РЕШЕНИЕ №
гр.
Пазарджик, 26.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание
на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Росица Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1835 по описа на съда за 2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Теленор България“ ЕАД чрез
пълномощника си адвокат Г. твърди, че между него и ответницата Е.Я.А. е
съществувал валиден договор за мобилни услуги от 02.02.2016 г., по силата на
който ищецът е предоставял на ответницата далекосъобщителни услуги, както и
договор за лизинг, въз основа на който е предоставил на ответницата мобилно
устройство на изплащане.
Твърди, че за периода от 10.01.2016 г.
до 09.06.2016 г. ответницата е потребила мобилни услуги на стойност 81,17 лв.,
които не е заплатила. Не е заплатила и лизингови вноски в размер на 97,80 лв.
Поради неплащане на задълженията по договора ищецът го прекратил едностранно и
е начислил неустойка в размер на 355,36 лв.
За стойността на незаплатените мобилни
услуги в размер на 81,17 лв. ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4948/2017 г. на Районен съд – Пазарджик,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Моли да бъде установено със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземане
за незаплатени далекосъобщителни услуги по договора за мобилни услуги,
сключен с ответницата, в размер на 81,17 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата,
както и да бъде осъдена ответницата да му заплати неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 59,97 лв. след
допуснатото от съда изменение на иска, както незаплатените лизингови вноски по
договор за лизинг в размер на 97,80 лв.
Претендира присъждане на разноските в
исковото производство.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответницата Е.Я.А. чрез особения си представител адвокат Й. оспорва исковете
изцяло.
Твърди, че ищецът не сочи
доказателства за това кои вноски са платени и кои не, а в негова тежест е да
докаже претенцията си, в т.ч. размера й.
Намира клаузата за заплащане на
неустойка за противоречаща на принципа на справедливостта и равнопоставеността
на страните в договарянето и за нищожна като неравноправна.
Счита, че не са представени от ищеца
доказателства за прекратяване на процесния договор, нито как е формиран
размерът на неустойката.
Моли за отхвърляне на исковете.
Не сочи доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото писмени доказателства намира за установено следното:
Установява
се от писмените доказателства по делото – договор за мобилни услуги и договор
за лизинг, че на 02.02.2016 г. страните са сключили договор за предоставяне на
мобилни услуги, по силата на който ищецът се е задължил да предоставя на
ответницата мобилни услуги с абонаментен план Резерв Стандарт 19,99 и мобилен
интернет за срок от 24 месеца, а ответницата се е задължила да заплаща стойността
на доставените услуги, а също и договор за лизинг, по силата на който
ищецът-лизингодател се е задължил да предостави на ответницата-лизингополучател
за временно и възмездно ползване мобилно устройство LG Leon White с възможност лизингополучателят да придобие
собствеността върху предоставеното за ползване устройство при определени
условия, а ответницата се е задължила да заплати обща лизингова цена в размер
на 142,47 лв. с включен ДДС, платима както следва: първоначална вноска в размер
на 30 лв. с включен ДДС, платима към датата на сключване на договора и 23 броя
месечни вноски, всяка от които в размер на 4,89 лв. с включен ДДС, фактурирани
от лизингодателя и платими от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и
начина на плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на
абонат на мобилни услуги.
Съгласно
чл. 26 от общите условия при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител – страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми, а
съгласно чл. 27 от общите условия плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й.
Съгласно чл. 75, вр. чл. 19б, б. „в“ от общите условия на
ищеца при неплащане от потребителя на дължимите суми след изтичане на сроковете
за плащане операторът може да прекрати едностранно договорът.
Страните са уговорили в сключения договор за мобилни услуги, че в
случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на този срок.
Със спогодба, подписана на 11.01.2018
г. между Комисията за защита на потребителите и „Теленор България” ЕАД, е
постигано съгласие за преустановяване на прилагането на посочената по-горе
неустоечна клауза и вместо нея в договорите да се включва клауза за неустойка
при предсрочно прекратяване на договорите за предоставяне на мобилни услуги по
вина или инициатива на потребителя в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. Това правило се прилага и за
съществуващи клиенти – физически лица, сключили договори за мобилни услуги с
„Теленор България“ ЕАД, които съдържат неустоечни клаузи, като за тях размерът
на неустойката следва да бъде по-нисък от предвидения във вече сключения със
клиента договор.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства:
фактура № **********/10.02.2016 г. за отчетния период от 02.02.2016 г. до 09.02.2016
г., фактура № **********/10.03.2016 г. за отчетния период от 10.02.2016 г. до 09.03.2016
г., фактура № **********/10.04.2016 г. за отчетния период от 10.03.2016 г. до 09.04.2016
г. и фактура № **********/10.05.2016 г. за отчетния период от 10.04.2016 г. до
09.05.2016 г., издадени от „Теленор България“ ЕАД и приложената към тях информация
за потреблението и дължимите лизингови вноски, че ищецът е предоставил, а
ответницата е потребила мобилни услуги през процесния период, които ищецът е
остойностил, както следва: 31,19 лв. за периода от 02.02.2016 г. до 09.02.2016
г. със срок за плащане 25.02.2016 г., 56,07 лв. за периода от 10.02.2016 г. до 09.03.2016
г. със срок за плащане 25.03.2016 г., 80,95 лв. за периода от 10.03.2016 г. до
09.04.2016 г. със срок за плащане 25.04.2016 лв. и 81,17 лв. за периода от
10.04.2016 г. до 10.05.2016 г. със срок за плащане 25.05.2016 г.
Установява се от фактура №
**********/10.06.2016 г. за отчетния период от 10.05.2016 г. до 09.06.2016 г.,
издадена от „Теленор България“ ЕАД, че е начислена неустойка на ответницата за
предсрочно прекратяване на договор за услуги в размер на 355,36 лв. и са
дължими лизингови вноски в общ размер на 97,80 лв.
Съгласно приетото по делото заключение по
съдебносчетоводната експертиза дължимите суми за мобилни услуги, фактурирани за
процесния мобилен номер за периода от 02.02.2016 г. до 09.06.2016 г.,
предоставени съгласно сключения между страните договор за мобилни услуги са
общо в размер на 81,17 лв. През посочения период не са извършвани плащания от страна
на абоната – потребител по договора. Сумата на лизинговите вноски, дължими от
лизингополучателя за цената на устройството LG Leon White, взето във връзка с абонамента за мобилния
номер след месец юни 2016 г. е общо в размер на 97,85 лв. Сумата на дължимата
неустойка за предсрочно прекратяване на ползвания абонаментен пакет съобразно
договорените с Комисията за защита на потребителите на 12.01.2018 г. условия е
общо в размер на 59,79 лв.
Общият размер на дължимите суми по договора за мобилни
услуги и договора за лизинг е 238,72 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявен е по
реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
съществуване на вземане за главница, дължима на основание договор за мобилни
услуги, а съединени с него при условията на обективно кумулативно съединяване
са осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 345, ал. 1 ТЗ
за заплащане на неустойка за предсрочно едностранно прекратяване на договора и
незаплатени лизингови вноски.
Налице са процесуалноправните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, тъй
като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ла. 5 ГПК, а исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
За уважаване на главния иск в тежест на
ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между него и
ответницата е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, по който той е изпълнил задължението
си да предостави през процесния период далекосъобщителни услуги на ответницата
и размера на търсената сума; по иска за неустойка – че между страните е
съществувала валидно уговорена клауза за неустойка в случай на едностранно
прекратяване на договора и настъпването на основанието за начисляването й, а по
иска за лизингови вноски – съществуването между страните на валидно
облигационно правоотношение по договор за лизинг, по който ищецът е изпълнил
задължението си да предостави на ответницата лизинговата вещ.
Съществуването на валидни облигационни правоотношения между
страните по договор за предоставяне на мобилни услуги и договор за лизинг се
установява по несъмнен начин от ангажираните по делото от ищеца писмени
доказателства – договор за мобилни услуги, договор за лизинг, общи условия и
фактури, съставени в писмена форма, носещи подписите на страните и обективиращи
техни валидно направени изявления, насочени към сключване на договорите и
настъпване на правните им последици.
Установява се от приетите по делото фактури и приложения към тях,
че през процесния период ищецът е изпълнил задължението си да предостави на
ответницата договорените мобилни услуги, което е породило насрещното й
задължение да заплати уговорената цена. Доказателство за това е приложената към
всяка една от фактурите информация за стойността на месечния абонаментен план, предоставените,
използваните и прехвърлените услуги в пакета, изговорените минутите и мобилен
интернет на максимална скорост и дължимия размер на лизинговата вноска.
Изпълнението на задължението на ищеца-лизингодател по договора за
лизинг да предостави за ползване на лизингополучателя лизинговата вещ се
установява от клаузата на чл. 4 от договора, съгласно която с подписване на
договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят е предал
лизинговото устройство във вид, годен за употреба, функциониращ изрядно и
съответстващ напълно на договорените технически характеристики и комплектован с
цялата документация, включително гаранционна карта. Изпълнението на задължението
на ищец по този договор е породил и насрещното задължение на
ответницата-лизингополучател да заплаща лизинговите вноски съгласно уговорения
погасителен план между страните.
Настъпил е срокът за заплащане на процесните фактури, включително
на лизинговите вноски.
Размерът на дължимите и незаплатени от ответницата суми за мобилни
услуги и лизингови вноски се установява от приетото по делото заключение по
съдебносчетоводната експертиза, ценено от съда като компетентно, обективно и
обосновано.
Ответницата чрез особения си представител нито твърди, нито
ангажира доказателства да е заплатила ползваните през процесния период мобилни
услуги и лизингови вноски, поради което съдът намира за основателни заявените
от ищеца претенции за заплащане на стойността на потребените от ответницата мобилни
услуги в размер на 81,17 лв. и незаплатените лизингови вноски на обща стойност 97,80 лв.
Основателна е и
претенцията за заплащане на дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги след допуснатото от съда изменение на иска за
неустойка.
Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД дава възможност на страните да
уговорят неустойка, която да обезпечава
изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на
предоставената им договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор
за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди
изтичане на срока по волята на която и да е от страните или на една определена
от тях. Допустимо е също така уговарянето на неустойка за вредите от предсрочното
прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата
би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави.
Съдържащата се в процесния договор за мобилни услуги уговорка в
случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или
инициатива на потребителя, последният да дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на този срок следва да се счита за изменена с подписаната на 11.01.2018 г. между
Комисията за защита на потребителите и „Теленор България” ЕАД спогодба, с която
е постигано съгласие неустойката по договорите за предоставяне на мобилни
услуги, включително сключени преди подписване на спогодбата, да бъде в размер
не по-висок от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Така уговорена неустойката изпълнява обезпечителната,
обезщетителна и санкционна функция, предвидени в чл. 92 ЗЗД, тъй като
обезпечава точното изпълнение на договора, служи като обезщетение за изправната
страна в случай на предсрочно прекратяване на договора и същевременно
санкционира недобросъвестното поведение на страната по договора, прекратила едностранно
съществуващия между страните договор.
Правото да прекрати едностранно договора за мобилни услуги при неплащане
от потребителя на дължимите суми след изтичане на сроковете за плащане
произтича от чл. 75, вр. чл. 19б, б. „в“ от общите условия на ищеца, които
ответницата е декларирала, че е получила, съгласила се е с тях и се задължила
да ги спазва, а прекратяването на процесния договор за мобилни услуги се
установява от издадената фактура № **********/10.06.2016 г., с която е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги в размер на 355,36
лв. и лизингови вноски в общ размер на 97,80 лв.
Тъй като вина за едностранното предсрочно прекратяване на договора
за мобилни услуги има ответницата, която не е заплатила в срок дължимите от нея
суми за мобилни услуги, същата следва да заплати на ищеца уговорената между
страните неустойка в размер, определен съгласно постигнатата между Комисията за
защита на потребителите и ищеца спогодба, а именно три месечни стандартни
абонаментни такси, всяка от които в размер на 19,99 лв. или обща сума в размер
на 59,97 лв.
Тъй като ищецът установи по делото при условията на пълно и главно
доказване основателността на исковете, същите следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да заплати на
ищеца сторените от него разноски в исковото и заповедното производство съобразно
уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответницата има право да иска
заплащане разноски по отношение на прекратената част от делото, но искане за
това не е направено, а и липсват доказателства за сторени от нея разноски по
делото.
По изложените съображения Районен съд –
Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в отношенията
между страните, че Е.Я.А., ЕН ********** *** дължи на „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от пълномощника адвокат В.П.Г.,
сумата от 81,17 лв., представляваща незаплатена сума за потребени услуги за
периода от 02.02.2016 г. до 09.06.2016 г. по договор за мобилни услуги, сключен
между страните на 02.02.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4948/2017 г. на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА на основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД и чл. 345, ал. 1 ТЗ Е.Я.А., ЕН ********** *** да заплати на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от пълномощника адвокат В.П.Г., неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 59,97 лв. (след
допуснатото изменение на иска) и незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг, сключен между страните на 02.02.2016 г., в размер на 97,80 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК Е.Я.А., ЕН ********** *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от пълномощника адвокат В.П.Г., разноски
в исковото производство в размер на 50,63 лв. държавна такса, 121,51 лв.
депозит за възнаграждение на особен представител, 72,90 лв. адвокатско
възнаграждение и 60,76 лв. депозит за вещо лице, както и разноски по ч.гр.д. № 4948/2017 г. на Районен съд – Пазарджик в размер на 10,13 лв.
държавна такса и 72,90 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: