Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№……………………………

17.05.2021 г., гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-22 състав, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                              

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

            

като разгледа докладваното от съдията т. дело N 1149 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 632, ал. 2 от Търговския закон.

С молба от 20.02.2020 г. /подадена по пощата на 18.02.2020 г./ кредиторът Национална агенция за приходите иска да бъде възобновено спряното производство по несъстоятелност по настоящето дело по реда на чл. 632, ал. 2 от ТЗ.  Към молбата представя нотариален акт № 147/30.09.2013 г., с който дружеството длъжник  е закупило самостоятелен обект в сграда, находяща се в гр. София, бул. „*********със застроена площ от 94.47 кв.м., с данъчна оценка към 2013 г. от 45335.30 лева. От справка по персоналната партида на длъжника в СВ-гр. София се установявало, че няма вписани разпоредителни сделки с този имот или постановления за възлагане на същия. Сочи, че това имущество е достатъчно за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. Не се иска събирането на някакви доказателства, изискващи провеждането на открито съдебно заседание,  във връзка с установяване на наличието на имущество, достатъчно да покрие разноските на несъстоятелността. В случай, че Съдът прецени, че посоченото имущество не е достатъчно за покриване на разноските, иска да му бъде посочена банкова сметка, ***а начални разноски в производството по несъстоятелност.

Съдът, след като взе предвид доводите на кредитора  и прецени събраните в настоящето производство доказателства, приема за установено следното:

Решението на Съда от 15.02.2019 г., постановено на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, с което е спряно производството по несъстоятелност, е обявено в Търговския регистър  /ТР/ на 18.02.2019.

Предвид постановяването на решение по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, по делото не е изготвян списък на кредиторите, но следва да се приеме, че молителят разполага с това качество, тъй като към молбата му от 20.02.2020 г. е представен ревизионен акт, с който са установени  публични задължения на длъжника. Затова следва да се приеме, че молителят попада в кръга на лицата, имащи право да сезират съда с молба за възобновяване по чл. 632, ал. 2 ТЗ.

Тази молба е подадена в установения в закона едногодишен преклузивен срок от обявяване на решението по чл. 632, ал. 1 от ТЗ в ТР.

За да бъде уважена  молбата по чл. 632, ал. 2 ТЗ и да се възобнови производството по несъстоятелност, молителят следва да удостовери, че е налице достатъчно имущество или да депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ.

В случая молителят не е ангажирал никакви доказателства, че посочения в молбата недвижим имот е новооткрито имущество, което не е съществувало към момента на решението по чл. 632, ал. 1 от Т3.  Напротив, самият кредитор твърди, че имотът е придобит от длъжника през 2013 г. и след този момент няма разпоредителни сделки с него. Освен това посоченото от кредитора имущество не може бързо да се реализира и да се превърне в парични средства, за да послужи за покриване на разноските, а същевременно няма налице средства, с които да бъде назначен синдик и той да пристъпи към осребряване на наличното имущество. В този смисъл не може да се приеме за установено, че посоченото от кредитора имущество е “достатъчно имущество” по смисъла на чл. 632, ал. 2, изр. второ от ТЗ като основание за възобновяване на производството по несъстоятелност.

 Имуществото на длъжника е достатъчно, когато е налично и може бързо да се реализира, да се превърне в парични средства, за да послужи за покриване на разноските. Дали разходите биха могли да се покрият от принадлежащото на длъжника имущество е въпрос на преценка на всеки отделен случай, тъй като зависи от имуществото, от неговата цена и доколко то може да бъде ликвидно. Ликвидността на масата на несъстоятелността следва да се преценява и с оглед стадия на спряното производство по несъстоятелност и предвидените в закона особени изисквания и процедури за осребряване. Недвижими имоти, които са останали в собственост на длъжника, не могат да се приемат безусловно за достатъчно имущество по смисъла на чл.632, ал.2, изр. второ от ТЗ, доколкото същите не се установява да могат бързо да се реализират и да се превърнат в парични средства, за да послужат за покриване на разноските по несъстоятелността. В случая тези разноски са необходими за  възнаграждение за синдика и други очаквани първоначални разноски по несъстоятелността във връзка с изготвяне на списъците по чл. 685, ал. 1 и чл. 688 от ТЗ, установяване имуществото на длъжника и осигуряване нормалното развитие на производството -  разходи за оценка на актива, за  извършването на самата продажба на недвижимия имот, която може да отнеме продължителен период от време. Предвид изложеното, твърдяният от кредитора актив не може да обезпечи текущото разплащане на разноските. В тежест на молителя, сезирал съда с искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, е да докаже, че посоченото имущество е достатъчно по смисъла на нормата на чл. 632, ал. 2, изр. второ от ТЗ. Такива доказателства не са представени нито с молбата, нито е поискано събирането на някакви други доказателства за установяване на това обстоятелство.

Молителят не е внесъл и началните разноски в размера, определен от съда с протоколно определение от 13.12.2018 г., въпреки че указанията за внасяне на такива са надлежно вписани в книгата на Съда по чл. 634в от ТЗ на 14.12.2018 г. С вписването на указанията в книгата на съда,  следва да се считат надлежно уведомени всички  заинтересованите кредитори, че определените от съда разноски  следва да се внесат по депозитната сметка на съда, която е единствена и е обявена, както на общодостъпни места в съда, така и на интернет сайта на съда. Следователно към момента на подаване на молбата за въбновяване на производството, е било ясно какъв е размерът на определените от съда разноски и по коя сметка следва да бъдат внесени същите. Разноските са определени още през м. декември 2018 г., като няма изложена обективна причина, поради която молителят не е привнесъл към момента на подаване на молбата за възобновяване своевременно разноските /кредиторът НАП има качество на кредитор по значителен брой дела по несъстоятелност  в Софийски градски съд и е необосновано да се приеме, че депозитната сметка на Съда не му е известна и е необходимо допълнително да му се съобщи изрично номера на тази сметка, за да може да изпълни указанията на съда/.

Предвид изложенвото,  съдът намира, че не са налице в кумулативна даденост предпоставките по чл. 632, ал. 2 от ТЗ, поради което подадената молба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Съдът

 

 

Р     Е     Ш   И    :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Национална агенция за приходите  за  възобновяване на спряното производство по несъстоятелност спрямо „Б.п.“ ООД /н/, ЕИК ******,  като неоснователна.

Решението да се впише в АВ – ТР, на основание чл. 622 ТЗ. Решението може да бъде обжалвано, в 7-дневен срок от вписването, пред Софийски апелативен съд.

 

 

 

 

                                                             Съдия: