Р Е Ш Е
Н И Е
№
VI-18 3.06.2019 г. Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, шести въззивен състав
На седемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
Членове: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар:
Таня Михова
като разгледа докладваното от съдия Белева
гражданско дело №819 по описа за
2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Бургаският окръжен съд е сезиран
с жалба вх.№2529/27.04.2018г. по описа на ЧСИ
Бакалов, подадена от Е.К.С. и Г.К.Г.,***,
представлявани от адв.Комитов против въвода във
владение на недвижим имот, извършен на 24.04.2018г.
по изп.д.№20177050400737 по описа на ЧСИ Илко Бакалов
с р-н на действие Бургаски
окръжен съд. Сочи се, че жалбоподателите са трети лица, които владеят процесния
имот- ПИ с идентификатор №67800.54.119 по КККР, целия
с площ 3860 кв.м., находящ се в м.“Мапи“
в землището на гр.Созопол, нива, земеделска земя,
представляваща къмпинг за летуване с 15 бр. бунгала. Твърдят още, че са
собственици на този имот на оригинерно основание- давностно владение от 1999г., установено след възстановяване на собствеността
върху имота с решение от 1999г. и преди предявяването
на иска, решението по който се изпълнява по изп.д.№737/17г.,
а не на деривативно основание- нотариален акт за дарение №174,
т.I, дело №147/28.06.2012г.
на нотариус Сазанова. Твърди се още, че владението е
осъществявано лично и с помощта на членове от семейството им, а в отделни
периоди са го отдавали под наем (последния такъв от 16г. бил с ЕТ „Люси- Славчо Ч.“). Представят констативен нотариален акт №160, т.II, дело №296/2017г.
на нотариус Сергей Янков, с който са признати за собственици по давност на
процесния имот. Твърдят също, че между тях и взискателя по делото „Хелио-тур-с“ е налице правен спор по чл.124,
ал.1 ГПК и чл.108 ЗС, като
делото е заведено от дружеството, което установявало твърденията им, че
взискателят не е бил във владение на имота. Узнали на 23.04.18г.
от длъжника М.И., че ЧСИ ще пристъпи към принудително
изпълнение спрямо имота на следващия ден, поради което подали молба до ЧСИ, в
която като трети лица са заявили самостоятелни права върху имота и са поискали
ЧСИ да разпореди спиране на изпълнителното производство на основание чл.523, ал.2 ГПК, но получили
отказ. На следващия ден, в присъствието на представител на взискателя, както и
на двамата длъжници по изп.дело- М.И.
и С.Л., жалбоподателките
отново заявили правата си, които според тях изключват правата на взискателя.
Поискали при условията на евентуалност отлагане на въвода
и възможност да поискат спиране на изпълнението от районния съд. Съдебният
изпълнител не уважил исканията им, не пожелал да влезе в имота, за да се увери,
че те лично го стопанисват и владеят, а въводът бил извършен извън имота като
от ПЧСИ Ивайло Бакалов бил съставен протокол за въвод. Намират, че
самостоятелно основание за отмяна на въвода е липсата
в протокола на задължителен реквизит, а именно-посочването на обстоятелството,
че третото лице е придобило владението след завеждането на делото и начина
/доказателствените средства/ , по който ЧСИ се е
уверил в това обстоятелство. На следващо място се сочи, че исковата молба,
решението по което се изпълнява принудително не била вписана, поради което
оповестително защитното действие на вписването не било породено по отношение на
жалбоподателите в качеството им на трети добросъвестни лица. Исковата молба не
била вписана дори към момента на извършеното в полза на жалбоподателите дарение
през 2012г., поради което решението не било
противопоставимо на тях на основание чл.115, ал.3 ЗС. Молят въводът във владение да бъде отменен, а на
ЧСИ да се укаже да извърши обратен въвод като възстанови жалбоподателите във
владение на имота. Ангажират доказателства.
Взискателят „Хелио-тур-с“
АД гр.Елхово, представляван от адв.Стойков
е представил отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Изразява
изумление от обстоятелството, че жалбоподателите са се снабдили с констативен
нотариален акт за имота в момент, в който техните приятели Ч.
и Л. губели дело след дело в БРС и БОС срещу взискателя за давностно владение
върху същия имот и отделно от това- за собственост срещу същия имот, понеже си
ставали взаимно свидетели един на друг. Съдебните актове, представени като
доказателство от взискателя, сочели на едно- Е. и Г. К.не били владели процесния имот.
Спор за владение имало между дружеството и други лица- Л. и Ч.,
но не и с жалбоподателите. Понеже нямали шанс в съда, те се обръщали към
нотариус. Оспорват съдържанието на констативния нотариален акт №160/17г. и молят да се открие производство по оспорването
му. Твърдят, че удостоверява неистински факти и обстоятелства. Считат, че е
налице интелектуална подправка на официалния удостоверителен документ издаден
от нотариуса в кръга на пълномощията му. Намират, че вече са доказали, че нито Ч., нито Л. били придобили по давност имота, но пък и
последните го владели в известни периоди, съвпадащи с претендираните от
жалбоподателите. Изтъква се, че едва сега, след като се очертавал краха на Ч. и Л., се появявали жалбоподателите и твърдели, че като
съсобственици на 1/3 ид.ч. от имота са придобили и
останалата част по давност. Взискателят счита, че дори да владее имота
съсобственикът не може да го придобие по давност, тъй като и останалите
съсобственици са го владели. Промяната в намерението следвало да се докаже по
съдебен ред. Позовава се на съдебното решение, според което дружеството било
собственик на целия имот, а не на 2/3 ид.ч. от него.
Моли още за прогласяване нищожността на констативния нотариален акт, защото в
него били удостоверени права, каквито жалбоподателите нямали. Сочи, че
жалбоподателите отлично знаят факта, че взискателят е спечелил дело срещу
праводателите им, те не са собственици на 1/3 ид.ч.
от имота и никога не са го владели. Договор за наем Л. имали не с Кирови, а с Ч., което било представено по горепосочените дела. Оспорва
съдържанието на представените от жалбоподателите договори за наем, като се
твърди, че са изготвени за нуждите на делото, понеже по предходните дела били
представяни други наемни договори, макар периодите на отдаване под наем да се
припокривали. Намира за нищожни договорите за покупка на бунгала, доколкото не
били сключени под формата на нотариален акт. Освен това не било доказано дали
движими вещи или недвижими имоти. Ако се твърдяло, че са движими вещи,
договорите не доказвали владение, не била установена и идентичност между тях и
намиращите се в имота постройки. Оспорва съдържанието и на нотариалния акт за
дарение от 2012г., тъй като двете решения на ПК-Созопол вече нямали действие за 1/3 ид.ч.
от имота, понеже имало по-късно влязло в сила решение, с което била доказано
собствеността на дружеството върху 100% от имота- решение №15
по в.гр.д.№1414/2003г. на БОС и решение №267/15.11.2006г. по к.гр.д.№379/2006.
на ВКС, с които били отменени нотариални актове №№197/99г.
и 42/99г. на н-с Димова.
След завеждането на делото на 27.06.2017г. по чл.108 ЗС била прекъсната и придобивната давност, на която
се позовавали жалбоподателките на 22.11.2017г. с КНА
№160/17. Ангажирани са доказателства.
Длъжникът М.А.И.
е представила становище, с което се присъединява към изложеното в жалбата.
Заявява, че именно жалбоподателките са владели имота от 1999г.
до момента, като са били подпомагани от нея, като тяхна майка, както и от баба
им- Е.Л.. По тази причина през 2012 г. им подарила бунгала, придобити през 1999г.
Поддържа и твърденията в жалбата, касаещи обстоятелствата, при които е извършен
въвода.
Останалите длъжници не са взели
становище по жалбата, въпреки предоставената им възможност.
ЧСИ Илко Бакалов е представил
становище по повод жалбата, според която жалбата е неоснователна. Счита, че с
нотариалният акт за дарение от 2012гг./ жалбоподателите се лигитимират
като лица, спрямо които изпълняваното решение има сила на пресъдено
нещо, поради което нямат качеството на трети лица. Приложен е препис от
изпълнителното дело.
В съдебно заседание процесуалните
представители на страните поддържат изложените по-горе становища.
По допустимостта на
производството:
Жалбата е с правно основание чл.435, ал.5 от ГПК. Подадена е в
срока по чл.436, ал.1 ГПК,
от лица, които с оглед въведените от тях твърдения, че владеят имота от 1999г., преди
образуването на делото, решението по което е изпълнено с процесния въвод и са
придобили самостоятелни права върху целия имот на оригинерно основание- давност.
Ето защо настоящият състав на съда намира, че жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
За настоящото производство Е.С. и Г.Г. се явяват трети лица,
тъй като длъжник по изпълнителното дело е тяхната майка- М.И.,
а не баба им Е.Л., т.е.
същите нямат качеството на наследници на длъжника по смисъла на чл.429, ал.2 ГПК. Вярно е, че
нотариалният акт за дарение на 1/3 идч. от имота ги
легитимира като лица, придобили собственост върху имота след образуването на
делото, и като правоприемници на длъжника по смисъла на чл.298,
ал.2 ГПК, но водещото обстоятелство в случая е
твърдението им, че те са придобили имота на друго, оригинерно основание-
давностно владение, осъществявано преди завеждането на делото, решението по
което се изпълнява.
След преценка на твърденията на
страните въз основа на закона и събраните по делото доказателства, Бургаският
окръжен съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Изпълнително дело №20177050400737 по описа на ЧСИ Илко Бакалов е образувано по молба за образуване на
изпълнителното производство, подадена от „Хелио-
тур-с“ АД, въз основа на изпълнителен лист №3969
от 24.08.2016г., издаден по гр.д.***,
с който длъжниците Е.К.и Е.Л.,
двамата от гр.Созопол са осъдени да предадат на
взискателя владението върху недвижим имот с площ от 3,860 дка,
представляващ част от къмпинг „Каваци“, десета категория, в м.“Мапи“,
имот №010560, възстановен с решение №1450/17.03.1999г. на ПК- Созопол, при граници на имота,
посочени в изпълнителния лист.
В хода на
изпълнителното дело е констатирана смъртта на длъжниците, посочени в
изпълнителния лист, поради което вместо тях са конституирани техните
наследници- Г. Кючукова и Х. Кючуков /вместо Георги Кючуков/, както и М.А. И., Я.А.Л. и С.А.Л. /вместо Е.Л./.
Въводът е бил насрочен за 24.04.2018г. и е извършен на същата дата.
На 23.04.2018г.,
т.е. ден преди въвода, по
изпълнителното дело са постъпили две молби- едната от жалбоподателките, а
втората от длъжника М.И.- тяхна майка.
Жалбоподателките са заявили, че са собственици на имота с нотариален акт за
дарение от 2012г. и с констативен нотариален акт от 2017г., както и че семейството им го владее от 2000г., поради което техният процесуален представител адв.Комитов е направил искане на основание чл.523, ал.2 ГПК въводът да бъде
отложен, а на жалбоподателките да се даде срок да поискат спиране на
изпълнението. Длъжника М.И. е заявила, че същата не владее имота, а от 2000г. същият се владее и стопанисва от Г.Г.
и Е.С., поради което не може да предаде владението на
взискателя.
Върху двете молби е обективирана
резолюция на ПЧСИ Бакалов, че отказва да отложи въвода
Видно от протокола за въвод, на
място са присъствали представител на взискателя, Е.С.,
Г.Г., М.И.- лично и чрез адв.Ангелов, както и С.Л..
ПЧСИ Ивайло Бакалов, извършил въвода, е констатирал, че имота е ограден с телена ограда,
а върху него са разположени 14 бр. временни преместваеми
обекти /бунгала/. Констатирал е също, че в имота няма
трайни насаждения или други подобрения, както и че няма ел.
и ВиК партиди.
В протокола за въвод са отразени
следните възражения от адв.Ангелов- „Молим
изпълнителното действие да се спре и да се даде възможност на правоимащите
наследници на собствениците в законоустановените срокове да обжалват действията
по изпълнителното производство“.
В протокола е отразено също /в забележка/, че наследниците са
заявили, че в имота има ток и вода.
Протоколът е подписан от
представителя на взискателя, от адв.Ангелов като
пълномощник на наследниците, както и от ПЧСИ Ивайло Бакалов.
Безспорно е, че в протокола за
въвод липсва отразяване, че двете жалбоподателки са
заявили самостоятелни права върху имота и че са поискали да им се даде срок по чл.524 ГПК, нито е отразено откога владеят имота. Видно от
протокола за въвод, същите са възприети от ПЧСИ като наследници на Е.Л. /т.е. като лица, които са
обвързани от субективните предели на изпълнителния лист/.
Несъмнено за това е допринесло обстоятелството, че същите са депозирали пред
ПЧСИ два нотариални акта /видно от обстоятелствената
част на жалбата/, които имат взаимоизключващо
се съдържание по отношение на 1/3 ид.ч. от имота.
Първият е нот.акт за дарение от 2012г.,
който формално ги легитимира като правоприемници на Е.Л.
/лица, придобили тези идеални части чрез сделка в
хода на делото- чл.298, ал.2
ГПК/. Вторият е констативния нотариален акт от 2017г., с който двете жалбоподателки
са признати за собственици по давностно владение на целия процесен
имот.
Това, че ПЧСИ не е отразил в
протокола за въвод, че третите лица /в случая жалбоподателките/ са придобили според него владението след
завеждането на делото и начина /доказателствените средства/
, по който ЧСИ се е уверил в това обстоятелство, не представлява задължителен
реквизит на протокола за въвод и не съставлява самостоятелно основание за
отмяната на последния. Както и по-горе вече беше обсъдено, от съдържанието на
протокола е видна преценката на ПЧСИ, че заварените в имота лица попадат в
субективните предели на изпълнителния лист. Дали същата е правилна или не
подлежи на установяване в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.5 ГПК въвод във
владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било
във владение на имота преди предявяването на иска, решението по който се
изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск. Само в тази хипотеза на третото лице,
което владее имота преди завеждането на иска, решението по който се изпълнява,
не може да се противопостави силата на присъдено нещо на съдебното решение,
понеже искът не е бил предявен срещу надлежния /от
материално-правна гледна точка/ ответник, т.е. срещу лицето, което е владяло имота към момента на
завеждането на делото.
В случая обаче от събраните
доказателства не може да се направи обоснован извод, че двете жалбоподателки владеят имота от 1999г.
За установяването на владение е необходимо да се докаже кумулативното наличие
на две предпоставки- на първо място е обективния елемент на владението-
осъществяването на фактическа власт върху имота, а втората е субективния
елемент- намерение на съответното лице да го свои. В тази насока
жалбоподателите са ангажирали свидетелски показания. Свидетелите П. и Иванов установяват безспорното обстоятелство, че въвода във владение върху имота е извършен през 1999г., но същия е реституиран в полза на бабата на жалбоподателките- Е.Л.и брат ѝ- Е.К./който по-късно, на 8.09.1999г. е продал своята идеална част на Е.Л., като този нотариален акт №42,
н.д.№1153/99г. на н-с
Димова е бил отменен с решението, което е предмет на изпълнение в процесното
изпълнително дело/. Свидетелят П.
сочи, че понеже бабата била възрастна, на въвода
присъствали майката на жалбоподателките- длъжника м.И. и двете жалбоподателки, но
на уточняващите въпроси на съда сочи, че е присъствала и Е.Л..
Същият установява още, че през цялото време имотът бил стопанисван от двете жалбоподателки, те си прекарали ток, вода, изкарали си
категоризация.
Свидетелят Иванов сочи, че след
като бабата на жалбоподателките била въведена във владение на имота изглеждало,
че тя им го е прехвърлила, тъй като е виждал в него Г.
и Е.. В имота имало 15 бунгала. Те двете прекарали ток и вода, защото
дружеството- взискател ги отрязало когато започнали да владеят имота. На
свидетеля не е известно между жалбоподателките и баба им да е имало спор по
отношение на имота.
Видно от удостоверението за
наследници, приложено към изпълнителното дело /л.23/ Е.Л. е починала на 9.02.2009г.,
като е оставила трима наследници- длъжниците М.И., С.Л. и Я.Л..
С нотариален акт №174, д.147 от 28.06.2012г. М.И. е дарила на
дъщерите си- двете жалбоподателки собствената си 1/3 ид.ч. от наследения от Е.Л. процесен имот.
Този нотариален акт е ключов за
извода на съда, че към 1999-2000г. двете жалбоподателки всъщност не са вледели за себе си процесния
недвижим имот. Те, както и майка им, която до 2012г.
е била собственик на разположените в него бунгала /прехвърлени
от нея на жалбоподателките също през 2012г./ са го стопанисвали, както сочат и
свидетелите, но няма данни баба им Е.Л. да е загубила
владението върху процесните имоти непосредствено след като е била въведена във
владение върху имота. Това е видно и от нотариалния акт от 1999г.,
с който същата е закупила дела на брат си. Показанията на св.П.
и Иванов, че жалбоподателките са владели имота всъщност почиват на
предположения, поради това, че Е.Л. е била твърде
възрастна, поради което стопанската дейност е била развивана от длъжника М.И., подпомагана от двете жалбоподателки.
С това се обяснява и факта, че едва след смъртта на Е.Л.
през 2009г., длъжникът И. е дарила на двете си дъщери
наследената от майка си 1/3 ид.ч. от имота. Това, че
двете жалбоподателки са приели дарението
недвусмислено сочи, че до този момент същите не са упражнявали фактическа власт
върху целия имот, най-вече върху дарената им идеална част. Безспорно е, че
периода 1999- 2012г. надвишава 10 години, които са
необходими за придобиване на един имот чрез давностно владение. Ако се приеме
тезата на жалбоподателките, че са придобили имота на оригинерно основание-
владение, упражнявано от 1999г., то се налага извод,
че по-късно извършеното дарение от 2012г. е било без
основание /не можеш да придобиеш с правна сделка
собствеността върху имот, на който вече си собственик/.
Индиция, че владението на имота
от жалбоподателките е започнало най-рано след смъртта на баба им е и изложеното
в молбата- декларация /л.108 от настоящото дело/ до нотариуса за издаване на констативен нотариален
акт по обстоятелствена проверка. Същите са се позовали на наследяване и
давностно владение, макар че не са преки наследници на Е.Л.,
понеже такава се явява тяхната майка- М.И.. В този
смисъл и в нотариалния акт неправилно е записано, че двете жалбоподателки
са наследници на Е.Л., което по-късно е било
възприето и от ПЧСИ Бакалов при въвода.
Показанията на св.Л.Ч. също подкрепят този извод. Същият сочи, че е имал
отношения с бабата на жалбоподателките- Е.Л., като от 2003-2006г. ползвал
имота под наем, но след като тя през 2006г. му
представила решение на ВКС, че губят имота, той установил фактическа власт върху
него в периода 2006г.-2016г.
Свидетелят твърди също, че е приел владението на имота от Е.Л.
през 2006г. Твърди, че не е подписвал договори за
наем с жалбоподателките.
Съдът намира, че не следва да се
обсъждат подробно договор за наем между жалбоподателките и „ЕТ Люси- Славчо Ч.“ от 15.03.2015г.,
удостоверение за категоризация на обект от 2016г. и
др., тъй като касаят обстоятелства, настъпили след образуването на делото,
решението по което е изпълнено с процесния въвод, а правно значимото обстоятелство
е дали жалбоподателките са владели имота преди образуването на гр.д.№2583/2001г. по описа на БРС, т.е. преди 2001г.
Представените множество съдебни
решения са също ирелевантни, тъй като в тях не се съдържат преюдициални
за спора по настоящото дело обстоятелства, а мотивите на постановилите ги
съдебни състави нямат обвързваща сила. Решението по гр.д.№4725/17г.
на БРС, потвърдено с решение по в.гр.д.№1734/18г. на
БОС не е влязло в сила, понеже е обжалвано и допуснато до касация, а и същото
няма за предмет установяване със СПН на твърдяното право на собственост на
жалбоподателките на оригинерно основание.
Във връзка с оплакванията в
жалбата следва да се отбележи също, че твърденията им за това, че са придобили
процесния имот на оригинерно основание- давност не са относими към предмета на
производството по чл.435, ал.5
ГПК. Защитата на лица, претендиращи самостоятелни права върху имота се
осъществява по реда на чл.524 и 525 ГПК, но не и чрез
обжалване на въвода във владение.
Предвид изложеното настоящият
състав на Бургаския окръжен съд приема, че жалбоподателките, носещи
доказателствената тежест не установяват да са владели имота преди 2001г., когато е образувано делото, решението по което е
изпълнено с обжалвания въвод, поради което жалбата против извършения въвод във
владение от 24.04.2018г. е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на делото
неоснователно се явява и искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№
вх.№2529/27.04.2018г. по описа на ЧСИ Бакалов,
подадена от Е.К.С. и Г.К.Г.,***,
представлявани от адв.К., против въвода във
владение на недвижим имот, извършен на 24.04.2018г.
по изп.д.№20177050400737 по описа на ЧСИ Илко Бакалов
с р-н на действие Бургаски
окръжен съд, както и искането на жалбоподателите за присъждане на разноски.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.