Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1
гр.Русе,
03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Русе, V състав,
в публично заседание на 1 декември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм.дело № 270 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 46, ал. 5
от ЗОбС.
Образувано е по жалба на Г.Т.К.
, депозирана чрез адв. – пълномощник И.Д., против Заповед № РД-01-1264 от 13.05.2022
г., издадена от Кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното
правоотношение с Г.Т.К., Д.Й.С., Т.Й.С., Т.В.Й., А.А.К. за общински жилищен
имот с административен адрес: гр. Русе, жк Здравец изток“, бл.“Варшава“, вх.2,
ет.1, ап.21, състоящ се от три стаи, кухненски бокс, сервизни помещения, изба,
актуван с АОС № 9594/16.12.2019 г.
Жалбоподателката, чрез
процесуалния си представител, излага подробни съображения за незаконосъобразност
на заповедта. Твърди се липса на компетентност на издателя на акта и
несъответствие с целта на закона; иска се отмяна на заповедта.Претендира се и
присъждането на направените в производството разноски.
Ответникът по жалбата –
кметът на Община Русе, чрез процесуалния си представител, оспорва
основателността й. Поддържа, че в хода на административното производство не са
допуснати процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно.
Сочи, че са налице прекратителните основания, посочени в оспорената заповед – чл.46, ал.1, т. 7 и т. 9 от ЗОбС, респ. чл. 31, ал. 1, т. 6 и т. 13
от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди,
настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост, приета от
Общински съвет – Русе (Наредба № 6). Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли жалбата като неоснователна.
Д.Й.С. и А.А.К., в
качеството им на заинтересовани страни, изразяват становище за основателност на
жалбата.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема
следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна, която е неблагоприятно засегната от него, в
преклузивния срок съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, при наличие на правен интерес,
поради което е допустима.
Разгледана по същество,
жалбата се явява основателна.
От фактическа страна е
установено следното: През 1979г. жалбоподателката и членовете на нейното
домакинство са били настанени в процесното жилище, като наемното правоотношение
било продължавано през годините. През 2017г. била издадена нова настанителна
заповед, с която Г.Т.К., Д.Й.С. - дъщеря, Т.Й.С. - син, Т.В.Й. – внук и А.А.К.
– внучка били настанени в същото жилище за срок от пет години; на 29.03.2017г. бил
сключен и анекс към договора за отдаване под наем. На 09.03.2022г., във връзка
с изтичащия срок на договора, жалбоподателката подала заявление до кмета на
община Русе за продължаване на наемното правоотношение; в заявлението посочила,
че упълномощава внука си Т.В.Й. да „стане титуляр на жилището“ /очевидно да
бъде посочен като титуляр в новата настанителна заповед/, тъй като К. е на
легло и не може да се движи. Подадена е декларация /стр.21, 22 от преписката/,
в която на мястото на декларатор са посочени и жалбоподателката, и внука й. В
декларацията, като членове на домакинството, са посочени Т.В.Й., С. К. Й. –
негова съпруга, Б. Т.Й. – син, Г.Т.К. – баба, Д.Й.С. – майка и А.А.К. – сестра;
декларирано е, че членовете на домакинството не притежават жилищни или вилни
имоти, идеални части от такива, не са отчуждавали имоти през последните 3
години, не притежават МПС и среден месечен брутен доход на член от
домакинството е 318.49 лв. От жалбата на стр.13 от преписката /имаща характер
на становище във връзка със започналото производство по прекратяване на
правоотношението/, Г.К. е посочила, че декларацията е попълнена от внука й и тя
само се е подписала, без да вижда и разбира под какви декларирани данни. Във
връзка с подадената декларация са извършени справки в Агенцията по вписвания и
дирекция МДТ в Община Русе, при които е установено, че Д.Й.С. е собственик по
завещание на поземлен имот от 800 кв.м и построена в него сграда от 10 кв.м,
изба 6 кв.м и второстепенна сграда 1 кв.м в с.Черешово, общ.Сливо поле, а от А.А.К.
има вписана искова молба като ищец за разваляне на договор за гледане и издръжка
за жилище в гр.Русе, ул.“Родопи“ №3, вх.1, ет.15, ап.54; А. е и собственик на земя
1237 кв.м и жилище 47.53 кв.м в гр.Русе, местност „Канлъ дере“.
Заявлението е разгледано от
Комисията по чл. 6 от Наредба № 6 на 28.03.2022г. Комисията приела, че не са
налице условията по чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 6 на Общински съвет – Русе - кандидатстващите
да не притежават жилище, вила, идеални части от такива имоти, нямат учредено в
тяхна полза право на строеж или право на ползване върху такива имоти, както и
че са декларирани неверни данни /че членовете на домакинството на притежават
такива имоти/ и взела решение да не се продължава срока на наемното
правоотношение.
За започналото административно
производство заинтересованите лица са били уведомени с Писмо изх. № 94Г-7340-1
от 01.04.2022 г., (л. л. 14 - 16 от преписката). В него на жалбоподателката е
указано, че в 7-дневен срок от получаването му може да представи в ОП
"Управление на общинските имоти" становище по започналото
производство и писмени доказателства във връзка с него. В уведомителното писмо
е указан и срокът, в който то следва да приключи, включително с издаване на
заповед на кмета на Община Русе за прекратяване на настаняването, а именно до
20.05.2022 г. Към уведомителното писмо е приложен и препис от Решение по т. 5.
2, прието с Протокол № 5 от 28.03.2022 г. на Комисията по чл. 6 от Наредба № 6
(л. 17 от делото). От така указаната й възможност да изрази становище и да
представи доказателства в административното производство последната се е
възползвала, като е представила становище с дата 11.04.2022 г., вх. № 350 (л.
13 от преписката). В него е посочила, че тя няма никакви имоти, че декларацията
е попълнена от внука й и тя само се е подписала, без да вижда и разбира под
какви декларирани данни, че тя няма никакви имоти, имотът в с.Черешово е без
тоалетна, кухня, баня, необитаем и изоставен, а апартаментът на А. все още е предмет
на съдебно производство и няма постановено решение. Становището е разгледано от
Комисията по чл.6 от Наредба № 6 на 28.04.2022г. На заседанието е докладвано,
че Т.Й. е напуснал жилището със съпругата и сина си и ще подаде документи за
картотекиране и самостоятелно настаняване в общинско жилище. Отново е взето
решение за прекратяване на наемното правоотношение.
Въз основа на решението е
издадена оспорената заповед № РД-01-1264 от 13.05.2022 г.
По делото не е спорно, че
жалбоподателката е в силно влошено здравословно състояние, с 91% степен на
увреждане, с чужда помощ, на легло с невъзможност за движение. Д.Й.С., дъщеря
на жалбоподателката и неин личен асистент, също е с намалена работоспособност –
50%, а внучката А.А.К. е с 80% ТНР. Изложеното се установява от приложените ЕР
на ТЕЛК.
Заповедта е издадена от
компетентен материално и териториално орган – от зам. кмет на Община Русе, в
условията на заместване на кмет на общината, видно от представената на стр.4 от
преписката заповед №РД-01-1243/12.05.2022г.
Оспореният акт е издаден в
писмена форма и има изискуемото от закона съдържание съгласно чл. 46, ал. 2,
изр. второ от ЗОбС,
респ. чл. 31, ал. 2, изр. второ от Наредба № 6 за условията и реда за
установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища –
общинска собственост (Наредба № 6) – в него са посочени основанието за
прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището,
който е определен на един месец.
Заповедта съдържа изложение
на фактическите и правните основания за издаването й – чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В същата са посочени няколко
прекратителни основания – чл. 46, ал. 1,
т. 7 и т.9 от ЗОбС - отпадане на условията за
настаняване на наемателя в общинско жилище и други основания, определени с
наредбата по чл. 45а, ал. 1,
респ. чл. 31, ал. 1, т. 6 и т.13 от Наредба № 6 - отпадане на условията по чл.
3 за настаняване на наемателя в общинското жилище и декларирани неверни обстоятелства
в декларацията по чл. 26 от Наредба № 6 на Общински съвет – Русе. Изложени са и фактическите обстоятелства,
които се субсумират под посочените законови разпоредби, съставляващи неговите
правни основания.
Настоящият състав на съда
счита, че оспорената заповед се явява издадена при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно
приложение на материалния закон, както и до несъответствие на неговата цел.
Като съобразява, че в
декларацията за семейно, имотно, материално и жилищно състояние на
домакинството /стр.21, 22 от преписката/ като декларатор на втория ред е вписан
Т.Й., както и че посочената в т.1 родствена връзка на членовете на
домакинството сочи на такава с Т.Й., а не с Г.К., съдът приема, че декларацията
е попълнена от внука на жалбоподателката. Действително, последната я е
подписала, но предвид много тежкото й здравословно състояние /включително и
заболявания, касаещи зрението/, съдът намира за основателни твърденията й, че
не е видяла и разбрала какво подписва.Така административното производство е
започнало и практически се е развило при деклариране на данни от лице, различно
от заявителя. При настъпилата след подаване на заявлението за продължаване на наемното
правоотношение промяна – освобождаване на общинското жилище от част от
членовете на домакинството е следвало заявлението да бъде коригирано, като в
него коректно се посочи кои са лицата, за които се иска продължаване на
наемното правоотношение и по отношение на тези лица да се изследва наличието на
предпоставки за настаняване. Поради това следва заповедта да бъде отменена и
производството да започне отначало, с даване на указания за попълване на нова
декларация и правилно посочване на членовете на домакинството на
жалбоподателката. При разглеждане на заявлението, след извършената проверка на
обстоятелствата по чл.5, ал.5 от Наредба № 6, Комисията по чл.6 да прецени дали
установените имоти – собственост на членове на домакинството отговарят на
условията за жилище по смисъла на чл.110, ал.1 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони, да съобрази дали тричленното домакинство отговаря на нормативите по чл.22
от Наредба №6 на Общински съвет Русе за жилищно задоволяване, като при вземане
на решението си се ръководи от дължимата особена закрила на лицата по чл.51 от Конституцията на Република България, при спазване на принципа за съразмерност по
чл.6 от АПК. Следва да се посочи, че такава преценка е можело да бъде направена
в хода на производството, доколкото данни за промяна на членовете на
домакинството е имало на проведеното на 28.04.2022г. заседание на Комисията по
чл.6, но видно от протокола от заседанието, то е протекло при преповтаряне на
констатациите от предходното заседание, без обсъждане на наведените от
жалбоподателката оплаквания. Като се има предвид, че се касае не до семейство,
а до домакинство, при издаване на заповедта, с която приключва производството,
кмета на община Русе да прецени поотделно за всеки негов член основанията за
настаняване в общинско жилище и при необходимост и наличие на предпоставки за
това – да издаде и заповед по чл.31, ал.4 от Наредба № 6.
По изложените съображения
жалбата се явява основателна и като такава тя следва да бъде уважена като
оспорената заповед бъде отменена.
С оглед изхода на делото и
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателите следва
да се присъдят направените в производството разноски за платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в общ размер 20 лева /10 лева държавна такса и списък
с разноски на стр.49 от делото/.
Така мотивиран и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Т.К. Заповед №
РД-01-1264 от 13.05.2022 г., издадена от Кмета на Община Русе и ВРЪЩА преписката на кмета на Община
Русе за произнасяне по заявление от 09.03.2022г. на Г.Т.К. за продължаване на
наемното правоотношение, при спазване на дадените от съда указания.
ОСЪЖДА
Община Русе да
заплати на Г.Т.К., ЕГН**********,*** сумата 20 /двадесет/ лева деловодни
разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: