ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД –Търговско отделение в закрито заседание на 15.04.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдия В.Петров ч.т.д.№221 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е частна жалба от „Хил сити“ АД /н/ - гр.Търговище чрез адв.Д.Я. срещу разпореждане №113/29.01.2019 г. на Окръжен съд Добрич - ТО по т.д. №123/2018 г. за връщане на частната му жалба срещу определение №632/03.12.2018 г. за назначаване на особен представител на длъжника.
Частната жалба е допустима, но неоснователна. Същата изхожда от дружеството – длъжник „Хил сити“ АД в несъстоятелност – гр.Търговище, представлявано от изпълнителния му директор Цанко Д. чрез адвокат Д.Я.. След обявяване на длъжника в несъстоятелност органите на длъжника са прекратени и синдикът е този, който представлява предприятието на длъжника с прекратена дейност с оглед разпоредбата на чл.658, ал.1, т.1 – ТЗ. Съгласно чл.635, ал.3 ТЗ обаче длъжникът може чрез органите си, когато е юридическо лице, да извършва всички процесуални действия, които не са предоставени на синдика, в производството по несъстоятелност и в производствата по чл.621а, чл.649 и 694. Обобщено казано, длъжникът в несъстоятелност може да се представлява от своите органи с прекратени правомощия в производства, по които синдикът е насрещна страна. Ето защо няма да се стигне до противоречиви интереси между представляван и представител, съответно не се налага в тези случаи назначаване на особен представител на длъжника. Такава хипотеза по принцип не е предвидена в част четвърта на ТЗ – Несъстоятелност. Освен това нуждата от особен представител би могла да възникне в съответното съпътстващо производство, така че с този въпрос би следвало да се занимае конкретния исков съд, разглеждащ исковете по чл. 649, чл. 694, чл.663, ал.3 ТЗ, като акт за това на съда по несъстоятелността не може да го обвърже. Не е предвидена възможност за обжалване на акта на съда, с който се назначава особен представител на длъжника, тъй като поначало назначаване на такъв в производството по несъстоятелност не е предвидено. Дори да се приеме субсидиарно приложение на хипотезата по чл.29, ал.4 ГПК, и в този случай ГПК не предвижда изрично възможност за подаване на частна жалба срещу определението на съда за назначаване на особен представител, а и същото не прегражда по-нататъшното развитие на делото - чл.274, ал.1, т.1 и 2 - ГПК.
Ето защо, следва да се приеме, че частната жалба срещу определението на ДОС за назначаване на особен представител на длъжника е недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е била в крайна сметка върната правилно, като обжалваното разпореждане на същия съд за това следва да се потвърди.
Въззивният съд обаче намира, че в случая ДОС действително е назначил особен представител на длъжника, без да е налице основание за това, като следва сам да изправи това свое погрешно процесуално действие на основание чл.253 - ГПК.
Воден
от изложеното и на основание чл.278 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №113/29.01.2019 г. на Окръжен съд Добрич - ТО по т.д. №123/2018 г. за връщане на частна жалба на „Хил сити“ АД /н/-гр.Търговище чрез адв.Д.Я. срещу определение №632/03.12.2018 г. за назначаване на особен представител на длъжника.
Определението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.