Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
29.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на пети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7522 по
описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от М.М.Г. и Х.И.Г. срещу „ДЗИ – О.З.“ АД искове за осъждането му
да им заплати обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 135 000
лева, ведно със законната лихва от 08.06.2016 г. до окончателното изплащане.
Ищците твърдят, че на 08.06.2016 г. по път ІІІ-7105
между с. Козлодуйци и гр. Добрич преди разклона за главен път ІІ-97 при управление
на л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК № *******водачът М. Х. И. нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на И.Х.И..
Образуваното НОХД № 126/2017 г. по описа на ОС – гр. Добрич приключило с влязла
в сила присъда, с която М. И. бил признат за виновен в извършване на
престъпление против транспорта.
Ищците били родители на загиналия и изпитвали
непреодолима болка от загубата на детето си. През целия си живот те полагали
необходимите усилия по отглеждането и възпитанието на сина си. Връзката между
загиналия и родителите му била много сила. До кончината наИ.те
живели в едно домакинство с него, помагали си взаимно в посрещането на
ежедневните задължения и нужди и разчитали един на друг.
За л.а. „Фолксваген Голф“ имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество „ДЗИ – О.З.“ АД към 08.06.2016
г. На 22.01.2018 г. М.Г. и Х.Г. предявили претенции пред ответника за
определяне и изплащане на застрахователни обезщетения, като сумите от по
200 000 лева считали за справедливи. Ответникът определил и изплатил
обезщетения в размер на по 65 000 лева за всеки от увредените. Тъй като не
били удовлетворени, ищците молят съдът да постанови решение, с което да осъди
„ЗДЗИ – О.З.“ АД да им заплати допълнително по 135 000 лева, ведно със
законните лихви от 08.06.2016 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете. Навежда твърдения за наличие на вина и у водачите на други
МПС, поради което е привлякъл като трети лица помагачи застрахователите на
тяхната гражданска отговорност – З. „Е.“ АД и З. „А.Б.“ АД.
Относно размерите на обезщетенията счита изплатените
обезщетения за справедливи и съответни на търпените от ищците страдания.
Третото лице помагач на страната на ответника ЗД „Е.И.“
АД не оспорва, че към 08.06.2016 г. при него е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за трактор „Джон Диър“ с рег. ******
Оспорва интереса у ответника да го привлече като трето
лице помагач в процеса, тъй като приносът на друг застрахован делинквент не е
включен в предмета на доказване. Счита, че не е налице съизвършителство, нито
принос на водача на трактор „Джон Диър“ Д.Д. за настъпване на произшествието, от което за ищците са
настъпили неблагоприятните последици.
Нерегистрираното и нестандартно ремарке не влияело
върху вредоносния резултат, който се дължал изцяло на противоправното поведение
на водача на л.а. „Фолксваген Голф“.
Размерите на
претендираните обезщетения счита за завишени.
Третото лице помагач на страната на ответника З. „А.Б.“
АД оспорва приноса на застрахования при него водач на л.т.а. „Дачия Докер“ с ДК
№ ******М.П. за настъпване на произшествието. П. предприел аварийно спиране
поради настъпило ПТП с движещия се пред него трактор.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявени
са субективно активно и обективно съединени искове с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима към спорното материално
правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ (отм.) се
прилага за застрахователни договори, сключени до влизане в сила на действащия
към момента на постановяване на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр.
102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Фолксваген Голф“ и „ДЗИ – О.З.“ АД,
с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя.
Ответникът
не оспорва твърдението, че е страна по валидно към датата на ПТП
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и това обстоятелство е отделено като безспорно между страните с
определение от 18.01.2019 г.
Ответникът
не оспорва и влязла в сила присъда № 10/18.05.2017 г. по НОХД № 126/2017 г. по
описа на ОС – гр. Добрич, с която М. Х. И. е признат за виновен в това, че на
08.06.2016 г. по път III-7105 между с. Козлодуйци и гр. Добрич, преди разклона
за главен път II-97, при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК
№ *******нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 и чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на брат си И.Х.И..
Съгласно
нормата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за граждански
съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В този смисъл съдът приема за осъществени всички елементи от фактическия
състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Вината на
водача М. И. се потвърждава и от заключението на авто-техническата експертиза.
Установен е следният механизъм на произшествието: На 08.06.2016 г. по път
ІІІ-7105 в посока от с. Козлодуйци към гр. Добрич, в района след разклона за
път ІІ-97 в дясна пътна лента се е движил трактор „Джон Диър“ с прикачено към
него нестандартно ремарке без регистрационен номер, управляван от Д.И.Д.. В
същото време зад него се е движил л.т.а. „Дачия Докер“ с водач М.П. със скорост
от 90 км/ч. Поради внезапно прилошаване водачът П. застигнал в опасна близост
трактора с ремаркето. Задействал спирачките аварийно, но не успял да спре. С
предна лява част на автомобила ударил задна дясна част на ремаркето, след което
се установил в десния край на платното за движение. Водачът П. излязъл от
автомобила, а Д.Д. и спътникът му – от трактора. В
това време покрай спрелите превозни средства преминал автобус, а след него – и
л.а. „Фолксваген Голф“, управляван от М. И. със скорост от около 90 км/ч.
Когато л.а. „Фолксваген“ заобиколил л.т.а. „Дачия“
водачът И. предприел маневра връщане в дясна пътна лента. Според вещото лице
водачът вероятно не е възприел спрелия трактор с ремарке поради движещия се
пред него автобус. Разстоянието до ремаркето било 36 м и това направило
невъзможно спирането на л.а. „Фолксваген“, както и предприемането на маневра по
връщане в лява пътна лента. Това довело до удар на управлявания от М. И.
автомобил с предна дясна част в задна лява част на ремаркето. Задна лява каната
на ремаркето навлязла през челното стъкло в пространството на пътника от предна
дясна седалкаИ.И. и му нанесла смъртоносни рани, от
които той загинал.
При така
описания механизъм на произшествието съдът намира, че вина за настъпване на
произшествието има изключително и само водачът М. И.. Първоначалният удар –
между л.т.а. „Дачия Докер“ и ремаркето на трактора има за закономерна последица
установяване на двете превозни средства за проверка на щетите по тях и оказване
на помощ на пострадали лица. Всяко от двете превозни средства представлява
препятствие на пътя, задължаващо останалите водачи на пътни превозни средства да
се съобразят с него, в изпълнение на задължението си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Пред л.а. „Фолксваген“ се е движил автобус, чиято височина не е позволявала на М.
И. да има достатъчна видимост към траекторията на пътя. Водачът И. не е спазил
нужното му отстояние от автобуса, за да възприеме зоната на видимост и да
съобрази поведението си на пътя с наличните по него опасности. В случая
дистанцията е била по-малка от 16 м, с което И. сам се е поставил в
невъзможност да спре или да прекрати маневрата по връщане в дясната лента.
Обратно, ако се е движил на безопасна дистанция от 40 м зад автобуса, водачът
на л.а. „Фолксваген“ би имал възможност да възприеме своевременно спрелия
трактор с ремарке, да не предприеме връщане в дясна пътна лента и да продължи да се движи зад автобуса. Това би
предотвратило настъпването на произшествието, от което са настъпили вредите.
Не е
налице каквато и да било вина за произшествието у М.П.. Каквато и да е била
позицията му на пътя, М. И. е минал покрай него безпрепятствено, което показва,
че е успял да го възприеме своевременно и да извърши безопасна маневра.
Не се
намира в причинна връзка с процесното ПТП и установеното на пътя ремарке.
Независимо дали е било регистрирано, стандартно и обезопасено или не, установяването
му на пътя е представлявало препятствие, което е било предвидимо, предвид
габаритите на трактора – влекач. Вредите не са настъпили по време на движение
на композицията. Тя е била установена на място и с положението й се е съобразил
водачът на автобуса. Това е могъл да стори и М. И. в случай, че е спазвал
правилата за движение по пътищата. Многобройните нарушения на норми от ЗДвП,
задължаващи го да избере безопасна скорост на движение и да я намали при възникване на опасност за
движението, да се съобрази с конкретните условия на видимост, да премине в
друга пътна лента след като се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, са
единствената причина за настъпилия вредоносен резултат.
Този
извод на съда се базира на събраните по делото доказателства и след обследване
на причинната връзка между поведението на всеки от водачите на превозните
средства и процесното произшествие. Настоящият съдебен състав е обвързан
единствено от установените с присъдата противоправно деяние и вина на дееца
(чл. 300 от ГПК). Мотивите не се ползват със задължителна сила и не препятстват
съда да направи изводи, различни от тези на наказателния съд. Няма данни на водачите
Д.Д. и М.П. да са повдигани обвинения за
съизвършителство на деянието, от което са произтекли вредите, и съответно да
има влезли в сила осъдителни присъди.
Настоящият
съдебен състав приема за безспорно осъществени всички елементи от фактическия
състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като вредите са в причинна връзка единствено с
поведението на М. И..
Функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента е отговорността
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
който дължи да заплати обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането.
Ответникът
не оспорва и че в резултат на произшествието И.Х.И. е получил телесни
увреждания, обусловили настъпването на леталния изход.
Спорен в
случая е въпросът за размера на дължимите на ищците обезщетения.
М.М.Г. е майка на
И.Х.И., а Х.И.Г. – негов баща, видно от удостоверение за наследници изх. №
3967/29.05.2018 г. на община Добрич. В това си качество ищците имат право на
обезщетения за претърпените неимуществени вреди, съгласно ППВС № 4/25.05.1961
г., в което са дадени задължителни указания относно активната материално правна
легитимация на лицата с право на този вид обезщетения. М.Г. и Х.Г. са сред
най-близките родственици – възходящи на пострадалия при ПТП на 08.06.2016 г. И.Х.И..
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят обезщетение
за причинените им неимуществени вреди и др.
Стресът от смъртта на сина на ищците е трайно и трудно
преодолимо състояние. Внезапната и нелепа кончина на 28-годишнияИ.е променила
по необратим начин живота на родителите му. Пострадалият и ищците са живели в
едно домакинство и са били изключително привързани един към друг. Отношенията
им са били основани на взаимно уважение, доверие и взаимопомощ. Със смъртта на сина им всичките им надежди за радостни,
свързани със сина имИ.са били попарени. Шокът
от трагичната новина за кончината на сина им е довел ищците до състояние на постоянна
и непоносима скръб, която се опитват да потиснат с помощта на медикаменти. Стресът
от смъртта на дете е трайно и трудно преодолимо състояние. Страданията на
ищците се задълбочават и ще ги съпътстват до края на дните им.
Съобразявайки се с принципа на справедливост, съгласно
чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че обезщетенията за претърпените от ищците неимуществени
вреди от смъртта на сина им следва да се определи на 150 000 лева. В този
размер ще бъдат репарирани в относително пълен обем претърпените и продължаващи
страдания на родителите наИ.И..
От така определения размер на обезщетенията следва да
се приспаднат заплатените общо 130 000 лева, по 65 000 лева на всеки
от ищците. Ответникът „ДЗИ – О.З.“ АД дължи да заплати допълнително по
85 000 лева на М.Г. и на Х.Г..
За обезщетяването на вреди от непозволено
увреждане длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД) – момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи
обезщетение за забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично,
е в размер законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.)
застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. Отговорността му е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, поради което застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност” отговаря за всички вреди при условията,
при които отговаря техният причинител. По тези съображения законната лихва
върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането –
08.06.2016 г.
Тъй като ищците са освободени от държавна
такса, „ДЗИ – О.З.“ АД дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 6 800 лева
държавна такса.
На ищците е оказана безплатна правна помощ,
като в първоинстанционното производство те са били представлявани от адвокат.
Определени върху стойността на материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото и извършените процесуални действия, съдът определя дължимото
на адв. С. С. адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете, на процесуалния представител на
ищците се дължи 6 296.30 лева.
Претенции за присъждане на
разноски е направил и ответникът. Съгласно чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, съдът определя размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение на 450 лева. От общия размер на разноските от 900
лева, на ответника се дължат 314.81 лева.
Искане за присъждане на
разноски е направил и З. „А.Б.“ АД. В качеството си на трето лице помагач в
настоящото производство и липса на предявен обратен иск от ответника, съгласно
чл. 78, ал. 10 от ГПК, на З. „А.Б.“ АД разноски не се следват.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.), „ДЗИ – О.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на М.М.Г., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 85 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на сина й И.Х.И. при ПТП на 08.06.2016 г., ведно със законната
лихва от 08.06.2016 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
горницата до пълния предявен размер от 135 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.), „ДЗИ – О.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Х.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 85
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му
И.Х.И. при ПТП на 08.06.2016 г., ведно със законната лихва от 08.06.2016 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 135 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „ДЗИ
– О.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по
сметка на СГС сумата от 6 800 лева държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв., „ДЗИ – О.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адв. С.Б.С., с адрес *** сумата от 6 296.30
лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.М.Г., ЕГН ********** и Х.И.Г., ЕГН **********, и двамата с
адрес *** да заплатят на „ДЗИ – О.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 314.81 лева разноски за производството.
Решението е постановено при участието на З.
„Е.“ АД, ЕИК ******* и З. „А.Б.“ АД, ЕИК*******– трети лица помагачи на
страната на ответника „ДЗИ – О.З.“ АД, ЕИК *******.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: