№ 18417
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110159884 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца А. В. А. срещу ответника *********** иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата
от 3278,32 лв., представляваща ½ от сумата от 6556,64 лв., начислена за
периода от 11.10.2022 г. до 11.10.2023 г. и обективирана в Протокол №
*******/19.10.2023 г. за имот, находящ се в /адрес/, с договорна сметка
**********, поради липса на облигационно правоотношение между страните,
респективно- като погасено по давност задължение.
В исковата молба ищецът А. В. А. излага твърдения, че на името на
наследодателя му- В. А. П., била открита партида в ответното дружество с
абонатен № ********* за имот, находящ се в /адрес/, с договорна сметка
**********, на която била начислена общо сумата в размер на 6556,64 лв.,
обективирана в Протокол № *******/19.10.2023 г. Излага се, че ищецът е
законен наследник на ½ ид.ч. от наследството на В. А. П., тъй като последният
имал и син- В. В. А. / брат на ищеца/. Твърди, че ответното дружество е
открило партидата на името на наследодателя без правно основание, като е
претендирало плащане на ½ от процесната сума от ищеца по извънсъдебен
ред. Посочва, че служител на ответника го е уведомил, че при незаплащане на
процесните суми последните ще бъдат събрани по принудителен ред чрез
съдебен изпълнител. Оспорва съществуването на претендираното от
ответника вземане, тъй като твърди, че не са налице облигационни отношения
между страните, включително твърди, че той/ наследодателят му не е бил
собственик или вещен ползвател на процесния имот. Освен това оспорва до
процесния апартамент да са доставяни ВиК услуги, отговарящи на
нормативните изисквания, респективно оспорва да е билa потребена и
доставена ВиК услуга на посочена цена и количество. Поддържа, че
1
измерванията са извършени посредством показания на несертифицирано
средство за търговско измерване, което не е минало през необходимите
метрологични проверки. Посочва, че липсва основание за начисляване на
процесните суми, тъй като ответното дружество не е спазило разпоредбите на
Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните мрежи. Оспорва методиката, по която е
определен размерът на задължението за процесния период. Навежда
възражение за изтекла тригодишна давност за вземанията. Моли за уважаване
на иска. Претендира присъждане на разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, чрез
юрк. А. П., ответникът *********** оспорва иска като недопустим поради
липса на правен интерес. Оспорва процесната сума да е била фактурирана,
респ. осчетоводявана като задължение по партида с клиентски № *********,
договорна сметка **********, на името на наследодателя на ищеца или на
неговите законни наследници. Оспорва да е отправяно искане за погасяване на
същата. В условията на евентуалност оспорва иска като неоснователен. Моли
за прекратяване на делото, евентуално- за отхвърляне на исковата претенция
като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154,
ал.1 от ГПК/, при предявен отрицателен установителен иск в тежест на
ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца
вземания съществуват. С оглед наведените в исковата молба основания за
недължимост на сумите ответникът следва да установи, че по силата на
възникнало с ищеца облигационно правоотношение е доставил топлинна
енергия за процесния период на посочената стойност, респ. да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, за
което ответникът не навежда твърдения и не сочи доказателства.
Видно от Протокол № *******/19.10.2023 г. е съставен такъв на
основание чл. 50 от Общите условия на ВиК услуги от ********** за абонатен
номер ********* с титуляр В. А. П. /починал/ за нерегламентирано ползване
на ВиК услуги на обект, находящ се в /адрес/ за периода от 11.10.2022 г. до
31.12.2022 г. и от 01.01.2023 г. до 11.10.2023 г. , по силата на който е начислена
сума за плащане от 6556,64 лева. Протоколът е подписан от клиент и получен
от В. В. А..
От удостоверения за наследници, издадено от Столична община, район
******* от 16.06.2009 г. и от 13.10.2023 г. се установява, че В. А. П. е починал
30.05.2009 г. и е оставил свои законни наследници Н. М. А. – съпруга /
починала на 19.02.2023 г./, В. В. А. – син и А. В. А. – дъщеря.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се
установява, че за клиентски номер ********* с титуляр В. А. П. след
извършени проверки е издаден Протокол № *******/19.10.2023 г. Към датата
2
на експертизата сумата, отразена в протокола не е таксувана и за партидата
няма начислени дължими суми.
С влязло в сила на 23.05.2024 г. решение, постановено по гр.д. №
59885/2023 г. е признато за установено на осн. чл. 124 ГПК, че В. В. А. не
дължи на ********** сумата от 3278,32 лева, представляваща сума за
предоставени ВиК услуги за имот, находящ се в /адрес/, абонатен №
*********, представляваща ½ от начислена сума и обективирана в Протокол
№ *******/19.10.2023 г.
При така установените факти съдът намира, че ищецът има правен
интерес да установи, че не дължи процесната сума. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест не твърди и не представя доказателства процесната
сума да се дължи. Доказателствената тежест е право и задължение на съда да
обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че
недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/. Предвид
гореизложеното, искът се явява основателен.
По разноските:
Претендирано е от адв. М. Л. адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В този случай нарочно доказване на предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по
делото не е необходимо да се провежда /виж определение № 515/02.10.2015 г.
по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза. Съгласно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът
не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение
и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат за известен
ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди
всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от
21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683
от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение №
350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ Ето защо, като
взе предвид вида на спора, това че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, срочното разглеждане на делото в едно съдебно заседание,
вида и количеството на извършената работа на оказалия безплатна правна
помощ адвокат следва да бъде определено възнаграждение в размер на 300
лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, че А. В. А., ЕГН
********** не дължи на ***********, ЕИК ********* сумата от 3278,32 лева,
3
представляваща ½ от сумата в размер на 6556,64 лв., начислена и
обективирана в Протокол № *******/19.10.2023 г. за предоставени ВиК
услуги за имот, находящ се в /адрес/, абонатен номер ********* за периода от
11.10.2022 г. до 31.12.2022 г. и от 01.01.2023 г. до 11.10.2023 г.
ОСЪЖДА ***********, ЕИК ********* да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на адвокат М. Л. Л., ЕГН ********** сумата от 300 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на А. В. А. в исковото производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4