РЕШЕНИЕ
№ 589
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300500357 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на В. Р. П. с ЕГН **********, с
адрес гр. П., ***, чрез адв. А.А., против Решение № 262651/20.12.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 2638/2020 г. по описа на РС – Пловдив, ІХ гр.с-в, с
което е отхвърлен предявеният от него против “Юробанк България” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, обективно съединени искове с правно
основание чл. 439 ГПК с искане за приемане за установено между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен
лист от 11.10.2013 г. по ч.гр.д. № 15897/2013 г. по описа на Районен съд –
Пловдив в полза на “Алфа Банк” – Клон България (заличен търговец с
правоприемник - “Юробанк България” АД), както следва: сумата от 2 419
евро – главница по договор за потребителски кредит № 30-259/17.04.2009 г. и
Анекс № 1/29.03.2010 г.; сумата от 574, 65 евро – просрочена лихва върху
редовната главница за периода от 29.06.2011 г. до 30.09.2013 г., сумата от 219,
02 евро – наказателна лихва върху просрочена главница за периода от
29.07.2011 г. до 01.10.2013 г., сумата от 154, 97 евро – наказателна лихва
върху просрочена главница за периода от 29.07.2011 г. до 01.10.2013 г., както
и сумата от 131, 73 лв. – разноски, за принудителното събиране на които е
образувано изп.д. № 20138280401190 по описа на частен съдебен изпълнител
1
Драгомира Митрова, поради погасяването им по давност. С въззивната жалба
се поддържа, че решението е неправилно, като се иска неговата отмяна и
постановяване на друго решение по същество, с което исковете да се уважат.
Жалбоподателят претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна “Юробанк България” АД чрез адв. В.В. оспорва
жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното
решение.
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът В. Р. П. е основал иска си на твърдението, че въз основа на
влязла в сила заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 15897/2013 г. по
описа на Районен съд – Пловдив в полза на “Алфа Банк” – Клон България,
към настоящият момент прекратен търговец, чийто правоприемник е
ответникът, за исковите вземания е бил издаден изпълнителен лист от
11.10.2013 г. Въз основа на този изпълнителен лист на 28.10.2013 г. по молба
на “Алфа Банк” – Клон България било образувано изп.д. № 20138280401190
по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, рег.№ 828, р-н на д-ие ПОС, по което
понастоящем взискател е ответникът “Юробанк България” АД. Излагат се
твърдения, че в продължение на повече от пет години след образуване на
изпълнителното дело кредиторът не е предприел действия за събиране на
вземанията, които да доведат до спиране или прекъсване на погасителната
давност, поради което поддържа, че вземанията са погасени поради изтичане
на петгодишния давностен срок.
Ответникът “Юробанк България” АД оспорва исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Видно от приложеното по делото пред районния съд копие от изп.д.
№ 20138280401190 на ЧСИ Драгомира Митрова, за принудително събиране
на вземания на „Алфа банк – клон България“ по изпълнителен лист от
11.10.2013 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 15897/2013 г. на ПРС, е образувано на
28.10.2013 г. изпълнително производство против солидарните длъжници В. Р.
П. и Е. Р. П.. Между страните по делото липсва спор, че заповедта, въз
основа на която е издаден изпълнителният лист, е влязла в сила.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност всякога е пет години.
Влязлата в сила заповед за изпълнение може да се приравни по
последици на влязлото в сила съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2
ЗЗД. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се
получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не
може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън
2
случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с
което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК. Ето защо следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което и следва
да се приеме, че предвид влизането в сила на заповедта за изпълнение за
процесните вземания, давността за всички тях е пет годишна.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „а“ ЗЗД давността се прекъсва с
признаване на вземането от длъжника, а според чл. 116, б."в" ЗЗД - давността
се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането.
С т. 10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
са дадени тълкувателни разяснения относно юридическите факти,
прекъсващи давността съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, обобщени в разпоредбата
като предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането,
касаещи материално - правния институт на погасителната давност. Така
съобразно цитираното тълкувателно решение прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Съгласно даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване, образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на
изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да
тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено
цитираното ППВС. Така извършената отмяна на ППВС № 3/1980 г. поражда
действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като се
прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това. / В този смисъл е Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2382/2017 г./
По приложеното изпълнително дело са извършвани следните действия,
прекъсващи давността:
Образуването на изпълнителното делото с молбата на взискателя
3
„Алфа банк – клон България“ от 28.10.2013 г. е прекъснало давността по
отношение на процесните вземания. От образуването на изпълнителното
производство до датата на обявяване на датата на ТР № 2/ 26.06.2015 г.
следва да се приеме, че давност не е текла.
Впоследствие давността е прекъсвана многократно, поради подаването
на молби от взискателя с отправяне на искания до ЧСИ за прилагане на
конкретни изпълнителни способи - искане за насрочване на опис по
отношение на движимите вещи на длъжниците от 01.09.2015 г., 16.11.2015 г.,
16.02.2016 г., 20.01.2017 г., както и с молба от взискателя „Юробанк
България“ АД от 10.08.2018 г. и с молба на взискателя от 18.03.2019 г. с
искане за предприемане на изпълнителни действия.
Между всеки две от посочените действия не е изтекъл период от две
години, който да доведе до настъпване на „перемпция“ по смисъла на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
Ето защо настоящият съдебен състав на Пловдивския окръжен съд
споделя изцяло извода на районния съд в решението му, че давността за
процесните вземания е прекъсвана многократно в хода на изпълнителното
производство, като към момента на предявяване на иска – 17.02.2020 г., не е
изтекла пет годишна погасителна давност за вземанията.
По изложените съображения решението на районния съд, с което
исковете са отхвърлени, се приема за правилно, поради което същото ще бъде
потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба и на основание чл.78,
ал.8 ГПК въззиваемата страна има право на разноски, но такива не се
претендират пред тази инстанция, поради което разноски не се присъждат.
По тези съображения и на основание чл.272 от ГПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262651/20.12.2021 г., постановено по
гр.д.№ 2638/2020 г. по описа на РС – Пловдив, ІХ гр.с-в.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4