Р Е Ш Е Н И Е 61 /13.7.2020г.
гр. Карнобат
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
КАРНОБАТ ІІ-ри НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На тринадесети юни две хиляди
и двадесета година
в публичното
заседание в следния състав: Районен съдия: Георги
Добрев
Секретар: Марияна
Тасева
като разгледа
докладваното от съдия Добрев НАХД № 132 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството по делото е образувано
по внесено постановление от Районна прокуратура– Карнобат, с предложение за
освобождаване на обвиняемият
Х.В.К. с ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен адрес: ***:*** от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание „глоба” за извършено от него престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован се явява, с назначен по досъдебното
производство служебен защитник- адвокат от БАК- Д.И.Н. с адрес ***. Желае делото да се разгледа и да не му бъде
налагано наказание, предвид настъпилите законодателни промени и съществувалата
разпоредба на чл. 191, ал. 4, във вр. чл. 2, ал. 2 от НК, а в случай, че съда
реши, че слбедва да бъде наложено наказание същото да е в минималния предвиден в закона размер.
Районна прокуратура – Карнобат редовно
призовани се явява районен прокурор Щ. П., пледира за приложение на
разпоредбата на чл. 191, ал. 1, във вр. 191,
ал. 4 /отм./, във вр. чл. 2, ал. 2 от НК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
По
фактите :
Обвиняемият Х.В.К. с ЕГН **********, е роден
на ***г***, и е с постоянен адрес: с. ****
Към момента на извършване на посоченото в постановлението на Районна
прокуратура Карнобат престъпление, обвиняемият е бил пълнолетен на осемнадесет навършени
години.
Свидетелка М.М.Р.с
ЕГН *********, родена на ***г. е живяла с родителите си и е учила в село
Прилеп, община Сунгурларе. Там се запознала с обвиняемият Х.В.К.. Двамата се харесвали и започнали да се срещат и са осъществявали
полови контакти, като през ноември месец 2018 г. свидетелката М. Т. Рибова е
разбрала, че е бременна и тогава двамата с обвиняемият са решили да кажат на
родителите си за своята връзка. След като са казали на родителите си за
връзката, двамата са заявили, че желаят да заживеят заедно и родителите им са
нямали нищо против. Направили са годеж и от датата на годежа 10. 11. 2018 г. обвиняемият
Х.В.К. заживял съпружески с непълнолетната
свидетелка М.М.Р.с ЕГН *********, родена на ***г., която към момента на
заживяването им съпружески е навършила четиринадесет години, била е на
петнадесет навършени години. Съпружеското
им съжителство е протичало в дома на майката на обв. К.- свидетелката В.Х.К.и
биологичния баща на обв. К.- свидетеля К. Д. М. в с. ****. На 23. 06. 2019 г.
свидетелката М.М.Р.е родила дете-В.М.Р.. Детето не е било припознато от
обвиняемият и е записано с името и фамилията на майка си. На 27. 01. 2020 г.
обвиняемият К. и св. Р.са сключили граждански брак в село Прилеп, община
Сунгурларе, за сключването на който е било издадено удостоверение за сключен
граждански брак № 083102 от 27. 01. 2020 г.. И към момента двамата живеят заедно.
На 30. 01. 2019 г. св. М. М. Р.е навършила шестнадесет годишна възраст.
По
доказателствата :
Така
описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията
на разпитаните
свидетели, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитане на протоколите за разпит, в които са
обективирани, на основание чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 от НПК, препис извлечение от акт за раждане на М. М.Р., препис извлечение от акт за
раждане на В.М.Р., социален доклад, справка за съдимост на обвиняемия, копие от акт за
сключен граждански брак № 0001/27.01 2020 г..
Доказателственият материал е
безпротиворечив и изяснява фактите от предмета на доказване в цялост, поради
което съдът го кредитира.
По
правото:
Установи се по безспорен и
категоричен начин, че обвиняемият Х.В.К.
като пълнолетно лице, без да е сключило брак, от 10. 11. 2018г. до 29. 01. 2019г. в с. Прилеп, област Бургас
заживял съпружески с лице от женски пол– М.М.Р.с ЕГН *********, родена на ***г***,
на 15 години, ненавършила 16-годишна възраст.
От обективна страна
изпълнителното деяние се характеризира с трайно престъпно състояние, характерно
за продълженото престъпление, каквото е фактическото съжителство, което е
започнало на 10. 11. 2018 г. и е завършило на 29. 01. 2019 г. с навършване на 16 години от М.М.Р., последвано от сключване на
граждански брак на 27. 01. 2020 г.
От субективна страна обвиняемият
е извършил престъплението при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл.
11, ал. 2 от НК- обвиняемият е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал
настъпването на тези последици- същия е съзнавал, че лицето с което е заживял
съпружески не е навършило 16 години.
По този начин обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
смисъла на чл. 191, ал. 1 от
НК.
За това престъпления българският законодател е
предвидил наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и
„обществено порицание“.
Обвиняемият
е пълнолетен, неосъждан, срещу същия няма
образувани досъдебни производства и преписки за извършени други престъпления. От
извършеното престъпление няма причинени имуществени вреди и деецът не е бил в
пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Налице
са всички предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК, но с оглед
настъпилите законодателни промени, съдът взе в предвид следното: Продълженото
престъпление по чл. 191, ал.1 от НК, извършено от обв. К. е приключило на 29.
01. 2019 г. с навършването на шестнадесет годишна възраст на свидетелката Р.Към
този момент е действала хипотезата на чл. 191, ал. 4 от НК, която е предвиждала, че
деецът не се наказва, а наложеното наказание не се изпълнява, ако сключи брак с
жената до привеждане на присъдата в изпълнение. Този
текст на закона е отменен с ДВ бр. 16 / 20. 02. 2019 г.,
и това е станало
след довършване на престъплението и е бил действащ по време на неговото
извършване, поради което съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и чл. 2, ал. 2
от НК, следва да бъде съобразен и приложен по отношение на
обвиняемия предвид това, че е по-благоприятен закон действал при извършване на
престъплението, поради което и независимо от неговата отмяна следва да се
приложи. Поради това и съдът намира, че на основание чл. 191, ал.
4 вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, обвиняемият К. не следва да се наказва, въпреки признаването
му за виновен в извършване на престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
В досъдебното производство няма направените разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 378,
ал. 4, т. 1 от НПК Районен съд - Карнобат
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА обвиняемият Х.В.К. с ЕГН **********, роден на ***г***, с
постоянен адрес: с. ***** и с настоящ адрес:***, за ВИНОВЕН в
това, че като
пълнолетно лице, без да е сключило брак,
от 10. 11. 2018г. до 29. 01. 2019г. в с. **** заживял съпружески с лице от
женски пол– М.М.Р.с ЕГН *********, родена на ***г***, на 15 години, ненавършила
16-годишна възраст - престъпление по чл. 191, ал. 1 от
НК, като на основание чл. 191,
ал. 4 от НК (отм.); вр. с
чл. 2, ал. 2 от НК НЕ НАЛАГА на обвиняемия Х.В.К. с ЕГН
********** наказание.
Решението
може да бъде обжалвано и/или протестирано в 15-дневен срок от обявяването му
пред Бургаски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :