Решение по дело №2450/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 339                                        12.11.2021г.                                         гр.Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на дванадесети октомври                         две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска

 

секретар Таня Михова

като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска

гражданско дело № 2450 по описа на БОС за 2020г.

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на М.К.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. София, ул. Васил Априлов 18, ет. 3, офис 6, адв. Панайот Велков срещу ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. Стефан Караджа 2.

Видно от изложеното в исковата молба, на 28.07.2018 г., като пътник на задна седалка - по диагонал на водача и пътуваща с поставен предпазен колан ищцата претърпява пътнотранспортно произшествие /ПТП/, причинено виновно от застрахован при ответника водач на МПС, при което на ищцата са и причинени телесни увреждания вследствие на които търпи имуществени и неимуществени вреди.  Твърди се, че на 28.07.2018 г., водачът на автомобил марка *** с peг. № ***- В.А.Д., нарушава правилата за движение по пътищата, не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, движил се е с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство следствие на което е причинил ПТП навлизайки в кръстовище с несъобразена скорост без да пропусне вече започналия маневрата МПС Форд, модел Фокус с peг. № ***, управляван от Е. Н., като на задната седалка на последния автомобил се  возила ищцата. Твърди се, че изключителна вина за катастрофата носи водачът на автомобил марка *** с peг. № ***- В.А.Д., който автомобил е застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. В резултата на катастрофата ищцата е получила счупване на предна и задна дъга на лява пубисна кост. Наложил се е престой в болница от девет дни, като и е приложено медикаментозно лечение. След изписването от болницата, ищцата твърди, че е била с минимално подобрени, била е обездвижена, на постелен режим, като три седмици е прикована на легло. След период, в разстояние на 4-5 месеца ищцата се е движила малко, в дома си, с помощта на проходилка. Този период е свързан с прием на обезболяващи, безсънни нощи, загуба на тегло, активиране на сърдечни заболявания. Ищцата твърди, че и към настоящия момент усеща при промяна във времето на болезненост и дискомфорт на счупеното място. Придвижва се чрез помощно средство-бастун. Претърпяното е предизвикало у ищцата промени в емоционалното и психическо състояние. В резултата на преживяното ищцата счита, че е станала избухлива, груба, изолирала се е. Преживяните болки и страдания от случилото се ищцата определя в паричен еквивалент от 30 000 лева, които претендира от ответника, ведно с лихва за забава.

В определения от закона срок ответникът е отговорил на исковата молба. Предявеният иск се оспорва освен по основание, така и по отношение на търсения размер на обезщетението. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на автомобил марка *** с peг. № СВ 3560 MB, който е участвал в ПТП, от което се претендират вреди от ищеца. Не се оспорва, че такова ПТП е настъпило, но се оспорва, че отговорност за настъпването му носи водача на застрахования при ответника автомобил. Не се оспорва, че ищцата е заявила претенцията си пред застрахователя-ответник, последният и е поискал допълнителни доказателства, каквито твърди, че не са представени и не се представят по делото. Ответникът оспорва да е станал причина за завеждане на делото, тъй като ищцата не му е дала възможност да спази процедурата по чл. 499, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Оспорва се вината на водача на застрахования при ответника автомобил, като се твърди само вина на другия участник в ПТП или евентуално се твърди наличието на съизвършителство на двамата водачи. Оспорва се изложения от ищеца механизъм на ПТП. Твърди се наличието на съпречиняване на вредата, тъй като пострадалата се е возила без предпазен колан. Оспорва се наличието на забава на ответника по отношение на претендираното обезщетение.

По делото като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Позитано. Третото лице помагач не е заявило становище по заявената по делото претенция.

Предявените претенции са с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 и чл. 497, ал. 1, т. от Кодекса за застраховането във вр. чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а именно от ответника, в качеството на застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на лице, причинило ПТП, се претендира обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, настъпили в резултат на ПТП. Претендира се мораторна лихва върху търсеното обезщетение в размер на законната от датата на увредата. Претендира се присъждането на разноски.

Така предявените претенции са допустими с оглед предвидената законова възможност едно пострадало от ПТП лице да търси възмездяване на вредите си не от прекия им причинител, a от застрахователното дружество, в което към момента на ПТП е застрахован автомобила на водача, който е виновен за настъпването на вредите.

По основателността на предявените претенции съдът намира следното:

С оглед извършената по делото съдебно-автотехническа експертиза, неоспорения констативен протокол за ПТП и разпита на свидетеля Н., съдът приема за установена фактологията по делото, че ищцата, като пътник на задна седалка претърпява пътнотранспортно произшествие на 28.07.2018г. Ищцата  се е возила в колата на свидетеля Н.-лек автомобил ***, с рег. № ***, който е неин син, а другият участник в ПТП е управлявал лек автомобил ***, с рег. № ***. Експертизата, ведно с направената от вещото лице П. корекция  в съдебно заседание на 23.03.2021г. е установила следния механизъм на настъпване на ПТП, а именно водачът на лекия автомобил ***, с рег. № ***се е движил по бул. Стефан Стамболов в посока от центъра на града към УМБАЛ-Бургас, а водачът на лек автомобил ***, с рег. № *** е предприемал завой наляво от бул. Стефан Стамболов към ул. Дунав. Автотехническия експерт е констатирал, че са налице две технически причини за настъпилата катастрофа между колите-първата е факта, че завиващият наляво автомобил е следвало да изчака и пропусне движещия се направо лек автомобил ***, с рег. № ***, а втората е, че водачът на лек автомобил ***, с рег. № ***се е движил с превишена скорост. При тези две технически причини ПТП между колите е било непредотвратимо. Свидетелските показания на Н. са субективни по отношение на твърдението му, че не е видял колата, която се е движила направо, тъй като има задължение по закон и е следвало да възприеме и изчака този автомобил. Установеността по делото, че ПТП е настъпило в хипотеза на вина и на двамата водачи е без значение по делото, тъй като е видно, че ищцата претендира обезщетяване на вредите, причинени и от ПТП само от водача на лекия автомобил ***, с рег. № ***чрез насочване на пряк иск срещу неговия застраховател. С оглед на разпоредбата на чл. 499, ал. 7 от КЗ във връзка с разпоредбата на чл. 53 от Закона за задълженията и договорите отговорността при множество извършители на деликта е солидарна и съответно отговорността на ответника, като застраховател на виновния водач на лек автомобил ***, с рег. № ***също е солидарна. Предвид на безспорния факт по делото, че ответникът е застраховател на този автомобил по валидно сключена към момента на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“, ищцата има право да търси от него обезщетение за всички и причинени в резултата на катастрофата вреди. Такива са и причинени и се изразяват в счупване на предна и задна дъга на лява пубисна кост, счупване на ребро, контузия на глава и гръден кош, мозъчно сътресение, контузия на лява подбедрица. От извършените по делото медицински експертизи от неврохирург и ортопед и от разпита на свидетеля Н. съдът приема за доказано по делото, че в причино-следствена връзка с ПТП с колата, в която се е возила ищцата, същата е получила мозъчно сътресение, контузии на главата, гръден кош и лява подбедрица, счупване на ребро и счупване на пубисна кост. В резултата на травмите ищцата е била в болница за период от девет дни, после в домашни условия на постелен режим за около 40 дни, а след това е можела да се придвижва само с помощно средство-бастун. Както експертът-неврохирург, така и експертът-ортопед заявяват, че болката от счупването на пубисната кост и реброто е била много интензивна, като този интензитет е за около месец. Специалистът ортопед е констатирал, че в резултат на травмата на таза, която е зарастнала, но в леко порочно положение, за ищцата се стига до доживотно затруднение в движението и ползване на помощно средство-бастун. Свидетелят Н. установява, че травмата на таза и понастоящем причинява болки на ищцата.

При така получените от ищцата травми и претърпяни в резултат на тях болки, съдът следва на основание чл. 52 от ЗЗД да определи по справедливост размера на настъпилите за нея неимуществени вреди. Съдът намира, че претендираната от ищцата сума в размер на 30 000 лева в пълен размер компенсира размера на болките и страданията на същата. За да приеме за справедлив този размер съдът отчита факта, че ищцата е била в болнични условия за девет дни, получила е мозъчно сътресение е имала много интензивни болки за време от повече от месец заради счупванията, които е получила. Тези много силни болки, ведно с мозъчното сътресение, раните и болките по главата и крака, както и стреса от болничното пребиваване съдът оценява на 10 000 лева. Времето на постелен режим, който е свързан с необходимостта да бъде обгрижвана от друг човек и преживяните през този период болки  и неудобство съдът остойностява на 5 000 лева. За получената доживот травма, изразяваща се в затруднение в движението и ползване на помощно средство-бастун, която травма е съпътствана с продължаваща болка, съдът определя обезщетение в размер на 15 000 лева.

При становище на съда за основателност на претендираните неимуществени вреди в размер на 30 000 лева съдът следва да прецени, дали е налице съпречиняване на вредите, както се твърди от ответника. Съдът намира, че по делото не се доказа твърдението, че ищцата е пътувала в колата без колан, заради което също е допринесла за настъпилите травми. На първо място свидетелят Н. е заявил, че ищцата е пътувала с колан. Съдът отчита факта, че свидетелят е син на ищцата и съответно би имало съмнение в обективността на показанията му, но експертизата на вещото лице-ортопед, също е на мнение, че вероятно ищцата  е била с колан, тъй като иначе уврежданията от подобно ПТП биха били много по-тежки. С оглед на което и съдът приема липса на съпречиняване.

По делото се претендира и присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение от датата на увредата-28.07.2018г., до окончателното му изплащане. Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за застраховането, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. По делото  е представено заявление до ответника, входирано на 30.08.2019г., с което ищцата е поискала от ответника да и заплати търсеното обезщетение. На 19.09.2019г. е постановен отказ за плащане. С оглед становището на съда, че ответникът дължи плащане на обезщетение, то същият е в забава за това плащане съобразно хипотезата на чл. 496, ла. 1 от КЗ-след изтичане на три месеца от предявяване на претенцията. В случая ищцата е я предявила пред ответника на 30.08.2019г., тримесечният срок за плащане е изтекъл на  30.11.2019г. и ответникът е в забава считано от 01.12.2019г. Следователно ответникът следва да дължи законна лихва от 01.12.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението.

С оглед становището на съда за основателност на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски в размер на  1 858 лева, от които  1200 лева-платена държавна такса и 658 лева-разноски за експертизи.

На адвоката на ищцата, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се присъди възнаграждение в размер на 1 730 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. Стефан Караджа 2, да заплати на М.К.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. София, ул. Васил Априлов 18, ет. 3, офис 6, адв. Панайот Велков, сумата от 30 000 лева, която сума представлява обезщетение за претърпяни неимуществени вреди-болки и страдания, преживяни при пътно-транспортно произшествие на 28.07.2018г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 01.12.2019г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва за периода 28.07.2018г.-30.11.2019г.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. Стефан Караджа 2, да заплати на М.К.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. София, ул. Васил Априлов 18, ет. 3, офис 6, адв. Панайот Велков, сумата от 1 858 лева, представляваща направените съдебни разноски.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. Стефан Караджа 2, да заплати на адв. Панайот Й.Велков, гр. София, ул. Васил Априлов 18, ет. 3, офис 6, сумата от 1 730 лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението е постановено при участието на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Позитано като трето лице помагач на страната на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: