№ 356
гр. Плевен, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20244430101561 по описа за 2024 година
Делото е образувано въз основа на искова молба от Н. Е. П., ЕГН **********, от ***, против
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
С.Я., и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И.Ш., с която са предявени субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, т.1 от ЗЗД, както следва:
1/за признаване за установено между Н. Е. П., ЕГН **********, и „Кредисимо“ ЕАД, че
сключеният между тях договор за потребителски кредит №2307407, е нищожен; 2/в
условията на евентуалност, в случай че се приеме договорът за валиден, за признаване за
установено между Н. Е. П., ЕГН **********, и „Кредисимо“ ЕАД, че клаузата на чл.4, ал.1
от Договор за потребителски кредит №2307407/10,11,2020 г., сключен между страните, е
нищожна поради неспазване на нормите на ЗПК и ЗЗП; 3/за признаване за установено между
Н. Е. П., ЕГН **********, и „Ай Тръст“ ЕООД, че Договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между страните като обезпечение към Договор за потребителски
кредит №2307407/10,11,2020 г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен
поради неспазване на нормите на ЗПК и ЗЗП; 4/да се осъди на основание чл.55, т.1 от ЗЗД
ответника „Ай тръст“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 5,00 лева /частичен иск от 138,33
лева/, платена без основание.
В исковата молба се излагат съображения, че между ищeца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен
Договор за паричен заем №2307407/10,11,2020 г., по силата на който ищeца е получил от
ответника сума в размер на 350,00 лева, период на револвиране 30 дни, ГПР – 49,03%, а ГЛП
– 40%. Посочва се, че на основание чл.4, ал.1 от Договора за потребителски кредит ищеца
сключил с ответника „Ай Тръст“ договор за предоставяне на поръчителство. Въз основа на
1
последния ищецът следвало да заплати на ответника сумата в размер на 138,33 лева. В
исковата молба се излагат съображения, че както клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за
паричен заем №2307407/10,11,2020 г., сключен между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД,
така и сключения по повод неговото обезпечение Договор за предоставяне на поръчителство
между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД са нищожни, доколкото сумата за предоставяне на
поръчителство не е включена в ГПР, по който начин се заобикаля нормата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, не е установен механизмът на изчисляване на ГПР, като посоченият такъв в договора
за потребителски кредит не съответства на реалния. Последното според ищеца представлява
и нелоялна търговска практика и нарушава нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Посочва се, че
със сключването на договора за поръчителство, на ищеца не е доставена реално извършена
услуга, както и че ответните дружества представляват свързани лица. Поради изложеното се
предявява исковата претенция. Претендират се разноски. В с.з. ищецът не се явява и не се
представлява. В молба, депозирана преди с.з., проц.представител на ищеца моли съда да
уважи исковете. Прави възражение за прекомерност на заплатените от ответниците
адв.възнаграждения.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Кредисимо“ ЕАД, с който се
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция
по отношение на ответника. Твърди се, че в деня на сключване на договора за кредит
ищецът е върнал чистата стойност на главницата, като се е отказал от договора за кредит и е
посочил, че е подал заявление погрешка. Посочва се, че договорът за поръчителство не е
влязъл в сила и не е породил действие поради липса на предмет. Посочва се, че към момента
на сключване на договора с „Ай тръст“ кредитът е бил вече погасен и не е имало кредит,
който да бъде гарантиран от поръчител. Посочва се, че сумата от 138,33 лева не е събирана
от ищеца. Възразява се, че клаузата на чл.4, ал.1 от договора се явява нищожна поради
неспазване на разпоредбата на чл.11, т.10 от ЗПК, доколкото дължимата сума за
предоставяне на поръчителство е следвало да бъде включена в ГПР. Според ответника
„Кредисимо“ сключването на договор за поръчителство е била предвидена в договора
възможност, не и задължение на ищеца, доколкото при кандидатстване последният е можел
да избере услуга „предоставяне на необезпечен кредит“. Излагат се доводи, че при
сключването на договора за кредит, не е било ясно дали длъжникът ще сключи договор за
поръчителство, поради което било невъзможно възнаграждението да бъде включено в ГПР.
Посочва се, че ищеца не е въведен в заблуждение, като на същия е представена цялата
необходима информация за информирано решение за сключване на процесния договор.
Твърди се, че дори и договорът с „Ай тръст“ да беше породил действие, сключването му не е
било задължително. Моли съда да отхвърли исковете и претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил и отговор на искова молба от „Ай Тръст“ ЕООД, с
който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Признава се, че между
ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за поръчителство от 10,11,2020 г.,
но същият не е влязъл в сила и не е породил действие поради липса на предмет. Ищецът
имал възможност да се запознае предварително със съдържанието на договора за
2
предоставяне на поръчителство, като преди неговото сключване същият е имал възможност
да избере услугата „необезпечен кредит“ или да представи декларация. Излагат се доводи,
че възнаграждението за поръчителство не представлява разход по кредита, поради което не
следвало да се включва в ГПР. Сключването посочения договор представлявало единствено
възможност, не й договорно задължение. Според ответника сключеният договор няма
характер на договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 ЗЗД, а на договор за поръчка, по
който страна не е „Кредисимо“ ЕАД, поради което и не следва възнаграждението по него да
се свързва с договора за потребителски кредит. Последният бил сключен преди сключване на
договора за поръчителство, поради което и кредиторът бил в невъзможност да включи
възнаграждението за поръчителство като разход по кредита. Навеждат се доводи, че ищецът
е имал възможност да се откаже от договора за кредит в предвидения в ЗПК 14-дневен срок,
в който случай не би се дължало и възнаграждение по договора за поръчителство, както е
сторено. Посочва се, че ищеца не е въведен в заблуждение, като на същия е представена
цялата необходима информация за информирано решение за сключване на процесния
договор. Твърди се, че дори и договорът с „Ай тръст“ да беше породил действие,
сключването му не е било задължително. Моли съда да отхвърли исковете и претендира
разноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно е и се установява от представеното копие на Договор за потребителски кредит
№2307407/10,11,2020 г., сключен между ищеца и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, и
Приложение №1 към него, че по силата на това съглашение, ответникът „КРЕДИСИМО“
ЕАД в качеството на заемодател е предоставил в полза на ищеца като заемополучател, сума
в размер на 350,00 лева – потребителски кредит с Уловие с револвираща лихва, период на
револвиране – 30 дни, с падеж – 09,12,2020 г. Лихвеният процент е бил определен на 40% за
първата погасителна вноска, ГПР – 49,03%. Установява се също така, че в чл.4 от Договора,
заемателят се е задължил, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните
форми: 1. Банкова гаранция, в срок до 10 дни или 2. Договор за предоставяне на
поръчителство, с одобрено от заемодателя лице, в срок от 48 часа от подаване на
заявлението за кредит.
По делото се установява също, че въз основа на сключеният между ищеца и ответника „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, като финансова институция, предоставяща гаранционни сделки - поръчител,
е бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 10,11,2020 г., по силата на
който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство със заемодателя
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ***, въз основа на който да отговаря солидарно със заемателя по
процесния Договор за кредит. Според обективираното в чл.8 от договора за предоставяне на
поръчителство, потребителят – заемател се е задължил да заплати на поръчителя
възнаграждение за предоставеното обезпечение. Видно от Приложение №1 към същия
договор, възнаграждението е било определено на 104,31 лева до падежа – 09,12,2020 г., и в
размер на 104,31 лева за всеки нов период на револвиране. По делото не се установява
3
сключване на договор за поръчителство между кредитора отв.“КРЕДИСИМО“ ЕАД и
поръчителя - отв.“АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ***.
От представената от „Кредисимо“ ЕАД справка /от дата 26,06,2024 г./, вх.№18000/27,06,2024
г. на ПлРС, и заключението по допусната ССЕ се установява, че на 04,12,2020 г. по сметка на
„Кредисимо“ ЕАД е била заплатена от ищеца сума в размер на 350,00 лева, която е била
осчетоводена за погасяване само на главницата в размер на 350,00 лева. ВЛ е установило
това при посещение на място в счетоводството на отв.“Кредисимо“ ЕАД. От заключението
на ВЛ се установява също, че при включване изплащането на главница от 350,00 лева и
лихва за срок от 30 дни, ГПР възлиза на 51,08%, а при включване и на възнаграждение за
поръчителство в размер на 104,31 лева, възлиза на 3567,57% - уточнено от ВЛ в с.з. От
повторното заключение се установява, че няма плащане на лихва, тъй като по отношение на
процесния потребителски кредит се прилагат условията за безлихвения гратисен период, в
който не се начислява лихва.
Съдът не обсъжда останалите събрани доказателства, като неотносими към правния спор.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,
съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете, насочени срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД
Ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради
неспазване изискването на чл.11, т.10 от ЗПК. В приложение №1 към процесния договор за
потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,03% - формално е изпълнено
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и размерът му не надвишава максималния по чл.19,
ал.4 от ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част
от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за поръчителство /и
приложение №1 към него/, сключен от ищеца-потребител с ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД,
което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК. По
силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Съдът приема, че възнаграждението в полза на
поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора. В същото време, съгласно, договора за
предоставяне на поръчителство, заемодателят е овластен да приема вместо гаранта
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя
извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя,
което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
Съдът счита, че анализът на клаузите относно обезпечението на кредита, не подкрепят
4
доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че
за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за
предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице - гарант.
Изложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за предоставяне на
поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от
ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Плащането на възнаграждението за поръчителство обаче не е отразено като разход
при формирането на оповестения ГПР, въпреки, че е включено в общия дълг и месечните
вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл.19,
ал.1 от ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне напоръчителство като
несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен – 3567,57%, и размерът
би надхвърлил законоустановения, както се установява от заключението на вещото лице. На
основание изложеното съдът приема, че заемодателят по договора за кредит не е посочил
действителния ГПР по договора за кредит, съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще
стори. Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната
норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Допълнителен извод за допуснатото нарушение е и
липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за това кои компоненти формират посочения ГПР.
Липсата на тази методика не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора; налице е невярна информация относно общите
разходи по кредита, което пък води до нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, §1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е
възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на
сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл.3, § 1 и чл. 4, §
1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл.22 от ЗПК недействителност на договора в
неговата цялост. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - т.9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, за
прогласяване недействителността на Договор за паричен заем №2307407/10,11,2020 г.,
сключен между ищеца и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД е основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед изложеното, съдът приема, че не следва да се произнася по предявеният при
условията на евентуалност иск за нищожност на клаузата по чл.4 от Договора за потр.кредит.
5
По исковете, насочени срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД
Съдът намира, че процесният Договор за предоставяне на поръчителство от 10,11,2020 г.
изначално е лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза
на потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на
кредитора „Кредисимо“ ЕАД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Нещо
повече - в случай, че поръчителят изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право на
регрес срещу него за пълната стойност на платеното /чл.4, ал.2 от договора за предоставяне
на поръчителство/. Тоест срещу заплащането на възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, което е в размер на 104,31 лева, ищецът - потребител не
получава каквато и да било услуга. Ето защо, този договор се явява нищожен, като
накърняващ добите нрави, в каквато насока са и оплакванията на ищеца. Предвид
изложеното, съдът намира, че предявената срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД искова
претенция за прогласяване нищожността на сключения Договор за предоставяне на
поръчителство от 10,11,2020 г. се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена
като такава.
По иска с правно основание чл.55, т.1 от ЗЗД – ищецът следваше да установи, че е заплатил
на ответника „Ай тръст“ ЕООД сумата от 5,00 лева /частичен иск от 138,33 лева/. Такива
писмени доказателства по делото не са представени. ВЛ също категорично заявява в с.з., че
по процесния договор за кредит единствената платена сума е в размер на 350,00 лева,
отнесена към главницата, тъй като се прилагат условията за безлихвения гратисен период, в
който не се начислява лихва.
С оглед на обстоятелството, че няма данни ищещът да е извършвал каквото и да било
плащане по нищожния договор за предоставяне на поръчителство, то съдът счита, че
предявената искова претенция с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По въпроса за разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД
дължи на ищеца сторените разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева, 20,00 лева за
съдебни удостоверения и за вещо лице в размер на 300,00 лева, или общо разноски в размер
на 370,00 лева.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД дължи на ищеца, с оглед изхода на спора и уважения иск,
разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят разноски за
предоставената безплатна правна помощ. Относно размера на възнаграждение, което е
дължимо на адвоката, съдът приема, че то следва да се определи с оглед на фактическата и
правна сложност на делото, като съдът не се счита обвързан от опредените с Наредба № 1
МРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения, в каквато насока е тълкуването
на Съюзното право, дадено с решение от 24,01,2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело
C-438/22 г. Възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат следва да
6
се определи като се отчете единствено спецификата на конкретния случай и действителната
фактическа и правна сложност на делото. При такова съобразяване приема, че дължимото
възнаграждение е в размер на 200,00 лева по осъщественото процесуално представителство
по иска срещу ответника „Кредисимо ЕАД, и 200,00 лева по осъщественото процесуално
представителство по исковете срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД. Доколкото адвокатът е
регистриран по ЗДДС, следва да се съобрази и дължимия данък и общо възнаграждението се
определи на 240,00 лева с ДДС, платимо от всеки от ответниците.
Ответникът „Ай тръст“ ЕООД също има право на разноски с оглед отхвърлянето на иска по
чл.55, т.1 от ЗЗД, поради което ищецът следва да заплати на този ответник разноски за
юрк.възнаграждение в размер на 50,00 лева, определени от съда на основание чл.78, ал.8 от
ГПК в ред.към ДВ бр.8/24,01,2017 г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. Е. П., ЕГН
**********, от ***, и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от С.Я., че сключеният между тях Договор за потребителски кредит
№2307407/10,11,2020 г., е нищожен, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр.чл.22 вр.чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. Е. П., ЕГН
**********, от ***, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от И.Ш., че сключеният между тях Договор за предоставяне на
поръчителство от 10,11,2020 г. е нищожен, като противоречащ на добрите нрави, на
основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Е. П., ЕГН **********, от ***, против „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Ш., иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5,00 лева /частичен иск от 138,33 лева/, представляваща недължимо платена
сума по Договор за предоставяне на поръчителство от 10,11,2020 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19,03,2024 г., до окончателно
изплащане на сумата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от С.Я., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Е. П., ЕГН
**********, от ***, сумата от 370,00 лева, представляваща направени разноски по
делото за ДТ, съд.удостоверения и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от И.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Е. П., ЕГН
**********, от ***, сумата от 50,00 лева, представляваща направени разноски по
7
делото за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Н. Е. П., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И.Ш., сторените разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете в размер на 50,00 лева за юрк.възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр.чл.38, ал.2 от ЗАдв.. „КРЕДИСИМО“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от С.Р.Я., ДА
ЗАПЛАТИ на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“ ***, вписано в
регистър БУЛСТАТ под № ***, сумата от 240,00 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение
за осъществената безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр.чл.38, ал.2 от ЗАдв., „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.М.Ш., ДА
ЗАПЛАТИ на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“ ***, вписано в
регистър БУЛСТАТ под № ***, сумата от 240,00 лева с ДДС - адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8