Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260044 08.01.2021 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд XXXVIII - ми граждански състав
На осми декември две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в състав:
Председател:
Невена Ковачева
Секретар: Кина Киркова
Като разгледа гражданско дело № 2351/2020 г. по описа на Бургаския районен съд,
докладвано от съдията Ковачева,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Й.П.Т., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу „Т.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от ****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 7712 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода
05.07.2019 г. – 16.11.2019 г., сумата 454,78 лева обезщетение за забава върху
главниците за неплатено трудово възнаграждение за периода от датата на
изискуемост на всяко трудово възнаграждение до 22.05.2020 г., сумата 185,82
лева направени пътни разходи във връзка с командировка, ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2020 г.
до окончателното плащане на сумите.
Твърди, че по силата на трудов
договор, сключен между страните на 02.07.2019 г., на ищеца било възложено да
изпълнява длъжността „****” с уговорено основно трудово възнаграждение 605
лева. На 04.07.2019 г. страните подписали допълнително споразумение, по силата
на което ищецът бил командирован в Г.и размерът на възнаграждението бил
уговорен на 15,20 евро на час. Със заповед, считано от 16.11.2019 г., трудовото
правоотношение между страните било прекратено. При прекратяване на договора на
ищеца не му е заплатено пълното възнаграждение за отработените месеци – за
07.2019 г. – 2061,61 лева, за 08.2019 г. – 1875,80 лева, за 09.2019 г. – 438
лева, за 10.2019 г. – 1306,60 лева, за 11.2019 г. – 2030 лева. На основание чл.
215, ал. 2 КТ на ищеца се дължат и разходите му за връщане обратно след
изтичане срока на командировката в размер на 185,82 лева – стойността на билет
за автобус. Моли съда да уважи исковете и му присъди съдебно-деловодни
разноски.
Ответната страна чрез процесуален
представител е посочила, че исковете са неоснователни. Изложени са доводи, че
всички дължими възнаграждения са заплатени – лично на ищеца или на негов
упълномощен представител Б. на ръка и по банков път. Уговорено било банковата
такса за превод на сумата по сметка на познатата на Т. да е за негова сметка.
Освен това ищецът е подписал лично и платежния фиш, и ведомостта за заплата за
всеки месец от претендирания период. Ето защо
претенцията е неоснователна поради погасяване на процесните
суми поради плащане.
Неоснователен е искът за заплащане на
пътни разноски. Работодателят е предложил на ищеца да пътува с неговия
автомобил до България, но той е отказал, защото е искал да остане при своята
позната Б.. Пътувал е към България едва на 30.11.2019 г. – доста дни след
прекратяване на трудовия договор, от селище, където не е местоработата и квартирата
му. Ето защо няма основание да се заплащат пари заради приключване на
командировка.
Моли се съда да отхвърли претенцията и
присъди на ответника разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно
обстоятелството, че за периода 02.07.2019 г. – 16.11.2019 г. е било налице
трудово правоотношение, което е било прекратено по взаимно съгласие. Със заповеди
за командировка от 04.07.2019 г. и от 18.10.2019 г. ищецът е командирован за
период от 05.07.2019 г. до 13.12.2019 г. в Г., като е уговорено брутно почасово
трудово възнаграждение в размер на 15,20 евро, което ще се изплаща до 25-то
число на следващия месец по банкова сметка, ***, или в брой. Представени са разходни касови ордери за
получени от И.А.суми, в които като основание за получаването е посочено, че са
за трудови възнаграждения и командировъчни за Г.Ж..
Представени са ведомости за заплати и платежни карти за месеците 07, 08, 09, 10, 11.2019
г., платежни фишове
за месеците 07, 08, 09, 10.2019 г., както и разходни касови ордери от
03.07.2019 г.
и
17.07.2019 г., оспорени от ищеца (с изключение на РКО от 03.07.2019
г.) в частта относно положения върху тях подпис от него. Приета е съдебно-графологическа експертиза, вещото лице по която е
посочило, че подписите в документите, обект на експертизата, са изпълнени от Й.Т..
Представено е извлечение от банкова
сметка ***, видно от която по нея са извършвани преводи на суми от „Т.” ООД за Й.Т..
Приложен е автобусен билет, издаден на
Й.Т. за пътуване от *** до Бургас на 30.11.2019 г. на стойност 95 евро.
Прието по делото е заключение по
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е посочило
начисленото брутно и нетно трудово възнаграждение на ищеца за периода
05.07.2019 г. – 16.11.2019 г. Посочило е, че съгласно представените по делото разкодни касови ордери от 03.07.2019 г., 17.07.2019 г.,
извлечение от банкова сметка ***.09.2019 г., 13.09.2019 г., 08.10.2019 г. и
11.11.2019 г. и безспорното между страните обстоятество
за плащане на ръка на сумата 855 евро на 19.08.2019 г. общо извършените
плащания са на стойност 12821,32 лева. Размерът на нетното възнаграждение е
19068,24 лева, т.е. остава за плащане сумата 6246,92 лева – за м. 10.2019 г. в
размер на 4216,77 лева и за м. 11.2019 г. – 2030,15 лева, ако се изходи само от
посочените документи за плащане. Вещото лице е посочило, че сумите, посочени
като нетни стойности на трудовото възнаграждение за процесния
период в картите за заплащане на възнаграждение, платежните фишове и
ведомостите за заплати, са еднакви.
Събрани по делото са и гласни
доказателства. Свидетелят Б. е посочила, че Й.
е заминал
да работи в
Г.през м. юли 2019 г. и трябвало да бъде посредник между българските работници и *** фирма, а също и да оформя документация. Свидетелят дала на работодателя
му банковата си сметка, за да
превеждат по
нея възнагражденията на Й., тъй като той нямал немска сметка. Всичките му
възнаграждения били изплатени от
работодателя, с изключение на последната заплата
за м. ноември. Счита, че има проблем с възнагражденията на работниците
заради неправомерно правени удръжки от заплатата за „Сока бал”, което се
разбрало от платежните фишове – това,
което пишело на тях, не
съответствало
на полученото по банковата сметка.
След прекратяване на правоотношението
през месец ноември Т. си
търсел работа две
седмици, но не успял да
намери и чак след това се
върнал в България.
Свидетелката Д.е посочила, че работи като главен счетоводител
при ответника. На Й. отговорността била
да води цялата
фирмена документация, като счетоводителят му изпращал документи – графици,
ведомости, фишове, платежни карти, които разпечатвал, подписвал лично и давал
за подпис на останалите работници, след което връщал в България по пощата или
чрез колеги, които ходели в Г.. Ведомостта първо се оформяла от
хората, които работят в Г., и след това върху нея се
разписвали и хората, които
работят в България, и се дооформяла.
През ноември разбрали, че кара служебната
колата в Г., а нямал книжка,
тъй като му била отнета, също уреждал цялата група
да правят час мак в събота
и неделя, като правят ремонти. Затова решили да прекратят правоотношението с него,
управителят на дружеството отишъл в Г.на място, платил
му всичко, каквото
е имал да взима, и му
предложил да се прибере с него в България или да му купи билет, но Т. отказал.
При така установеното от фактическа
страна настоящият съдебен състав намира следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 128, т. 2, чл. 215, ал. 2 КТ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на
чл.
128, т.
2 КТ работодателят е длъжен да плаща
в установените срокове на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация
за предоставената му и използвана от него работна
сила на работника
или служителя. В
КТ е установен
и начинът, по
който следва да бъдат изплащани
възнагражденията, а именно лично на работника
или служителя по ведомост или
срещу разписка.
Съгласно правилата за разпределяне
на доказателствената тежест върху ответника лежи задължението
да докаже изплащането на претендираните трудови възнаграждения за месеците юли – ноември 2019 г.
В случая по
делото са ангажирани писмени доказателства, от които може да
се направи несъмнен извод, че сумите за
възнаграждение са били изплащани на Т. в брой (видно от представените РКО, както и приетото за
безспорно обстоятелство за заплащане на сумата 855 евро на ръка) или по банков
път (видно от приложеното извлечение от сметка на Б.),
като освен това Т. се
е разписвал на ведомости за заплати, платежни карти и платежни фишове. Документите, приложени по делото,
обхващащи всички месеци, за които се претендира трудово възнаграждение,
съдържат изписване на името на лицето, сумата, която се изплаща, основание за
плащането, подпис на получателя, като в заглавието е посочен съответния месец.
По делото е оспорено тяхното авторство, но същото е останало недоказано. Видно от приетата
по делото съдебно-графологична експертиза, която съдът изцяло
кредитира предвид обосноваността и всестранността
й, подписите, полагани срещу името на
Т.,
са изпълнени от него, поради
което същите се ползват с
формална доказателствена сила и могат да послужат
като доказателство за неизгодните за издателя факти. По силата на разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ получаването на трудови
възнаграждения от работника се доказва с подписа му във ведомостта, както и
срещу разписка. Ведомостта за заплатите по правното си естество представлява
вид счетоводна книга със записвания. Съгласно трайно установената практика доказателствената сила на счетоводните записвания е
производна и тя не следва да се презюмира, а следва
да се установи по безспорен начин. Това изискване е предвидено и с чл. 182 ГПК, съгласно която разпоредба вписванията в
счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на
другите обстоятелства по делото. В
случая представените ведомости са редовно оформени, подписани от ищеца по
делото. Нетното трудово възнаграждение,
което ищецът
е получил
съобразно представените ведомости и фишове,
е в общ размер от 19068,24
лева за месеца. Вещото лице А. е изложила в табличен вид начислените на ищеца трудови възнаграждения
за процесния периода, като размерът
им съвпада с този, заплатен на ищеца по ведомости, както и по платежни фишове и платежни карти, поради
което следва да се приеме, че същите имат доказателствена
стойност за посочените в тях обстоятелства.
Дължимите удръжки за ДДФЛ, ДОО, ЗО се извършват от работодателя
към момента на фактическото изплащане на възнагражденията,
поради което на работника се
дължи възнаграждение съобразно брутното трудово такова, а работодателят е лицето, което при изплащането
му следва да изчисли, удържи
и преведе съответните суми за осигуровки
и данъци в националния (в случая и на чуждата държава, в което лицето полага
труд) бюджет, като накрая
се получава реално нетното възнаграждение. Сумата от
23201,08 лева
брутно възнаграждение е начислена и заплатена съобразно ведомостите
за заплати, като от него
са удържани суми за осигуровки
и данъци. Вещото
лице е изчислило получените от ищеца суми според представените по делото
извлечение от банкова сметка ***, но се установи, че Т. е получавал и
възнаграждения на ръка, като за общия размер на получената сума се е разписвал
във ведомости и платежни фишове.
Поради това и искът
за заплащане на трудово възнаграждение
в размер на 7712
лева следва да бъде изцяло отхвърлен. Съдът намира, че
ответникът е доказал надлежно изпълнението на задължението си за плащане
на пълния
размер начислено трудово възнаграждение в процесния период м. юли 2010 г. – м. ноември 2019 г., поради което искът е неоснователен. Ето защо се явява
неоснователен и акцесорният иск за заплащане на сумата
454,78 лева обезщетение за забава върху главниците за неплатено трудово
възнаграждение за периода от датата на изискуемост на всяко трудово възнаграждение
до 22.05.2020 г.
По
иска с правно основание чл. 215, ал. 2 КТ за заплащане на сумата 185,82 лева за направени пътни
разходи за връщането на Т. от Г.в България съдът намира
следното:
В приложените по делото допълнителни
споразумения и заповеди за командировка е уговорено Т. да бъде командирован в Г.,
гр. Х. за периода 05.07.2019 г. – 13.12.2019 г., но трудовото правоотношение е
прекратено, считано от 16.11.2019 г. Представен е билет за пътуване на 30.11.2019 г. от гр. С.
до гр. Бургас на стойност 95 евро.
Според нормата на чл. 215, ал. 2 КТ при командироване
по чл. 121а КТ, какъвто е настоящият случай, работникът
или служителят има право да
получи, освен брутното си трудово
възнаграждение, още и пътни пари при
условия, определени в Наредба по чл. 121а, ал.
8 КТ, а в чл. 4,
ал. 1 от същата е посочено, че пътните пари за
връщането на
работника обратно след
изтичането на срока на командироването
са за сметка
на работодателя. В чл. 32, ал. 3 от Наредбата за командировките в
страната е уредено задължение на работника да представи документи, доказващи
изразходваните квартирни и пътни разходи, но в Наредбата
за
условията и реда за командироване и изпращане на работници
и служители в рамките на предоставяне на услуги, приложима в случая, подобно задължение не е
регламентирано.
В заповедта за командировка обаче
изрично е посочено, че командированият следва да се яви в офиса на дружеството
в 10-дневен срок от завръщането си от командировка и да приложи всички
документи за пътуването си, като в противен случай разходите се поемат от
служителя. В случая не се установи по делото ищецът да е уведомил своевременно
работодателя за сторените разноски за връщане в България, няма изложени и
твърдения в тази насока. Ето защо и този иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника се дължат сторените от него разноски в производството в размер на
1237 лева съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на
Й.П.Т., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу „Т.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от ****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 7712 лева, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за
периода 05.07.2019 г. – 16.11.2019 г., сумата 454,78 лева обезщетение за забава
върху главниците за неплатено трудово възнаграждение за периода от датата на
изискуемост на всяко трудово възнаграждение до 22.05.2020 г., сумата 185,82
лева направени пътни разходи във връзка с командировка, ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2020 г.
до окончателното плащане на сумите.
ОСЪЖДА Й.П.Т., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Т.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: ****, представлявано от ****, сумата от 1237 лева (хиляда двеста
тридесет и седем лева) съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.