Решение по дело №45/2025 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 58
Дата: 5 март 2025 г.
Съдия: Мартин Димитров Кючуков
Дело: 20255640200045
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. гр. Хасково, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Кючуков
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20255640200045 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №24-1253-004161 от 27.12.2024г. на
Началник група в ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково, с което за
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, съответно на осн. чл.179, ал.2 предл.1 от ЗДвП на В. С.
П., ЕГН **********, от гр.Хасково, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200 лв.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя, поради
което го обжалва в срок. НП било незаконосъобразно, издадено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Не било извършено твърдяното в наказателното
постановление нарушение на ЗДвП. В НП липсвало пълно, точно и ясно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които се твърдяло да е извършено.
Иска от съда да отмени изцяло НП.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна
полиция“ – Хасково не изпращат представител. В съпроводителното писмо към
административнонаказателната преписка изразява становище жалбата да бъде оставена без
уважение, а в условията на евентуалност – прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
1
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.12.2024г. в 21:57 часа, В. С. П. управлявал лек автомобил "**********"
с peг. номер **********. Поради движение със скорост, несъобразена с релефа на
местността, със състоянието на пътната настилка – мокър асфалт и метеорологичните
условия – преваляване от дъжд, П. изгубил контрол над управляваното от него МПС
"**********" с peг. номер **********, вследствие на което л.а. се отклонил в дясно по
посока на движението и се ударил в тротоар.
Било реализирано ПТП.
С материални щети по автомобила.
След подаден сигнал, на място пристигнали свид.И. И. Ч. и свид. Ц. Б. Б.,
двамата на длъжност „младши автоконтрольор“ към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Хасково, които установили обстоятелствата по реализираното ПТП и от свид. Ч. бил
съставен Протокол за ПТП №2024-1027-51106-1/14.12.2024г.
От свид. И. Ч. в присъствието на свид.Ц. Б. жалбоподателя бил съставен и
АУАН серия GA № 3349184 за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В АУАН е изписано, че нарушението е извършено „В град Хасково, по бул.
„Съединение“ до Кирил-Ел в гр.Харманли“.
Жалбоподателят подписал съставения и предявен АУАН, както и получил
екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, в което е възприета изцяло
описаната в АУАН фактическа обстановка.
Тази фактическа обстановка се потвърждава както от приобщените към
административнонаказателна преписка писмени доказателства, така и от разпита на
свидетелите И. Ч. и Ц. Б., тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а се
потвърждават и от разпита на посочената от жалбоподателя свидетелка - M.A.Н..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Министерството на вътрешните работи, чрез своите органи е длъжно да
осъществява цялостен контрол и kогато се установи, че нарушителят е извършил деянието
виновно, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на
нарушителя съответно административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.53
от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
2
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Жалбоподателят е нарушил това свое задължение, като се е движел с
несъобразена скорост, поради което и е загубил контрол върху управляваното МПС –
"**********" с peг. номер **********.
Без значение е, колко конкретно е била скоростта на водача.
Важното е, че колкото и да е била /дори да е била в рамките на разрешената
скорост/, е била несъобразена и за това водачът е загубил контрол върху автомобила.
При съобразена скорост водачът контролира автомобила.
Ако не може да го контролира и да спре – значи се движи с несъобразена
скорост.
П. не е съобразил скоростта на движение на управляваното от него МПС с
атмосферните условия – метеорологичната обстановка е била валежна, с релефа на
местността – наличие на неравност на пътя, със състоянието на пътната настилка – асфалтът
е бил мокър, в следствие на което е загубил контрол върху МПС, същото се е отклонило в
дясно по посока на движението и се ударило в тротоар.
Съдът прие за установено извършването административното нарушение по
чл.20 ал.2 от ЗДвП – движение с несъобразена скорост.
За него разпоредбата на чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП предвижда, че който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не
съставлява престъпление.
Предвидената санкция е в твърд размер. Без възможност за индивидуализация.
Това е наказанието наложено на П..
В НП и АУАН обаче са допуснати съществени процесуални нарушения.
Налице е неяснота по отношение на мястото на извършване на нарушението.
В АУАН и НП е изписано: „В град Хасково, по бул. „Съединение“ до Кирил-Ел
в гр.Харманли“.
Такова изписване значи, че мястото на извършване на нарушението е
едновременно в гр.Хасково и в гр.Харманли.
Това е невъзможно.
Мястото на извършване на нарушението може да бъде или в гр.Хасково или в
гр.Харманли.
Такова описание на мястото на извършване на нарушението е пречка да се
установи и от наказаното лице, и от съда, къде точно е извършено административното
нарушение, за което е наложено наказанието.
3
Местоизвършването е съществен елемент от обективната страна на деянието и
съгласно ЗАНН е задължителен реквизит на АУАН и НП.
Неяснотата относно този елемент води до невъзможност за
индивидуализиране на конкретното нарушение, за което АНО е наложил административно
наказание.
Води и до невъзможност да се определи кой е местно компетентният
административно-наказващ орган.
Дори да се касае за техническа грешка, това няма никакво значение, къй като
законодателят не е предвидил въобще института “техническа грешка” в ЗАНН.
Административно-наказателното производство е строго формално.
Всяко отклонение от императивните разпоредби на ЗАНН е процесуално
нарушение.
В случая то е съществено, защото е довело до ограничаване и възпрепятстване
на правото на защита на наказаното лице.
Атакуваното НП е незаконосъобразно и като такова ще следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото, в тежест на АНО следва да бъдат възложени
направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство. Предвид направеното възражение за прекомерност на размера на
претендираното такова и като прецени фактическата и правна сложност на делото, съдът
намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно наложеното с НП наказание „глоба“ и с
оглед разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа.
Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-1253-004161 от 27.12.2024г. на
Началник група в ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково, с което за
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, съответно на осн. чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП на В. С.
П., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, бул.“*********************, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА ОД-МВР – Хасково да заплати на В. С. П., ЕГН **********, с
адрес: гр.Хасково, бул.****************, разноски по делото за адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лв.
4

Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС, в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.

5