РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Ихтиман , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Надя Н. Борисова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20211840200329 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. ИВ. ГР. против Електронен фиш серия К
№ 3877659 на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП
на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя в качеството на
законен представител на „Ваки-Хим“ ООД е наложено наказание глоба в
размер на 400 лв.
В жалбата и в съдебно заседание се претендира отмяна на
наказателното постановление и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
По делото не са представени доказателства за датата на връчване на
електронния фиш на жалбоподателя. Административнонаказващият орган не
е изпълнил задължението си да ангажира доказателства за връчване на
обжалвания акт, като е администрирал жалбата до РС – Ихтиман, с което
очевидно е приел, че същата не е просрочена. На следващо място с
обжалвания електронен фиш административнонаказаният не е уведомен за
1
правото си на обжалване, респективно за срокът за упражняване на това
право. Липсата на доказателства у административнонаказващия орган за
връчване на обжалвания акт и неуводомяването на наказания за правото да
обжалва електронния фиш, респективно за срока за упражняване на това
право, не може да бъде възложено в тежест на последния, поради което съдът
приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От правна страна:
С Електронен фиш серия К № 3877659 на ОДМВР-София, за нарушение
на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП – за това, че на 10.08.2020 г. в 16.24 часа, община
Ихтиман, Софийска област, по автомагистрала „Хемус“ 46+200 с посока на
движение към гр. Пловдив при въведено ограничение с пътен знак В-26 от 70
км./ч., с мобилно ATCC „TFR1-M“ № 507, насочено в посока гр. София, е
установена скорост на движение 111 км./ч. (след отчитане на допустима
грешка в полеви условия 3%), т.е. превишаване с 41 км./ч. на разрешената
скорост при движение на МПС – лек автомобил марка „Нисан“, модел
„Кашкай“ с рег. № РВ4586КР, собственост на „Ваки-Хим“ ООД, ЕИК
*********, чийто законен представител – управител, е жалбоподателят.
При издаване на електронния фиш е допуснато съществено процесуално
нарушение, досежно мястото на извършване на нарушението, ограничило
правото на защита на наказания. От електронния фиш не е ясно къде е
извършено нарушението. Посочено е, че скоростта на движение на
автомобила е установена по автомагистрала „Хемус“ 46+200 с посока на
движение към гр. Пловдив, в общ. Ихтиман. Автомагистрала „Хемус“ не
преминава през територията на община Ихтиман. На територията на
общината е единствено част от автомагистрала „Тракия“. В протокола за
употреба на АТСС е посочено, че мястото за контрол на МПС е АМ „Тракия“,
но както беше посочено в ЕФ е посочено, че скоростта е установена на АМ
„Хемус“. Може да се предполага, че грешката е от техническо естество.
Въпреки това допуснатото нарушение на процесуалните правила е
съществено и ограничава правото на защита на въззивника. Същият не може
ясно да разбере къде е извършил нарушението и да организира защитата си.
Касае за въведена временна организация за безопасност на движението със
знак В-26, поради което трябва да е изначално ясно къде е мястото на
извършване на нарушението, за да може да бъде проверено действала ли е
ВОБД на това място към момента на установяване на нарушението. В случая
това е невъзможно без наличието на предположения, а е известно, че
административнонаказателна санкция не може да почива на предположения и
обвинението следва да бъде несъмнено доказано (чл. 84 ЗАНН вр. чл. чл. 303,
2
ал. 2 НПК).
Предвид изхода на делото на основание 63, ал. 3 вр. чл. 144 АПК вр. чл.
78, ал. 1 ГПК АНО следва да бъде осъден да заплати сторените от
жалбоподателя разноски в размер на 200 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Възражението по чл. 63, ал. 4 ЗАНН е неоснователно. Съгласно чл. 18,
ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на
адвокатското възнаграждение при интерес до 1000 лв. е 300 лв.
В настоящият случай интересът е до 1000 лв., заплатеното
възнаграждение е под установения минимум и не подлежи на намаляване.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1, ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3877659 на ОДМВР-София.
ОСЪЖДА ОДМВР-СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ на СТ. ИВ. ГР., ЕГН
********** сумата от 200 лв. разноски в производството
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3