№ 164
гр. Перник, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720201279 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3725146 на ОД на МВР
Перник, с който на Г. ЕМ. Т., ЕГН **********, в качеството на законен
представител на „Гранд Съпорд” ЕООД, ЕИК ******** е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание
чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на
23.06.2020г. в 11:04 часа, в с. Драгичево, общ. Перник, път І-1 (Е-79), км
286+300, паркинг Бостваст, тъй като в населено място при общо валидно
ограничение на скоростта от 50 км/ч е управлявала товарен автомобил
„Хюндай И 30” с рег. № ******** със скорост от 74 км/ч, при което
превишението е 24 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство
№ 11743d0.
По изложени в жалбата доводи Г. ЕМ. Т., чрез пълномощника си адв.
1
Г.Б. от ПАК, моли ЕФ да бъде отменен, като издаден при неспазване на
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в което
не се явява и процесуалният му представител. От последния по делото е
депозирана молба, с която поддържа жалбата, релевирайки допълнителни
съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска
присъждане на направени разноски по делото.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
От фактическа страна:
На 23.06.2020г. в 11:04 часа на път І-1 (Е-79), км 286+300, паркинг
Бостваст, намиращ се в района на с. Драгичево, общ. Перник преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с
автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0
заснело товарен автомобил „Хюндай И 30” с рег. № ******** със скорост от
77 км/ч при общо разрешена такава на движение в населено място от 50км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Р.М.
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил
2
регистриран на 01.07.2021г. с рег. № 1158р-5944. В същия било удостоверено
използването на споменатото автоматизирано техническо средство на
процесната дата и в посоченото населено място, периода от време, през който
същото е работело - от 10:50 часа до 13:10 часа, ограничението на скоростта в
пътния участък от 50 км/ч, както и липсата на монтиран пътен знак,
променящ общо разрешената такава за населено място.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на „Гранд Съпорд” ЕООД,
ЕИК ********, чийто законен представител е именно жалбоподателя. В
отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е
издаден срещу него процесния ЕФ. Във фиша, след приспадане на толеранса
от минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при
измерване на скорост до 100 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 74
км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение
било с 24 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от
ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв. Същият не се
възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал. 5 и ал.6 от ЗДвП, а
обжалвал фиша с процесната жалба пред съда
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни
средства, доказва, че товарен автомобил „Хюндай И 30” с рег. № ******** е
собственост на „Гранд Съпорд” ЕООД, ЕИК ********, което не се и оспорва
от жалбоподателя, който е негов законен представител. Същата кореспондира
с разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство –
статично изображение № 11743D0/0251694 от 23.06.2020г., установяваща, че
на тази дата, в 11:04 часа, автомобил с рег. № ******** е засечен със скорост
от 77 км/ч, която съвпада с обективираната такава от 74 км/ч в процесния
фиш, предвид приспаднатия толеранст за допустимата техническа грешка.
3
Съдебният състав кредитира към доказателствения материал
протокола от 23.06.2020г. за използване на автоматизираното техническо
средство съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5125 от
07.09.2017 г. доказващо, че преносимата система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване под № 5126, протокол за последваща
проверка № 52-С-ИСИС от 30.09.2019г. на отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на
Български институт по метрология за техническата изправност на средството
за измерване, приложение, издадено от производителя за техническите и
метрологични характеристика на процесната система, дигитална снимка на
автоматизираното средство, с което е извършено заснемането и писмо изх. №
11-00-328 от 14.09.2021г. на Областно пътно управление Перник,
удостоверяващо, че км 286+300 на път І-1, попада в рамките на населеното
място с. Драгичево, общ. Перник, като в участъка няма въведено ограничение
на скоростта с пътен знак В26, различно от общо установеното за населено
място ограничене от 50 км/ч.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства доказва, че товарен автомобил „Хюндай И 30” с рег.
№ ******** е собственост на „Гранд Съпорд” ЕООД, ЕИК ********, чийто
законен представител е именно жалбоподателя Г. ЕМ. Т., като същата
кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатката от
показанията на автоматизираната система, а именно снимка, документираща
индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства съдът прие за
безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение
по силата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е
законен представител на юридическото лице, което е легитимен собственик
на превозното средство, с което нарушението е извършено От страна на
жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило
нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване,
в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189,
4
ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно
посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу
процесния ЕФ, поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на
чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност..
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 11743d0, като същото е посочено
както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., където е индивидуализирано и мястото
на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на
нарушението – на път І-1, км 286+300, паркинг Бостваст, намиращ се в района
на с. Драгичево, общ. Перник, при което е било изготвеното статичното
изображение с № 11743D0/0251694 на което е заснет процесния автомобил.
Безспорно приложеното по административнонаказателната преписка
удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология
установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни
превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S1“ е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №
5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи
в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който
само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за
контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система
измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези,
движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния
номер на моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна
част от удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на
процесната система подробно е описана процедурата по обработване на
данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не
могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно контролният
орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г., тъй като контролът освен, че е осъществен със
5
АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, същото е било и
технически годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията, тъй като е
преминало последваща проверка за съответствие с техническите изисквания,
предвид приложения към административнонаказателната преписка протокол
за проверка № 52-С-ИСИС от 30.09.2019г. на отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на
Български институт по метрология. При наличието на тези доказателства
административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин
установяването и заснемането на нарушението с годно за използване
техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че
когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на
нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на
разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно
наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН.
Приобщеният снимков материал от записа, извършен със
стационарното автоматизирано техническо средство, удостоверява с
необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ
обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо
средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, поради което и посочената в
статичното изображение с № 11743D0/0251694 скорост от 77 км/ч, с която се
е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на
нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство.
В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е
редуцирана на 74 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и
разрешената скорост - 24 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е
6
посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена
стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или
неяснота при определянето на наказуемата скорост, с оглед на което и
липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не
съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава
правото на защита на санкционираното лице.
За използването на системата за видеоконтрол на процесното място е
изготвен приложения по административнонаказателната преписка протокол
съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. От неговото
съдържание се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола,
времевия отрязък през който системата е работила, но и режимът на
измерване, който е бил стационарен, и посоката на задействане на АТТС,
която е била насочена в двете посоки, т.е заснемани са както отдалечаващите
се, така и приближаващите се автомобили, което по никакъв начин не се
отразява на законосъобразността на процедурата, след като самият
законодател е приел, че техническото средство може да бъде насочено и в
двете посоки и да заснема както приближаващ, така и отдалечаващ се трафик
на движение. Конкретизирания по недвусмислен начин времеви отрязък през
който системата е работила – 10:50 часа до 13:10 часа, налага извод, че
непосочването на конкретните номера на първото и на последното
изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да
се приеме, че процедурата по издаване на ЕФ е опорочена или материалният
закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на
процесната снимка – 11:04 часа е именно в периода през който системата е
била експлоатирана. В протокола изрично е отбелязано и обстоятелството, че
в процесния участък е важала общо разрешена скорост на движение от
50км/ч, както и че не е била налице сигнализация с пътен знак за различна от
тази скорост, което кореспондира с приетото като писмено доказателство
писмо изх. № 11-00-328 от 14.09.2021г. на Областно пътно управление
Перник, удостоверяващо, че км 286+300 на път І-1, попада в рамките на
населеното място с. Драгичево, общ. Перник, което категорично потвърждава
и визираната от наказващият орган правна квалификация на нарушението
като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Вярно е, че в този протокол е налице
пропуск, свързан с липсата на подпис на лицето, изготвило същия, но дори и
7
да се приеме, че се касае за нарушение, то същото не представлява
съществено процесуално такова, тъй като служителят собственоръчно, след
като е попълнил ръкописно съдържанието на протокола, включитено и че
автоматизираното техническо средство е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания и
е преминало метрологична проверка с протокол за проверка № 52-С-ИСИС от
дата 30.09.2019г., е вписал отново ръкописно на определеното за целта място
името и фамилията си – Р.М., след което документът е регистриран на
01.07.2020г. с № 1158р-5944. При това положение, съдът приема, че
неполагането на подпис се дължи на технически пропуск, който не поставя
под съмнение кой е автора на този документ.
Служебно известно е на съда (от други административнонаказателни
производства, които са били разгледани от настоящия състав във връзка с
обжалвания на електронни фишове), че Р.М. е преминал обучение за работа
със стационарна преносима система за контрол на скоростта, с която е
извършено заснемането и е включен в списъка на служителите на ОД на МВР
Перник, които са определени със заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на
директора на ОД на МВР Перник да осъществяват дейност по заснемане на
нарушения с процесната система, последващ преглед, валидизиране и
генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради което и не може да се постави под
съмнение осъществения от него контрол по отношение на установеното
нарушение именно съгласно нормативните предписания и при посочените в
протокола обстоятелства. Независимо, че цитираната заповед не е
представена в административнонаказателната преписка, нейното съдържание
може да се провери от всеки заинтересован, поради което и неприлагането й
от наказващия орган по никакъв начин не е рефлектирало върху правото на
защита на жалбоподателя. Още повече, че тя е ноторно известна и на адв. Г.Б.
във връзка с негови участия в дела, по които се търси идентична съдебна
защита (напр. анд № 1401/2021г. по описа на Районен съд Перник).
От съдържанието на съставения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-6912 от 29.07.2015г. е видно, че не е попълнена частта отнасяща се до
приемането на протокола, съответно удостоверяваща свалянето на статичните
изображения/видеозаписи от системата, и съдържаща посочване къде–
компютърна конфигурация/сървър в структура/звено, се съхранява свалената
8
информация от използваната АТС, но този пропуск не е съществен, тъй като
документът съдържа имената и подпис на съответното лице – началник на
структурно звено - в конкретния случай инсп. В. Б. от АСКПД, която е
извършила дължимата проверка на протокола по чл. 10, ал.1 от Наредбата, с
което е удостоверила истинността на самия официален документ и на
изложените в него данни, включително и че установените 64 броя статични
изображения се съхраняват по надлежния ред и във вида, изготвен от АТСС
на компютърна конфигурация, тъй като системата включва стационарно
преносими уреди за контрол на скоростта, специализиран софтуер,
интегриран със софтуера за проверка и автоматизираната система
„Административнонаказателна дейност” за обработка на нарушенията за
скорост и генериране на съответния ЕФ.
Предвид изложеното съдът не може да приеме твърдението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че посочените в протокола
данни не могат да се ползват с доказателственото значение като такива в
редовно съставен документ. В случая, освен протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г., по административнонаказателната
преписка е предоставено и отпечатано статично изображение във вид на
снимков материал, което е с уникален идентификационен номер и съдържа
всички данни за процесното нарушение - дата, час, място, ясно заснета табела
с регистрационен номер на лек автомобил, индексиращ конкретната засечена
превишена скорост, които изцяло се припокриват с тези в съставения
протокол, като същите кореспондират и с приложената по делото дигитална
снимка на временно монтираната система за контрол, която също много ясно
визуализира мястото, на което е била разположена.
Предвид изложеното съдът намира, че при установяване на
нарушението са спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда и
начина на използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение, поради което е издаден законосъобразен
ЕФ.
Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на
нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него недвусмислено е
9
посочено, че местоизвършването на нарушението е в населено място - път І-1,
км 286+300, паркинг Бостваст, намиращ се в района на с. Драгичево, общ.
Перник, което е напълно достатъчно да се индивидуализира и конкретизира
този реквизит, описващ твърдяното нарушение, поради което не може да се
сподели като основателно възражението на защитата на жалбоподателя за
липса на яснота относно този реквизит на ЕФ, водещ до съществено
процесуално нарушение при издаването му. Същевременно в обжалвания
фиш не само, че е отразено населеното място, където е било констатирано
нарушението (с. Драгичево, общ. Перник), но и при описание на нарушението
е вписано, че е действало „ограничение от 50 км/ч валидно за населено
място”.
Съдът не споделя направеното възражение, че посочените географски
координати на мястото на нарушението, които са визирани в създаденото
изображение не са достатъчни за локализиране на мястото на нарушението,
тъй като самата система за контрол, съгласно техническите си
характеристики, разполага с GPS-приемник, с който с точност се определят
географските координати на констатираното нарушение и предоставя
възможност тези координати да се установи на коя част от пътя съответстват.
В случая в ЕФ е посочено мястото съответстващо на географските
координати отразени от автоматизираната система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства, каквито данни се съдържат и в статичното
изображение с № 11743D0/0251694 на което е заснет процесния автомобил.
По вида и размера на наказанието:
За констатираното нарушение - превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта
е превишена с 24 км/ч. (стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което и
законосъобразно отговорността на жалбоподателя в качеството на законен
представител на юридическото лице, собственик на процесното моторно
превозно средство е ангажирана на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1,
т.3 от ЗДвП като му е наложено административно наказание глоба в
10
предвидения абсолютен размер от 100 лв (сто лева), поради което и същият
не може да бъде редуциран по силата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не
е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
Предвид изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, претендираните от
страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на процесуалния му
представител са неоснователни.
Мотивиран от гореизложеното горното и на основание чл. 63 ал.1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 3725146 на ОД на МВР
Перник, с който на Г. ЕМ. Т., ЕГН **********, в качеството на законен
представител на „Гранд Съпорд” ЕООД, ЕИК ******** е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание
чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата за
нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 23.06.2020г. в 11:04
часа, в с. Драгичево, общ. Перник, път І-1 (Е-79), км 286+300, паркинг
Бостваст, тъй като в населено място при общо валидно ограничение на
скоростта от 50 км/ч е управлявала товарен автомобил „Хюндай И 30” с рег.
№ ******** със скорост от 74 км/ч, при което превишението е 24 км/ч и е
установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на сторени разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11
12