Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 162
гр.Свищов, 28.06.2019г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 17.06.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТЕОДОРА
СТОЯНОВА
при секретаря Таня Луканова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№1135 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. 79
ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „А.З.К.Н.П.З.“ЕООД, *****,
седалище и адрес на управление ***, представляван от Т.Я.К.– управител, чрез пълномощника юрисконсулт Д.А. твърди,че на 28.04.2017г. П.Х.М. сключил
Договор за паричен заем ***с „Изи Асет Мениджмънт“АД.
Подписвайки договора за заем, той
удостоверил, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително
с всички условия на индивидуалния договор и тарифа на „Изи Асет
Мениджмънт“АД, в случаите, когато същата е приложима. Съгласно договора, заемателят има право да
прехвърли вземането си по договора
за паричен заем на трето
лице. На 1.06.2018г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г. сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“АД и „А.з.к.н.п.з.“ЕООД, по силата
на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ЕООД с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен
за продажбата на вземането. Съгласно договора за кредит,
заемодателят се е задължил да предостави
на заемателя паричен заем в размер на 1000,00 лева, която сума
била предоставена с подписване на договора
и с което заемодателят изпълнил задължението си по договора.
Длъжникът се задължил да върне
отпуснатата сума, ведно с договорна лихва в размер на 125,40 лева, като общо дължимата
сума била в размер на 1125,40 лева, която следвало
да бъде заплатена
на 17 двуседмични погасителни вноски в размер на по 66,20 лева. Поради неизпълнение на задължения от страна
на заемателя, за предоставяне на обезпечение на задълженията по договора, на
същия е начислена неустойка за неизпълнение
в размер на 592,79 лева. При настъпване на конкретните предпоставки, кредитополучателят
е бил длъжен да предостави обезпечение,
което той не е сторил. Неустойката
за неизпълнение се начислява еднократно
в момента на допускане на неизпълнението
и за същата не е налице период
на начисляването й. Начислено било и обезщетение за забава в размер
на 75,00 лева за периода от
26.12.2017г. На длъжника била начислена и такса разходи за
събиране в общ размер на 45,00лева.
По договора длъжникът извършил плащания в общ размер на 233,73 лева, като след
приспадане на същата дължал общо
сумата 1604,46 лева, от които 907,22лева-главница, 99,19лева-договорна
лихва за периода 15.05.2017г. до 25.12.2017г., неустойка -523,05 лева и
75,00лева-законна лихва за забава от 26.12.2017г. до 19.07.2018г.
Срокът на договора е изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска, а именно 25.12.2017 г. и не е обявяван
за предсрочно изискуем.
За посочената сума, включително
главница, неустойка и лихва ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК и по
ч.гр.д. 804/2018г. на СвРС е издадена Заповед за
изпълнение № 479/1.08.2018г. Длъжникът е получил съобщение за издадената
Заповед за изпълнение при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, след като са
изпълнени предвидените в чл.47 ал.1-ал.5 от ГПК процедури и същият не е открит,
поради което ищецът предявява настоящия установителен
иск . Моли съда да признае в отношенията между страните, че „А.з.к.н.п.з.“ЕООД има вземания срещу П.Х.М. за сумата в размер
на 1604,46 лв., от които 907,22
лева (деветстотин и седем лева и двадесет
и две стотинки) главница, договорна лихва в размер на 99,19 лева (деветдесет и девет лева и деветнадесет стотинки) за периода
от 15.05.2017 г. до
25.12.2017г. , неустойка за
неизпълнение на задължение – 523,05 лева (петстотин двадесет и три лева и пет
стотинки), законна лихва в размер на 75,00 лева (седемдесет и пет лева) за
периода от 26.12.2017 г. до 19.07.2018 г., законна лихва върху главницата
от датата на завеждане на заявлението –
30.07.2018г. до изплащане на вземането. Претендира разноски както в заповедното,
такава и в исковото производство.
Ответникът, чрез процесуалния
представител в отговора на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК счита, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен. Прави възражение за нищожност на процесния договор за паричен заем № 2800481 от 28.04.2017г.
на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл.11 ал.1,т.9 и т.10
от ЗПК. Счита, че искът следва да се отхвърли. В проведеното съдебно заседание,
ищецът се представлява от особен представител адв.И.,поддържа
същото становище и в писмена защита.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 27.07.2018г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 804/2018г.
по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 479/1.08.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът – П.Х.М. да заплати на кредитора сумата от 907,22 лева (деветстотин и седем лева и двадесет и две стотинки) главница,
договорна лихва в размер на 99,19 лева (деветдесет и девет лева и деветнадесет
стотинки) за периода от 15.05.2017 г. до 25.12.2017г. , неустойка за неизпълнение на задължение – 523,05 лева (петстотин двадесет и три лева и пет стотинки),
законна лихва в размер на 75,00 лева (седемдесет и пет лева) за периода
от 26.12.2017 г. до
19.07.2018 г., законна лихва
върху главницата от датата на
завеждане на заявлението – 30.07.2018г. до изплащане на вземането.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление. Във
връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в
законния срок по чл. 422 от ГПК.
Представено е предложение за
сключване на договор за паричен заем от ответника до заемодателя от 28.04.2017г.
Видно от представените доказателства по делото е, че на същата дата между „Изи Асет Мениджмънт" АД
/Заемодател/ и ответника П.Х.М.
/Заемател/
е сключен Договор за паричен заем с № 2800481 от 28.04.2017г. Съгласно него страните
договорили заемодателя да предостави на заемателя в
заем по продукт EasyMах24 сумата от 1000лв. Заемателят се е задължил да върне
кредита на 17 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 66,20 лева
всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 15.05.2017 г., а падежът на
последната погасителна вноска е 25.12.2017 г. Договорът е подписан при уговорен
годишен лихвен процент по заема – 35%, Лихвен процент на ден, приложим при
отказ от договора – 0,10%, общ размер на всички плащания 1125,40лв., годишен
лихвен процент на разходите на заема -40,50%. С подписването на договора ,
страните са се съгласили да се рефинансира текущ заем на заемателя
по Договор № 2743098 в размер на 390,28 лева, като заемателя
удостоверил, че е получил остатъка от сума след погасяване на предходния заем.
Страните са уговорили също така,
според обективираното в чл. 4, задължение в тежест на заемателя в срок до три
дни, считано от сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1). Две физически лица поръчители, отговарящи на определени
изисквания или 2). Банкова гаранция с бенефициер -
заемателя. При неизпълнение на това задължение са предвидили в чл. 4, ал. 2
неустойка в размер на 592,79лв., която да бъде заплащана от заемателя
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от тях се
добавя сума в размер на 34,87лв. Постигнали са съгласие в чл. 8, че ако
заемателя забави заплащането на някоя от погасителните вноски, ще дължи законна
лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Съгласно чл.9 при неизпълнение
на задължението , заемодателят може да предприеме действия за събиране на
вземането, които да доведет до увеличаване на размера
на задължението , в това число и заплащането на разходи за изпращане на писма,
телефонни разговори, посещения на адреса и др. Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания: да представи на Заемателя
служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години;да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад
да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите подпипсват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване
на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя
по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 592,97 лева, която страните са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 17 равни вноски, всяка в размер
на 34,87 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в размер на 101,07 лева.
На основание Закона за
потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на
длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за
периода от 26.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва е 75,00 лева, който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
На 30.01.2017 г. между ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ АД в качеството на продавач – цедент и ищцовото дружество „А.з.к.н.п.з.“ООД в качеството на купувач – цесионер е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия). В договора страните са се уговорили, че продавачът ще
прехвърли на купувача вземания, произхождащи от договори за потребителски
кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват
задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в Приложение №
1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото
съставяне. Приложението ще бъде съставено във вид на електронен документ по
смисъла на чл. 3, ал.1 ЗЕДЕП. /. Уговорено е за целите на рамковия договор
всяко поредно Приложение 1 да има силата и значението на допълнително
споразумение към него, изменящо го съответно. В
рамковия договор е уговорено, че след потвърждаване на приемането на
съответното Приложение №1 от страна на Купувача, Продавачът се задължава да
предостави на Купувача писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно
императивните разпоредби на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Купувачът е упълномощен да
изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия в
рамките на един календарен месец, считано от потвърждаване на съответното
Приложение №1 от Купувача.
С Потвърждение за сключена цесия,
издадено на основание чл. 4.4 от рамковия договор, прието като доказателство по
делото, продавачът – цедент е потвърдил, че кредит, описан под 84 в Приложение№ 1 от 1.06.2018г. с длъжник – ответника в качеството си на
кредитополучател по Договор за паричен заем е цедиран от продавача „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД на ищцовото дружество, съгласно
договора за прехвърляне на вземания.
По делото е приложено изготвено
от цедента уведомление до ответника за сключения
договор за цесия, без доказателства изпратено ли е въобще и дали е получено.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени
следните изводи от правна страна:
Исковете с правна квалификация по
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл.92 от ЗЗД са
предявени от по реда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление в качеството на кредитор н. „А.з.к.н.п.з.“ЕООД срещу ответника П.Х.М. за
сумата 907,22 лева (деветстотин и седем лева и двадесет и две стотинки) главница,
договорна лихва в размер на 99,19 лева (деветдесет и девет лева и деветнадесет
стотинки) за периода от 15.05.2017 г. до 25.12.2017г. , неустойка за неизпълнение на задължение – 523,05 лева (петстотин двадесет и три лева и пет стотинки),
законна лихва в размер на 75,00 лева (седемдесет и пет лева) за периода
от 26.12.2017 г. до 19.07.2018
г., законна лихва върху главницата от датата на
завеждане на заявлението – 30.07.2018г. до изплащане на вземането
За да се уважат предявените
искове дружеството – ищец следваше да установи вземането си на претендираното
договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и
изправността на цедента – наличието на сключен
договор за потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и
усвоена твърдяната парична сума, като докаже, че е настъпил падежа за връщане
на сумата и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът
следва да докаже и, че е уговорено в договора и обезщетение за забава, като
следва да докаже и размера и периода на претенциите за договорно обезщетение за
забава. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват
или унищожават спорното право.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор
за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски
кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в
чл. 10 от Договор за паричен заем с №
2800481 от 28.04.2017г . За да произведе действие цесията е необходимо
уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. По делото няма
доказателства уведомлението да е достигнало до длъжник, поради което, тя не е
произвела действието си спрямо ответника. В случая няма твърдения за заплащане на
суми на първоначалния кредитор, освен отчетените 233,73 лева още в
заявлението по чл.410 от ГПК.
Налице е нарушение на чл.11 от ЗПК, водещо до недействителност на
процесния договор. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит,
който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които –
общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент
по кредита; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
(т.11). Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато
не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по
вид с оглед на последиците й, визирани в
чл. 23 от ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като
съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
С оглед гореизложеното в
конкретния случай при сключване на процесния договор за потребителски кредит
между ответника и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД не са спазени изискванията на чл.
11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е
недействителен, като за недействителността на договора съдът следи и служебно.
В настоящия случай не са спазени изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като не е регламентиран и размерът на надбавката,
представляваща „печалба на кредитора" (възнаградителна
лихва) и не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява
главница и каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на
общата дължима сума и какви вземания се включват в нея. Освен това посочен е годишен лихвен процент, от който
обаче не става ясно по
какъв начин той се отразява
в размера на погасителните вноски. Липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите
на погасяването. Имайки предвид последиците на
тази недействителност съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то потребителят –
ответник по настоящото дело дължи връщане на чистата стойност по кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
В ЗПК
е посочено изчерпателно
какво следва да е съдържанието на договора за
кредит. Липсата на изрично посочените
в чл.22, във вр. с чл. 11, ал.1, т. 9, т.10 от ЗПК реквизити на договора за
кредит водят до недействителност на същия, като
в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми
такива. По делото е направено
възражение в тази насока от особения представител на ответника , като съдът
следи и служебно за наличието на неравноправни клаузи и за действителността на
сключения договор за заем.
Сключеният договор за заем освен,
че попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, същевременно
към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно
договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското
общностно право - Директива 93/ 13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен
да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските
договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя.
По отношение на договорите за
кредит на общо основание и съгласно чл. 24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.
143 - чл. 148 от ЗЗП.
На първо място клаузите на
процесния договор не са индивидуално уговорени съгласно на чл. 146, ал. 2 от
ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда. Липсват
твърдения и представени доказателства, че условията по договора са били
уговорени с ответника индивидуално или че при предварително изготвени клаузи от
договора заемателят е бил поставен пред достатъчно информиран избор и ги е
приел. По тези съображения съдът намира, посочените клаузи на чл. 4 от процесния договор, не са индивидуално
уговорени. На следващо място съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. В случая съдът намира,
че клаузата за неустойка в сключените между страните договор за заем е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция. Преценката за нищожност се
извършва към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване и на примерно
посочени от ОСТК критерии. В случая размерът на уговорената неустойка е
приблизително равен на получената в заем парична сума. Освен това процесната неустойка е уговорена за неизпълнение на
задължение на заемополучателя да осигури на кредитора
обезпечение след сключване на договора- осигуряване на двама поръчители,
отговарящи на определени условия, сред които нетен осигурителен доход над
1000лв., липса на задължения по други договори за кредит или ако имат такива -
да са изрядни платци, или като втори вид обезпечение - банкова гаранция в
размера на дължимата по процесния договор главница и възнаградителна лихва. Касае се за обезпечения,
осигуряването на които обикновено е условие за отпускане на кредит, за да бъде
гарантиран кредитора, че ще събере безпроблемно вземанията си. Може да се
приеме, че свободата на волята на договаряне допуска едно такова задължение да
възникне сред предоставяне на заемната сума. Поставя се обаче въпроса какви са
вредите, които биха настъпили за кредитора при неизпълнение на това задължение
на заемателя и адекватна ли е уговорената неустойка
да обезщети очакваните от неизпълнение вреди. Очевидно е, че вредите при липса
на обезпечение биха се изразили в затруднения за кредитора да събере вземанията
си доброволно и разходи за принудителното им събиране, в това число воденето на
съдебни дела и разноски в изпълнително производство. Съдът намира, че уговорената
парична неустойка няма как да улесни събирането на кредита доброволно и в
същото време не е адекватна да обезпечи разходите по принудителното събиране,
т.к. те са по Закон дължими на кредитора и в исковото и изпълнителното
производство. Напротив, начислената неустойка увеличава значително дълга на заемателя и естествено води до затрудняване доброволното му
погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително
събиране. Всичко това навежда на извод, че целта й е неоснователно обогатяване
на кредитора. При тези съображения, съдът
счита, че целта, за която е уговорена процесната
неустойка, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, което я прави нищожна, поради накърняване на добрите
нрави. Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се
доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. Според чл.
4 т. 2 от договора неустойката е дължима не при забава на задължението, а при
неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя, чрез осигуряване на поръчител или банкова
гаранция. Предвид горното, съдът счита, че ответника не дължи на кредитора по процесния договор за заем уговорената неустойка в размер на
592,79 лв.
Добрите нрави по смисъла на закона
са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата
правна последица като противоречието със закона - нищожност на договора. По процесния договор в чл.2, т.6 страните са
договорили ГЛП в размер на 35,00 %. Към датата на сключването му следва да се
съобрази разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно
да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Лихвата
по договора е възнаградителна - за ползване на
дадената парична сума. Към датата на сключване на договора обективен критерии за преценка дали с
клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са
създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се
съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме
като максимален размер и за възнаградителната лихва,
като съгласно установената съдебна практика по сходни казуси за договори се
приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с
повече от три пъти законната такава. В случая договорената между страните
годишна лихва в размер 35,00 % надхвърля
три, четири пъти размерa на законната такава за
времето на сключване на договора. От горното съдът приема, че уговорката
противоречи на добрите нрави и е нищожна, тъй като нарушава принципа на
справедливост и създава условия за неоснователно обогатяване на ответника.
Налице са условия при явна нееквивалентност между двете престации,
като кредиторът не е посочил обстоятелства, които да обосновават определянето
на лихвен процент по процесния договор в такъв висок
размер.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая особеният представител претендира нищожност на договора изцяло на
основание чл.26 ал.4 от ЗЗД. Както бе посочено по-горе според чл. 23 от ЗПК, който
е специален по отношение на потребителските кредити , когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ответникът
е заплатил на първоначалния кредитор общо сумата от 233,73 лв. , която следва
да се приспадне от дължимата главница 1000,00лева. Поради това потребителят дължи връщане на 766,27 лева-главница и законната лихва върху
нея.
Предвид изложеното по-горе,
предявеният установителен иск, с който се иска да се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите за
които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№804/2018г. е основателен за сумата 766,27 лева-главница , по отношение
на останалите суми- за разликата от
766,27 лева до 907,22лева -главница , договорна лихва в размер
на 99,19 лева за периода от
15.05.2017 г. до 25.12.2017г. , неустойка
за неизпълнение на задължение – 523,05 лева , законна лихва в размер на 75,00 лева (седемдесет и пет лева) за
периода от 26.12.2017 г. до 19.07.2018 следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските-ищецът е претендирал
разноски, като направените от ищеца съгласно представен списък са 924,00лева,
от които в исковото производство ДТ-32,00лева, 360,00лева- адвокатско
възнаграждение и 300,00лева- възнаграждение за особен представите, както и по
заповедното производство- ДТ-32,00лева, 200,00лева- юрисконсултско
възнаграждение. На първо място, въпреки че са описани в списък по чл.80 от ГПК,
направените разноски са описани некоректно. Внесеното възнаграждение за особен
представител е 172,00 лева , а не 300,00лева. Определеното юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство е е 50,00лева,
а не 200,00лева. Т.е общия размер на направените разноски е 646,00 лева, от
които 564,00 лева в исковото производство и 82,00лева в заповедното. С оглед изхода
на делото ответникът следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски
, съобразно с уважената част от иска,
съответно остават за сметка на ищеца, съобразно отхвърлената част от иска.
Искът е предявен за сумата 1604,46 лева, а е уважен за 766,27 лева, т.е.
ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в процентно
съотношение в размер на 310,00 лева. общо
за исковото и заповедното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че към 27.07.2018 г. (датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Свищовския
районен съд) и към настоящия момент в полза н. „А.З.К.Н.П.З.“ЕООД, *****,
седалище и адрес на управление ***, представляван от Т.Я.К.– управител съществува вземане против П.Х.М.
с ЕГН ********** *** , ап.1 за сумата 766,27 лева
(седемстотин шестдесет и шест лева и 27 ст.)-главница, ведно със законната лихва от 30.07.2018 г. до изплащане
на вземането, за която
е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 479/1.08.2018 г. по ч. гр. д. № 804/2018
г. на Свищовския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.К.Н.П.З.“ЕООД, *****, седалище и адрес на управление
***, представляван
от Т.Я.К.– управител против П.Х.М. с ЕГН
********** *** , ап.1 иск за признаване за установено, че същият им дължи сумата 140,95 лева-главница (разликата между
907,22лева и 766,27 лева), договорна лихва в размер на 99,19 лева (деветдесет и девет лева и деветнадесет
стотинки) за периода от 15.05.2017 г. до 25.12.2017г. , неустойка за неизпълнение на задължение – 523,05 лева (петстотин двадесет и три лева и пет стотинки),
законна лихва в размер на 75,00 лева (седемдесет и пет лева) за периода
от 26.12.2017 г. до
19.07.2018 г., ведно със
законната лихва от 30.07.2018 г. до
изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
479/1.08.2018 г. по ч. гр. д. № 804/2018 г. на Свищовския районен съд, като неоснователен.
ОСЪЖДА П.Х.М. с ЕГН ********** *** , ап.1 да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.“ЕООД, *****, седалище и адрес на управление
***, представляван
от Т.Я.К.– управител сумата 310,00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в
двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: