Решение по дело №318/2023 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 269
Дата: 21 ноември 2023 г. (в сила от 21 ноември 2023 г.)
Съдия: Аделина Троева
Дело: 20231600500318
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. М., 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на тринадесети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева

Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20231600500318 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 99 от 10.04.2023 г., постановено по гр. дело № 675 по описа за 2022 г.
Районен съд - Лом е признал за установено, че Е. А. А. дължи на „В.“ ООД, гр. М., сумата
628,93 лева, от които 552,92 лева главница за консумирана вода за периода от 06.12.2018 г.
до 04.11.2021 г. и 76,01 лева лихва за забава за времето от 07.01.2019 г. до 16.12.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
21.12.2021 г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.12.2021 г. по ч. гр. д. № 2632/2021 г. по описа
на РС - Лом.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Е. А., чрез своя
процесуален представител адв. Д. К., в която се излагат доводи за незаконосъобразност.
Твърди се, че е нарушен материалният закон, както и че съдът е изложил необосновани
изводи въз основа на неточни заключения на вещите лица. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли предявеният
иск и да се присъдят направените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „В.“
ООД, чрез пълномощника юрк. Н.В., с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Релевират се доводи за законосъобразност на решението предвид установяването, че
ответната страна е абонат на дружеството и като такъв ползва услугите на „В.“. Сочи се, че
1
абонатът е подписвал отчетите на дружеството със съответните начисления, но не е излагал
възражения по отношение на тях. Отделно от това се твърди, че приетите по делото
експертизи установяват действителността на претендираните суми. Предвид това се иска
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Окръжен съд - М. като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо
правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
За да постанови своето решение, Ломският районен съд е приел, че за имота на
ответника има открита партида на негово име за доставка на вода и ВиК услуги. Партидата
съдържа отчитания за процесния период, като от карнета се установява, че за имота е
начислявана вода както при реален отчет, така и при направени служебни начисления.
Ответникът се е подписал при последното отчитане на всички служебни отразявания, от
което съдът приел, че абонатът се е съгласил с отчитанията. Посочено е, че ищецът
законосъобразно извършил разпределение между етажните собственици, а експертизите
установили, че начисленото количество вода е фактурирано правилно. Съобразно това съдът
е приел, че претенцията е доказана по основание и размер, поради което уважил предявения
иск.
Окръжен съд - М., като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от
фактическа стана се установява следното:
От представената карнет-книга се установява, че за имота, находящ се в с. М., ул. „Г.“
№ **, бл. *, ет. *, ап. * има открита партида на името на Е. А. за доставка на вода и ВиК
услуги. Партидата съдържа отчитания от 30.11.2017 г. до 28.03.2022 г. От карнета се
установява още, че за исковия период (06.12.2018 г. – 04.11.2021 г.) за имота е начислявано
различно количество вода, като в определени периоди са направени служебни начисления, а
в други е извършен реален отчет. Абонатът е положил подписи общо 12 пъти за отчитанията
през исковия период, включително в края на периода - 28.11.2021 година. На последното
отразяване на 28.03.2022 г., макар същото да е извън процесния период, също е положен
подпис от абоната, като крайните сума потребена вода е 1700 куб.м., начислени от
индивидуалния водомер на абоната.
От показанията на св. К.К. се установява, че същият работи като инкасатор във „В.“ и
е посещавал е апартамента на Е. А., за да направи отчитания на абоната. Свидетелят сочи, че
му е осигуряван достъп до процесния апартамент, но не е имал достъп до общия водомер на
блока. За периода от месец ноември до месец април е правил служебни записвания за
апартамента на А., вписвайки по 5 куб.м., като абонатът се подписал при последното
отчитане на всички служебни отразявания. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
преки и обективни, тъй като последните напълно кореспондират със записванията в
2
представеният карнет (л. 13 от делото при ЛРС).
От приетата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице И.А., се
установява, че по партидата на Е. А. А. от с. М., ул. „Г.“ № 19, ап. 6 има отчетена, начислена
и незаплатена питейна вода в размер на 264,63 куб. м., на обща стойност 552,92 лева, която
сума и количество отговарят на претендираните от дружеството. Установява се още, че
мораторната лихва за периода 07.01.2019 г. – 16.12.2021 г. е в размер на 103,67 лева.
По делото са приложени и Общите условия на „В.“, които уреждат отношенията
между оператора и потребителите на „В.“ услуги.
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС приема
следното:
През процесния период между страните е било налице валидно облигационно
правоотношение по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-
битови нужди. Това обстоятелство не се оспорва от страните.
Несъмнено се установява, че въззиваемото дружество има качеството на ВиК
оператор по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите, тъй като същото предоставя ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане. В тази връзка чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи гласи, че операторът е длъжен да снабдява
потребителите с вода с питейни качества при равни условия, с икономически обосновани
разходи за доставката й до имотите им. Същото основно задължение е залегнало и в чл. 8,
ал. 1 от Общите условия на „В.“. В тази връзка съдът намира, че положените от Е. А.
подписи в карнета установяват, че същият е потвърдил доставеното му и отразено в карнета
количество питейна вода. Следователно операторът е изпълнил своето задължение към А..
Няма спор и по отношение на факта, че въззивникът има качеството на потребител
на услугите на ВиК по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4. От приложените писмени
доказателства се установява, че за имота на потребителя има открита партида на негово име.
Съгласно чл. 32 от Наредба № 4 ВиК-услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Изключение е служебното
начисляване на количествата вода при наличие на определени предпоставки за това. От
представения по делото карнет е видно, че има и неподписани служебно нанесени
потребления, но същите са последвани от такива, които са подписвани от А. при последващи
посещения, с което последният се е съгласил с вписаното служебно начислено количество
вода и е приел предходните вписвания. По делото не се установиха данни за наличие на
възражения от страна на потребителя, като освен това следва да се посочи, че на крайното
начислено общо количество вода от 1700 куб. м. също е положен подпис от А..
Предвид гореизложеното съдът приема, че потребителят е потвърдил доставеното му
количество вода, като се е подписал в карнет-книгата. Съдебно-счетоводната експертиза
установява, че отчетената, начислената и незаплатената вода е на обща стойност 552,92
лева. Съдът приема експертизата като обективна и компетентно изготвена. Същата
3
несъмнено установява, че начисленото количество вода е фактурирано правилно. В тази
връзка в чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ВиК е предвидено, че потребителите са длъжни
да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. По делото няма данни потребителят А. да е заплатил предоставените му
услуги.
Съгласно чл. 86, ал. 1от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая падежът на
задължението е определен, от което следва, че длъжникът изпада в забава след изтичането
му – арг. чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. Експертизата установи, че дължимата мораторна лихва за
процесния период е 103,67 лева, но доколкото дружеството претендира 76,01 лева, то
последната следва да се приеме за установена.
С оглед на така установеното предявеният иск е доказан по основание и размер, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
Изложените във въззивната жалба доводи, че не са изяснени въпросите касаещи
използваната от потребителя вода са неоснователни. Доказателственият материал по делото
несъмнено установява, че А. е ползвал услугите на ВиК за доставяне на вода, като същият се
е съгласил с начислените му количества изразходвана вода и не е изложил каквито и да било
възражения, с които да оспорва начисленото му количество. Такива възражения липсват
както във възражението по чл. 414 от ГПК, така и в хода на първоинстанционното
производство. Решението на районния съд е постановено при правилно установена
фактическа обстановка и съответно приложение на материалния закон, поради което
правните изводи, касаещи разпределението на изразходваното количество вода между
етажните собственици, съдържащи се в мотивите, изцяло се споделят от настоящата
инстанция, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към тях.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 99 от 10.04.2023 г. на Районен съд-Лом, постановено
по гр. дело № 675/2022 г., по описа на същия съд като правилно.

Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4