РЕШЕНИЕ
№ 19478
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110119075 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Т С ЕАД против М.
М. К. с искане да бъде осъден да заплати на топлофикационното дружество
сумите от: 1058,44 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2019 г. до 31.12.2020 г.,
за имот с адрес г , ателие ТП 7-3 ведно със законната лихва от 10.04.2023 г. до
изплащане на вземането, 280,85 лева – мораторна лихва за забава върху тази
главница за периода от 15.09.2020 г. до 23.03.2023 г., както и суми за дялово
разпределение 11,92 лева – главница за периода от 01.03.2020 г. до 31.12.2020
г., ведно със законната лихва от 10.04.2023 г. до изплащане на вземането и
3,02 лева - лихва за периода от 16.05.2020 г. до 23.03.2023 г. Ищецът твърди,
че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Ответникът в
срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва исковата молба.
Оспорва наличието на облигационна връзка между страните, реалната
доставка на услугите и размера на исковете. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
В открито съдебно заседание страните са редовно призовани, не се
явяват, изпращат представители и поддържат исканията си.
1
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
2
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
По делото е представен препис от Нотариален акт от договор за
продажба на недвижим имот от 25.10.1974 г. (л. 11 до л. 14 от делото), от
който се установява, че процесният имот е бил придобит от бащата на ищеца
– Ричард М. К. и трето по делото – лице: Илияна Иванова Й.ова. Представен е
и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 31.12.2020 г., (л.
19 – л. 22 от делото) с който ответникът по делото е продал процесният имот,
който е посочен като негова изключителна собственост, като придобит по
наследяване от баща му. На база единствено тези доказателства, съдът приема
за доказан факта, че към 31.12.2020 г. ответникът е бил изключителен
собственик на имота. Видно е от представения първи нотариален акт, че
Ричард К. е придобил ½ от имота в съсобственост с Илияна Иванова Й.ова.
Посочването на ответника като изключителен собственик на имота във втория
нотариален акт създава индиция, че в даден момент Ричард К. е придобил и
останалата ½ идеална част от него. Не може обаче да приеме за установено
обстоятелството кога се е случило това и дали този момент е настъпил преди
процесния период от 01.05.2019 г. до 31.12.2020 г. За установяване на това
обстоятелство на ищеца беше дадена възможност да предостави нотариален
акт, като такъв в крайна сметка не беше представен. Поради това приема, че,
като наследник на баща си, ответникът е придобил само ½ идеална част и
доколкото не са налице други доказателства, счита, че същият следва да
отговаря единствено за половината от доказаните вземания на ищеца.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения
– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки
и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
3
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение
По делото е установено, че между страните е налице облигационно
правоотношение.
По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. От
същата се установява, че за процесния период в имота е доставяна топлинна
енергия за отопление на имота. Вещото лице е изяснило, че стойността на
потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 1038,74
лева.
По делото е приета и оспорена от ответника съдебно-счетоводна
експертиза. Същата съдът приема като годно доказателствено средство.
Установява, че за процесния период дължимата сума за услуга дялово
разпределение възлиза на 11,92 лева.
С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответникът
следваше да докаже извършване на плащане. Тъй като това не е сторено,
съдът приема, че задължението не е погасено.
Направеното в исковата молба възражение за изтекла в полза на
ответника погасителна давност, съдът намира за частично основателно. Искът
е предявен на 10.04.2023 г., а процесният период за доставка на топлинна
енергия е от 01.05.2019 г. до 31.12.2020 г. Безспорно между страните е
юридическото обстоятелство, че вземанията на Топлофикация София ЕАД са
периодични по своя характер и се погасяват с кратката тригодишна
погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно приетите по
делото общи условия, вземанията стават изискуеми с изтичането на
четиридесет и пет дни от периода за който се отнасят. Публикуването на
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите
условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя
искането си (поканата) за изпълнение. Следователно изпълнението на
задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска
изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята му,
законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на
задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от
възникването на правото. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че
задълженията за месечни вноски (прогнозни или равни) възникват след
изтичането на съответния месец, пред който е доставена топлинна енергия –
всяка доставка поражда вземане за месечна вноска. Т.е. погасени по давност
се явяват всички задължения на ответника за периода от 01.05.2019 г. до
31.03.2020 г. включително за топлинна енергия и за периода от 01.03.2020 г.
до 31.03.2020 г. включително за дялово разпределение. Видно от приетите
експертизи, погасена по давност е сумата от 707,70 лева – за топлинна
4
енергия и сумата от 1,12 лева – дялово разпределение. Т.е. дължими на ищеца
са сумите от 350,74 лева за топлинна енергия и 10 лева – за дялово
разпределение. Съобразно установената за ответника квота същият дължи
сумата от 175,37 лева – топлинна енергия и сумата от 5 лева – дялово
разпределение. До тези суми исковете са основателни и следва да се уважат.
По отношение иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, съдът намира следното: съгласно твърденията в исковата молба,
вземанията за дължими суми стават изискуеми в 45-дневен срок от изтичане
на срока, за който се отнасят. Размерът на тази лихва беше установен от
съдебно-счетоводната експертиза. На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването
на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, макар давността за тях да не е изтекла, т.е. с погасяване по давност
на вземанията за главница, се погасяват и вземанията за лихви. Съдът
изчисли служебно размера на лихвата върху погасената по давност главница
от 707,70 лева за периода от 15.09.2020 г. до 23.03.2023 г. и установи, че той е
183,16 лева. Разликата от 97,69 лева не е погасена по давност и с оглед
установената квота на ответника, този иск е основателен за сумата от 48,85
лева.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът също намира за изцяло неоснователен.
В общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт,
с настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответникът не е изпаднал в забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
иска. От него бяха доказани сторени разноски в размер на 54,17 лева –
държавна такса в заповедното и настоящото производство, 300 лева – депозит
за особен представител, 520 лева – депозити за експертизи, както и
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, което съдът
определя на 100 лева. Пълният размер на интереса на ищеца възлиза на
1354,23 лева, а общата стойност на уважената част от него – на сумата от
229,22 лева. Т.е. размерът на дължащите се на ищеца разноски съобразно
уважената част от исковете е 147,96 лева. От ответника не са заплащани
разноски, доколкото същият беше представляван от особен представител.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. М. К., гражданин на К Ве със служебен адрес да
заплати на „Т С ЕАД, ЕИК: ъс седалище и адрес на управление: гр. С на
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС
сумата от 175,37 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.04.2020 г. до 31.12.2020 г., за имот с адрес
г ведно със законната лихва от 10.04.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 883,07 лева
като неоснователен и като погасен по давност.
ОСЪЖДА М. М. К., гражданин на Кр Ве да заплати на Т С ЕАД,
ЕИК: на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 48,85 лева – мораторна лихва
5
за периода от 15.09.2020 г. до 23.03.2023 г. върху доставената топлинна
енергия, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 232 лева
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 11.10.2022 г. върху
доставената топлинна енергия като неоснователен и като погасен по давност.
ОСЪЖДА М. М. К., гражданин на К Ве да заплати на „Т С ЕАД,
ЕИК: на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2
ЗС сумата от 5 лева – главница, представляваща стойност на такса дялово
разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 31.12.2020 г., за имот с адрес
ведно със законната лихва от 10.04.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 6,92 лева като
неоснователен и като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С ЕАД, ЕИК: против М. М. К.,
гражданин на К В иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 3,02 лева – законна лихва за забава върху дължимата сума за такса
за услуга дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 23.03.2023 г.
като неоснователен.
ОСЪЖДА М. М. К., гражданин на К В да заплати на „Т С ЕАД,
ЕИК: на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 147,96 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач Б
ООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6