О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№………./…….
03.2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 21.03.2017 г., в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1445 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.374 от ГПК.
І. По
редовността на разменените книжа.
С искова молба вх. №28362/13.10.2016г. по описа на ВОС,
поправена по реда на чл.129, ал.2 от ГПК с молба вх. №32060/21.11.2016г., ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, е предявил специалните положителни установителни искове за установяване спрямо ответника В.А.П., ЕГН **********,***, съществуването на парични вземания
на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №4708/2010г. на Варненски районен съд, 8 състав,
заповед за изпълнение №2716/07.04.2010г. за
сумата 151 665,86 швейцарски франка (CHF), представляваща дължима главница по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 38691 от 23.06.2008г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на сезиране на съда - 01.04.2010г., до окончателното й плащане; както и за сумата 26 872,52 CHF, представляваща неплатена договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 24.09.2009г. до 31.03.2010г.; както и за сумата 1 360,90 CHF, представляваща дължими такси по договора.
Ищецът претендира и присъждане на разноските по делото, в
т.ч. сторените за заповедното производство такива (платени държавна такса и
адвокатско възнаграждение).
В условие на
евентуалност, обусловена от отхвърляне на предявените главни установителни искове поради евентуална преценка на съда за
неприложимост на уговорката за автоматична
предсрочна изискуемост, съответно липса на
надлежно уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост
на кредитния дълг към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение, и като твърди, че ответникът следва да се счита
уведомен за изискуемостта на вземанията с връчването
на препис от исковата молба, ищецът „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, предявява осъдителни искове за пълния размер на непогасената
главница от 151 665,86 CHF, ведно
с обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане, за просрочената и неплатена към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение (01.04.2010г.)
договорна лихва, начислена за периода от
24.09.2009г. до 31.03.2010г., в общ размер на 26 872,52 CHF, както и за дължим такси по договора за кредит в размер на 1 360,90 CHF.
С разпореждане №11382/22.11.2016г. е разпоредено
начало на размяна на книжа между страните.
В срока по чл.367 от ГПК, ответникът В.П., чрез
упълномощен представител адвокат П.Т.,***, е депозирал писмен отговор на исковата молба вх.
№34287/12.12.2016г., в който се излага становище по допустимостта и
основателността на предявените искове и наведените от ищеца твърдения,
обосновават се възражения и се навеждат собствени твърдения по същество на
повдигнатия правен спор.
Видно от
върнатия по делото отрязък от съобщение ищецът е получил препис от отговора и
приложените към него доказателства на 27.12.2016г. В срока по чл.372, ал.1 ГПК
е депозирал допълнителна искова молба вх.
№787/12.01.2017г., в която са уточнени първоначалните твърдения, изразено е и
становище по наведените от ответника възражения и твърдения по фактите.
В двуседмичния
срок по чл.373, ал.1 ГПК ответника е подал допълнителен
отговор вх. №2827/31.01.2017г.
С оглед на това не се налага продължаване на размяна на
книжа между страните.
ІІ. По допустимостта
на исковете.
С оглед преценката както за надлежното образуване на
исковото производство в хипотезата на чл.415 ГПК, така и с оглед преценката за
редовност на исковата молба, с разпореждане №10168/18.10.2016г. съдът е изискал
от ВРС делото, по което в полза на ищеца е издадена заповедта за изпълнение.
От полученото ч.гр.д.
№4708/2010г. на ВРС, 8 състав
се установява, че длъжникът В.А.П. ***
е подал възражениe
срещу заповедта за изпълнение в хипотезата на чл.423 от ГПК, прието от въззивния съд с определение №2754/19.08.2016г. по ч.т.д.
№904/2016г. по описа на Варненски окръжен съд.
С оглед на това с разпореждане
№34174/29.08.2016г. заповедният съд е
указал на заявителя необходимостта от предявяването на иск (чл.415, ал.1 ГПК).
Съобщението е получено на
13.09.2016г. Настоящата искова молба е подадена на 13.10.2016г.,
като на същата дата кредиторът е представил пред заповедния съд доказателство
за предявяването на иска по чл.422 от ГПК.
При тези данни е видно, че едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК е спазен.
Данните по ч.гр.д.
№4708/2010г. на ВРС, 8 състав,
сочат, че заявлението е подадено на 01.04.2010г. от кредитора – заявител
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София (с наименование към този момент „ЮРОБАНК И ЕФ
ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД). Претендирано
е издаването на заповед за изпълнение за вземанията му спрямо длъжника В.А.П.,
ЕГН **********,***, по сключен
между страните Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38691
от 23.06.2008г., посочени в издадено извлечение от сметки на банката изх.
№802-114/31.03.2010г.
Извън лаконичното посочване в т.9 на заявлението на
търсените парични вземания, липсват обосновани други твърдения както за
индивидуализация на отделните вземания, така и за тяхната изискуемост
към датата на сезиране на заповедния съд. Такива данни липсват и в
представеното извлечение от сметки.
Независимо от това заповедният съд е издал исканата
заповед за изпълнение, като с разпореждане №13187/07.04.2010г. е допуснал
нейното незабавно изпълнение и е разпоредил издаването на изпълнителен лист в
полза на банката – кредитор.
От приложеното по
ч.т.д. №904/2016г. по описа на Варненски окръжен съд копие на изп. дело №20107110400475 по описа на ЧСИ Даниела Петрова –
Янкова, се установява, че въз основа на издадения на банката – кредитор
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД
изпълнителен лист още през м. април 2010г. е било образувано изпълнително
производство спрямо длъжника В.А.П. за
принудително събиране на сумите по заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №4708/2010г. на ВРС, 8 състав.
С молба от 03.06.2015г. трето за изпълнителното
производство лице – „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, е
поискало на основание чл.429, ал.1 от ГПК да бъде конституирано като взискател, легитимирайки се като частен правоприемник на
кредитора – взискател „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД по силата на сключен между страните
договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.03.2015г. Молбата е била
уважена от съдебния изпълнител.
Фактът, че процесните вземания
са били прехвърлени от кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД на трето лице – цесионера „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД със сключен между тези страни на 31.03.2015г. договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит, конкретно посочени в Приложение
№1 към него, не се оспорва от ищеца. Напротив, същия се признава, като
допълнително в уточняващата искова молба вх. №32060/21.11.2016г. ищецът е
посочил, че на 12.10.2016г. страните са сключили нов договор за цесия, по
силата на който кредитора - цедент „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е прехвърлил вземанията си по процесния
договор за кредит на цесионера „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, уведомяването за което на длъжника по чл.99,
ал.3 от ЗЗД се прави в хода на исково производство с връчването на препис от
исковата молба. С оглед на това ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД твърди, че именно той е титуляр на правата и задълженията на кредитор
по договора, което определя неговата процесуална и материална легитимация по
предявените искове.
С разпоредбите на чл.417 и
чл.418 от ГПК законът създава привилегировано положение по отношение на някои
субекти, давайки им възможност при представяне на някой от документите,
посочени в чл.417 от ГПК, да се снабдят с изпълнително основание (заповед за
изпълнение – чл.404, т.1 от ГПК) и да започнат предварително принудително
изпълнение против длъжника.
При оспорване от страна на
длъжника на вземанията по издадената заповед за изпълнение кредиторът следва да
предяви иск за установяване съществуването на вземанията си (по основание и
размер), като, ако не стори това в определения от закона срок, издадената му
заповед за изпълнение се обезсилва (чл.415 от ГПК).
Като се държи сметка за тези
основни законови положения обосновано следва да се приеме, че легитимиран да
предяви иска за установяване на вземанията по реда чл.422, ал.1 от ГПК е
кредитор, притежаващ специалното качество по чл.417, т.2 от ГПК, именно с оглед
на което е била издадена оспорената от длъжника заповед за изпълнение и е
допуснато нейното незабавно изпълнение.
Да се приеме
противното означава да се даде възможност по реда на чл.417, т.2 и чл.418 от ГПК
да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение на кредитор, легитимиран да се
снабди с такава именно поради специалното си, изисквано от закона качество
(банка), а последващата й защита чрез предявяване на иска по чл.422 от ГПК за
установяване съществуването на оспорените вземания по заповедта (с оглед
влизането й в сила и легитимиране на започналото предварително изпълнение), да
се извършва от друг субект, който, макар и да се легитимира като правоприемник
на заявителя, не притежава това специално качество. Безспорно е, че едно такова
положение съставлява злоупотреба с процесуални права и възможности, доколкото
би позволило използването на заповедното производство единствено с цел да се
започне и провежда предварително принудително изпълнение за събиране на спорен
дълг, и води до заобикаляне на закона, което е недопустимо.
При тези основни фактически и правни положения и като се съобразят
извършените в конкретния случай две прехвърляния на вземанията обосновано
следва да се приеме, че в случая банката – ищец не се позовава на права,
възникнали директно за нея в качеството й на кредитодател
по договор за банков кредит, единствено в който случай същата би разполагала с
правото както да се снабди по реда на чл.417, т.2 и чл.418 от ГПК със заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, така и да води иска по чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване на съществуването
на вземанията по оспорената от длъжника заповед.
Напротив, тя се е разпоредила с тези права като е прехвърлила вземанията си по
договора за банков кредит на небанкова институция. Въз основа на
извършената първоначална цесия банката е загубила качеството си на кредитор по
кредитното правоотношение, вземанията са престанали да бъдат такива,
произтичащи от банкова сделка, поради което последващото обратно цедиране на банката не води до възстановяване на
първоначалното договорно правоотношение между нея и длъжника. Отделно от това следва да се има предвид, че в хода на воденото
предварително принудително изпълнение дългът е претърпял изменения (извършено е
частично погасяване със събраните в хода на изпълнението суми), поради което не
може да се приеме, че вземанията, прехвърлени на ищеца с втората цесия от цедента – небанкова инстутиция, съответстват по
основание и размер на вземанията, за които първоначално в полза на банката е
била издадена заповедта за изпълнение.
След като цедентът по договора за цесия от 12.10.2016г. не притежава специалното качество по чл.417, т.2 от ГПК, съответно не
може да се ползва от предвидения в ГПК облекчен ред за снабдяване със заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, то не може да се ползва от този ред и цесионерът, макар банка. (В този смисъл определения по
чл.274, ал.3 от ГПК на ВКС №1161/28.12.2012г. по ч.т.дело №865/2012г.;
№878/28.12.2012г. по ч.т.дело №720/2012г.; №215/26.03.2013г. по ч.т.дело
№1501/2013г.; №583/20.07.2010г. по ч.т.дело №506/2010г.; решение
№191/22.06.2015г. по в.т.дело №199/2015г. на Варненски апелативен съд,
постановено по аналогичен казус).
По тези
съображения съдът приема, че ищецът – цесионер не
притежава активна легитимация за воденето на специалния установителен
иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземанията по издадената
по реда на чл.418, във вр. с чл.417, т.2 от ГПК преди извършените цесии заповед за
незабавно изпълнение. Eто защо учреденото в
хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК исково
производство се преценява като недопустимо, поради което подлежи на прекратяване.
Последиците при
прекратяване на исковото производство по предявените главни искове по чл.422 от ГПК са аналогични на предвидената в чл.415, ал.2 от ГПК хипотеза, при която
искът не е бил предявен в указания от съда едномесечен срок. Обезсилването на
заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист е
законна последица от прекратяване на производството по иска по чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, поради неговата недопустимост.
Съгласно разрешението, дадено в т.13 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на
ОСГТК на ВКСq компетентният съд в исковото
производството следва да се произнесе по обезсилването на издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист едновременно с постановяване на определението за
прекратяване на производството.
По тези
съображения съдът счита, че издадените ч.гр.д.
№4708/2010г. на ВРС, 8 състав,
заповед за незабавно изпълнение №2716/07.04.2010г. и изпълнителен лист от
12.04.2010г. следва да бъдат обезсилени.
Доколкото
настоящото прекратително определение подлежи на
самостоятелен инстанционен контрол, съдът приема, че
произнасянето по реда на чл.374 от ГПК по отношение на предявените в условие на
евентуалност осъдителни искове следва да бъде отложено до неговото влизане в
сила. И това е така, тъй като наличието на заповед за изпълнение и издаден въз
основа на нея като изпълнително основание изпълнителен лист, по който е
образувано и се води изпълнително производство за принудително събиране на
дълга, е от значение за дължимата преценка за правен интерес на кредитора (цесионерът е страна по материалното правоотношение) да води
осъдителен иск за защита на правата си.
По изложените
съображения и на основание чл.374, ал.1 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело №1445 по описа за 2016 година на
Варненски окръжен съд, търговско отделение, в частта му, досежно предявените
от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, специални положителни установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване спрямо ответника В.А.П., ЕГН **********,***,
съществуването на парични вземания на ищеца – кредитор по издадената в
негова полза по ч.гр.д. №4708/2010г.
на Варненски районен съд, 8 състав, заповед за изпълнение №2716/07.04.2010г. за сумата 151 665,86 швейцарски франка (CHF), представляваща дължима главница по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 38691 от 23.06.2008г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на сезиране на съда - 01.04.2010г., до окончателното й плащане; както и за сумата 26 872,52 CHF, представляваща неплатена договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 24.09.2009г. до 31.03.2010г.; както и за сумата 1 360,90 CHF, представляваща дължими такси по договора.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение
№2716/07.04.2010г. и изпълнителен лист от 12.04.2010г., издадени по ч.гр.д.
№4708/2010г. на Варненски
районен съд, 8 състав, в полза на кредитор „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, спрямо длъжника В.А.П., ЕГН **********,***.
СПИРА производството по настоящото търговско
дело №1445 по
описа за 2016 година на Варненски окръжен съд, търговско отделение, в частта му, касаеща
предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу В.А.П., ЕГН **********,*** условие на евентуалност осъдителни искове за пълния размер на непогасената главница от 151 665,86 CHF по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38691 от 23.06.2008г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба (13.10.2016г.) до окончателното й плащане,
за просрочената и неплатена към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение (01.04.2010г.) договорна лихва, начислена за
периода от 24.09.2009г. до
31.03.2010г., в общ размер на 26 872,52
CHF, както и за дължим такси по
договора за кредит в размер на 1
360,90 CHF.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски апелативен съд с частна жалба, предявена в едноседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
След влизане в
сила на прекратителното определение, делото да се
докладва на съдията – докладчик за преценка на следващите съдопроизводствени
действия.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: