О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2222 16.11.2020 година гр.Бургас
Бургаският административен съд,
XXII-ри административен състав,
на шестнадесети ноември
две хиляди и двадесета година,
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 2195 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.280 от Административнопроцесуалния
кодекс.
Образувано по жалба на Р.В.Г., ЕГН **********,***
против мълчалив отказ за спиране на принудително изпълнение на Заповеди по ЗУТ,
изразяващи се в липса на произнасяне в изискуемия срок по Искане вх.№
94-01-21234/27/13.10.2020г..
С жалбата се иска съдът отмени мълчаливия
отказ на изпълняващия орган и да постанови спиране на принудителното изпълнение
на влезлите в сила на Заповеди № 165/ 25.01.2017г, 166/25.01.2017г. и
168/25.01.2017г. на Заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ на Община Бургас до окончателното приключване на съдебното
производство по административно дело №4778/2019г. по описа на Върховен
административен съд. Посочва, че административно дело №4778/2019г. по описа на
Върховен административен съд е образувано въз основа на издадено в нейна полза
съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверение за търпимост полумасивна
жилищна сграда. При положителен резултат по посоченото дело, според жалбата,
възниква правото да се иска отмяна на адм.д. №1024/2018г. на ВАС.. Счита, че
изпълнението на заповедите е непропорционална мярка, тъй като е диагностицирана
с тежки, рискови заболявание и е инвалидизирана, социално слаба, това е
единственото жилище, което обитава.
В допълнително становище от назначения
процесуален представител се излагат допълнителни аргументи, включително искане
за спиране на принудителното изпълнение на основание чл.297, ал.4 от АПК и
прекратяване на производството на основание чл.282, ал.1, т.8 от АПК. Посочва,
че поканите за доброволно изпълнение също подлежат на съдебен контрол. По
отношение на мълчаливия отказ, счита, че след като органът по изпълнението не
се е произнесъл в седмодневен срок е налице право за обжалването му. Приема
изпратеното от Община Бургас писмо за изричен отказ и посочва, че доверителката
й обжалва и него. По основателността на жалбата счита, че не може да бъде
осъществено принудителното изпълнение без да е засегнат интегритета на сградата,
което ще наруши принципа на съразмерност, както и чл.8 от КЗПЧОС.
Бургаският административен съд, ХХІІ–ри
състав, като се запозна с доводите на страните, и като взе предвид, че съдът
следи служебно за допустимостта на жалбата, с която е сезиран, намира следното:
Жалбата срещу мълчалив отказ на кмета на община
Приморско е процесуално недопустима, тъй като е отправена срещу акт -мълчалив
отказ за спиране на принудително изпълнение на Заповеди по ЗУТ, изразяващи се в
липса на произнасяне в изискуемия срок по Искане вх.№
94-01-21234/27/13.10.2020г., който не е годен да бъде предмет на съдебен
контрол, т.е. налице е липса на положителна процесуална предпоставка за
разглеждане на жалбата, съгласно чл. 159, т. 1 от АПК.
От приложената административна преписка по
изпълнителното производство се установява следното:Изпълнителните основания са
Заповед № 165/25.01.2017г. на Заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“ на Община Бургас, с която е наредено премахването на
незаконен строеж: „Сграда на допълващо застрояване“ с идентификатор
07079.650.88.2 по КК на гр. Бургас, находящ се в поземлен имот с идентификатор
07079.650.88 по КК на гр. Бургас, представляващ бивш УПИ И-180, кв.94 по плана
на ж.к. „Меден Рудник“, зона „Г“, гр. Бургас, административен адрес: гр.
Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, ул, „Залесителна“ №11. Заповедта е влязла в сила,
след постановено окончателно решение № 15303/10.12.2018г., постановено по
административно дело № 1048/ 2018г. по описа на ВАС, Заповед № 166/25.01.2017г.
на Заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община
Бургас, с която е наредено премахването на незаконен строеж: „Пристройка към
сграда на допълващото застрояване с идентификатор 07079.650.88.2“ по КК на гр.
Бургас“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.650.88 по КК на гр.
Бургас, представляващ бивш УПИ II-180, кв.94 по плана на ж.к. „Меден Рудник“,
зона „Г“, гр. Бургас, административен адрес: гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник“,
ул. „Залесителна“ №11. Заповедта е влязла в сила, след постановено окончателно
решение № 7463/20.05.2019г„ постановено по административно дело № 879/2019г. по
описа на ВАС и Заповед № 168/25.01.2017г. на Заместник-кмет по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която е наредено
премахване на обект, представляващ преместваем обект за търговска дейност по
смисъла на чл. 56 ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ):
Преместваем обект - тип „Павилион“ разположен на улична регулационна граница в
поземлен имот с идентификатор 07079,650,88 по КК на гр. Бургас, представляващ
бивш УПИ II-180, кв.94, ж.к. „Меден Рудник“, зона „Г“, гр. Бургас,
административен адрес: гр. Бургас, ул. „Залесителна“ №11. Последната заповед не
е обжалвана в законоустановения срок и е влязла в сила на 21.02.2017г. До
жалбоподателката са изпратени на основание чл.277, ал.1 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) покани за доброволно изпълнение с
изх. № 94-01-21234/24/05.10.2020г. на Община Бургас, изх. №
94-01-21234/25/05.10.2020г. на Община Бургас и покана с изх. №
94-01-21234/26/05.10.2020г. на Община Бургас, с които е поканена в 14
(четиринадесет)
дневен срок от получаването им да изпълни доброволно разпореденото в Заповед №
165/25.01.2017г. на Заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ на Община Бургас Заповед № 166/25.01.2017г. на Заместник-кмет по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас и Заповед №
168/25.01.2017г. на Заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ на Община Бургас.
Жалбоподателката е депозирала в Община Бургас искане
с вх. № 94-01-21234/27/13.10.2020г. за спиране на принудителното изпълнение на
влезли в сила Заповеди № 165/ 25.01.2017г, 166/25.01.2017г. и 168/25.01.2017г.
на Заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община
Бургас до окончателното приключване на съдебното производство по
административно дело №4778/2019г. на Върховен административен съд на Република
България.
С писмо изх.№ 94-01-21234/27/23.10.2020г. на
заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община
Бургас, в качеството на административен орган и органът по изпълнението, като
се е позовал на разпоредбата на чл.280 от АПК, е уведомил жалбоподателката, че
няма правомощия по реда на АПК да спре започнатото административно производство
по искане на длъжника по изпълнението.
По делото са представени доказателства за
образувано адм.д. № 2122 по описа за 2020г. на Административен съд –Бургас с
предмет отрицателен установителен иск, предявен от жалбоподателката против
заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община
Бургас за установяване, че задълженията по Заповед № 165/ 25.01.2017г, Заповед
№ 166/25.01.2017г. и Заповед № 168/25.01.2017г. на Заместник-кмет по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас не са изискуеми или не
съществуват , поради наличие на факти, които водят до отлагане или до
прекратяване на принудителното изпълнение по тези актове. С определение №2075
от 22.10.2020г. съдът е спрял изпълнението на Заповед № 165/ 25.01.2017г,
Заповед № 166/25.01.2017г. и Заповед № 168/25.01.2017г. на Заместник-кмет по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас до
разрешаване на спора по делото.
Предвид установените по делото фактически
обстоятелства, съдът намира жалбата за процесуално недопустима поради липса на
предмет. От проверката на изпратената преписка
е безспорно, че липсва произнасяне от органа по изпълнението по
подаденото от жалбоподателката в качеството й на длъжник в изпълнителното
производство, искане с вх. № 94-01-21234/27/13.10.2020г. за спиране на
принудителното изпълнение на влезли в сила Заповеди № 165/ 25.01.2017г,
166/25.01.2017г. и 168/25.01.2017г. на Заместник-кмет по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас до окончателното приключване
на съдебното производство по административно дело №4778/2019г. на Върховен
административен съд на Република България.
Липсата на произнасяне от органа
по изпълнението обаче не представлява мълчалив отказ, който да
подлежи на съдебен контрол. В изпълнителното производство, съгласно чл. 271, ал.6 от АПК,
органът по изпълнението се произнася с постановления. Постановленията на органа
по изпълнението представляват акт на този орган, който няма характеристиката на
индивидуален административен акт. По аргумент от изложеното и доколкото
мълчаливият отказ е бездействие на администрацията в случаите когато
има задължение да се произнесе в определен срок по направено пред нея искане с
издаване на индивидуален административен акт, непроизнасянето на органа по изпълнението
по искането за прекратяване или спиране на изпълнителното производство не
формира мълчалив отказ по см. на чл.58, ал.1 от АПК,
който да подлежи на съдебно оспорване. Допълнително в подкрепа на изложеното,
следва да се посочи, че законодателят не е предвидил срок, в който органът по
изпълнението е длъжен да разгледа и да се произнесе по направено искане за
спиране или прекратяване на изпълнително производство, поради което е изключена
проверката относно спазването на сроковете са обжалване. Следователно с липсата
на произнасяне на органа по изпълнението по подаденото от жалбоподателите
заявление, не е формиран мълчалив отказ, който да се обжалва пред съда. Друг
аргумент в подкрепа на този извод е липсата на компетентност от страна на
органа по изпълнението да спре изпълнителното производство по искане на
длъжника, поради непредвидена такава хипотеза в закона. При наличие на висящо
изпълнително производство по изпълнение на тези заповеди , искането за спиране
на основание чл. 280, т. 1 от АПК,
в отделно, извън това по чл. 294 и сл. производства от АПК ,
е недопустимо при липса на предвиден в закона случай. Разпоредбата на чл. 280, т. 1 АПК,
съгласно която изпълнителното производство се спира от органа по изпълнението
по разпореждане на съда в предвидените от закона случаи, не представлява
самостоятелно правно основание за спиране на принудителното изпълнение на
влязъл в сила административен акт. Съдът може да разпореди спиране при наличие
на жалба срещу действията на органа по изпълнението, както и като обезпечителна
мярка по предявен от длъжника отрицателен установителен иск, че не дължи
изпълнение на задължението, предмет на изпълнение, т. е в отделно производство
на предвидени в закона основания. В случая с определение №2075 от 22.10.2020г.
съдът на основание чл.293, ал.4 от АПК е спрял изпълнението на Заповед № 165/
25.01.2017г, Заповед № 166/25.01.2017г. и Заповед № 168/25.01.2017г. на
Заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община
Бургас до разрешаване на спора по делото.
От друга страна, непроизнасянето на органа не
съставлява и бездействие по см. на чл.294 от АПК,
доколкото последното е неизпълнение на поискани фактическите действия, а спирането
на изпълнението е правно действие. Изложеното обосновава извода на съда за
недопустимост на жалбата поради липса на предмет. Същата следва да се остави
без разглеждане, а производството по делото подлежи на прекратяване.За пълнота
на изложението, следва да се посочи, че пътят за защита на длъжниците в настоящата
хипотеза, е чрез предявяване на жалба по реда на чл.294 от АПК срещу
постановленията, действията или бездействията на органа на изпълнението, , с
което се разпореждат фактически действия в рамките на изпълнителното
производство, касаещи принудителното изпълнение на заповедите, за каквито в
настоящата преписка не се съдържат данни.
Отделно от изложеното искането е за спиране на
изпълнителното производство до окончателното приключване на съдебното
производство по административно дело №4778/2019г. по описа на Върховен
административен съд, което също е недопустимо, тъй като това искане може да
бъде направено по висящото административно дело и ако съответният съд прецени,
че е основателно органът по изпълнението да го изпълни на основание чл.280, т.1
от АПК.
На последно място, следва да се посочи, че с
определение №2075 от 22.10.2020г. съдът е спрял изпълнението на Заповед № 165/
25.01.2017г, Заповед № 166/25.01.2017г. и Заповед № 168/25.01.2017г. на
Заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община
Бургас до разрешаване на спора по делото, поради което липсва правен интерес от
настоящото оспорване.
Искането за спиране на изпълнението на основание чл.297, ал.4 от АПК също е недопустимо, тъй
като настоящото производство не е по чл.294 и сл. от АПК, където е посочената
правна регламентация.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 1, 4 от АПК, Административен съд
Бургас, ХХІІ състав
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.В.Г.,
ЕГН **********,*** против мълчалив отказ за спиране на принудително изпълнение
на Заповеди по ЗУТ, изразяващи се в липса на произнасяне в изискуемия срок по
Искане вх.№ 94-01-21234/27/13.10.2020г. и искане за спиране на изпълнението на основание чл.297, ал.4 от АПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №2195/2020 г. по
описа на Административен съд Бургас.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ:
Предмета на производството по делото е посочен в
молбата на частния жалбоподател, а именно ";за спиране изпълнението на
Заповед № РД-14-461/10.06.2008 г. на зам. н-ка на ДНСК";. Правно
релевантните факти, за предявяване и процесуална допустимост на такова искане
са: влязъл ли е в сила съответният индивидуален административен акт, подлежи ли
на изпълнение и започнало ли е изпълнението му със съответни действия
съгласно чл.
276 и сл. .
Онованията за спирането са посочени в чл.
280 . В конкретния случай заповедта е влязла в сила
и подлежи на изпълнение. Започнало е изпълнителното производство, като
съгласно чл.
277, ал. 1 органът
е изпратил призовка за доброволно изпълнение. Искането за спирането е предявено
от длъжника, което следва да се счита по т. 1 на чл. 280, поради което е
процесуално допустимо и съдът е следвало да се произнесе по съществото му. Като
е приел обратното, съдът е постановил определение в противоречие на закона,
поради което същото следва да се отмени и делото се върне на съда за
произнасяне по съществото на искането. Липсва
установено с нормативен акт правно основание за направеното от А. В. К. искане
за спиране на изпълнението на заповед № 247 от 09.02.2015 г. Тази заповед е
влязъл в сила индивидуален административен акт по глава
двадесет и първа на Закона за
устройство на територията, която не съдържа правна възможност за исканото
спиране на изпълнението. Според чл.
228 по
въпроси, които не са уредени в тази глава и в глава двадесета, се прилагат
разпоредбите на Административнопроцесуалния
кодекс. В този кодекс също така липсва правна възможност за спиране на
изпълнението на влязъл в сила индивидуален административен акт. Чл.
280 ,
наименован "Спиране на изпълнението", указва в кои случаи и при какви
предпоставки може да бъде спряно образувано принудително изпълнително
производство (производство за изпълнение и на влезли в сила административни
актове). Искане за спиране на изпълнението по чл.
280 обаче
трябва да бъде направено пред съответния съд (чл. 280, т. 1) или пред
съответния орган по изпълнението (чл.
280, т. 2 и 3 ).
Съдът може пряко да разпореди спиране на изпълнението само в
предвидените от закона случаи, какъвто е случая по чл. 297, ал. 4 от АПК, при наличие на жалба срещу действията на
органа по изпълнението или при наличие на предявен отрицателен иск с правно
основание чл. 292 от АПК.