№ 67
гр. Пловдив, 14.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20225330204115 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000366/21.06.2022г.,
издадено от и.д. директор на РД "АА"-Пловдив, с което на „РИСК-88“ ЕООД
ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за
нарушение по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 ЗАвтП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна - РД „АА“ - Пловдив, не изпраща представител. С
писмено становище моли Съда наказателното постановление да бъде
потвърдено. Прави възражение за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално
уважаване на жалбата.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира
за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят „Риск – 88“ ЕООД извършвал международен превоз на
товари по шосе срещу заплащане, за което притежавал лиценз на Общността
за превоз на товари № 15437. На 06.02.2019 г. между жалбоподателя „Риск –
88“ ЕООД като работодател и Г.М.А., ЕГН: ********** като работник бил
сключен трудов договор, с който последният бил назначен на длъжност „**“.
1
На 24.12.2021 г. в гр. Пловдив жалбоподателят „Риск – 88“ ЕООД
възложил на Г.М.А. и последният извършил превоз на товари с товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № ** от категория, вписан в списъка
към лиценз на Общността № 15437 на „Риск – 88“ ЕООД.
Свидетелят Г. Д. Д. и неговия колега Б.Е.И. – ** в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - Пловдив, участвали в извършването на
комплексна проверка на транспортната дейност на жалбоподателя „Риск – 88“
ЕООД. В хода на проверката и след направена на 27.05.2022 г. справка в
единната информационна система на Изпълнителна агенция „Автомобила
администрация“ те установили, че към датата на извършения на 24.12.2021 г.
превоз на товари с МПС с рег. № **, водачът Г.А. не притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност, тъй като никога не бил преминавал
психологическо изследване.
На 31.05.2022 г. свид. Д. съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № 316399 против жалбоподателя
„Риск – 88“ ЕООД, в присъствието на свидетел и на управителя на
дружеството. Препис от акта бил връчен на управителя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Г. Д. Д., от които се
установява, че процесният АУАН е съставен във връзка с констатациите при
извършвана комплексна проверка на дейността на жалбоподателя „Риск – 88“
ЕООД. Установяват се още датата на извършения превоз - 24.12.2021 г., и
вида на транспортното средство. Свидетелят Д. изяснява, че при извършена
справка в единната информационна система на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ е констатирал, че към датата на осъществения
превоз водачът не е притежавал удостоверение за психологическа годност,
тъй като не е преминал психологично изследване въз основа на което да му
бъде издадено такова удостоверение.
По делото се сочат конкретни, но при извършената служебна проверка от
страна на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на процесното
НП.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В
шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
наказателно постановление от материално и териториално компетентен
орган, противно на възраженията в жалбата.
2
Неоснователни са и възраженията, че при съставянето на АУАН и НП са
допуснати пороци, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените
правни норми. Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени в
предвидената от закона писмена форма, като е спазена регламентирана
процедура по тяхното връчване. И двата акта подробно, точно и ясно са
посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно
Търговския закон – име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на
управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези
елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните
изискването на чл. 42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, като се
съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение,
осъществено от дружество. Описанието на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно. Както в
акта, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и нарушената законова норма. Относно мястото на
извършване на нарушението действително липсва ясно и изрично посочване,
но предвид факта, че нарушител се явява дружеството превозвач, чието
седалище е посочено в АУАН - ** където се осъществява управлението и
ръководството на дейността на дружеството, то безспорно е, че мястото на
нарушението предвид и естеството на последното, съвпада с адреса на
управление на дружеството. В съставения АУАН са описани и писмените
материали, установяващи нарушението. Ето защо съдът приема, че при
съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Налице е и пълно съответствие между фактическо и юридическо обвинение,
които са формулирани пълно, точно и ясно. Процесното нарушение е
индивидуализирано по начин, даващ възможност на жалбоподателя да
разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин
адекватно да организира защитата си. Както в акта, така и в наказателното
постановление са изложени конкретни факти относно статута на наказаното
дружество – превозвач, извършващ международен обществен превоз на
товари, посочени са данни за издадения му лиценз, данни за водача и датата
на конкретния превоз. Наказаното лице е могло да разбере какво е деянието,
за което е обвинено и в пълен обем да реализира правата си по неговото
оспорване.
В тази връзка не може да се приеме, че наказващият орган не е посочил
правната регламентация, която изисква от водачите да притежават
психологическа годност. Такава се съдържа в Наредба № 11 от 31.10.2002 г.
за международен автомобилен превоз на пътници и товари издадена от МТС,
като според чл. 57, ал. 1, от последната лицата получили лиценз на
3
Общността за превоз на товари допускат до управление на превозните
средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които
са психологически годни.
Констатациите на АНО след направената справка в регистъра за
психологическите изследвания са абсолютно ясни, а именно, че към датата на
проверката водачът Г.А. не е притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност, като те не представляват твърдение неподкрепено от
доказателства, а извод, изграден на факти от обективната действителност,
каквато е конкретната справката от Регистъра на психологическите
изследвания на водачите за явяване на психологическо изследване. В нея
недвусмислено е посочено, че „Няма данни за лице“, т.е. че водачът никога не
е преминавал психологическо изследване, а по делото и към момента няма
налични доказателства водачът да е притежавал издадено Удостоверение за
психологическа годност, следователно логичен е изводът на наказващият
орган, че водачът не е притежавал удостоверение за психологическа годност,
като този извод е изрично посочен в НП.
Тук е мястото съдът да разясни, че според чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба №
I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина условие за издаване на свидетелството за управление на моторно
превозно средство за категории С, С1, D, D1 и Ттм е необходимо
представянето на копие на удостоверение за психологическа годност. В
случая се установи, че водачът Г.М.А. притежава свидетелство за управление
на моторно превозно средство (СУМПС) № **, издадено му на 19.04.2019 г. и
валидно до 19.04.2025г. Той имал придобита правоспособност да управлява
моторни превозни средства от следните категории: AM, B1, В, C1, C, ВE,
С1Е, СЕ, Ткт. Водачът А. имал и издадени още Карта за квалификация на
водач на МПС и Карта на водача. Въпреки това към дата на извършване на
справката в единната информационна система на Изпълнителна агенция
„Автомобила администрация“ - 27.05.2022 г. се установило, че същият не
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като
никога не бил преминавал психологическо изследване. Горното се дължи на
факта че водачът Г.М.А. е придобил правоспособност да управлява моторни
превозни средства от категория С и С1 на 18.08.1992 г., видно от
представеното копие на СУМПС. Към този момент действала Наредба № 3 от
21.01.1975 г. за подготовката, отчета и изискванията за годност на водачите
на моторни превозни средства и според чл. 88, ал.1 от същата
психологическото освидетелствуване било задължително за кандидатите за
водачи на моторни превозни средства от категориите В (само за лица с
глухота), С, D, Т (само за тролейбуси и трамваи). Горното обяснява защо към
датата на извършване на справката в единната информационна система на
Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“ няма данни за водача да
е преминавал психологическо изследване въпреки че притежавал СУМПС от
категория С и С1.
4
Не на последно място според съда липсват основания за приложението
на чл. 28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е
предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание - в случая нарушението е констатирано
за първи път. доколкото нито в НП се твърди да е повторно, нито има
доказателства за извършено друго нарушение на същата норма в
едногодишен срок. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на
тълк.н. д. № 1/2005 г., се прие, че преценката за "маловажност на случая"
подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди
тази преценка на административнонаказващия орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че
макар то да е първо по рода си за жалбоподателя, но като се взеха предвид и
всички по-горе обсъдени доказателства по делото - неспазване на
изискванията за извършване на международни превози на товари само от
лица, притежаващи надлежно удостоверение за психологическа годност, не
би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество
макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди, то е налице
сериозно накърняване на правилата, свързани с участието на автомобили в
движение по пътищата, включително и свързана с безопасността на
останалите участници в движението. В този смисъл всяко нарушение на
изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за
неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока
степен на накърняване на обществените отношения.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на разноски по реда на АПК. Въпреки изхода на делото, а именно
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, доколкото от
въззиваемата страна не е направено искане за присъждане на разноски и не са
представени писмени доказателства за осъществена юрисконсултска защита,
съдът не следва да се произнася по тях. Предвид потвърждаването на
обжалваното НП, неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-
0000366/21.06.2022г., издадено от и.д. директор на РД "АА"-Пловдив, с което
на „РИСК-88“ ЕООД ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лв. за нарушение по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 ЗАвтП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
5
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му,
по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6