Решение по дело №1616/2022 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    1682           Година, 06.10.         2022   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 26.09.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

      ЧЛЕНОВЕ:    ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурора ТОДОР ПАВ­ЛОВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к.а.н. дело но­­­мер 1616 по описа за 2022 годи­на и като обсъди:

            

       Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63в ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от РУ Асеновград към ОД на МВР – Пловдив, чрез юриск.Б., срещу Решение №41/12.04.2022г. по АНД №2/ 2022г. по описа на Райо­нен съд – Асеновград, ІV н. състав, с което е отменено Наказателно поста­нов­ление/НП/ №21-0239-001557 от 15.10.2021г. на „На­чал­ника на РУ към ОДМВР – Пловдив, с което на Х.О.К., ЕГН – ********** с адрес: ***, е наложена „Глоба“ в размер на 2 000 лева – две хиляди лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за 24 месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.“. Със същото решение е осъдена ОД на МВР – Пловдив да заплати на К. сумата от 150 лева – хонорар за адвокат.

Касационният жалбоподател счита, че така постановеното решение от състав на Ра­йонния съд е незаконосъобразно, като излага доводи за наличие на касационни основания – неправилно приложение на закона и допуснато същест­вено нару­ше­ние на процесуални правила, моли същото да бъде отме­нено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, алтерна­тивно НП да се потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от ответника по касация адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Х.О. К., чрез пъл­но­мощник адв.П., изразява становище за неоснователност на същата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водството е процесуално ДОПУСТИМО. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав установи, че с оспореното, издадено от Начал­ник РУ към ОД на МВР – Пловдив, РУ Асеновград/а не само Началник РУ към ОД на МВР – Пловдив, както е посочил АРС/, НП №21-0239-001557/ 15.10.2021г., на Х.О. К./а не К., както е посочил АРС/ с ЕГН ********** и адрес *** 14, на основание чл.174 ал.3, предл.2 ЗДвП са наложени административни наказания – глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за това, че на 17.09.2021г. около 14,30 часа в град Асеновград на ул.“Гоце Делчев“ до №99, като водач на лек автомобил – АУДИ А8 L с рег.№***., държава Германия, отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване на наркотични вещества или техните аналози с DrugTest 5000 с фабричен №ARJF-0026, като е издаден и талон за изследване №074709, но до издаване на НП е установено, че няма постъпили данни лицето да е дало проби за медицинско изследване. С това с деяние е прието, че лицето е извършило нарушение на чл.174 ал.3 ЗДвП, а именно: отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологочно лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на така изда­де­ното НП, районният съд е приел от една страна, че АУАН съдържа изискуемите по чл.42 ЗАНН реквизити и е съставен от компетентен орган в присъствието на двама свидетели по неговото съставяне, които са свидетели и на извършване на вмененото нарушение, същият е съставен в присъствието и на нарушителя, като екземпляр от него му е надлежно връчен. Констатирано е също така и че НП е издадено от компетентен орган и съдържа изискуемите реквизити по чл.57 ЗАНН, както и че са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН.

От друга страна обаче АРС е констатирал допуснати съществени нару­шения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в несъответствие на фамилията на нарушителя, която в АУАН фигурира като С., а в издаденото НП – като К.. Отчетено е обстоятелството, че както в АУАН, така и в НП е посочено едно и също ЕГН, но е прието, че това не променя извода, че не е ясно кой точно е нарушителят, тъй като законовото изискване е той да бъде идентифициран с три пълни имена.

На следващо място е прието, че е налице и друго допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради вписването в АУАН на двама свидетели, които обаче не са свидетели на нарушението, а само такива по неговото съставяне, което е прието за нарушение на чл.40 ал.3 ЗАНН. Като неоснователно е прието възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за това, че не е издаден талон за изследване, доколкото такъв е бил издаден с №074709, като в него е посочено, че лицето отказва да му бъде извършен тест с техническо средство, талонът е подписан от К. в 16,00 часа на 17.09.2021г. Мотивирано е, че субект на вмененото на жалбоподателя К. административно нарушение може да бъде само „водач“ на МПС, а съгласно т.25 от §6 ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява ППС или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Кредитирайки показанията на свидетелите Д. и К., съответно некредитирайки тези на свидетеля А. в частта, че автомобилът е бил управляван от жалбоподателя, доколкото същият е посочено, че не е бил очевидец на нарушението, АРС е достигнал до извода, че жалбоподателят К. е нямал качеството на водач на МПС на посочените в обжалваното НП дата и място и спрямо посоченото МПС, а такъв е бил свидетелят Д..

Посочено е още, че К. е седял на шофьорското място при спрял автомобил, изгасен двигател и светлини и е оправял повреденото радио, следователно е нямал качеството „водач“ на МПС, поради което и не е субект на вмененото му административно нарушение. С оглед на това е счетено, че липсва обективен състав на вмененото административно нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП, поради което и обжалваното НП е отменено като незаконосъобраз­но.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

АРС не е обсъдил и преценил в съвкупност събраните по делото доказа­телства, не е изяснил релевантните по спора факти, което е довело и до невярно установяване на фактическата обстановка по случая и необоснованост на извода за недоказаност на административното нарушение. Отделно от това неправилни са изводите на съда и за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В конкретния случай Х.О. К. е наказан за извършено нарушение на чл.174 ал.3 ЗДвП, която разпоредба предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и взе­ма­не на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установя­ване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лв.

Правилно АРС е приел, че субект на вмененото на лицето нарушение може да бъде само „водач“ на МПС, както и че по смисъла на §6 т.25 ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води орга­ни­зирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездит­ни животни или стада по пътищата. Казано по друг начин, за да е админист­ративнонаказателноотговорно лице по чл.174 ал.3 ЗДвП, следва да се установи по безспорен начин, че К. е водач на въпросното МПС.

Тук следва да се отбележи, че отговорността за осигуряване разкрива­нето на обективната истина в съдебната фаза на административнонаказа­телното производство, се носи от съда по аргумент от чл.13 НПК във връзка с чл.84 ЗАНН. По тази причина чл.107 ал.2 НПК предвижда, че събирането на доказателствата става не само по инициатива на страните, но задължава инстанцията по същество да събира доказателства и по свой почин, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина. Такава необходимост ще е налице винаги, когато е налице съществено противоречие между показанията на свидетелите и за изясняване на релевантните към състава на нарушението обстоятелства е необходимо събирането на доказателства.

В тази насока произволен и несъответен на останалия събран по делото доказателствен материал се явява направеният от първоинстанционния съд извод, че: „В случая, жалбоподателят К. е нямал качеството на водач на МПС на посочените в обжалваното НП дата и място и спрямо посоченото МПС, а такъв е бил свидетеля Д.. К. е седял на шофьорското място при спрял автомобил, изгасен двигател и светлини и е оправял повреденото радио.“, тъй като по делото не е безспорно установено кое от двете лица – К. или Д. са били водачи на въпросното МПС.

Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че свидетелят А., който противно на извода на АРС/за което съображения ще бъдат изложени по-долу в решението/, е очевидец на нарушението, е посочил, че автомобилът е бил управ­ляван от жалбоподателя, като същият е бил с включени светлини и рабо­тещ двигател и е дал ляв мигач, направил е опит за потегляне и около 50 см. е тръгнал, т.е. навежда твърдения, че водач на въпросното МПС е бил жалбопо­дателят К.. Същият свидетел посочва също така и че познава Д. Д. и същият е бил на предна дясна седалка. АРС обаче не е кредитирал показанията на свидетеля А. в тази им част, като е посочил, че същите се опровергават от показанията на свидетелите Д. и К., които ясно сочат, че Д. е управлявал лекия автомобил, а жалбоподателят е бил на предна дясна седалка, но при спиране пред дома на Д. автомобилът е загаснал фабрично, а поради проблеми с радиото, докато Д. е бил в дома си, за да вземе документи, жалбоподателят се е преместил на шофьорското място и се е опитвал да оправи радиото. Според показанията на свидетеля К. обаче, Д. е бил в дома си, закъснял е около 10 минути и като е дошъл, вече са им правили проверка. А самият Д. също заявява, че на шофьорското място е бил К., за да оправя радиото.  Т.е. от показанията на разпитаните по делото свидетели не може да бъде установено по безспорен начин по време на проверката Д. бил ли е въобще във въпросния автомобил и ако е бил в него – на коя седалка е седял – на шофьорското място или на дясната седалка, а от там невъзможно е и установяването на основния спорен по делото факт, а именно кой е бил водач на проверяваното МПС.

В случаи от категорията на процесния, когато са налице съществени про­ти­воречия между показанията на свидетелите, съдът разполага с възможността да направи очна ставка, в т.ч. да разпита посочените от свидетеля А. други две лица, участвали при извършването на проверката, а именно Я.Я. и А.К.. Като е постановил своя съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка, Районният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, което обуславя отмяната на обжалваното решение като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

Отделно от това, и с оглед извода на АРС, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в несъответствие на фамилията на нарушителя, която в АУАН фигурира като С., а в издаденото НП като К., е необходимо да се посочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че фамилията на наруши­теля е К., а не К., както се посочва в цялото решение на Район­ния съд.

Следва да бъде съобразено и че съгласно чл.8 ал.1 от Закона за граж­данс­ката регистрация/ЗГР/ името е само един от белезите, индивидуализиращи физическите лица, поради което посочването на сгрешено име не означава несъмнено, че лицето, което е индивидуализирано чрез него е различно от това лице, установено от наказващия орган като извършител на нарушението, при положение, че има съвпадение на всички останали индивидуализиращи приз­наци. Разпоредбата на чл.11 ЗГР регламентира единния граждански номер като административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица и уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. Предвид това, физическото лице се идентифицира освен с трите си имена, съгласно чл.8, чл.9, чл.12 - чл.14 ЗГР, също и с уникалния си ЕГН. Дори да има съвпадение на трите имена на две физически лица, същите се различават по различните си единни граждански номера, а при съвпадение на дадените ЕГН уточняването и корекцията на еднаквите ЕГН се извършва по административен ред.

В този смисъл и именно с оглед разкриване на обективната истина, Районният съд е следвало да изиска справка от НБД „Население“ по посочения в АУАН и НП единен граждански номер и едва след това да прави своите изводи. Друг е въпросът, че в настоящия случай не са налице каквито и да било данни, че посоченото в АУАН и наказателното постановление ЕГН на водача, съвпада с ЕГН на друго физическо лице, а и не е спорно между страните, че жалбоподателят към настоящия момент е с фамилия К., но в минал такъв, в т.ч. и  към датата на издаване на СУМПС, е с фамилия С., която именно е и посочена в АУАН.

Отделно от това, съгласно чл.53 ал.2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не е налице твърдя­ното съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото неправилното изписване на фамилията на нарушителя и то при правилното изписване на всички останали индивидуализиращи елементи, не променя извода за несъмнена установеност на самоличността на нарушителя, поради което и констатираният порок не представлява съществено нарушение на процесуалните правила и не влече след себе си незаконосъобразност на наказателното постановление, както е приел първоинстанционният съд.

На следващо място, необосновани и несъответни на доказателствения материал по делото са изводите на АРС и досежно наличието на допуснато друго съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно вписването в АУАН на двама свидетели, които не са свидетели на нарушението, а само такива по неговото съставяне. Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че от разпита на посочените в АУАН свидетели в о.с.з., проведено на 02.02.2022г., се установява по безспорен начин, че М.И.И. е свидетел при съставяне на акта, а Н.В. А. – свидетел очевидец, присъствал при установяване на нарушението, като в подкрепа на изложеното е и отразеното в самия АУАН, където под графата на посочените свидетели, са подчертани, както очевидец, присъствал при установяване на нарушението, така и свидетел при съставяне на акта.

Друг е въпросът, че изводът на АРС за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради вписването в АУАН на двама свидетели, които обаче не са свидетели на нарушението, а само такива по неговото съставяне, си противоречи с друг негов извод в частта „По проце­дурата“, а именно: че АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели по неговото съставяне, които са свидетели и на извършване на вмененото адми­нистративно нарушение.

Независимо от гореизложеното, анализът на нормите на чл.40 ал.1 и чл.40 ал.3 ЗАНН сочи, че не е задължително АУАН да бъде съставен в присъс­твието на двама свидетели - очевидци на нарушението или такива, присъст­вали при установяване на нарушението. Нормата на чл.40 ал.3 ЗАНН предвиж­да АУАН да се съставя в присъствието на двама други свидетели, само ако не са налице свидетели, присъствали при извършването или установяване на нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. Или иначе казано, дори един свидетел е достатъчен, а в настоящия случай са налице както един свидетел – очевидец на нарушението, който е свидетел и при съставянето акта/Н.В. А./, така и един свидетел при съставянето на акта/М.И.И./.

С оглед на изложеното, твърдените касационни основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК са налице, поради което решението на районния съд следва да се отмени като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушение на съдо­произ­водствените правила и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на АРС, с указания да се съберат и обсъдят по съответния процесуален ред всички допустими и относими доказателства, досеж­но наличието на твърдяното административно нарушение и законо­съобразността на издаденото НП, в т.ч. да се извърши справка от НБД „Насе­ление“ досежно наказаното лице – Х.О. К. по посочения в АУАН и НП единен граждански номер, да се изискат от РУ Асеновград данни за лицата, извършили проверка на 17.09.2021г. на жалбоподателя, Д. А. Д. и Н.В. К., същите да бъдат разпитани като свидетели, в т.ч. при наличие на съществени противоречия между показанията на свидетелите, да се направи очна ставка. Въз основа на всички събрани доказателства, и след обсъждането им, да се постанови безпротиво­речив съдебен акт, даващ еднозначен отговор за законосъобразността или незаконосъобразността на обжалваното НП.

На основание чл.226 ал.3 АПК, по исканията за разноски за настоящото съдебно производство, следва да се произнесе Районният съд, съобразно изхо­да на спора по същество.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав,

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ Решение №41/12.04.2022г., постановено по АНД №2/2022г. по описа на Районен съд – Асеновград, IV н.състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Асеновград за ново разглеждане от друг състав на съда съобразно дадените указания.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                 

                                                                                                2.