Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 514
03.09.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито съдебно
заседание на пети август две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка
Костова
Росица Чиркалева-Иванова
при
секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Антон Стоянов при Окръжна
прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Бодикян КАД № 478 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.72 ал.4 от Закона за
министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Р.С.Ю., ЕГН**********,
подадена чрез пълномощник, против Решение №47/13.05.2020г., постановено по НАХД
№150 по описа на Районен съд – Харманли за 2020 година.
В жалбата се навеждат доводи за
неправилност на атакуваното съдебно решение, поради допуснати множество
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че заповедта е
издадена в нарушение на правото на защита на задържаното лице, изразяващо се в
недопускане на явилия се адвокат. Липсвала и достатъчна индивидуализация на
престъплението. Не било осигурено необходимото на задържания време за
запознаване със заповедта, не му били разяснени правата и задълженията. Налице
било неосигуряване на незабавно разглеждане на жалбата от съд, като не била
изпратена в РС – Харманли, депозираната от адв.Х. жалба. Несвоевременно била
изпратена в съда и административната преписка в съда, което довело до
забавеното му произнасяне. Счита се, че не били изложени фактическите
обстоятелства за издаване на заповедта. Твърди се извършено незаконно задържане
на жалбоподателя, тъй като същият бил задържан около 20.00 ч., а заповедта за
това била издадена около 24.00 часа. Релевират се и доводи за издаване на
заповедта в нарушение на чл.6, ал.2 от АПК. В случая целта на закона не била
изпълнена, тъй като не били задържани други двама участници, за които имало
сведения за участие в престъпление по чл.325 от Наказателния кодекс. Не
следващо място, в жалбата е излагат твърдения за необоснованост на съдебното
решение. В него бланкето и немотивирано съдът се позовал на спазване на
процесуалните правила при издаване на заповедта, ненарушаване на правото на
защита на задържания и издаването на акта в съответствие с целта на закона, като
не отговорил на нито един от изложените от защитата аргументи.
По изложените съображения се иска
отмяна на обжалваното съдебно решение и на заповедта за задържане на
касационния жалбоподател. Претендират се разноски по делото.
Ответникът, РУ – Харманли
към ОДМВР - Хасково, редовно призован, не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира за
оставяне в сила на решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна
страна. Разгледана по същество е неоснователна,
но по съображения различни от изложените в жалбата.
С оспореното Решение №47/13.05.2020г.,
постановено по НАХД №150/2020г., Районен съд – Харманли е отхвърлена жалбата на
Р.С.Ю., против Заповед за задържане на лице № УРИ 271зз-72/24.04.2020г.,
издадена полицейски орган при РУ на МВР – Хасково, мл. инспектор П. С. Д., с
която Ю. е бил задържан за срок до 24 часа.
За да постанови решението си,
районният съд приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в
предвидената в закона форма, без да бъдат допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните
предпоставки на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, в съответствие с целта на закона.
Производството по чл.72 от ЗМВР е административно
по своя характер.
Не са налице наведените в касационната жалба
оплаквания. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал и
анализирал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото, като въз основа на извършения анализ е
формулирал крайния си правен извод за отхвърляне на жалбата.
Настоящата инстанция приема за безспорно, че в
случая са били налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия
материален закон, а именно – съпричастност към извършено престъпление по
чл.325, ал.1 от Наказателния кодекс. Именно във връзка с данни за съпричастност
към извършването на престъпление по цитирания текст на НК е било образувано и досъдебно
производство № 176/2020г. по описа на РУ – Харманли, последното видно от писмо
рег.№ 176120/27.04.2020г. – л.41 от делото на районния съд.
В случая, съгласно установената и трайната съдебна
практика е допустимо мотивите (фактическите основания за издаване на акта) да
се съдържат в друг документ, част от административната преписка, предхождащ
и/или съпътстващ издаването на акта. В този смисъл ТР № 16/31.03.1975г. на
ОСГК. Предвид това, независимо, че в оспорения пред районния съда
административен акт не са изложен подробни фактически основания за
предполагаемото извършване на престъпление, предвид факта, че настоящият
касатор още на същия ден е дал подробни обяснения, може да се установи, че на лицето
е била ясна причината за задържане. Последното е извършено за срок, посочен в
закона, а заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма. В
контекста на изложеното, неоснователно е възражението за неосигуряване на
необходимото на задържания време за запознаване със заповедта.
Във връзка с горното, следва да се има предвид, че
за да бъде образувано досъдебно производство по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс е необходимо да са налице достатъчно данни,
които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. Именно
поради наличието на такива данни е било образувано досъдебно производство № 176/2020г.
по описа на РУ – Харманли за извършено престъпление по чл.325, ал.3, във вр. с ал.1
от НК. За прилагане на процесната принудителна административна мярка не е
необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
вината на лицето, сочено, че е извършило престъпление по смисъла на НК.
Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност
лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което
дава право на административния орган при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката. В тази връзка, за законосъобразното издаване
на заповедта не е необходимо наличието в нея на съвършена прецизност по
отношение индивидуализацията на престъплението.
Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че
правилно районният съд е приел, че в случая тези условия са изпълнени и
оспорената заповед съдържа правни и фактически основания за задържане на
лицето. Последните, обсъдени в контекста на останалите данни по преписката и
разгледани заедно с правното основание, разкриват мотивите на административния
орган за прилагане на принудителната мярка.
От фактическите обстоятелства по административната
преписка е видно, че полицейският орган е разполагал с достатъчно обективни
данни, водещи до предполагаемо инкриминирано поведение на касатора. В
конкретния случай принудителната административна мярка е приложена спрямо Ю. в
съответствие с нормативните изисквания, като ограничаването на правото на свободно
придвижване е само с оглед постигане на предвидени в закона цели, а именно да
се съдейства и разкрие престъпление. В тази връзка са извършени процесуални
действия, като от жалбоподателя са снети писмени обяснения, във връзка с
досъдебното производство.
Наличието на данни по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР не
изисква в пълна степен доказуемост на инкриминираното деяние и неговия
извършител, достатъчно е да съществува достоверна индиция за съпричастност на
лицето към извършване на престъпление под някоя от формите, предвидени в
Наказателния кодекс. Не е необходимо също, като условие за законосъобразност на
акта на задържане, в резултат на задържането да бъде потвърдено участието на
лицето в престъплението. В случая са били налице данни, обосноваващи преценката
на полицейския орган за съпричастност на жалбоподателя в извършването на
престъпление, за чието изясняване е решил, че е необходимо да бъде задържан и
предприетите процесуално-следствени действия са били необходими за изясняване
на случая.
Не се споделят релевираните доводи за допуснати
процесуални нарушения в хода на издаването на заповедта за задържане.
Не е нарушен принципа за съразмерност при
упражняването на правомощията на административния орган. Според предвиденото в
разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Съобразяването с
цитираната разпоредба в случаите на прилагане на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото
ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В случая „задържането
за срок от 24 часа“ е оправдано, тъй като полицейският орган е имал конкретни
данни, че задържането ще е в защита на обществения интерес, който е приоритетен
пред правилото за зачитане на личната свобода.
Не се споделя оплакването че в заповедта не е бил отразен действителния час
на задържането, тъй като дори да се приеме, че е налице нарушение от такъв
характер, то същото не е съществено, защото не би довело до издаване на
административен акт с друго съдържание, съответно не може да доведе и до
незаконосъобразност на оспорената заповед.
Неоснователно в касационната жалба се твърди, че на
задържаното лице не били разяснени и правата и задълженията му. В оспорената
пред РС заповед изрично е посочено, че на задържания са разяснени правата по
ЗМВР, като актът е подписан от настоящия касатор, което означава, че същият
следва да се запознал със съдържанието ѝ.
Не може да бъде споделено и оплакването за недопускане
на явилия се в Районно управление, гр.Харманли адвокат. Действително, съгласно
чл.72, ал.5 от ЗМВР, „от момента на задържането си лицето има право на
защитник….“ От показанията на свидетеля пред РС – Й. Х., става ясно, че същата,
в качеството си на адвокат, е била допусната да проведе разговор с настоящия
касатор. Последното означава, че не е било нарушено правото на защита на
задържаното лице, чрез лишаване от правото му да ползва адвокатска защита.
Неоснователни са и възраженията в жалбата за неосигуряване
на незабавно разглеждане на жалбата от районния съд. Последният, в изпълнение
на заложените в АПК принципи, е извършил необходимите процесуална действия за
събиране на всички относими по делото доказателства, от значение за правилното
решаване на спора, като забавянето на исканата от РП – Харманли преписка по
случая не се отразява, нито на законосъобразността на оспорения пред РС
административен акт, нито на законосъобразността на обжалваното пред настоящата
инстанция съдебно решение.
Настоящата съдебна инстанция следва да обърне внимание за допуснати макар и
несъществени процесуални нарушения в
производството пред РС-Харманли относно призоваването и участие в
производството на страните. В производството пред Районен съд Харманли като
страна по делото правилно е конституиран административният орган издал
оспорения административен акт, а именно Полицейски орган при РУ на МВР-
Харманли, но неправилно е призована страна РУ на МВР-Харманли, която е
участвала в производството по делото. В съдебно заседание проведено на
29.04.2020г. е констатиран този пропуск по призоваване на административния
орган издал оспорения акт и същият е призован за с.з. на 04.05.2020г. Следва да
се има предвид,че надлежна страна в производството по оспорване на индивидуални
административни актове е органът издал оспорения акт. В развилото се
производство пред РС-Харманли е настъпило объркване по отношение на страните
отбелязани в списъка за призоваването им както и в протоколите на проведените
съдебни заседания. Следва да се има предвид, че правилното конституиране на
страните в административното производство е задължение на съда в изпълнение на
принципа на служебното начало в административния процес. Действително в настоящия
случай се приема, че правилно е конституиран като ответник органът издал
оспорения акт, който е взел участие в съдебното производство.
Предвид изложеното, оспорваното
решение се явява законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №47/13.05.2020г., постановено по НАХД №150 по описа на Районен съд
– Харманли за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.