Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260411 13.10.2020
г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година
В публично съдебно заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Мирослава Енчева
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 639 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Т.Й. Т* с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
действаща чрез пълномощника си адвокат К., уточнена с допълнителни молби, срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С*, п.к. *****, представлявано заедно от С* С*
П* и К* Д* К*, с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 1
250 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по
автомобила й ******* с рег. № *****, в
режим на СИО между ищцата и съпруга й,
вследствие на причинено увреждане поради ПТП от *****.2018 г.,
предизвикано по вина на водача на лек автомобил ******** с рег. № ******* -
застрахован при ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, изразяващи се в увреждания на части и детайли на собствения на
ищеца автомобил, надлежно индивидуализирани по вид и стойност, заявена като
частичен иск от общата дължима такава в размер на 4 000 лева, представляваща
сбор от разходите на извършен ремонт след приспадане на дължимото овехтяване в
размер на 2 490 лева и сумата необходима за закупуване на въздушни
възглавници, джанти и поставянето им в оторизиран сервиз, съобразно
приблизителната им стойност, след приспадане на сумата от 1 268. 40 лева,
вече изплатена от застрахователя, ведно със законна лихва за забава върху претендираната главница от датата на подаване на исковата
молба – 30.01.2020 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
В обстоятелствената част на исковата
молба се твърди, че вследствие на ПТП-то, причинено по вина водача на *****,
същият причинил увреждания на автомобила на ищеца, като освен вече заплатени
2 490 лева – 1 100 лева за части и транспорт по снабдяване с тях, 730
лева за нови части и оборудване, 660 лева за частично пребоядисване на
автомобила, същият се е нуждаел от въздушни възглавници , чиято цена за втора
употребя възлизала на 800-900 лева, а за нови около 1 200-1500 лева и
съответното им поставяне в оторизиран сервиз, както и от смяна на джантите. По
молба на ищеца до ответното дружество за изплащане на обезщетение същият
получил такова в размер на 1 268. 40 лева, което било крайно недостатъчно
за покриване на претърпените вреди в пълен размер.
Правното
основание на предявения иск е чл. 429, ал. 1, предл.
1-во във връзка с чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Ответното
дружество е депозирало в срок отговор на исковата молба. Изразява становище за
неоснователност на иска, като излага доводите си в тази връзка. Не се оспорва
образувана щета и наличието на валидно застрахователно правоотношение по
процесния договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Сочи се обаче, че
вече изплатено застрахователно обезщетение покрива изцяло претърпените вреди,
независимо, че не била ясна категорична вина на водача на *******. Твърди се
също така, че липсват доказателства за това ищцата да е заплатила сочените от
нея 2 490 лева. Също търси присъждане на разноските по делото.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи,
становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и
след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори, че е налице
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” между ответното дружество
и собственика на лек *****с рег. № ******; настъпването на застрахователното
събитие по него – непозволено увреждане по вина на водача; имуществените вреди,
претърпени от това по автомобила на ищеца.
Не е
спорно също така, че на 12.10.2018 г. ответното дружество е заплатило
обезщетение на ищцата за претърпените от нея имуществени вреди в размер на
1 268. 40 лева.
Спорът
е досежно това дали това обезщетение покрива изцяло същите и въобще досежно
размера на имуществените вреди.
В тази връзка по делото е назначена и
изпълнена съдебна автотехническа експертиза, заключението по която, допълнено с
изявленията на експерта в съдебно заседание, съдът също изцяло кредитира като
обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални познания, като
според експертът, размерът на дължимото обезщетение за имуществените вреди
възлиза на 2 793. 44 лева. Тази сума покрива разходите по монтаж на
необходимите нови части, демонтажа на съществуващите такива, възстановяването
на части, там където е възможното и бояджийските операции и тонирането по
преден десен калник, подкалник, предна дясна джанта,
основа на преден десен калник, колонка – предна дясна, праг десен, предна дясна
врата, лайсна на същата,рамка таван,
колонка средна дясна, дясна врата – задна,
лайсна на задната дясна врата, панел на задния десен калник, въздушна
възглавница-странична дясна завеса и облегалка седалка, облегалка предна дясна
седалка, тапицерия на тавана, задна дясна джанта, предна дясна колонка, панта
на предната врата, кормилен накрайник – вътрешен и външен и тониране, за които
вещото лице е установило, че са в причинна връзка с процесното
ПТП.
Въз основа на така установените факти,
релевантните за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ
предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл.
380 от КЗ - да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция,
което в случая е сторено от страна на ищеца. Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ,
предвижда, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Доколкото прякото право на
увредения, установено със закона - чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно
с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то
застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря
и причинителят на вредата /така решение № 238/20.06.2008 г. по т.д.№ 942/2008
г. на ІІ т.о. на ВКС/. Т.е при пряк иск срещу застрахователя следва да се
установи противоправно поведение на застрахованото лице, вредите, които е
претърпял ищеца, причинна връзка между деянието и вредите. Подлежат на
обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
При това съдът приема, че по делото се
установява, че са налице елементите от състава на непозволеното увреждане. Застрахованото
лице – водач, виновно е причинило имуществени вреди на лекия автомобил на ищеца,
като съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното, а и тя се установи по категоричен начин по делото. При
това положение същите следва да бъдат обезщетени, като средната пазарна
стойност на разходите по възстановяването на щетите възлиза на 2 793. 44
лева. От тази сума вече са заплатени 1 268. 40 лева, при което се налага
извода, че заявеният частичен иск, с който съдът е сезиран и досежно който
следва да се произнесе в настоящото производство, като основателен и доказан
следва да бъде уважен до заявения размер от 1 250 лева. Основателна
съответно е и акцесорната претенция за законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
дължимата главница.
Относно възраженията на ответника следва
да се отбележи, че няма задължение за ищеца да доказва вече направените от него
разходи за възстановяването на автомобила си, както и задължение да ги отстрани
и едва тогава да ги търси от застрахователя. Друг е въпросът, че вещото лице е
определило обезщетение за имуществените вреди и същото следва да бъде заплатено
на ищеца.
При този изход на спора основателна се
явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски и
следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъде осъден ответника да му заплати
сумата от 430 лева, включваща заплатената и дължима държавна такса от 50 лева,
изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева и внесен депозит за
експертизата в размер на 180 лева.
Съответно неоснователна е претенцията на
ответното дружество за присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С*, п.к.********, представлявано заедно
от С* С* П* и К* Д* К*, да заплати на Т.Й. Т* с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
действаща чрез пълномощника си адвокат К., уточнена с допълнителни молби, сумата от 1 250 лв. /хиляда двеста
и петдесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по
автомобила й ***** с рег. № ******* - в режим на СИО, вследствие на причинено
увреждане поради ПТП от ******.2018 г., предизвикано по вина на водача на лек
автомобил ******* с рег. № ******** - застрахован при „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“ АД по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за
което е образувана щета № *******/13.03.2018 г., изразяващи се в увреждания на
части и детайли на автомобила, надлежно индивидуализирани по вид и стойност, заявена като частичен иск от общата дължима
такава в размер на 4 000 лева, представляваща сбор от разходите на извършен
ремонт след приспадане на дължимото овехтяване в размер на 2 490 лева и
сумата необходима за закупуване на въздушни възглавници, джанти и поставянето
им в оторизиран сервиз, съобразно приблизителната им стойност, след приспадане
на сумата от 1 268. 40 лева, вече изплатена от застрахователя, ведно със законна лихва за забава върху заявена главница
от 1 250 лева от датата на подаване на исковата молба – 30.01.2020 г., до
окончателното й изплащане, както и сумата от 430 лв. /четиристотин и тридесет лева/ за направените по делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: М Е