Решение по дело №450/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от Е. Д. Д. с [ЕГН], депозирана чрез адвокат П., против Решение № 177 от 05.02.2024г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 4660 по описа на същия съд за 2023г., с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ К №7203164, издаден от ОДМВР-Пловдив, с който на Е. Д. Д. с [ЕГН], е наложена глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е неправилен и незаконосъобразен.

Претендира се отмяна на решението на районния съд, респективно отмяната на ЕФ, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Излагат се съображения относно допуснати процесуални нарушения от ПРС и немотивираност на съдебния акт.

Ответникът по касационната жалба в писмено становище намира касационните оплаквания за неоснователни. Претендира отхвърляне на жалбата и юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: Електронен фиш Серия К № 7203164 е издаден срещу Е. Д. Д. затова, че на 14.08.2020 г. в 12:53 часа в [населено място], [улица], срещу № 20, с посока на движение [улица], било заснето извършено нарушение за скорост с МПС - лек автомобил „Шевролет Авео" с рег. № ***измерена скорост на движение от 75 км/ч при ограничение в населеното място от 50 км/ч, което било квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ АRH САМ 81. Контролният орган отчел допустимата грешка при измерване на скоростта с техническото средство, като установената скорост намалил с 3 км/ч и приел за наказуема скоростта не 78 км/ч, а 75 км/ч в полза на нарушителя, което представлявало превишаване на разрешената скорост с 20 км/ч.

Следва да се посочи, че от доказателствата по административно-наказателната преписка става ясно, че собственик на МПС е С. П., който се е възползвал от възможността регламентирана с чл. 189, ал.5 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал.5 от ЗДвП електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

В случая оспореният ЕФ е издаден на лицето посочено от С. П. и в този смисъл не е от съществено значение, че вместо като ползвател на автомобила Е. Д. е посочен като собственик. Това обстоятелство с нищо не променя фактическата обстановка. ЕФ е издаден на посочения в декларацията водач на МПС, а именно Е. Д.. Същият не е упражнил възможността посочена в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, ето защо ПРС правилно е установил, че на посочената дата 14.08.2020г. Д. е управлявал моторното превозно средство.

Съгласно разпоредба на чл. 189ж от ЗДвП датата на издаване на ЕФ не е задължителен реквизит. А връчването му след повече от една година от датата на извършване на нарушението, не може да има за последица процесуална незаконосъобразност на електронния фиш. След като в нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е предвиден определен срок за връчване на ЕФ, то връчването му и след изтичане на едногодишния давностен срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, не представлява съществено процесуално нарушение. Сроковете по чл. 34 от ЗАНН са неприложими, тъй като те регламентират сроковете за съставяне на АУАН, след което се издава наказателно постановление. В издадения ЕФ са налице всички изискуеми от закона реквизити и не са изтекли давностните срокове. Съгласно чл. 11 от ЗАНН - по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Тъй като в ЗАНН не е предвиден срок, в който следва да бъде издаден и връчен ЕФ, следва да бъдат приложени правилата, уредени в чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК, а именно - 3 години, но не повече от 4 години и 6 месеца. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК, давността за преследване започва от довършване на престъплението /нарушението/. Нарушението е извършено на 14.08.2020 г. и към момента на връчване на ЕФ не е била изтекла предвидената в чл. 81, ал. 3 от НК, а и към настоящия момент, не е изтекла абсолютната давност за преследване по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН – 4 години и шест месеца.

Изводите на ПРС са правилни и законосъобразни и са съобразени с доказателствата по делото.

Касационният съд намира, че ПРС не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, на ответника следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева, платимо от касационния жалбоподател.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 177 от 05.02.2024г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №4660 по описа на същия съд за 2023г.

ОСЪЖДА Е. Д. Д. с [ЕГН], да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [населено място] сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.