Р Е
Ш Е Н
И Е № 21
гр. Пловдив, 24 февруари 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
гражданска колегия,
в открито заседание двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с
участието на секретаря Стефка Тошева като разгледа докладваното от съдията
Панайотова в.гр.д. № 613/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 4796/13.11.2019
г. от Д.П.П.,представляван от адв.М. против
решение № 404 /18.10.2019 г.,постановено по гр.д.43/ 2019 г. по описа на ОС - С.
,с което е отхвърлен предявения от него против „П.“ООД иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 48 203 лв. ,представляващ
пазарната стойност на погинал хеликоптерен комплект на основание чл.50 от ЗЗД.По съображения ,изложени във въззивната
жалба ,в постъпилата писмена защита от адв.М. и лично от жалбоподателя,същият счита решението за незаконосъобразно ,неправилно
,необосновано ,издадено при съществени нарушения на материалния и
процесуален закон и е заявил искане на
неговата отмяна и постановяване на друго в обратния смисъл като претендира и
присъждане на разноски за двете инстанции.
От
въззиваемата страна „П. „ ООД ,представлявана от адв. Р. е постъпил отговор ,с
който оспорва въззивната жалба и по съображенията изложени в същия и
постъпилата писмена защита заявява
искане обжалваното решение да бъде потвърдено ведно с присъждане на разноски за
настоящата инстанция.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният
окръжен съд е сезиран с иск , изходящ от П. против ответното дружество за присъждане на обезщетение за претъпени
имуществени вреди ,представляващи пазарната стойност на унищожени или повреди
части от хеликоптерен комплект ,което е резултат от срутване на навеса на
халето и частично покрива на същото ,което хале е собственост на
ответника.Твърдял е ,че на 13.02.2012 г. вследствие на паднал обилен снеговалеж
и натрупана голяма снежна покривка става инцидент ,при който рухва покрива на
навеса пред халето и частично покрива на самото хале ,където е съхранявал
закупения от него хеликоптерен комплект на основание договор за наем на процесното хале. В резултат на
това рухване се събаря и тухлената зидария
на голяма част от ограждащите стени и горния стоманобетонен пояс на надлъжните стени на сградата ,както и
всички прозорци под този трегер са
изпочупени. Твърдял е ,че при разтопяване на снега пластовете снежна маса от
покрива на халето се плъзгат и падат върху покрива на навеса като под
действието на този натиск навеса се
срутва , както и частично покрива на халето като счита ,че причината за това
срутване са конструктивни недостатъци на самото хале .
Съдът
с обжалваното решение е приел за установено така твърдяното
от ищеца ,но на база събрания доказатествен материал e направил извода ,че доколкото динамичното натоварване
на снежната маса ,която е паднала от покрива на халето върху покрива на навеса
е в пъти по –голяма от негота носимоспособност и предвид приетото за установено
,че при това натоварване дори и сградата да не е страдала от недостатъци
настъпването на щетата не би било предотвратимо ,то налице е непреодолима сила
,което изключва отговорността на
собственика на вещта ,поради което и е отхвърлил така предявения иск.
Недоволен
от този резултат е останал ищеца ,който с въззивната жалба ,предмет на разглеждане прави оплакване за
неправилност на тези изводи на съда като заявява ,че не е налице случайно събитие,нито непреодолим
сила ,а единствените причини за
срутването на покрива на халето са първо- подкопаване на основите на сградата
през годините на нейната експлоатация ,второ- използване на болтове с по-малък размер от необходимия
за връзката колона – ферма,и трето – липсата на пространствено укрепване на
сградата.Поради това счита иска за доказан по основание ,както и по размер ,а
отхвърлителното решение – за неправилно.
Ответникът
и въззиваема страна в настоящия процес счита на първо място ,че ангажиране отговорността
на ответника би следвало да се търси на плоскостта на договорната отговорност доколкото между
страните е бил налице договор за наем на
процесното хале ,което прави иска ,основан на плоскостта на деликта изначално
неоснователен като в случай ,че това не се възприема поддържа,че
изводите на съда ,направени с обжалваното решение са правилни и поради това
заявява искане същото да бъде потвърдено.Поддържа е евентуално заявеното
възражение за прихващане.
Безспорно
е ,че между страните е сключен договор за наем на 06.02.2012 г. ,по силата на
който ответникът е отдал под наем на ищеца складово помещение с площ от 50
кв.м. , което помещение представлява хале с навес и се използва за съхранение на закупените от
ищеца части за хеликоптер ,както и че на 13.02.2012г. поради паднал
обилен сняг покривът на навеса и част от
този на халето са се срутили .
Спорът
по делото е концентриран около причината на срутването на навеса и част от
покрива като поддържаното от ищеца виждане е ,че причините са коренят в
конструктивни пороци на самата сграда
,поради и което същият е основал претенцията на
плоскостта на деликтната отговорност и по –конкретно на фактическия състав на чл.50 от ЗЗД ,според
която разпоредба за вредите, произлезли
от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто
надзор те се намират.
По
отношение на въведеното от ответника самостоятелно основание за неоснователност
на този иск ,а именно ,че отговорността
му следва да се реализира на плоскостта на договорната такава поради наличието
на договор за наем настоящата инстанция
счита ,че няма пречка ,независимо от наличието на договорна обвързаност ,в
случай ,че вредите са произлезли от
нарушение от общото правило да не
се вреди други му ,а не от неизпълнение на конкретно договорно задължение
,реализиране на отговорността да се търси именно на плоскостта на деликта.В
случая ищецът е основал иска си на обстоятелството ,че
вещта ,която е ползвал за съхранение на
собствени вещи е страдала от недостатъци
,от които са произлезли вреди за него ,чието репариране претендира.
За
установяване пороците на процесното хале
,конструкцията на същото ,както и механизма на осъществилото се срутване са
изслушани и приети няколко заключения на съдебно технически експертизи.Така от
първоначалното заключение ,изготвено от
вещото лице Т.Т. се установява ,че процесното хале представлява сглобяема
метална конструкция- метални колони и триъгълни ферми ,стъпващи върху тях
,които оформят двускатен покрив .Сградата е покрита с вълнеобразна ламарина ,а
колоните стъпват на бетонови фундаменти ,като се закрепват чрез планки и
болтове.Сградата е висока 7,20 м. ,от всички страни е изградена тухлена зидария
като са изпълнени и два стоманобетонни пояса на кота +4,50 и +7,20 ,а навесът е
изпълнен от метална конструкция ,закрепен перпендикулярно за основните колони
на сградата .Същата е построена през
1977 г. като е въведена в експлоатация с протокол на приемателна комисия от
18.05.1977г. ,в който е отбелязано ,че обектът се приема за въвеждане в действие
с незначителни недостатъци и намаляване на стойността на СМР като е даден срок
от 10 дни от одобряване на протокола за това като липсват данни тези
недостатъци да са били отстранени.Установява се от същото заключение ,че
сградата е оразмерена според тогава действащите разпоредби за натоварване от сняг с нормативно тегло от
100 кг./кв.м. като според вещото лице по
данни от досъдебното производство натрупаната снежна покривка към датата на
инцидента е била от мокър сняг с
дебелина 85 см. ,което оказва натоварване върху покривната конструкция от 318 ,75 кг./ кв.м. ,от което натоварване
първо започва разрушаване на навеса ,откъсване на металните греди от колоните
на халето , а впоследствие и рухване на
част от покрива на същото.
Аналогични са изложените обстоятелства и в заключението
на СТЕ ,изготвена от вещите лица Т. и П.
като в допълнение същите сочат ,че в сградата не са били изградени
противоветрови връзка ,чиято основна функция е пространствено укрепване на конструкцията
на сградата при действието на хоризонтални напречни натоварвания.
От
същите вещи лица е изготвено допълнително заключение ,изготвено въз основа на
снимков материал ,изготвен от лицето ,присъствало на място след инцидентна ,за да даде експертно мнение
по отношение конструкцията на сградата ,което допълнително заключение сочи друг
механизъм на настъпване на срутването ,а именно подкопаване на основите на
сградата от към реката през годините на
нейната експлоатация под колоната от втори ред ,което води до хлътване на бетоновия
фундамент под тази колона и накланянето
ѝ към реката. Сочат също така като причини за срутването и използването
на болтове с по-малък диаметър от необходимия за връзката колона- ферма на ос 4
,както и липсата на пространствено укрепване на сградата като в съдебно
заседание уточняват ,че натрупания мокър сняг върху покрива на халето и навеса
е допринесъл за срутването ,както и че
соченото от тях подкопаване на основата по посочената колона е основано на представен от трето лице снимков
материал като на допълнителен оглед на
място с оглед установяването му същите не са ходили.
По
делото е изготвено и изслушано допълнително заключение на СТЕ ,изготвено от вещи лица Ф. и С. ,които
сочат ,че при огледа на място не се установи частично подкопаване на основите
на сградата,нито наличие на специално укрепване на същите като на база събраните по делото
доказателства същите посочват ,че причината
за срутване на халето е
комплексна ,а именно : липсата на пространствено укрепване на халето ;
пропадане и подкопаване на основата на сградата ;тежестта на
хеликоптера;натрупания тежък мокър сняг ,който поради липса на снегодръжки на покрива на халето се е срутвал на части върху
покрива на навеса от височина от 3 и над 3 метра.В съдебно заседание тези вещи
лица уточняват ,че най-важният според
тях фактор да се срути халето е липсата на пространствено укрепване на
сградата.
За
наличие на недостатъци на сградата в конструктивно отношение говори и вещото
лице Г ,изготвил заключение по последваща СТЕ,между които са липсата на
пространствено укрепващи връзки ,липсата на снегозадържащи конструкции по
покривните скатове и несъответствие на свързващите болтове към направените
отвори в планките при възел колона – ферма.От същото заключение се установява
,че при оглед на място не е констатирано
компрометиране на основите на
халето ,нито са констатирани следи от подсилване на същите.Установява се
от вещото лице също така,че дори и сградата
да не е страдала от констатираните недостатъци
,поради значителното надвишаване в натоварването от сняг ,което се е
осъществило при падане на снежна маса от високия покрив върху ниския разрушенията
биха били по-малки ,но щетите не биха могли да бъдат избегнати,както и че
наличието на противоветрени връзки само
по себе си не би предотвратило срутването ,защото това не е единствената
причина то да се случи.В заключение е посочил, че при натиска от падащи сняг
,значително надвишаващ носимоспособността на конструкцията не е имало никакъв
шанс за нейното оцеляване ,а в съдебно заседание е пояснил ,че единствената причина за срутване
на сградата е падането на сняг от
покрива на халето върху навеса ,което
разрушило целостта ѝ.
Изготвена и изслушана по делото и съдебно фототехническа експертиза ,от
заключението на която е видно ,че анализът на снимковия материал ,изготвен
непосредствено след инцидента сочи ,че дебелината на натрупания сняг върху
покрива на халето е 0,64 см. , а върху покрива на запазената част на навеса
0,30 – 0,35 см.
Дотук
анализирания доказателствен материал сочи безпротиворечиво ,че процесното хале страда от конструктивни
недостатъци като липсата на пространствено
укрепване , използването на болтове с по-малък диаметър от необходимия за
връзката колона- ферма,липсата на снегозадържащи конструкции на покрива на
халето ,в която посока всички изслушани заключения на СТЕ ,с изключение на допълнителната
СТЕ ,изготвена от вещите лица Т. и П.,си кореспондират и се възприемат от
съда като съдът не възприема посоченото заключение на допълнителната СТЕ ,изготвена от тези вещите
лица в частта ,касаеща извод им за компрометиране на основите на сградата поради
близостта с реката доколкото този извод е изграден на база снимков материал без
да е извършен оглед на място, същият е изолиран , не се подкрепя от останалите вещи лица и се опровергава напълно от вещото лице Г
,който е направил оглед на място и не е
констатирал подкопани фундаменти на
сградата от страна на реката ,нито следи от последващи инцидента ремонтни
дейности.
Независимо
обаче от наличието на така посочените
недостатъци на халето съдът намира ,че ако
и вещта да не е страдала от същите, пораженията не биха могли да бъдат предотвратени ,тъй като свляклата се тежка мокра снежна маса от
покрива на халето върху покрива на
навеса от височина 3 метра с динамично
натоварване в пъти по-голямо от
товароносимостта на конструкцията е
единствената причина същото да рухне,в която връзка възприема и заключението на
вещото лице Г ,от което тези изводи се налагат.Това от своя страна води до
следващия извод ,а именно ,че срутването на покрива на навес и част от този
халето е в резултат на случайно събитие доколкото макар и снежна покривка с
дебелина от 65 см. на покрива на халето и 35 см. на покрива на навеса само по
себе си да не е извънредно и непредвидимо обстоятелство ,особено за планинския
район на гр.С., свличането на тежката мокра снежна маса от високия покрив
върху ниския и то със сила в пъти
по-голяма от товароносимостта на конструкцията е обстоятелство , което не е могло да бъде предвидено и поради това предотвратено,а случайното събитие изключва
отговорността за щети ,резултат от него ,както на собственика на веща ,така и
на наемателя ,явяващ се лицето под чиито
надзор е същата.
Гореказаното
сочи ,че така предявеният иск за обезвреда на твърдяните от ищеца щети
,резултат от срутения покрива на навеса
и част от покрива на халето ,в което същият е съхранявал собствени движими вещи
се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.Този е и постановения резултат с обжалваното
първоинстанционно решение ,което се явява правилно и като такова следва да бъде
потвърдено,а на въззиваемата страна „П.с „ ЕООД следва да бъдат присъдени
разноски за настоящата инстанция в размер на 2 226 лв. адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
Предвид гореизложените мотиви ,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 404 /18.10.2019 г.,постановено по гр.д.43/ 2019 г. по описа на ОС – С. .
ОСЪЖДА
Д.П.П. ЕГН **********,*** заплати на П.
ООД-С., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** разноски за настоящата инстанция размер на 2 226 лв .
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.