружеството. С преназначението ищецът вече не е част от
заварения ръководен екип по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ и има идентичен
статут с новоназначените от изпълнителния директор ръководни кадри,
спрямо които потестативното право по чл. 328, ал. 2 КТ не принадлежи на
настоящия изпълнителен директор И.Ч. по време на действие на настоящия
договор за възлагане на управлението. Законът не предвижда възможност за
прехвърляне на потестативното право по чл. 328, ал. 2 КТ и за новата
5
ръководна длъжност, на която е назначен служителя от изпълнителния
директор по време на действие на настоящия договор за възлагане на
управлението. Касае се за разпоредба /чл. 328, ал. 2 КТ/, която предоставя
голяма свобода за прекратяване на трудово правоотношение на управителя
/без мотиви и само по лична преценка/, поради което и тя следва да се
тълкува стриктно, а не разширително / решение № 152 от 15.06.2016 г. по гр.д.
№ 1104/2016 г. на III г.о. на ВКС/.
За пълнота на горните мотиви ще се посочи, че изпълнителният
директор е придобил и преки впечатления от работата на ищеца на
предходната ръководна длъжност в периода от започване на изпълнението на
договора за възлагане на управлението на ответното дружество и до
преназначението му на 28.03.2022 г., което е послужило като основание за
изпълнителния директор да приеме, че ищецът е подходящ ръководен кадър
от новия екип на изпълнителния директор за новата ръководна длъжност.
Това в още по-голяма степен потвърждава горните правни изводи за погасено
потестативно право по чл. 328, ал. 2 КТ в конкретния случай.
С оглед на така дадения отговор на единствения спорен по делото
въпрос следва да се приеме, че изпълнителният директор на ответното
дружество не е разполагал с потестативното право по чл. 328, ал. 2 КТ да
прекрати трудовото правоотношение с ищеца В. З. В. от ръководната
длъжност „Ръководител отдел в промишлеността – Електрооборудване и
автоматизация“, на която е бил назначен ищеца на 28.03.2022 г. от същия
изпълнителен директор и по време на действие на същия договор за възлагане
на управлението. Това пък налага като краен извод основателен на иска за
отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 33/14.09.2022 г.
на изпълнителния директор като незаконосъобразно. Заповедта е документът,
с който е прекратен трудовия договор, тъй като не е спазен срока на
предизвестието /л.517/.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Този иск е обусловен от основателността на иска за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна. Предвид основателността на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ще следва да се уважи и искът за възстановяване
на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „Ръководител отдел в
промишлеността – Електрооборудване и автоматизация“ в отдел „Ел.
6
оборудване и автоматизация“ в ответното дружество, от която е бил уволнен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ:
Този иск също е обусловен от основателността на иска за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, който се установи да е
основателен.
Не се спори между страните, че ищецът в периода след 29.09.2022 г. и
до настоящия момент включително не е работил на друга работа. А за тези
обстоятелства са събрани и писмени доказателства /копие на трудовата
книжка на ищеца и декларация от него, че не е работил по друг последващ
трудов договор/.
Поради това ищецът има право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за
периода от 30.09.2022 г. до 30.03.2023 г.
Последният пълен отработен месец по смисъла на чл. 228 КТ е месец
август 2022 г., тъй като през месец септември лицето е бил в отпуск по болест
от 14.09.2022 г. /л.525, 526/ до прекратяване на трудовото правоотношение, а
преди това в периода от 05.09.2022 г. до 09.09.2022 г. е бил в платен годишен
отпуск, тоест ищецът има отработени само 2 работни дни за месец септември
2022 г. /01 и 02, четвъртък и петък, тъй като 03 и 04 са събота и неделя/.
Последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за
пълен отработен месец е в размер на 5397,18 лв. за месец август 2022 г. /виж
фиша за работна заплата за месец август 2022 г. на л. 5 и заключението на
СИЕ, като в БТВ се включват компонентите с постоянен характер – основно
трудово възнаграждение, прослужено време, както и сумата за научна степен,
но не се включват безплатната храна и допълнителното осигуряване, които
нямат постоянен характер, на която база се определя БТВ за 1 отработен ден
и се изчислява за целия отработен месец август/.
Съгласно приетото заключение на СИЕ, което съдът кредитира като
компетентно и добросъвестно, се установява, че БТВ по смисъла на чл. 228
КТ за определяне на обезщетението по чл. 225 КТ за 1 работен ден е в размер
на 234,66 лв.
От заключение на СИЕ е видно, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за
периода от 30.09.2022 г. до 30.03.2022 г. е в брутен размер от 32383,08 лв. и
нетен размер от 29144,77 лв.
7
Въпреки срокът от 6 месеца да не е изтекъл към момента, съдът намира,
че следва да уважи иска за целия период, а при евентуално предсрочно
завръщане на ищеца на работа преди изтичане на този срок /необжалване на
решението и връщане на работа на ищеца/, ще се приспадне съответната сума
от ответното дружество като недължима на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, като се вземе за база съответен брой работни дни, умножени по 234,66
лв. /установено БТВ за 1 работен ден за обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ/.
Ищецът претендира с исковата молба сумата от общо 34009,24 лв. за
обезщетение по чл. 225 КТ /6 месеца по 5668,24 лв./.
С оглед установеното по-горе ще се уважи иска по чл. 225 КТ за сумата
от 29144,77 лв. като нетен размер на обезщетението по чл. 225 КТ и ще се
отхвърли за разликата до претендирания размер от 34009,24 лв.
Относно разноските и дължимата държавна такса:
При този изход на спора ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца сторените разноски в производство на основание чл. 78, ал.
1 ГПК съобразно уважената част от исковете, които разноски се доказаха в
размер на 2610 лв., платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 24.10.2022 г. /л.9/ и списък за разноски по чл.
80 ГПК. Съобразно уважената част от исковете ще се присъдят разноски в
размер на 2 338,24 лв.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на платеното от
ищеца адвокатско възнаграждение, но това далеч не е така, тъй като съгласно
сбора от минималните възнаграждения по чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. предвижда възнаграждението да е 4080,72 лв. /710 лв. +
3370,72 лв./.
При този изход на спора ищецът следва да бъде осъдено да заплати на
ответника сторените разноски в производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
съобразно отхвърлената част от исковете, които разноски се доказаха в
размер на 3000 лв., платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 08.12.2022 г., фактура от 22.12.2022 г.,
преводно нареждане от 23.12.2022 г. и списък за разноски по чл. 80 ГПК.
Съобразно отхвърлената част от исковете ще се присъдят разноски в размер
на 327,55 лв.
Следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество да бъде
8
осъдено да заплати по сметка на РС-Раднево държавната такса за
производството, която съдът определя в размер на 1225,79 лв. съгласно чл. 1
и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс (по 30 лв. за искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и 1165,79 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ) и
заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 300
лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението по предявения иск от В. З. В.,
ЕГН **********, с адрес **********, срещу „Мини Марица-изток” ЕАД,
вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. Раднево, ул. „Георги Д.“ № 13, и ОТМЕНЯ заповед № 33 от
14.09.2022 г. на изпълнителния директор на „Мини Марица-изток” ЕАД за
прекратяване на трудовото правоотношение с В. З. В..
ВЪЗСТАНОВЯВА В. З. В., ЕГН **********, с адрес **********, на
заеманата преди незаконното уволнение длъжност „Ръководител отдел в
промишлеността – Електрооборудване и автоматизация“ в отдел „Ел.
оборудване и автоматизация“ в „Мини Марица-изток” ЕАД.
ОСЪЖДА „Мини Марица-изток” ЕАД, вписано в търговския регистър
при АВп с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Д.“
№ 13, да заплати на В. З. В., ЕГН **********, с адрес **********, сумата от
29144,77 лв. (двадесет и девет хиляди сто четиридесет и четири лева и 77 ст.),
представляваща нетен размер на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода
от 30.09.2022 г. до 30.03.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяването на иска – 09.11.2022 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над
присъдените 29144,77 лв. до претендираните общо 34009,24 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Мини Марица-изток” ЕАД, вписано в търговския регистър
при АВп с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Д.“
№ 13, да заплати на В. З. В., ЕГН **********, с адрес **********, на
9
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 338,24 лв. (две хиляди триста
тридесет и осем лева и 24 ст.), представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА В. З. В., ЕГН **********, с адрес **********, да заплати на
„Мини Марица-изток” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК
*********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Д.“ № 13, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 327,55 лв. (триста двадесет и седем
лева и 55 ст.), представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА „Мини Марица-изток” ЕАД, вписано в търговския регистър
при АВп с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Д.“
№ 13, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-
Раднево, сума в размер на 1225,79 лв. (хиляда двеста двадесет и пет лева и 79
ст.) за държавна такса за производството и сумата в размер на 300 лв. (триста
лева) заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от 24.01.2023 г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
10