Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 11.01.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Андрей Чекунов
при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа
докладваното от съдия Чекунов гражданско дело № 544/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 150
от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 153 от ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с искова молба,
подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез
пълномощник, против П.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след
подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е инициирал, за да
може установи съществуването на вземанията си. Исковете са положителни
установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 24.02.2020 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д.
№ 9896/2020 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 64 състав, което с Определение
№ 97953 от 22.05.2020 г. е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд
Своге. В резултат на това, е образувано ч.гр.д. № 325/2020 г. по описа на
Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК с № 369 от 27.07.2020 г. за следните суми: сумата от 306,49 лева – главница
за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2017 г.
до месец април 2019 г., сумата от 19,91
лева – лихва върху главницата от
306,49 лева за периода от 15.09.2018 г. до 12.02.2020 г., сумата от 79,22 лева – главница, представляваща незаплатено задължение за дялово
разпределение за периода от месец февруари 2017 г. до месец април 2019 г.,
сумата от 14,13 лева – лихва върху главницата от 79,22 лева за периода от
31.03.2017 г. до 12.02.2020 г. и законната лихва върху двете главници, считано
от 24.02.2020
г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 75 лева разноски
по делото, от които 50 лева юрисконсултско възнаграждение – определено съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на правната
помощ, както и 25 лева заплатена държавна такса.
Претендираните вземания произтичат от следните
обстоятелства: за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в ….. – за периода от месец май
2017 г. до месец април 2019 г.
В исковата
молба ищецът излага, че ответникът като собственик на топлоснабдения имот е клиент
(потребител) на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ, поради което е обвързан от общите условия на ищцовото дружество,
съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, предвид че не е упражнил правото си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ да предложи специални условия. Твърди, че през процесния период за
имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за
нея, платима съгласно Общите условия месечно в 45-дневен срок след от датата на
публикуването на дължимите суми на интернет страницата на ищцовото дружество.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за
топлинна енергия по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение от дружеството, извършващо дялово разпределение на
доставяната топлоенергия в сградата – етажна собственост по местонахождение на
имота. За дължимите суми за неплатена стойност на доставената топлинна енергия,
за дялово разпределение и лихва за забава в плащането им в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, която не е влязла в
сила поради постъпило възражение от длъжника. Цената на исковете е 306,49 лева
– главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия, 19,91 лева – лихва
върху главницата за доставена топлинна енергия, 79,22 лева – главница,
представляваща незаплатено задължение за дялово разпределение и 14,13 лева –
лихва върху главницата за дялово разпределение, за които суми се иска от съда
да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се
претендира още и законната лихва за забава върху главниците считано от
24.02.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
От страна на
ответника е подаден писмен отговор. В него се посочва, че се оспорва изцяло
иска, че редовно е заплащана потребената от ответника топлинна енергия в имота,
находящ се в ….., като ответникът не оспорва, че имотът е топлоснабден и че е
потребител на топлинна енергия, а оспорва твърдението на ищеца, че не е
заплатил доставена и потребена топлинна енергия, тъй като е осигуряван
безпрепятствен достъп до жилището на служителите, които отчитат топломерите,
съответно количеството на потребената топлинна енергия, в сметките, които е
получавал е отбелязано, че топломер № 54237679 е поставен на лира в банята,
което по същество означава, че потребената от ответника топлинна енергия
надлежно се отчита от измервателни уреди, поставени на всички отоплителни уреди
в жилището, като същевременно в изравнителните сметки на „Нелбо инженеринг“ ООД
е посочено, че в жилището има и „щранг-лира“ (същата лира в банята). Но
потребената и отделена от „щранг-лирата“ топлинна енергия се определя по други
показатели съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Ответникът твърди,
че нямам друга лира в жилището му, освен тази, на която е поставен топломер.
Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът не
възразява срещу допускането на поисканата от ищеца съдебно-техническа
експертиза, но иска вещото лице да извърши оглед на жилището му и да даде
заключение монтирани ли са на всички уреди измервателни устройства (топломери).
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, а
ответникът – не се явява и не се представлява.
По делото са събрани писмени доказателства, представени от ищеца, неоспорени от страна на
ответника, поради което съдът ги възприема като автентични. Изслушани са съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертизи, чиито заключения съдът кредитира като логични
и безпротиворечиви.
Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова
молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на страните и
съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Към исковата молба е приложен нотариален акт от 22.08.1995 г. (л. 17-18),
който обективира договор за продажба на процесния недвижим имот, по силата на
който ответникът е станал собственик на имота. Следователно, за периода от 22.08.1995
г. до настоящия момент ответникът е собственик на същия, като по делото няма
данни, нито твърдения имотът да е бил обременен с вещно право на ползване на
друго лице. На 05.12.1995 г. от ответника е подадена молба-декларация до ищеца
за откриване на партида за този имот (л. 19-20).
Не е спорно, че имотът се намира в сграда в режим на етажна собственост, в
която се доставя топлинна енергия от ищеца. Видно от представения Протокол от 25.10.2002
г. на Общото събрание на ЕС на вход ..на жилищен блок .., ж.к. „…“, гр. С.,
ведно със списък на абонатите към него (л. 23-24), е взето решение да се сключи
договор с „Топлоснабдителна агенция - енергиен сервиз-Нелбо инженеринг“ ООД
(понастоящем с правноорганизационна форма ЕООД), ЕИК *********, за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, като впоследствие такъв
договор е сключен на 07.11.2002 г. между „Топлоснабдителна агенция - енергиен
сервиз-Нелбо инженеринг“ ООД (понастоящем с правноорганизационна форма ЕООД), ЕИК
********* – като изпълнител и етажната собственост, представлявана от
упълномощеното от ОС на ЕС лице – като възложител (л. 21-22), съгласно който
договор изпълнителят следва да извършва дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно
изискванията на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.). Също
така е представен договор У-№ 100 от 06.11.2007 г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в,
ал. 2 от ЗЕ (л. 26-28), сключен между „Топлофикация
София“ ЕАД – като възложител и „Топлоснабдителна агенция - енергиен сервиз-Нелбо
инженеринг“ ООД (понастоящем с правноорганизационна форма ЕООД), ЕИК *********
– като изпълнител, съгласно който изпълнителят е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост в гр. София, при спазване на изискванията за ОУ за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, одобрени от ДКЕВР с решение
№ ОУ-024/10.08.2007 г.
По делото са приложени и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град София от 23.10.2014
г., одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР (л. 29-30), публикувани
във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г. Следователно тези общи условия са влезли
в сила най-късно на 10.08.2016 г. (30 дни след първото им публикуване, съгласно
чл. 150, ал. 2 от ЗЕ).
С исковата молба са представени още извлечение от сметки по месеци за
процесния период (л. 14) и два броя съобщения към фактури (л. 15-16).
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза е изготвило заключението си
при съобразяване на изложеното в писмения отговор, исковата молба,
представените с последната писмени доказателства, както и на допълнително
предоставени на вещото лице по негово искане документи и информация от ищеца и
от дружеството, което вещото лице е установило, че е извършвало дяловото
разпределение в сградата, в която се намира имотът на ответника – „НЕЛБО“ АД, а
именно: Справка за отчетената топлинна енергия за разпределение в абонатната
станция на сграда в режим на етажна собственост с адрес …..; Отчислените за
сметка на „Топлофикация София“ ЕАД технологичните разходи на топлинна енергия в
абонатната станция (в табличен вид) и алгоритъма, по който са получени; Размерът
на прогнозните суми за топлинна енергия, потребена от ответника през процесния
период по месеци, по общата стойност и по пера - сума за топлинна енергия за
отопление на имот, сума за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация,
сума за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и сума за мощност (от
„Топлофикация София“ ЕАД в табличен вид); Свидетелства за проверка и протоколи
за демонтаж и монтаж на топломера в абонатната станция на сградата в режим на
етажна собственост; Изравнителни сметки, талони за отчет на уреди за дялово
разпределение, изготвени от „Нелбо“ АД; Несъответствие в броя и номерата на
записаните уреди, измерващи консумираната топлинна енергия от процесния имот, в
предоставените от дружеството, извършващо дялово разпределение изравнителни
сметки и талони за отчет.
На 20.11.2021 г. вещото лице е извършило оглед на място в топлоснабдения
имот, при който са констатирани следните обстоятелства: 1. Не се установи
наличието на уред за измерване на топлинна енергия с № 42310039, описан в
предоставените от дружеството, извършващо дялово разпределение изравнителни
сметки; 2. Монтираните в процесния имот разпределители на топлинна енергия, по
брой и номера и местоположение, съответстват на записаните такива, в талоните
за отчет както следва: Разпределител № 54237677 - Кухня (Радиатор);
Разпределител № 54237678 - Детска (Радиатор); Разпределител № 54237679 - Баня
(Щранг лира); Разпределител № 54237680 - Спалня (Радиатор); Разпределител №
54237680 - Хол (Радиатор).
От заключението на вещото лице се установява, че сградата, в която се
намира процесният имот е с непрекъснато топлоснабдяване през периода м.05.2017
г. - м.04.2019 г., че общият топломер е преминал периодичен метрологичен
контрол съгласно изискванията, че е отчитан редовно и че технологичните разходи
в абонатната станция са определяни правилно, отчислявани ежемесечно за сметка
на ищеца. Вещото лице е констатирало, че дяловото разпределение, извършено от „Нелбо“
АД за сградата и имота на ответника, е извършено съгласно методика
регламентирана в Закона за енергетиката, но количествено „напълно погрешно“ и „некоректно“,
независимо от използваната одобрена методика (регламентирана със ЗЕ) за
разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост. До това
заключение вещото лице стига от констатираната разлика между уредите за
отопление налични в процесния имот (констатирани при посещението на място от вещото
лице в процесния имот), и уредите, описани в изравнителните сметки издадени от „Нелбо“
АД за процесния период – наличие в тях на „щранг лира“ оборудвана с уред за
отчитане на топлинна енергия № 42310039 (какъвто в действителност няма), като
това обстоятелство прави напълно погрешни, направените изчисления за
разпределяне на топлинната енергия консумирана от етажната собственост
(етажните собственици), като от това според вещото лице следва, че дружеството,
извършващо дялово разпределение трябва да изготви коригирана изравнителна
сметка, обхващаща процесния период, както за абонатен №163854, така и за цялата
етажна собственост, т.е. необходимо е изготвяне на нови коригирани изравнителни
сметки на всички етажни собственици за процесния период, поради липса на данни
за съществуването на „щранг лира“- оборудвана с уред за отчитане на топлинна
енергия № 42310039 в сградата. Изравнителната сума за процесния период е -774,44
лева (за получаване). Общата сума за топлинна енергия начислена от ищеца във
фактури по прогнозни данни за абоната е 1 320,32 лева, включваща топлинна
енергия за отопление, топлинна енергия за сградна инсталация и топлинна енергия
за битово горещо водоснабдяване.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че в изравнителните сметки на
ответника е надписан един уред, който не съществува в неговия имот.
Количеството, което е изчислено по одобрената методика, не отговаря на реално
потребеното от ответника. Претендираното по делото количество е за
несъществуващия уред в обекта на ответника. Въпросната лира си има номер на
разпределител. Този разпределител е отчетен и потребената топлинна енергия от
тази щранг-лира, е платена от ответника, като друга лира в апартамента няма. Допълнително
от вещото лице са представени приложение от едно до шест към заключението му,
представляващи снимки от посещението на място в топлоснабдения имот на
ответника, на които са заснети всички разпределители в отоплявания имот и съответно
отоплителни уреди, като вещото лице заявява категорично, че други уреди няма.
Заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза съдът намира
за неотносимо по делото, доколкото както вещото лице заявява в съдебно
заседание, заключението е изготвено единствено съгласно информацията,
предоставена му от ищеца, която видно от горното е некоректна, погрешна и
невярна. В заключението на съдебно-счетоводната експертиза не е взето предвид
заявеното от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че щранг-лирата не
се намира в имота, доколкото не е имал такава задача.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
За основателността на предявените установителни искове за
дължима цена за топлоенергия и за извършване на услуга „дялово разпределение“,
дружеството-ищец следва да установи по делото следните обстоятелства:
договорните отношения между страните за доставката на топлинна енергия,
количеството на доставената топлинна енергия за процесния период и размера на
нейната цена, както и че през процесния период за имота е извършвана услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, за което на ищеца се дължи съответно
възнаграждение, възлизащо на исковата сума. По отношение на акцесорните искове
за заплащане на обезщетение за забава ищецът следва да установи съществуването
и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на
мораторната лихва.
За разликата от търговската продажба на топлинна енергия
за небитови нужди, която, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, се извършва задължително
на основата на писмени договори, договорът за търговска продажба на топлинна
енергия за битови нужди, се счита за сключен и с конклудентни действия - арг. от
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, т.е. писмена форма не е задължителна. В този случай
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от КЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл.
150, ал. 2 от ЗЕ). В този случай договорната връзка се предполага по силата на
закона, тъй като съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия, без да е необходимо сключването на писмен договор, и като такива са
задължени да заплащат нейната цена. Разпоредбата на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) съдържа легална дефиниция на
понятието „битов клиент“ – клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Посочените
разпоредби легитимират като клиент на топлинна енергия по силата на закона и
съответно задължено лице за заплащане на нейната цена собственикът на
топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в
който случай клиент е третото лице ползвател. Създадената по силата на закона
облигационна връзка – договор за продажба на топлинна енергия е със страни –
топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на
топлоснабдения имот – ответника. Както се посочи, съгласно разпоредбата на чл. 150,
ал. 2 от ЗЕ, в този случай продажбата на топлинна енергия се извършва по
правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един
централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл. 16,
ал. 1 от ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само
ако ги е подписал. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, несъгласните
с публикуваните общи условия клиенти на топлинна енергия, могат да възразят по
съответния ред в 30-дневен срок след публикуване на общите условия, за каквото
възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от клиентите на
топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в общите
условия и да уговорят различно съдържание, е основание съдът да приеме, че
облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по
силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат
съответно правилата за договорите.
С оглед изложеното, ответникът, в качеството му на
собственик на намиращия се в сграда в режим на етажна собственост топлоснабден
имот за периода, за който се претендира главницата за доставена топлинна енергия
(от м. 05.2017 г. до м. 04.2019
г.) и главницата за незаплатено задължение за дялово разпределение (от м. 02.2017
г. до м. 04.2019 г.) е клиент на топлинна енергия за битови нужди, което
обстоятелство не се оспорва с писмения отговор.
Въпреки това, претендираните в
настоящото производство суми за доставена топлинна
енергия и за извършване на услугата дялово разпределение са изцяло недължими от
ответника.
Ищецът не доказа да е доставил и съответно ответникът да
е ползвал количество топлинна енергия в процесния топлоснабден имот, което да
не е заплатено от последния. Този извод следва от заключението на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза, неоспорено от ищеца, от което се
установява, че в изравнителните сметки на ответника е надписан един уред –
щранг-лира, който не съществува в неговия имот, поради което, отразеното в тях
количество доставена топлинна енергия не отговаря на реално доставеното от
ищеца и потребено от ответника, като именно претендираната по делото цена е за
това количество топлинна енергия, тъй като последното е начислено за
несъществуващ уред в обекта на ответника поради установеното от вещото лице, че
щранг-лирата в банята на ответника си има разпределител, който е отчетен в
изравнителните сметки и количеството доставена топлинна енергия, което е
отчетено от този разпределител е платено от ответника. Тъкмо обратното –
доказано е от ответника възражението му, че е платил цялото количество
доставена от ищеца топлинна енергия за процесния топлоснабден имот и за
процесния период.
След като не е доказано от ищеца основанието на
предявения положителен установителен за главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2017
г. до м. 04.2019 г., не следва да бъде обсъждан въпросът за неговия размер.
Изцяло неоснователна е и претенцията за
заплащане на главница за дялово разпределение
за периода от м. 02.2017 г. до м. 04.2019 г.
Видно от представения с исковата
молба Протокол от 25.10.2002 г. на Общото събрание на ЕС на
вход … на жилищен блок …, ж.к. „…“, гр. С., е взето решение да се сключи
договор с „Топлоснабдителна агенция - енергиен сервиз-Нелбо инженеринг“ ООД
(понастоящем с правноорганизационна форма ЕООД), ЕИК *********, за извършване на услугата „топлинно счетоводство“. Впоследствие такъв
договор е сключен на 07.11.2002 г. именно между последното дружество – като
изпълнител и етажната собственост, представлявана от упълномощеното от ОС на ЕС
лице – като възложител, съгласно който договор изпълнителят следва да извършва
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата
етажна собственост, съгласно изискванията на Закона за енергетиката и
енергийната ефективност (отм.). Същото дружество е изпълнител по сключения с
възложителя „Топлофикация София“ АД (понастоящем с правноорганизационна форма ЕАД)
Договор У-№ 100 от 06.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от ЗЕ, съгласно който изпълнителят е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г. По делото няма доказателства „Топлоснабдителна
агенция - енергиен сервиз-Нелбо инженеринг“ ООД (понастоящем с
правноорганизационна форма ЕООД), ЕИК *********, да е извършвало
услугата, предмет на горепосочените два договора.
Тъкмо обратното – видно от неоспореното от ищеца и прието
по делото заключение на вещото лице по съдебно-техническа експертиза, същото е констатирало,
че дяловото разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата е
извършвано от друго дружество – „Нелбо“ ЕАД, което видно от справка в публичния
търговски регистър понастоящем е с правноорганизационна форма АД и с ЕИК *********.
По делото липсват доказателства за взето решение от Общото събрание на етажната
собственост на сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот за
сключване договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с това дружество. Липсват и доказателства за сключването на такъв
договор между „Нелбо“ АД, ЕИК ********* и етажната собственост, както и за
сключването на договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между същото дружество и ищеца. Ето защо, ищецът не може на
договорно основание да претендира цената за извършването на услугата дяловото
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата. Нещо повече –
по делото се установи, че извършено от „Нелбо“ АД за сградата и имота на
ответника дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост
е „количествено напълно погрешно“ и „некоректно“, независимо от използваната
одобрена методика за това, регламентирана със ЗЕ, при това до степен, че налага
„цялостна корекция на изравнителните
сметки, касаещи процесния период на всички етажни собственици“, ако
отоплителния уред щранг-лира не съществува не само в имота на ответника, но и в
цялата сграда, съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза. Поради тези съображения, претендираното възнаграждение за тази
услуга е недължимо, а предявеният иск за заплащането му – изцяло неоснователен.
С исковата молба е поискано привличане на трето лице в процеса, като с
определението по чл. 140 от ГПК на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок
от получаване на препис от същото да посочи кое дружество твърди, че е страна
по договорите с него и с етажната собственост на сградата, в която се намира
имотът на ответника, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, кое дружество ищецът твърди, че е извършило дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният имот на ответника и
кое дружество се иска да бъде привлечено като трето лице - помагач на ищеца. Подробни
съображения са изложени в посоченото определение, че необходимостта от
уточняване на искането в случая е наложително, тъй като в исковата молба
наименованието на дружеството, извършващо дялово разпределение е некоректно
посочено. Иска се привличането на „Нелбо инженеринг“ ООД, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Тинтява“ № 15 и без посочен ЕИК
на това дружество, като се твърди, наличието на сключен между посоченото
дружество и ищеца договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между потребители в сграда – етажна собственост (стр. 4 от
исковата молба). Същевременно, приложеният към исковата молба Договор при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, по
чл. 139в, ал. 2 от ЗЕ, е сключен на 06.11.2007 г. с друго дружество –
„Топлоснабдителна агенция - енергиен сервиз-Нелбо инженеринг“ ООД (понастоящем
с правноорганизационна форма ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Тинтява“ № 15. Наименованието на
последното дружество не е променяно, видно от информацията в публичния
търговски регистър. Между последното дружество и етажната собственост е сключен
и приложеният към исковата молба договор от 07.11.2002 г., като същото
дружество е посочено и в Протокол от 25.10.2002 г. от проведено Общо събрание
на етажните собственици и наематели в сградата, в която се намира процесният
имот. Освен това, соченото от ищеца дружество с ограничена отговорност „Нелбо
инженеринг“, със седалище и адрес на управление, идентични на седалището и
адреса на управление на „Топлоснабдителна агенция - енергиен сервиз-Нелбо
инженеринг“ ООД (понастоящем с правноорганизационна форма ЕООД), е вписано в
търговския регистър едва на 12.02.2021 г. и е невъзможно с това дружество да са
сключени горецитираните договори от 06.11.2007 г. и от 07.11.2002 г., както се
твърди в исковата молба. Същевременно в края на стр. 2 от исковата молба се
правят в два последователни абзаца твърдения, че е налице договор между
етажната собственост на сградата, в която се намира имотът на ответника и
„Нелбо инженеринг“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, а в следващия абзац, че този договор е сключен с „Нелбо“ ЕАД,
без да се представят доказателства за последното твърдение. Към исковата молба
е приложено извлечение от търговския регистър относно дружеството „Нелбо“ ЕАД,
ЕИК *********, която не е актуална, тъй като понастоящем последното дружество е
с правноорганизационна форма АД. Освен това, от изложеното в исковата молба не
става ясно изобщо какво е отношението на това дружество към настоящото дело,
нито защо вещото лице по поисканата съдебно-техническа експертиза следва да
проверява документацията в това дружество, след като горепосочените договори от
06.11.2007 г. и от 07.11.2002 г. са сключени с друго дружество, а сключването
на последващи не се твърди и не се сочат такива от ищеца. Указанията на съда не
са изпълнени от ищеца нито в предоставения едноседмичен срок, нито в срока по
чл. 219, ал. 1 от ГПК – до първото
заседание за разглеждане на делото. Поради това и с оглед изложеното,
настоящият съдебен състав счита, че от страна на ищеца изобщо не е направено
редовно искане за привличане на трето лице – помагач на ищеца. Същото дори не е
индивидуализирано в достатъчна степен, за да е възможно да бъде извършена
преценка за допустимостта и основателността на искането. Ето защо, подпомагаща
страна не е конституирана в производството, тъй като съдът не е сезиран с
редовно искане, по което да се произнесе. Дори да се приеме, че с оглед
неизпълнението на указанията от страна на ищеца, съдът е следвало да се
произнесе с нарочен диспозитив, с който да остави без уважение формулираното от
последния искане, то непроизнасянето по него не се отразява на делото и на
крайния съдебен акт, след като не са налице законовите предпоставки за
привличане (в този смисъл Решение №192 от 04.11.2015 г. по гр.д. № 385/2015 г.
на Пловдивски апелативен съд, което видно от Определение № 905 от 15.12.2016 г.
по т.д. № 963/2016 г. на II т.о. на ВКС, не е
допуснато до касационно обжалване). В случая ищецът няма правен интерес от
привличането на соченото от него дружество с ограничена отговорност „Нелбо
инженеринг“, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул.
„Тинтява“ № 15, което е вписано в търговския регистър едва на 12.02.2021 г. с
ЕИК ********* и както се посочи вече, е невъзможно с това дружество да са
сключени горецитираните договори за извършване на услугата дялово разпределение
с ищеца (от 06.11.2007 г.) и с етажната собственост на сградата, в която се
намира имотът на ответника (от 07.11.2002 г.), по които в действителност
изпълнител е друго дружество – видно от самите договори. Ето защо, дружеството,
чието привличане е поискано от ищеца не може да отговаря за пълно или за лошо
изпълнение на задълженията по договори, по които не е страна, а оттук и ищецът,
при отхвърляне на предявените искове поради оспорване на извършеното дялово
разпределение не би могъл да предяви регресен иск срещу това дружество за
неизвършено или лошо извършено дялово разпределение, поради липсата изобщо на
задължение за това дружество да извършва такова.
Горното води и до извода, че дружеството, чието привличане е поискано от
ищеца, също няма правен интерес да е трето лице, защото с участието си по
делото не може да докаже, че извършвано от негови служители разпределение на
топлинна енергия е в съответствие с действащата нормативна уредба и съгласно
подписан между него и ищеца договор и общи условия, както неоснователно се
твърди в исковата молба. Това дружество не е страна по представените с исковата
молба договори, както вече се посочи. То дори не е било учредено като правен
субект към относимия по делото период на извършване на дяловото разпределение
на топлинна енергия. Нещо повече – услугата дялово разпределение и в действителност
не е извършвана от това дружество, а от „Нелбо“ АД, видно от заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните. Поради
това, дружеството, чието привличане е поискано от ищеца, няма как да допринесе
за установяване на относими към правния спор правно релевантни факти изобщо, а
действията и бездействията на неговите служители са без всякакво значение за
изхода на делото.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на
ответника направените по делото разноски в размер на 50 лева – заплатен депозит
за вещо лице за съдебно-техническа експертиза.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени
от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А.А., за признаване
за установено по отношение на П.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, че същият
дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумите, за които е издадена Заповед № 369 от 27.07.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 325/2020 г. на Районен съд
Своге, а именно: сумата от 306,49 лева,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от месец май 2017
г. до месец април 2019 г. в топлоснабден имот, находящ се в ….., с аб. № …, сумата от 19,91 лева – обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата от 306,49 лева за периода от 15.09.2018 г. до
12.02.2020 г., сумата от 79,22 лева, представляваща цена за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода
от месец февруари 2017 г. до месец април 2019 г. за посочения имот и сумата от 14,13 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху
главницата от 79,22 лева за периода от 31.03.2017 г. до 12.02.2020 г., като и
законната лихва върху двете главници, считано от 24.02.2020 г. до изплащане
на вземанията.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
представлявано от изпълнителния директор А.А., да заплати на П.П.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 50 лева,
представляваща направени разноски по гр.д. № 544/2020 г. по описа на Районен
съд Своге.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д. №
325/2020 г. на Районен съд Своге.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :