Р Е Ш Е Н И Е
№260031 01.02.2022г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр.
състав
На осемнадесети януари две
хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в следния
състав: Председател: Пенка Стоева
Секретар:Елена Ангелова
като разгледа докладваното от
председателя Пенка Стоева
търговско дело №183 по описа за
две хиляди и деветнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск по
чл.284,ал.1,т.2 от КЗ /отм/.
Предварителна
бележка: Т.д. №183/2019г. е образувано пред ПОС на основание определение от
05.02.19г., с което СГС е прекратил по служебен почин производството по
образуваното пред него гр.д. №1162/2019г. и го е изпратил на надлежния да го
разгледа, с оглед постоянния адрес на ищцата към датата на птп, във връзка с
което претендира присъждане на обезщетение, ПОС.
Ищцата Р.Т.Р., ЕГН **********,***, адв.П.Т., моли съда да осъди
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.2, да и
заплати по банкова сметка ***, при ****** АД, сумата
от 250000лв., като обезщетение за неимуществените вреди -страдание от
внезапната и неочаквана загуба на М.М., с когото сключила брак на ******г.-спътника,
единствената опора в живота и баща на двете и деца, които претърпяла и търпи от
смъртта му при птп от *****г., състояло се на територията на РБ, причинено от ******
гражданин C.D., роден на ***г., който, при управление с несъобразена с пътните условия
скорост на товарен автомобил марка „****“, модел ******, с ****
регистрация ****, със
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите с №****, с
прикачено към товарния автомобил ремарке с **** регистрация ****, със задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите с №*****, и двете с валидност от 19.07.13г.-19.07.14г., с
издаден сертификат „зелена карта“ с №*****, не осигурил достатъчно странично
отстояние от спрелия на аварайни светлини лек автомобил „*****“ с рег. №*****,
завлякъл излезлия извън последния автомобил негов водач М.Г. М. и причинил
смъртта му, тъй като застрахователят на виновния водач, ****компания *****, няма
представител за уреждане на претенции в РБ, поради което НББАЗ действа като
компенсационен орган при заплащане на обезщетение на увредени лица, пребиваващи
в РБ, и макар тя да се присъединила към преписка по щета №70/2014г., образувана
пред ответника по предявена от дъщеря и З.М.М.претенция, а впоследствие да отправила
до Бюрото претенция за заплащане на обезщетение с вх.№2-12114/31.12.18г. и пред
ответника да били представени всички необходими за определяне на претендираното
обезщетение документи, той не определил и не изплатил такова в законния срок, а
по-късно, с писмо изх.№1-0863/11.03.19г. и отказал плащане, поради изтекла
погасителна давност.
В двуседмичния срок по чл.367,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба с вх.№17661/10.06.19г. /виж л.41-л.44/, с който искът е оспорил
иска както по основание, така и по размер, при съображенията, че:
-Ищцата не попада в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение
поради смъртта на М.М., тъй като бракът и с него е прекратен повече от 11
години преди датата на смъртта му и двамата са живеели в различни населени
места;
-ПТП, при което М.М. е починал, е било съпричинено от него, като е спрял в
тъмната част на денонощието и при утежнена метеорологична обстановка на
платното за движение, без да постави светлоотразителен триъгълник и без да
включи габартни светлини, в нарушение на чл.97,ал.3 и чл.73 от ЗДвП, излезнал е
от автомобила и е бил на лентата за движение, без да е поставил
светлоотразителна жилетка, в нарушение на чл.101,ал.1 от ЗДвП, с което сам се е
поставил в риск да бъде увреден;
-Претендираното обезщетение е прекомерно, тъй като ищцата е живяла
разведена и разделена от съпруга си повече от 11години преди датата на птп, а
синът Г. М. е бил отглеждан от най-ранна възраст в приют в с.******, а
понастоящем е на **години.
-Повдига и възражение за давност, без да конкретизира същото по отношение
на срока, в който счита, че вземането се погасява, и по отношение на началния
момент, от който твърди давността да е започнала да тече.
В двуседмичния срок по чл.372,ал.1 от ГПК ищцата е подала допълнителна
искова молба вх.№19683/26.06.19г. /л.58-л.59/, с който е заявила, че оспорва
отговора на ответника, тъй като:
-Макар бракът и с М.М. да е бил прекратен с решение, влялзо в сила на
31.05.03г., тя е продължила да живее на съпружески начала с него до датата на
смъртта му, поради което попада в кръга на лица, имащи право да получат
обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта му;
-Оспорва възраженията за съпричиняване на птп от М.М. и за прекомерност на
търсеното от нея обезщетение;
-Оспорва възражението за изтекла в полза на ответника погасителна давност,
като заявява, че предвидения в случая давностен срок е петгодишен и тече от
датата на настъпване на застрахователното събитие- 26.01.14г., както и че преди
изтичането му, на 24.01.19г. е предявила иска си пред съда.
На неустановена дата, поради което съдът го приема за подаден в срока по
чл.373,ал.1 от ГПК, ответникът е подал допълнителния си отговор, заведен в
канцеларията на съда с вх.№22392/23.07.19г. /л.62-л.64/, с който е заявил, че
въпреки оспорванията на ищцата, той поддържа всички наведени с отговора си
съображения, възражения и искания.
Ищцата пледира по същество за уважаване на иска, като доказан по своето
основание, с присъждане на разноските в производството, съгласно искането,
повдигнато с исковата молба. В дадения от съда 1-седмичен срок за представяне
на писмени бележки, изтекъл на 25.01.22г., както и до датата на това решение,
не представя такива.
Ответникът пледира за отхвърляне на иска изцяло, евентуално- за присъждане
на обезщетение в редуциран размер, съобразно повдигнатите от него възражения,
като съпричиняването е в случая доказано, с присъждане на разноските по
списъка, представен в с.з. от 25.01.22г. /л.356/. Повдига бланкетно възражение
за присъждане на разноските, претендирани от ищцата, като недължими и като
прекомерни. Развива съображения с писмена защита вх.№260753/24.01.22г.
Съдът, като взе предвид твърденията, възраженията и доводите на страните,
както и събраните в производството доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по
същество е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, тъй като ищцата не
установи в производството да е лице, което има право да получи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени по повод смъртта на М. Г. М., при следните
съображения:
І.По допустимостта.
Предявеният иск е допустим.
След като е изискал от ищцата с Определение №1563/24.07.19г. да посочи
изрично указани и в същото обстоятелства, имащи отношение към извършване на
преценката на съда за допустимостта на предявения от нея иск, и в тази връзка
тя е подала молба с вх.№24186/12.08.2019г., съдът е приел с Определение
№2208/22.10.19г., че искът и попада в хипотезата на чл.284,ал.1,т.2 от КЗ/отм/,
насочен е срещу ответника в качеството му на компенсационен орган, и при така
посочените от нея обстоятелства, е допустим /виж: определението от 24.07.19г.
на л.66, молбата на ищцата от 12.08.19г. на л.72 и определението от 22.10.19г.
на л.82-л.84/.
ІІ.По основателността
1.В с.з. от 14.01.20г. съдът е
приел като окончателен доклад по делото проекта, съобщен на страните с
Определение №2208/22.10.19г., с който са очертани релевантните за предявения
иск и повдигнатите от ответника възражения факти, и е разпределена тежестта за
установяването им от страните, допълнен с приемане на повдигнатото от ответника
възражение за изтекла в негова полза петгодишна погасителна давност, с начало
–датата на птп. /виж: определението от 22.10.19г. на л.82-л.84 и протокола от
с.з. от 14.01.20г. на л.138-л.142/.
2.Установиха се/не се установиха
в производството следните факти:
2.1.Свързани с птп от ******.,
причините за състояването му и задвижените във връзка с него процедури.
С влязла в сила на 11.05.15г.
Присъда №12/24.04.15г. по нохд №163/2015г. на ОС-Хасково, подсъдимият Д. Д., ****,
****, е признат за виновен в това, че на *****г., в землището на с.***, обл.****,
в посока към с.***, обл.***, на ПП ***, при км.283+600, при управление на мпс-
товарен автомобил „***“ с ***ДК №**** и полуремарке „***“,
с ****ДК №****, като е нарушил правилата за движение по ЗДвП, е причинил по
непредпазливост смъртта на М. Г. М., ЕГН **********, бивш жител ***, поради
което, на основание чл.300 от ГПК, съдът е приел за неподлежащи на доказване в
процеса фактите дали деянието е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца, тъй като за тях влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, който разглежда искове относно последиците на същото деяние
/виж преписа от присъда на л.32-л.38 и доклада по делото/.
С приетото в с.з. от 18.01.22г. заключение
на АТЕ, допусна за установяване възражението на ответника за съпричиняване на
птп от М.М., и отговорите, дадени от вещото лице в това съдебно заседание, по
поставените от ответника въпроси се установи, че:
ПТП се е състояло на равен, прав и хоризонтален участък от пътя, в тъмната
част на денонощието /около 20.00ч./, при намалена видимост- движение на
изкуствена светлина -къси светлини на автомобилни фарове, снеговалеж и явление
тип „димка“, когато движещата се в посока *** ***товарна композиция,
управлявана от *** гражданин Д., е ударила спрелия вдясно на пътното платно лек
автомобил с рег.№*****, както и водача му М. М., намиращ се в този момент извън
спрялото мпс, което той е управлявал, като до сблъсъка се е стигнало или защото
водачът на товарната композиция и започнал да реагира късно на наличното на
пътя препятствие, или защото се е движил с несъобразена за описаната
пътноклиматична обстановка скорост.
Според обяснението на в.л. С., от спомена му за онова, което е налично в
кориците на наказателното дело като справка от метеорологичния център, явлението
тип „димка“ съставлява слой мъгла, находящ се ниско долу до повърхността на
земята. Във връзка със същността на това явление, доколкото съдът е отказал на
ответника допускане на други доказателства в с.з. от 18.01.22г. за изясняването
му, съдът взе предвид наличното на л.132 от тома на ДП, съдържащо се в кориците
на приложеното към настоящото дело НОХД №163/2015г. на ОС-Хасково писмо от
Хидрометеорологична обсерватория-***** до Областна дирекция на МВР, видно от
което подобно обяснение на явлението тип димка липсва, а във връзка с него и в
отговор на въпросите, поставени с писмо на л.131 от същия том е посочено, че в
селата *** и ***** не е наличен метеорологичен пункт, поради което данни за
степента на видимост и метеорологичните условия на главен път *** км.*****,
посока от с.*** извор към с.**** не могат да бъдат дадени, а са дадени данни от
метеорологичен пункт ****** и хидрометеорологичната обсерватория в *****, щото
на дата ***г., през цялото денонощие е било облачно, с регистриран валеж от
дъжд и сняг в първия пункт и само от сняг- във втория пункт, както и че в
хидрометеорологичната обсерватория в *****, във времето от ***.-****. са били
измерени съответно: температура на въздуха от минус 3.4 градуса по Целзий;
северен вятър със скорост 4м/сек; снежна покривка от 17см; намалена видимост
тип „димка“ /около 3000м./.
По този начин, същността на явлението „димка“ не е изяснена, но е
категорично изяснено онова, което ответникът е целял да изясни- дали то влияя
на видимостта, тъй като същото е привързано с писмото именно към намалената
видимост, без оглед типа и, наличието на каквато е прието и от вещото лице като
конкретна пътноклиматична обстановка, при която се е състояло птп.
Не са установени в производството причините, поради които починалият е
спрял автомобила си на мястото, където е бил блъснат, като теоретично една
възможна причина е възникнала техническа неизправност на автомобила, за
отстраняване на която да е било необходимо излизането му извън него.
Липсват обективни данни починалият да е бил към момента на състояване на
птп със светлоотразителна жилетка и да е имало поставен на пътя от него
светлоотразителен триъгълник, но предвид снеговалежа по време на птп е съвсем
възможно, дори покойният да е бил с поставена жилетка и да е имало триъгълник,
те да не са светлоотразявали, защото са били покрити от сняг, защото, за да
бъде наличието им възприето, трябва да е наличен достатъчен източник на
светлина.
От техническа гледна точка, в нощни условия, поставена светлоотразителна жилетка
от човек извън автомобила и/или авариен триъгълник, и/или включени габаритни
светлини на спрял на пътя автомобил, доколкото отразяват и излъчват светлина,
помагат по принцип за по-ранно възприемане от водача на друг приближаващ
автомобил като индикация за налична опасност на пътното платно, тъй че при една
и съща скорост, по-ранното възприемане увеличава и възможността за
предотвратимост на птп за водача на приближаващия автомобил, но липсва изведен
конкретен отговор дали непоставянето им в случая има конкретен принос за
състояване на птп.
/виж експертизата на л.306-л.353/.
Съгласно показанията на св.Д., допуснат на ответника, събрани по реда на
възложена международна поръчка от ***** съд в с.з. от 04.01.21г. по приложен
въпросен лист, при движението му по пътя забелязал в собствената си пътна лента
паркирало покрай пътя моторно превозно средство, покрай което нямало никакъв
конус или светлинно обозначение, заради което го видял в последния момент, тъй
че, колкото и да извил волана, за да не удари колата, я ударил в лявата задна
част, като по време на катастрофата в автомобила и извън него нямало никой и
това е всичко, което може да каже за инцидента през ****г., състоял се на
гравния път в *****, при който той управлявал тир марка *** на фирма „*****“, с
регистрационен номер **** /виж протокола
от това с.з. в превод на български на л.283/.
С писмо от 23.03.14г.,
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е информирало *****
***** за състоялото се на ****г. птп с участие на регистрираното в ***** мпс,
както и за това, че въз основа на съставения за него от полицейските органи
констативен протокол, неговият водач е изцяло виновен за възникналия инцидент
/виж писмото на л.8 и превода на л.7, СГС/.
С писмо от 08.04.14г., ***** бюро за моторни превозни средства е потвърдило
пред Националното бюро на българските автомобилни застрахователи валидността на
полицата „зелена карта“ за участвалото в птп чуждестранно мпс за периода
19.07.13г.-19.07.14г., като е изискало с цел придвижване на щетата описаните в
писмото документи /виж писмото на л.10 и превода на л.9, СГС/.
На 31.12.18г. ищцата е подала заявление до ответника за изплащане на
обезщетение от 250000лв. за неимуществените вреди, претърпени във връзка със
смъртт ана М. М. /виж на л.13 от делото на СГС, също и н ал.49-л.50 от това
дело/.
След като е представила по указание на ответника изискани и от него
документи /виж писмото от 24.01.19г. на л.51 и молбата от 07.02.19г. на л.52/,
с писмо от 27.03.19г. ответникът я е уведомил, че не е в състояние да се
произнесе по претенцията и, предвид прекратения неин брак с покойния единадесет
години преди птп и недоказаност на твърдението и за осъществявано впоследствие
съвместно съжителство /виж писмото на л.53/.
Междувременно, на 24.01.19г., ищцата е изпратила по еконт исковата си
молба, по която на 25.01.19г. е образувано гр.д. №1162/2019г. на СГС,
препратена за разглеждане на този съд /виж л.2 и л.3 от делото на СГС/.
2.2. М.М. е починал като
разведен, оставяйки като свои наследници децата си Г. М., роден през ***г., и З.
М., родена през ***г. /виж удостоверение за наследници на л.54 и удостоверения
за раждане на двете деца на л.11 и л.12 от делото на СГС/.
Към датата на смъртта му, бракът, сключен между него и ищцата на ***г., е
бил прекратен с развод, с решение на съда, влязло в сила на 31.05.03г. /обстоятелство,
признато за безспорно между страните в производството с приетия по делото
доклад и е потвърдено от справката на л.16 от делото на СГС/.
След така дадения му от ищцата отговор, ответникът е отказал да уважи
претенцията и, постъпила пред него на 31.12.18г. /виж заявлението на л.49-л.50,
също и на л.13,СГС/, както поради това, че повече от 11 години преди смъртта на
М.М. бракът и с нея е бил прекратен /виж писмото на л.53, също и на л.75/,
както и поради изтекла в негова полза погасителна давност в съответствие с
чл.378/2/ от КЗ /виж писмото на л.74/.
Считано от 22.09.18г., ищцата е встъпила в трети поред брак с К. П. И./виж
разпечатка от база данни на населението на л.15, СГС/.
Ищцата обаче твърди, че
независимо от развода, до датата на смъртта на М.М. през януари 2014г. е живяла
с него на съпружески начала и че именно това обстоятелство обосновава
претенцията и да получи обезщетение във връзка с неимуществените вреди,
претърпени от загубата му.
За установяването на това нейно
твърдение, в с.з. от 25.02.20г. са събрани показанията на свидетелите С.М.и А.Б.-близки
приятели на ищцата и на покойния М.М.
/виж протокола в частта на л.196лице-л.197гръб/, съгласно които:
Св.М., който живее в кв.*****,
знае, че М. и Р. ***, в дома на М., в къщата на бащата на М.. После в един
момент купили апартамента в *** и живеели там, като при тях живеели и майката и
сестрата на Р.. В един момент се развели фиктивно, причината за което не му е
известна, но постоянно поддържали връзка, което той знае, защото, когато през
2004г.-2005г. пътувал заедно с М. в ***, ****, ***** и *****, М. непрекъснато
държал връзка по телефона с Р., наричайки я с името М., и така св.М. разбрал,
че той говори именно с нея, а тя му обяснявала пътя и му поръчвала някакви неща
за децата. Освен това, Р. и М. ходели заедно по бизнес сделки и търгували,
докарвали маслини. Св.М. смята, че те живеели заедно, защото много пъти ги бил
виждал да се качват и да пътуват с една кола, често ходели в **** и в *****
също с една кола. След фиктивния развод М. живеел и при баща си в ****, идвал и
при Р. ***, което той знаел, макар да не е бил у Р., защото двамата били ходили
у тях. М. идвал много често- през ден в ***** и да види децата, които живеели в
града заедно с Р., като голямото дете нещо не било добре и било изпратено в
някакъв лагер за две-три години, но той е сигурен, че от 10-години си е тук при
Р., защото го бил виждал в града да се качва на автобуси и да пътува /виж
показанията на този свидетел на л.196лице-л.197лице/.
Св.Б. е дала показания, съгласно
които семейството на М. и Р. ***, в апартамента на майката на Р.. След дълги
години брак се развели, като тя не знае причината за развода им, но този развод
бил фиктивен, защото М. на практика много се грижел за Р., през цялото време се
поддържали взаимно и си помагали за децата, имало много добри отношения заради
децата. След като се развели, М. и Р. ***, като М.много често ходел при баща
си, който бил сляп, за да се грижи за него. В един момент Р. *** и се
преместила да живее в него с детето З. и майка си, а М. останал в **** да гледа
баща си, но много често идвал в ****, много се грижел и срещал с детето. Имало
и моменти, когато оставал в ****, в жилището на Р.. Освен че обръщал внимание
на децата, когато идвал в ****, М. бил и много мил с Р., защото те имали голяма
трагедия- първото им дете се родило с аномалии и имали много дълбока връзка
заради децата, която може и да е продължила в интимен план, но никой от тях не
бил и споделял за това конкретно /виж показанията на тази свидетелка на
л.197лице и гръб/.
Във връзка с детето Г., противно
на дадените от св.М. показания, щото поне от 10 години го вижда в гр.****, е
установеното във връзка с оспорването, повдигнато от ответника, че това дете е
било отглеждано в социални институции, а не от ищцата, с писмото, изпратено от
АСП въз основа на издаденото на ответника съдебно удостоверение по делото,
съгласно което, Г. М. е бил отглеждан от раждането си /***г./ до ****г. в
семейна среда, от 29.04.96г.-24.09.99г. е бил настанен в болница ОЦУД към МБАЛ-******,
от 24.09.99г.-02.07.14г. е бил настанен в ДДМУИ- с.***, Община *****, а от
02.07.14г. и към датата на подаване на информацията на 14.11.19г. пребивава в
защитено жилище за лица с умствена изостаналост към КСУ „******“ в гр.**** /виж
писмото на л.112/.
2.3.Във връзка с твърдените от
ищцата като претърпени по повод смъртта на М.М. неимуществени вреди, с
показанията на допуснатите и двама свидетели М. и Б. се установи, съответно, че
:
Р. тежко преживявала смъртта на М., защото, няколко пъти, когато канела
св.М. у тях, започвала да говори за него и да плаче, и смъртта на М. и се
отразила тежко, защото получила дискова херния /св.М./;
Р. била в голям шок на погребението на М., защото в ковчега бил неузнаваем-
половината му глава била отнесена и смъртта му и се отразила много тежко
емоционално, защото имали много здрава връзка и децата останали без баща /св.Б./.
3.При така установените в производството факти, съдът стигна до извода, че
предявеният от ищцата иск е неоснователен, тъй като не установи да има надлежна
активна материално правна легитимация да получи търсеното от ответника
обезщетение.
Въпросът за лицата, които имат право да получат обезщетение в случай на
смърт, е бил нееднократно във времето предмет на произнасяне с актове, имащи
задължителна за този състав сила, като конкретно относими в случая, предвид
твърденията на ищцата в допълнителната и искова молба, че и след развода си
през 2003г. с покойния е останала негова фактическа съжителка до смъртта му
през 2014г., е посоченото от нея самата ПП №***г. на ВС, с което е допълнена
т.2 от р.ІІІ на ПП №4/61 на ВС, като освен на съпруга, това право е признато и
на лице, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не представлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала.
И така, за признаване правото на ищцата да получи обезщетение в случая, с
оглед предпоставките по ПП №5/69г., тя следваше да установи категорично
твърдението си, че за времето след развода и до смъртта на М. М. е
съжителствала с него на съпружески начала, което не успя да стори в
прозиводството.
С показанията на доведените от нея свидетели категорично се установи, че след
постановяване на развода, с който бракът на ищцата и покойния е бил прекратен
по неизвестни за свидетелите причини, ищцата и покойния са имали местоживеене в
различни градове- М. М. останал да живее при баща си в ****, а Р. живеела с
децата от брака им в ****, докато съпружеското съжителство обичайно предполага
еднакво местоживеене, тъй като съжителството е един от двата му елемента като
понятие.
Все пак, доколкото е напълно възможно лицата във фактическо съпружеско
съжителство да имат и различно местоживеене, съдът изследва и наличието на
данни за другия признак на това съжителство- за отношения на ищцата и покойния
като на съпрузи, но не намери доказателства и в негова подкрепа.
Да, свидетелите са заявили безпротиворечиво, че в годините ищцата и бившия
и вече съпруг са поддържали и са запазили дълбока връзка, но както и двамата са
акцентирали, посещенията на М. в **** били главно във връзка с и заради децата.
Само св.Б. е посочила, че имало и моменти, в които, когато идвал в ***, М.
оставал в дома на Р., но както сама е заявила, никой от двамата не и бил
споделял връзката им да е продължила в интимен план, който е характерен за
признаване на едно фактическо съжителство като съпружеско, и макар същата
свидетелка да е посочила, че М. бил мил с Р., пояснението след тези нейни думи
изключва казаното да касае интимен план, защото тя самата го е свързала с
трагедията, която ищцата и бившия и съпруг преживявали като родители на първо
дете, родено с аномалии.
Насоките, в които, според показанията на св.М. се изразявала поддържаната
между ищцата и покойния връзка – че говорели по телефон, че често пътували с
една кола по бизнес и търгували, че Р. често поръчвала на М. някакви неща за
децата, също не могат да обоснован поддържана на връзка с характер на
съпружеско съжителство.
При горните съображения, съдът счете, че твърдяната от ищцата като налична
за нея активна материално правна легитимация по предявения иск, в качеството на
фактическа съжителка на покойния за периода 2003г.-2014г., е останала
недоказана.
Въпреки че ищцата не е навеждала като обосноваващи активната и материлно
правна легитимацията по предявения иск обстоятелства, различни от вече
посочените, попадащи в хипотезата на ПП 5/69г. на ВС, доколкото преди завеждане
на иска и е постановено ТР №1/21.06.18г. по т.д. №1/16г. на ОСНГТК на
ВКС и с него е обявено за изгубило сила ПП №4/61г. на ВС, в допълнение на което
е било прието ПП №5/69 ВС, както и защото всички доводи, които ответникът е
развил при оспорване наличието на активна материално правна легитимация на
ищцата по предявения иск са основани на ТР №1/18г. на ОСНГТК на ВКС, съдът
намира, че за пълнота следва да се произнесе и по наличието или липсата на предвидените
с него предпоставки, при които, легитимация за получаване на обезщетение в
случай на смърт се признава по изключение освен на лицата, визирани с двете
вече описани ППВС, и на всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Съдът намери и през призмата на изискуемите от цитираното ТР предпоставки,
че в производството не се събраха доказателства, въз основа които да се счита
за установено наличието им, а оттам- и правото на ищцата да получи търсеното
обезщетение, като напълно споделя интерпретацията на събраните гласни
доказателства, направена в писмените бележки на ответника, тъй като е съответна
на казаното от двамата доведени от ищцата свидетели, а от него не личи нито
между ищцата и покойния да имало изключително трайна и дълбока емоционална
връзка, освен онази, която са поддържали заради родените от брака им деца или
заради общи бизнес начинания, нито от смъртта на покойния ищцата да е търпяла продължителни
болки и страдания, които е справедливо да се обезщетят. Да, св.Б. е посочила,
че ищцата била в шок от смъртта на покойния, но това било на погребението и
защото в ковчега бил неузнаваем- липсвала половината му глава. Лишен е от
логика отговора на св.М., че смъртта на М. се отразила тежко на ищцата, защото
тя получила дискова херния. И така, относно тежестта и продължителността на
преживяването на смъртта на покойния от ищцата остава още само казаното, че
няколко пъти, когато канела св.М. у дома си, Р. плачела, като говорели за М., и
че смъртта му и се отразила тежко заради здравата връзка, която имали, и тъй
като децата останали без баща.
Останалите без баща деца имат самостоятелно право на обезщетение, тъй че
връзките им с покойния или между него и майката нямат отношение към иска,
заведен от ищцата, а всичко останало, установено със събраните гласни
доказателства не е достатъчно да обоснове предпоставките, при които на ищцата
да се признае право да получи обезщетение по силата на тълкуването, дадено от
ТР №1/18г.
При достигнатия от съда извод за липса на надлежна активна материална
легитимация на ищцата по предявения иск и неоснователност на иска и по тази
причина, съдът не намира за необходимо да разглежда повдигнатите от ответника
възражения за прекомерност на търсеното от нея обезщетение, за съпричиняване на
смъртта от покойния М. и погасяване на вземането и по давност, тъй като всяко
едно от тези възражения е правно средство за защита срещу иск, признат за
основателен, поради което не се произнася по тях и не коментира
доказателствата, събрани във връзка с тях.
В частта за разноските.
Разноски претендират и двете
страни, като с отхвърляне на иска, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, разноски се
следват само на ответника.
Ответникът претендира по
представения списък разноски в размер на общо 8434.60лв., направата на които е
установил изцяло /виж по поредността в списъка- л.95, л.153, л.89, л.358, л.357
и преводно нареждане от 21.01.22г., приложено към писмената защита/, тъй че
ищцата следва да бъде осъдена да му ги заплати.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля иска на Р.Т.Р., ЕГН **********,***, адв.П.Т., за осъждане на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София,
ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.2, в качеството му на компенсационен орган в хипотезата
на чл.284,ал.1,т.2 от КЗ /отм/, да и заплати по банкова сметка ***, при ***** АД, сумата от 250000лв., като обезщетение за неимуществените
вреди, които претърпяла по повод смъртта на М. Г. М., ЕГН **********, настъпила
при птп от ***г., състояло се на територията на РБ, причинено от *** гражданин
Д. Д. /C.D./, роден на ***г., при управление на товарен автомобил марка „***“, модел ***, с ******регистрация *****, със
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите с №*****, с
прикачено към товарния автомобил ремарке с ****** регистрация *****, със задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите с №*****, и двете с валидност от 19.07.13г.-19.07.14г., с
издаден сертификат „зелена карта“ с №****, като застрахователят на виновния
водач, **** компания ******, няма представител за уреждане на претенции в РБ.
Осъжда
Р.Т.Р., ЕГН **********,***, адв.П.Т., да заплати на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.2, сумата
от 8434.60- осем хиляди четиристотин тридесет и четири лева и шестдесет
стотинки- разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: