№ 42460
гр. София, 18.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110167031 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК
С молба с вх. № 308388/02.10.2024 г. ищцата Д. П. П., чрез адв. Е. О., е направила
искане по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №
15502/12.08.2024 г. в частта за разноските. Молителката поддържа, че неправилно е осъдена
да заплати всички претендирани от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 2 280 лв. с ДДС при положение, че съдът е счел за частично основателно
релевираното възражение за неговата прекомерност до размера от 1 900 лв. Предвид
изложеното счита, че общо следващите се в полза на ответника разноски се равняват на
сумата от общо 2 430 лв., от която: 1 900 лв. – адвокатско възнаграждение и 530 лв. –
депозит за СГрЕ. При условията на евентуалност в случай, че е налице очевидна фактическа
грешка, моли за поправяне на същата по реда ан чл. 247 ГПК.
Насрещната страна – „***“ ЕООД изразява становище за неоснователност на молбата и
направеното с нея искане.
Най-напред само за процесуална яснота съдът намира за необходимо да отбележи, че
както вече е прието и с разпореждане № 141158/03.10.2024 г., направеното от ищцата искане
следва да се кавлифицира като такова по реда на чл. 248 ГПК, тъй като не е налице
твърдяната очевидна фактическа грешка поради липсата на противоречие между мотивите и
диспозитива на съдебния акт. Това е така, тъй като в мотивите на решението съдът е счел, че
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. без ДДС следва да се
намали до размера от 1 900 лв. без ДДС, при което ведно с начисленото върху него ДДС
същото се равнява на сумата от общо 2 280 лв. (1900 лв. + 20 % от нея), като в случай, че
към нея се прибави и сумата от 530 лв. – депозит за СГрЕ, се получава общ размер на
разноските от 2 810 лв., на колкото се равняват и присъдените в полза на ответника такива с
диспозитива на решението, т. е. липсва противоречие между мотиви и диспозитив, а това
означава, че настоящото производство следва да се разглежда като такова по реда на чл. 248
ГПК.
Искането е направено в законоустановения срок (двуседмичен за обжалване на
решението, доколкото е подадено чрез ЕПЕП на 30.09.2024 г.), поради което се явява
процесуално допустимо. Разгледано по същество – искането е неоснователно.
В случая, следва да се съобрази, че в искането не се съдържа оспорване относно
дължимостта и/или прекомерността на определения от съда размер на адвокатското
възнаграждение на ответника, а единствено доводи за допусната математическа грешка при
1
изчисляване на общия размер на присъдените разноски, каквато обаче не е налице. Както се
посочи по-горе, с постановеното по делото решение № 15502/12.08.2024 г., чието изменение
в частта за разноските се иска, съдът е счел, че в полза на ответника се следват разноски в
общ размер на 2 810 лв., от които: 2 280 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС и 530 лв. –
депозит за СГрЕ, като заявеното от ищцата възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е счетено за частично основателно до размера от 1 900 лв. Наред с това,
предвид представените фактура № 9219/11.03.2024 г. и платежно нареждане от 14.03.2024 г.
съдът е счел, че същото е реално заплатено, както и, че адвокатско дружество „***“ е
доказало регистрацията си по ЗДДС, доколкото във фактурата е вписан негов ДДС №
BG175253221, още повече, че съдът е длъжен сам да извърши справка в публичния регистър
по чл. 80, ал. 1 ДОПК, като установи това обстоятелство (в този смисъл е и определение №
3746/27.11.2023 г. по ч. гр. дело № 4400/2023 г., по описа на ВКС, IV г. о., както и
цитираните в него други такива). По отношение на въпроса относно дължимостта на ДДС
върху определеното от съда адвокатско възнаграждение (1 900 лв.) съдебната практика също
е категорична, тъй като този въпрос е разрешен с определение № 109/18.02.2016 г. по ч. т. д.
№ 1983/2015 г., I т. о., ТК, ВКС, в което се приема, че начисленият към адвокатското
възнаграждение и заплатен от страната ДДС при облагаема по ЗДДС услуга се явява
разноски по смисъла на чл. 78 ГПК, независимо дали страната - получател на услугата има
право на данъчен кредит. Както се посочи по-горе, по делото са представени безспорни
доказателства, че адвокатското дружество, в което процесуалният представител на ответника
членува, е регистрирано по ЗДДС, поради което сумата за дължимия ДДС се счита
неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение и следва да се съобрази при
присъждане на разноските, като ДДС се начислява върху посочено по-горе възнаграждение
от 1 900 лв. Ето защо, при съобразяване на начисленото върху него ДДС, разноските на
ответника за адвокатско възнаграждение се равняват на сумата от 2 280 лв. с ДДС, а в
случай,ч е към него се прибавят и сторените разноски за депозит за СГрЕ в размер на 530
лв., общо следващите се в полза на „***“ ЕООД разноски възлизат в размер на 2 810 лв. (2
280 лв. + 530 лв.), на колкото се равняват и присъдените в полза на дружеството такива.
Предвид изложеното, съдът намира, че няма основание за изменение на решение №
15502/12.08.2024 г. в частта за разноските, поради което направеното с молба с вх. №
308388/02.10.2024 г. на ищцата Д. П. П., чрез адв. Е. О., искане в този смисъл следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с молба с вх. № 308388/02.10.2024 г. на
ищцата Д. П. П., чрез адв. Е. О., искане за изменение на решение № 15502/12.08.2024 г.,
постановено по гр. дело № 67031/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2