Р
Е Ш Е Н И Е
№ 33/03.01.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на втори декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3249 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от Й.Д.Й., ЕГН **********, с адрес ***7 срещу ЕТ „Д. – Св.С.", ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, обективно-кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 8 ал. 1 от Закона за арендата в земеделието и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 705,00 лв., представляваща
вземания по Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията
за стопанските * г. и * г., както и сумата от 109,93 лв., представляваща общ
размер на законната лихва върху арендните вноски за * г. и * г., за периодите
02.10.2017 г. – 27.02.2019 г., съответно 02.10.2018 г. – 27.02.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в
съда – 27.02.2019 г. до датата на плащане на задълженията.
В исковата си молба ищецът Й.Д.Й., чрез процесуалния си представител – адв. В.
Г., поддържа, че на
13.01.2010 г. страните по делото сключили договор за аренда с нотариална
заверка на подписите, вписан в Службата по вписванията – гр. Л. Поддържа, че по
силата на вписан анекс от 26.01.2017 г. към договора за аренда, срокът на
действие на последния бил удължен до стопанската * г., а размерът на арендното
плащане бил увеличен до 40,00 лв. за декар ползвана земя, считано от
стопанската * г. Сочи, че за стопанската * г., ответникът изплатил на ищеца общо
47,00 лв. за земеделски имоти № *, с площ 2,480 дка и № 073005, с площ 6,920
дка, находящи се в землището на с. См., обл. М., общ. Бр. Така по отношение на
двата имота се формирал неизплатен остатък от 329,00 лв. от дължимото арендно
плащане за *г., а за стопанската 2017/2018 г. не били заплатени 376,00 лв. за
двата имота. За периода 02.10.2017 – 27.02.2019 г. претендира обезщетение за
забава от 69,10 лв. върху първата главница и 40,83 лв. за периода 02.10.2018 –
27.02.2019 г. върху втората главница. Моли за присъждане на разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ЕТ „Д. – Св. С." е депозирал
отговор на исковата молба, чрез адв. Г. Г. от АК – Пл., с която исковете се
оспорват като неоснователни. Не оспорва, че страните са подписали процесния
договор за аренда и анекса към него. Твърди, че на 16.01.2018 г. страните са подписали нов анекс, с който
добавили чл.7.1, посредством който приели спрямо процесните имоти № * и № *, че
са „трайно необработваеми и не притежават функцията на земеделска земя по
смисъла на ЗСПЗЗ", а за оставащия срок от договора арендаторът не дължи
рентно плащане. Страните се договорили също допълнителните уговорки да породят
действие считано от дата 01.10.2016 г. поради което арендаторът не заплатил рента
за * г. и * г. Поддържа, че изплащането на рента за * г. от 47,00 лв. е следствие
от допусната счетоводна грешка. По изложените съображения моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В о.с.з. ищецът поддържа изразената позиция, чрез проц. си представител,
който оспорва представения от ответника анекс като нищожен поради липса на
форма, както и поради обстоятелството, че същият не е вписан в имотния
регистър.
Ответникът поддържа становището си с писмена молба докладвана от съда.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е предявил в условията на кумулативно-обективно съединяване искове
за реално изпълнение по договор за аренда с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр.
чл. 8, ал.1 от ЗАЗ, както и акцесорни за обезщетение за забава по чл. 86, ал.1
от ЗЗД.
За успешното провеждане на защитата по исков ред ищецът следва да
докаже твърдението си за наличие на валидна облигационна връзка с ответника по
договор за аренда на земеделска земя от 13.01.2010 г. и анекс от 26.01.2017, по които
е изправна страна и по силата на което ответникът е поел задължение да заплати
на ищеца арендна цена в претендирания размер за стопанската * г. и * г.
В случая горните обстоятелства на практика не са спорни между страните и по
реда на чл. 146, ал.1, т.3 и т4 от ГПК, като съдът е обявил за безспорно, че същите
са сключили договора за аренда от 2010 г., както и анексът от 26.01.2017 г.,
при уговорена платежна цена на декар от 40,00 лв. Освен това тази фактическа
обстановка се доказва и от представените преписи от договор за аренда (л. 4-5) касаещ имоти ПИ № *, № * и с № * по плана за земеразделяне на гр. Бр., област М., както и от последващия анекс от 2017 г. на л. 6. И двата договора носят
нотариална заверка на подписите и са вписани в Службата по вписванията – гр. Л=. На следващо място наличието на валидно възникнала
облигационна-връзка по договора за аренда и последващите анекси към него вкл.
процесния се установява и от представената справка от Службата по вписванията –
гр. Л. (л.7-9) по партидата на ищец Й.Д.Й..
По делото не е спорно и изправността на страните по договорите, в частта
досежно арендата на ПИ № *, както и че за стопанската * г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 5,00 лв. на декар за имоти № * и с № * с площ от съответно 6,920 дка и 2,480 дка, или общо 47,00 лв.
Спорна по делото всъщност е единствено основателността на направените от
ответника правоизключващи възражения, че съгласно представения с отговора по
чл. 131 от ГПК подписан на 16.01.2018 г. анекс (л. 27) към договора за аренда
от 2010 г. страните са приели, считано от 01.10.2016 г. арендаторът да не дължи
рентно плащане за имоти ПИ № * и с № *, поради обстоятелството, че са
трайно необработваеми и не притежават функцията на земеделска земя по смисъла
на ЗСПЗЗ. От текста на този анекс безспорно се установява уговорка в този
смисъл, а и приетото заключение на неоспорената от страните СГЕ, което съдът
кредитира като пълно, компетентно и обективно дадено, е посочило, че документът
е подписан от страните. Същевременно положените подписи в анекса не са
нотариално заверени, съобразно изискването за действителност въведено в чл.3,ал.1
от ЗАЗ, респективно съдържанието му не може да бъде противопоставено на
оспорващия го ищец, който се е позовал на неговата нищожност поради липса на
форма. Следователно и понастоящем между страните по договора за аренда
продължава да е действащ последния анекс от 26.01.2017 г., в който е уговорено
арендно плащане от 40,00 лв. за декар. Съотнасяйки сумата към общата площ на
имоти ПИ № * и с № * от 9,400 дка следва, че арендното плащане за двете
стопански години (2016/2017 г. и 2017/2018 г.) възлиза на 752,00 лв. при
заплатено от ответника от 47,00 лв. Или понастоящем се формира неизплатен
остатък от арендните плащания от 705,00 лв., който следва да бъде присъден на
ищеца с настоящото решение.
Основателността на главните
претенции обуславя основателност и на акцесорните за обезщетение за забава.
Съгласно чл. 7, ал.2 от договора за аренда арендното плащане се дължи след края
на всяка стопанска година, а съобразно § 2, т.3 от ДР на ЗАЗ „стопанска година“
е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година.
Респективно падежът на плащането за стопанската * г. е настъпил на 02.10.2017 г., а за стопанската 2017/2018
г. на 02.10.2018 г. Следователно претенциите за обезщетение за забава за
периодите 02.10.2017
г. – 27.02.2019 г., съответно 02.10.2018 г. – 27.02.2019 г. следва да се уважат изцяло именно в посочения размер от 109,93 лв., който
освен това не е оспорен и от ответника.
С оглед изхода на спора и направеното искане от ищeца,
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените разноски за внесена държавна такса за разглеждане на
производството от общо 100,00 лв. и депозит за ССчЕ от 200,00 лв., както и за заплатено
адвокатско възнаграждение от 300,00 лв. Останалите разноски претендирани съобразно
представения на л. 57 списък по чл. 80 от ГПК – за заплатено гориво от 50,01
лв. и такса от 5,00 лв. за снабдяването с документ от Службата по вписванията –
гр. Лом, както и за нотариална заверка на спесимен от подписа на ищеца,
последният би могъл да репарира евентуално в друг процес, но не и в настоящия.
Последното следва от характера на отговорността по чл. 78, ал.1 от ГПК, която е
ограничена с оглед въведеното концентрационно начало в процеса и се свежда до присъждането
на заплатени държавни такси по делото, внесени възнаграждения за вещи лица и за
явяване на свидетели, за участие на преводач и тълковник, както и за изплатеното
възнаграждение за един адвокат (в този смисъл - Определение № 379/16.10.2018 по
дело № 3121/2018 на ВКС, ГК, III г.о.).
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ „Д.–
Св.С.", ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Й.Д.Й., ЕГН **********, с адрес ***7, сумата от
705,00 лв., представляваща вземания по Договор за аренда на земеделска
земя, вписан в Служба по вписванията за стопанските * г. и * г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на завеждане на исковата молба в съда – 27.02.2019 г. до датата на
плащане на задълженията, на основание чл. 8 ал. 1 от ЗАЗ.
ОСЪЖДА ЕТ „Д. – Св. С.", ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Й.Д.Й.,
ЕГН **********, с адрес ***7, сумата от 109,93 лв., представляваща
общ размер на законната лихва върху арендните вноски за * г. и * г., за
периодите 02.10.2017 г. – 27.02.2019 г., съответно 02.10.2018 г. – 27.02.2019
г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
ЕТ „Д. – Св. С.", ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Й.Д.Й.,
ЕГН **********, с адрес ***7, сумата от 600,00 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: