Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.София, 02.07.2015г.
Софийски Градски съд, Гражданско отделение, І-4 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МОЛЛОВА
с участието на секретаря С.В., като разгледа докладваното
от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ гр.дело № 17268 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе
пред вид следното:
Предявен e иск с правно
основание чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК-за сумата от 139.145.28 лева .
Ищецът по
делото-„У.К.Л.”АД твърди, че на 21.08.2008г. ответницата А.К.Д. е издала Запис на заповед № 84948, с
който безусловно се е задължила да заплати на ищеца „У.К.Л.”АД сумата от
133 062.53 евро, като записът на заповед е платим на предявявяне със срок
за предявяване за плащане до 37 месеца от издаването, т.е. до
21.09.2011г.Излага доводи, че записът на заповед отговаря на изискванията на
чл.535 от ТЗ за форма и съдържание, както и че е редовен от външна страна и
притежава необходимите реквизити.Твърди, че записът на заповед бил надлежно
предявен от ищеца „У.К.Л.”АД на ответницата А.К.Д., с нотариална покана от 08.02.2013г. по
описа на Нотариус В.В.-рег.№320 на НК и редовно връчена на 26.02.2013г., срещу
разписка.Твърди, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на задължение
на ответницата А.К.Д. към „У.К.Л.”АД, по каузална сделка, а именно: договор за
финансов лизинг на пътно превозно средство № 84948 от 21.08.2008г., който е
сключен между „У.К.Л.”АД-в качеството му на лизингодател и ответницата А.К.Д.-в
качеството и на лизингополучател, съгласно чл.19 ал.5 от Договора за лизинг. Твърди,
че договорът за лизинг е със срок от 21.08.2008г. до 22.01.2011г., както и че
по силата на Договора за лизинг Лизингодателят се е задължил да придобие и да
предостави на Лизингополучателя, за временно и възмездно ползуване подробно
индивидуализирано в Приложение № 1 към Договора лизингово имущество, а именно:
1 брой нов лек автомобил марка „Порше”, модел „Кайен Турбо”.Поддържа, че
посоченото лизингово имущество е било
- 2 -
придобито от „У.К.Л.”АД, видно от договор за покупко-продажба
на лек автомобил марка „Порше” от 22.08.2008г., сключен между „О.С.К.-Б.”ЕООД-продавач
и „У.К.Л.”АД-купувач, както и че посоченото лизингово имущество е било надлежно
продадено от продавача на купувача с Приемо-предаватален протокол от
09.09.2008г., за което е издадена и съответна фактура.Твърди, че
ищецът-лизингодател е извършил регистрация на лизинговото имущество в КАТ,
както и че същото е било надлежно предадено от „У.К.Л.”АД на А.К.Д., с
приемо-предавателен протокол от 09.09.2008г.Твърди, че лизингополучателят е бил
длъжен да заплати на лизингодателя 36 броя месечни вноски, в размерите,
посочени в погасителния план-Приложение №2 към Договора за лизинг, като първата
вноска се е дължала от първо число на месец
09.2008г. до 22-ро число на същия месец, а останалите вноски са били
дължими в същите периоди на всеки следващ месец.Поддържа, че лизингополучателят
не е изпълнил задължението си по чл.19 ал.1 от Договора за лизинг, да заплаща на
„У.К.Л.”АД дължимите месечни вноски за съответните периоди и на посочените
падежи, както и че лизингополучателят е погасил частично дължимите вноски за
периода от 22.06.2010г. до 22.09.2010г.Твърди, че на основание чл.5 ал.5 от
Договора за Л. с направените частични плащания от лизингополучателя, е погасена
възнаградителната лихва по вноските и е останала за плащане главница, както
следва: остатък от лизингова вноска с падеж 22.06.2010г. в размер на 2.020.88
евро, остатък от лизингова вноска с падеж 22.07.2010г. в размер на
3 129.59 евро, остатък от лизингова вноска с падеж 22.08.2010г. в размер на 3 151.70 евро и остатък от
лизингова вноска с падеж 22.09.2010г. в размер на 3 173.98 евро.
Ищецът
твърди, че ответницата А.К.Д. не е заплатила напълно 4 броя лизингови вноски,
считано от 22.10.2010г. до 22.01.2011г., както следва: Лизингова вноска с падеж
22.10.2010г. в размер на 3 288.55 евро /от които 3 196.42 евро
главница и 92.14 евро лихва/, лизингова вноска с падеж 22.11.2010г. в размер
на3 464.19 евро/от които 3 219.00 евро главница и 245.19 евро лихва/,
лизингова вноска с падеж 22.12.2010г. в размер на 3 467.98 евро/от които
3 241.74 евро главница и 326.24 евро лихва/ и лизингова вноска с падеж
21.01.2011г. в размер на 3 471.80 евро/от които 3 264.66 евро
главница и 207.14 евро лихва/.Поддържа, че общата сума на дължимите и
незаплатени лизингови вноски е 25 168.68 евро и представлява-неизплатени
суми за главници и възнаградителни лихви за периода от 22.06.2010г. до
22.01.2011г.
- 3 -
Ищецът
твърди, че страните по делото са се уговорили, че при забава на плащанията
лизингополучателят дължи на лизингодателя неустойка за забава в размер на по
0.15% на ден върху сумата на забавеното плащане за всеки ден на забавата, но не
повече от 50% /чл.30 ал.1б.”А” от Договора зализинг/. Поддържа, че такава
неустойка е била начислена и лизингополучателят дължи заплащането и от
01.10.2010г. до развалянето на Договора за лизинг на 12.02.2011г., като същата
е в общ размер на 3 308.50 евро, както и че съгласно чл. от Договора за
лизинг, същият може да бъде развален едностранно от лизингодателя, при
неизпълнение от страна на лизингополучателя на което и да е негово задължение
да плати на падежа.Твърди, че поради неизпълнение на задълженията от страна на
лизингополучателя по посочения договор, лизингодателят отправил до него
Нотариална покана с рег. № 16907, том VІ, акт 176 от 27.12.2010г. на Нотариус с
рег.№320 на НК, надлежно връчена на 04.02.2011г. Поддържа, че с нотариалната
покана лизингодателят е поканил лизингополучателя да заплати доброволно
задължението си в 7-дневен срок от съобщението, като го е предупредил, че при
неизпълнение, договорът за лизинг да се счита развален на основание чл.87 от ЗЗД.Ищецът излага доводи, че плащане след връчване на поканата и в
предоставеният 7-дневен срок /който е изтекъл на 11.02.2011г./, не е последвало
от страна на лизингополучателя. Твърди,
че договорът е развален, считано от 12.02.2011г., с оглед изтичане на
предоставения с поканата 7-дневен срок за доброволно изпълнение на задълженията
, на 11.02.2011г.Твърди, че съгласно чл.30 ал.1 б.”В” от договора за лизинг,
лизингополучателят дължи и неустойката за разваляне на договора, която е в
размер, равен на разликата между лизинговата цена на обекта и вече изплатените
от лизингополучателя месечни лизингови вноски, като дължимият размер на
посочената неустойка за разваляне на договора е 27 496.41 евро.Твърди, че
за връчването на нотариалните покани ищецът е направил разноски в размер на
сумата от 58.29 евро, които представляват 114.00 лева. Поддържа, че за целия
срок на договора за лизинг в полза на лизингодателя и за сметка на
лизингополучателя се сключват договори за застраховка с предмет лизинговото
имущество, съгласно уговореното в чл.13 ал.1 от Договора за лизинг, вр. т.10 от
Приложение №1 към него, както и че по сключените застрахователни договори
лизингополучателят се е задължил да заплаща застрахователните премии, съгласно
чл.13 и чл.19 ал.7 от Договора за лизинг.Твърди, че поради липса на плащания,
лизингодателят е упражнил правото си по Договора да извърши дължимите плащания
към застрахователя и е заплатил следните застрахователни премии: по застраховка
„Каско”-полица № **********:трета вноска в размер на 2 958.75 лева /1
512.78 евро/ с
- 4 -
падеж 24.05.2010г. и четвърта вноска в размер на
2 958.75 лева /1 512.78 евро/с падеж 24.08.2010г., по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите и злополука”-полица № ********** от
25.11.2010г. за сумата в размер на 385.40 лв./197.05 евро/, по застраховка
„Каско”-полица № ********** „У.К.Л.”АД е заплатило застрахователна премия
за:първа вноска в размер на 1 991.25 лева/1 018.11 евро/ с падеж
24.11.2010г., втора вноска в размер на 1 991.25 лева/ 1 018.11 евро/
с падеж 24.02.2011г., сумата от 20.36 евро-представляваща 2% данък върху
застрахователната премия в размер на 1 018.11 евро с падеж
24.02.2011г.,съгласно Закона за застрахователните премии.Твърди, че
лизингополучателят съгласно чл.13 ал.5 от Договора за лизинг, е бил длъжен да
възстанови на лизингодателя направените разходи за застрахователните премии незабавно или при
посочения в искането срок-за което бил поканен с нотариална покана, както и че
общият размер на дължимите и незаплатени
от ответницата застрахователни премии е 5 279.19 евро.
Ищецът
твърди, че съгласно чл.20 ал.1 лизингополучателят е имал задължение да върне на
„У.К.Л.”АД лизинговото имущество след развалянето на договора за лизинг на
12.02.2011г., но не е изпълнило това свое задължение.Твърди, че на основание
чл.20 ал.2 от Договора за лизинг, „У.К.Л.”АД е възстановило владението върху
лизинговия обект за своя сметка, като е направило следните разходи/на
27.04.2011г. за възстановяване на владение върху лизинговия обект са направени
разходи в размер на 900.00 лева, чиято стойност в евро е 460.16 евро.
Твърди,
че от развалянето на Договора за лизинг, считано от 12.02.2011г., длъжникът
дължи заплащане и на мораторни лихви за забава върху главниците,
възнаградителните лихви, неустойката за разваляне и разходите до окончателното
им издължаване/ по смисъла на чл.86 от ЗЗД/, както и че дължимият размер на
тези лихви за периода от 13.02.2011г. до 09.04.2013г./датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК/ е 14 027.96 евро, която сума е по-голяма от
претендираната със заявлението, а именно-9 364.93 евро.
Ищецът
поддържа, че по този начин, описаните по-горе задължения на лизингополучателя
към лизингодателя за главници, просрочени възнаградителни лихви, неустойка за
забава, неустойка за разваляне на договора и разноски, възлизат общо в размер
на 75 339.05 евро/или левовата им равностойност в размер на
147 350.37 лева/, което е повече от претендираното вземане по Записа на
заповед /в размер на 71 143.85 евро/, а именно: 24 397.97
евро-незаплатени дължими суми за главници за периода от
- 5 -
22.06.2010г. до 22.01.2011г., 770.71 евро-незаплатени
дължими суми за възнаградителни лихви за периода от 22.10.2010г. до
22.01.2011г., 3 308.50 евро-неплатена неустойка за забава за периода от
01.10.2010г. до 12.02.2011г., 27 496.41 евро-незаплатена дължима неустойка
за разваляне на договора, 5 279.19 евро-незаплатени застрахователни
премии, 58.29 евро-дължими разноски за връчване на нотариална покана, 460.16
евро-дължими разноски за възстановяване на владението върху лизинговия обект,
14 027.96 евро-незаплатена дължима мораторна лихва за забава за периода от
13.02.2011г. до 09.04.2013г.Излага доводи, че договорът за лизинг е развален
считано от 12.02.2011г., както и че лизингополучателят не е заплатил на лизингодателя
дължимите от него суми, поради което „У.К.Л.”АД
предприело действия по принудително събиране на част от дължимите суми,
чрез образуване на заповедно производство въз основа на Записа на заповед за
инкорпорираната в същия сума, на основание чл.417 т.9 от ГПК, както и че на
09.04.2013г. на основание чл.417 т.9 от ГПК „У.К.Л.”АД подал в СРС заявление за
издаване на Заповед за изпълнение въз основа на записа на заповед, издаден за
обезпечение на Договора за лизинг.Твърди, че със заявлението по чл.418 от ГПК,
са поискали да бъде постановено незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение
и да бъде издаден изпълнителен лист във
вр. с чл.404 и чл.405 от ГПК, която да заплати: сумата от 71 143.85
евро и законна лихва върху главницата.Твърди,
че по подаденото заявление било образувано частно гр.д.№ 15263/2013г. по описа
на 35 с-в при СРС, по което били издадени Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в полза на ищеца „У.К.Л.”АД срещу ответницата А.К.Д. за
претендираните горепосочени суми, ведно с разноските в заповедното производство,
както и че било образувано изп.д.№6354/2013г. по описа на ЧСИ М.Б..Твърди, че
на 18.11.2013г. получили Разпореждане от 11.11.2013г. по ч.гр.д.№15263/2013г.
на СРС, 35 с-в, с което били уведомени, че срещу издадената Заповед за
незабавно изпълнение в съда, е постъпило възражение по реда на чл.414 от ГПК,
от длъжника.Моли да се постанови съдебно решение, с което да се признае за установено в полза на „У.К.Л.”АД,
че по отношение на ответницата А.К.Д. съществуват следните вземания,
обективирани в Заповед за изпълнение от 12.04.2013г., издадена по
ч.гр.д.№15263/2013г. по описа на СРС, 35 с-в, въз основа на Запис на заповед № 84948
издаден на 21.08.2008г., а именно: сумата от 71 143.85 евро и законна
лихва върху главницата от 09.04.2013г. до изплащане на вземането, ведно с
направените и присъдени в заповедното производство разноски-
- 6 -
4 992.65 лева.Претендира сторените в настоящото
съдебно производство разноски по делото.
Ответницата по делото-А.К.Д. оспорва предявените искове.Оспорва
надлежното връчване на нотариалната покана и излага доводи, че сключеният между
страните Договор за финансов лизинг не е прекратен, както и че ищецът по делото
„У.К.Л.”АД неправомерно е отнел владението на процесния лек автомобил от
ответницата.Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.Претендира направените разноски по делото.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и на цялостната
им преценка в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приетия по делото запис на заповед № 84948 се установява, че на
21.08.2008г.ответницата по делото А.К.Д., е издала в полза на ищеца”У.К.Л.”АД
запис на заповед, с който се е задължила да заплати при предявяването на записа
на заповед сумата от 133 062.53 евро, като срокът за предявяване за
плащане е до 37 месеца от издаването и сумата по записа на заповед ще се
изплати без протест.
С нотариална покана рег.№ 1245/06.02.2013г.-връчена чрез нотариус В.В.-рег.№320
на НК с район на действие СРС-връчена на 26.02.2013г., ищецът по делото е поканил ответницата незабавно да изплати
напълно и изцяло дължимата сума по гореописания Запис на заповед в размер на 133 062.53
евро.
Видно от приетия по делото Договор за финансов лизинг на пътно превозно
средство № 84948/21.08.2008г. се установява, че ищецът „У.К.Л.”АД-лизингодател
се е задължил да придобие пътно превозно средство /наричано обект/ и да го
предостави за ползуване на ответницата А.К.Д. - лизингополучател, срещу
възнаграждение /лизингова цена в размер на 155 470.90 евро- посочена в
Приложение №1 неразделна част от Договора/ .Установява се от Приложение №1 към
Договора, че спецификацията на обекта по Лизинговия договор е нов лек автомобил
марка „Порше” модел „Кайен Турбо С”, като срокът на договора е от 21.08.2008г.
до 22.10.2011г. Неразделна част от Договора за лизинг , е приетият по делото
Погасителен план /Приложение №2/ към Лизинговия договор.
От приетите по делото: Договор за покупко-продажба на автомобил марка
„Порше” от 22.08.2008г. и „Общи условия за продажба на автомобил” се
установява, че на същата дата ищецът „У.К.Л.”АД
- 7 -
е купил от
продавача „О.С.К.”ЕООД нов лек автомобил марка „Порше” модел „Турбо С” черен на
цвят за сумата от общо с включен акциз и ДДС-168 062 евро-или левовата
равностойност на 328 701 лева.
Със Споразумение към договор за финансов лизинг № 84948/22.08.2008г.
страните по делото са се споразумели поръчаното и частично предплатено на
Доставчика от лизингополучателя МПС: нов лек автомобил марка „Порше” модел
„Турбо С” да бъде придобито в собственост от лизингодателя, който по силата на
цитирания Договор за финансов лизинг ще го предостави на лизингополучателя за
ползуване при условията на този договор, както и че лизингополучателят е
предплатил на Доставчика авансово сумата от 32 870.10 лева.
С Приемо-предавателен протокол към Договор за доставка № 84948/21.08.2008г.
, процесният лек автомобил е бил предаден и приет от ищеца в годно за ползуване
състояние.
От приетата по делото фактура № **********/06.09.2008г. се установява,
че ищецът е заплатил на Доставчика сумата от 221 272.91 лева.
С Нотариална покана рег.№ 16907/27.12.2010г.-връчена чрез нотариус В.В.
се установява, че ищецът по делото е уведомил ответницата за продължаващото
неизпълнение на задълженията и по процесния Договор за финансов лизинг и е
поканил същата да извърши незабавно плащания на посочените в нотариалната
покана суми-общо задължения към 18.11.2010г. в размер на 65 782.56
лева.Видно от съставения от Нотариус В.В. Протокол № 66, том І, рег.№
1324/04.02.2011г. се установява, че ответницата А.К.Д. или упълномощен неин
представител не са се явили, за връчване на гореописаната нотариална покана.
От приетите по
делото три броя комбинирани застрахователни полици за застраховки „Гражданска
отговорност” и „Злополука”, както и „Каско” и „Злополука” се установява, че процесният
автомобил „Порше Кайен” е бил застрахован от ищеца „У.К.Л.”АД при ЗД”А.”АД за
периода от 2009-2011г.
Приети са като
писмени доказателства по делото-Добавък към Застрахователна полица № **********
от 20.09.2010г. и издадена фактура № **********/27.04.2011г. с получател „У.К.Л.”АД
–за сумата от общо 3 240.00 лв.
Установява се по
делото от приетите доказателства по ч.гр.д.№ 15263/13г. по описа на СРС, Първо ГО,
35 с-в, че въз основа на депозирано на 09.04.2013г. от „У.К.Л.”АД заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, СРС, Първо ГО, 35
с-в по
- 8 -
ч.гр.д.№15263/2013г., е издал на 12.04.2013г. Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ срещу длъжника А.К.Д.
за сумата от 71143.85 евро-част от вземане по запис на заповед, ведно със
законната лихва за периода от 09.04.2013г. до изплащане на вземането и
4 992.65 лева разноски по делото, а именно:2 782.91 лв. държавна такса и
2 209.74 лв. възнаграждение за адвокат, както и е допуснато незабавно
изпълнение на същата заповед, на основание чл.418 ал.1 от ГПК и е разпоредено да се издаде изпълнителен
лист.Установява се , че СРС, 35 с-в е издал по ч.гр.д.№ 15263/13г. изпълнителен
лист от 12.04.2013г. в полза на ищеца по настоящото гр.дело-„У.К.Л.”АД срещу
ответницата А.К.Д. за горепосочените суми.
Въз основа на молба с вх.№ 43788/13.09.2013г. на „У.К.Л.”АД, е
образувано изпълнително дело № 6354/2013г. по описа на ЧСИ М.Б. с район на
действие СГС, срещу длъжника А.К.Д..
С разпореждане от 11.11.2013г. СРС, І ГО, 35 с-в, е указал на заявителя
„У.Лизинг”АД да представи доказателства, че в дадения от съда едномесечен срок
от получаване на разпореждането, е предявил иск за установяване на вземането си
по делото.
Приети са като писмени доказателства изготвени от ищеца по делото
Справки за изчисляване на лихвата за забава, законната лихва и неустойките
върху претендираната по делото главница, за описания по-горе исков период,
както и „Информация за сметка за период: 01.01.2008г.-18.04.2011г”.
От изслушаната и приета по делото ССЕ-изготвена от вещото лице В.Г. се
установява, че към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-09.04.2013г. ответницата А.К.Д., е погасила задължения с настъпил
падеж 12.02.2011г. сума в размер на 266 198.76 лева, както и че към дата
09.04.2013г. ответницата не е погасила задължения по Договора в размер на
160 371.32 лв.-включващи 8 броя поредни месечни лизингови вноски,
възнаградителна лихва с падеж 22.10.2010г., неустойки за забава с падеж
22.12.2010г. и застраховки с падеж 22.07.2010г.Установява се, че „У.К.Л.”АД, е заплатило на застрахователя
ЗД”А.”АД по банкова сметка, ***ингов обект-лек автомобил, общо 16 669.13
лева, както и че ответницата А.Д. е възстановила от тази сума на ищеца „У.К.Л.”АД
6 343.90 лв.Вещото лице установява, че разходите на ищеца „У.К.Л.”АД за
връчването на нотариална покана за разваляне на договора е 547.20 лв. и
- 9 -
2 700.00 лв. на „А.С.”ООД, както и че ищецът е извършил
разходи за възстановяване на владението на собствената му лизингова вещ,
възлизащи на 9 773.73 лв.Вещото
лице установява, че общият размер на задълженията на А.К.Д. към „У.К.Л.”АД по
Договора за лизинг към датата на подаване на заявлението за заповед за
изпълнение-09.04.2013г. възлиза на 160 371.32 лв.Вещото лице установява,
че при изпълнение на Договора за лизинг, ответницата А.Д. е наредила преводи от
сметката си в „У.К.Б.”АД към „У.К.Л.”АД в общ размер на 266 198.75 лв.
От
приетото по делото допълнително заключение на ССЕ се установява, че ответницата
А.К.Д.-лизингополучател по Договор за финансов лизинг не е извършила банков
превод по сметката на „У.К.Л.”АД на дати 07.08.2008г.в размер на 31 870.00
лв. и на 26.08.2008г.-18 310.00 лв.Вещото лице установява, че ответницата А.Д.
е превела 31 870.00 лв. по сметката на Доставчика „О.С.К. България” ЕООД .Платената
от лизингополучателя сума 31 870. 00 лв. на Доставчика от Споразумението
ще се прихване и ще се счита за платена като встъпителна вноска, дължима от
лизингополучателя на лизингодателя и с тази сума следва да бъде намалено
задължението на ответницата към ищеца.
Съдът, въз основа на така установената фактическа обстановка, намира от
правна страна следното:
Установи се по делото, че между страните са възнигнали облигационни
отношения , по силата на сключения Договор за финансов лизинг на пътно превозно
средство № 84948/21.08.2008г., както и че с оглед на обезпечаване на задълженията
за плащане на лизинговите вноски -от страна на ответницата е бил подписан Запис
на заповед № 84948/21.08.2008г.По делото се твърди от страна на ищеца, че
поради неизпълнение на задълженията за плащане по лизинговия договор, същият е
развален едностранно от ищеца, което е било направено с нотариална покана от
27.12.2010г.Това обстоятелство се оспорва от ответницата по делото, като същата
твърди, че не е била надлежно уведомена за едностранното волеизявление за
разваляне на договора от страна на ответника.Съдът, като взе пред вид, че от
една страна по делото се доказа, че ответницата е била поканена от ищеца да
заплати цялото задължение- с връчената на ответницата нотариална покана на
26.02.2013г.-чрез Нотариус В.Василева-за плащане на дължимите суми по
лизинговия договор, а от друга страна, че лекият автомобил-предмет на
лизинговия договор е бил върнат от страна на ответницата на ищеца по делото /обстоятелство,
което не се оспорва от
- 10-
ответницата/, приема, че процесният лизингов договор е
едностранно развален.Доказа се също така, че срещу ответницата по делото е била
издадена в полза на ищеца от СРС, І ГО, 35 с-в по ч.гр.д.№ 15263/2013г. Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 12.04.2013г. и на
същата дата е бил издаден и изпълнителен лист за следните суми: главница в
размер на 71 143.85 евро, законната лихва върху тази сума, считано от
09.04.2013г. до изплащане на вземането и 4 992.65 лева разноски по делото.
Пред вид гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск по реда
на чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, е основателен.Относно
доказаността на неговия размер, съдът, като кредитира приетите по делото
основно и допълнително заключения на ССЕ, приема за установено и за доказано по
делото, че ответницата А.К.Д. има задължения към ищеца „У.К.Л.”АД, както
следва:за главница в размер на 128.501.32 /сто двадесет и осем хиляди петстотин
и един лева и тридесет и две стотинки /-формирана като разликата между приетото
от вещото лице по основното заключение задължение за главница 160 371.32
лева и приетото в допълнителното заключение на вещото лице направено плащане от
страна на ответницата -в размер на 31 870.00 лева.Съдът намира, че следва
да се приеме за установено, че ответницата по делото има задължение за плащане
към ищеца и на законната лихва върху сумата от 128 501.32 лева, считано от
датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-09.04.2013г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и
на разноски по заповедното производство в размер на сумата от общо
4 779.77/четири хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и седемдесет и
девет стотинки/, от които- разноски 2 570.03/две хиляди петстотин и
седемдесет лева и три стотинки/-за държавна такса и 2 209.74/две хиляди
двеста и девет лева и седемдесет и четири стотинки/-възнаграждение за един
адвокат.Предявеният иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК,
до пълния размер от 139 145.28/сто тридесет и девет хиляди сто четиридесет
и пет лева и двадесет и осем стотинки/ следва да бъде отхвърлен, като
недоказан.С оглед изхода на делото, съдът намира, че ответницата А.К.Д. следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца „У.К.Л.”АД, на основание чл.78 ал.1 от ГПК
направените по делото разноски съобразно уважената част от иска-в размер на
сумата от 6 649.52/шест хиляди
шестотин четиридесет и девет лева и петдесет и две стотинки/, от които-сумата
от 2 570.03лева за дължима държавна
такса , сумата от 700 лв.-за депозити за вещо лице и сумата от 3 379.49
лв.-за адвокатски хонорар.Ищецът по делото „У.К.Л.”АД следва да бъде осъден да
заплати на ответницата А.
-11-
К.Д., на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените по
делото разноски-с оглед отхвърлената част от иска, в размер на сумата от 2 200/две
хиляди и двеста/ лева, от които-сумата от 2000 лв.-за адвокатски хонорар и
сумата от 200 лв.-за депозит за вещо лице.
Мотивиран от горното, Софийски Градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК,
по отношение на ответницата по делото А.К.Д. ЕГН:********** с адрес: *** , че има
задължения за плащане към ищеца „У.К.Л.”АД ЕИК:********* със седалище и адрес на управление:*** и със съдебен
адрес:***, п.к.1202-адв.С.А.-САК, произтичащи от Запис на заповед № 84948/21.08.2008г.
във връзка с Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство №
84948/21.08.2008г., както следва: задължения за главница в размер на 128.501.32 /сто
двадесет и осем хиляди петстотин и един лева и тридесет и две стотинки /, задължение
за плащане към ищеца „У.К.Л.”АД и на законната лихва върху сумата от
128 501.32/сто двадесет и осем хиляди петстотин и един лева и тридесет и
две стотинки /, считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение-09.04.2013г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, както и задължение за плащане на
разноски по заповедното производство в размер на сумата от общо 4 779.77 /четири
хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки/, от които-
разноски 2 570.03 /две хиляди петстотин и седемдесет лева и три
стотинки/-за държавна такса и 2 209.74 /две хиляди двеста и девет лева и
седемдесет и четири стотинки/-възнаграждение за един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „У.К.Л.”АД ЕИК:*********** срещу ответницата А.К.Д. ЕГН:********** установителен иск
по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, до пълния размер от
139 145.28 /сто тридесет и девет хиляди сто четиридесет и пет лева и
двадесет и осем стотинки/, като недоказан.
ОСЪЖДА А.К.Д. ЕГН:********** да
заплати на ищеца „У.К.Л.”АД ЕИК:**********, на основание чл.78 ал.1 от ГПК
направените по делото разноски съобразно уважената част от иска-в размер на
сумата от 6 649.52 /шест хиляди
шестотин четиридесет и девет лева и петдесет и две стотинки/.
-12-
ОСЪЖДА „У.К.Л.”АД ЕИК:********** да заплати на ответницата А.К.Д. ЕГН:********** , на основание чл.78 ал.3 от ГПК
направените по делото разноски-с оглед отхвърлената част от иска, в размер на
сумата от 2 200/две хиляди и двеста/ лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението на
страните, с въззивна жалба, пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: