№ 18483
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110137424 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С. А. и И.И.Е.,
чрез пълномощника юрк. Й.Г., против Д. А. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес в ..., в качеството си на собственик на 1/3 ид.ч. и на вещен ползвател на 2/3 ид.ч. от
топлоснабден имот с адрес ..., инсталация **********, с присъединен абонатен № .., с която
са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване дължимостта на
сумата от 2223,15 лв., представляваща главница, представляваща стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 22.12.2021 г., до окончателното й
изплащане, сумата от 372,69 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019
г. до 08.12.2021 г., сумата от 45,52 лв., представляваща стойността на дялово разпределение
за периода от 01.11.2018 г. до месец 31.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 22.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата
от 10,06 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 08.12.2021 г.,
като за посочените суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 73532/2021 г. на по описа на СРС, I ГО, 162-ри състав.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на 1/3 идеална част и
ползвател на 2/3 идеални части от топлоснабден имот, находящ се на адрес ..., инсталация
********** и абонатен № .. и по смисъла на 153, ал.1 ЗЕ се явява клиент на топлинна
енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия,
които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а
именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно
са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение
за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок, считано от датата на
публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като обезщетение за забава
1
се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на данни
за дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се извършва в
присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Поддържа, че към
момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника.
Ищецът моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от
съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 73532 по описа
на съда за 2021 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.
С исковата молба ищецът е представил писмени документи с искане същите да
бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Ищецът моли за допускането
на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на
поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на
отоплителната услуга през процесния период.
В открито съдебно заседание от 25.04.2024 г. ищецът, чрез пълномощника си,
поддържа исковата молба, не прави нови доказателствени искания и моли докладът по
делото да бъде приет за окончателен.
С молба с вх. № 143104/30.04.2024 г. ищецът прилага като писмени доказателства
изисканите по реда на чл. 190 ГПК фактури, дебитни и кредитни известия и изравнителни
сметки за процесния отчетен период.
В открито съдебно заседание от 11.06.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, не прави нови доказателствени искания, като моли да се приеме заключението
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
С молба с вх. № 196854/14.06.2024 г. ищецът представя писмени доказателства в
изпълнение на указанията, дадени в о.с.з. от 11.06.2024 г.
В открито съдебно заседание от 16.07.2024 г. ищецът не прави други доказателствени
искания. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски по
делото ведно с юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. П. депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Твърди, че ответникът няма
качеството на потребител, тъй като не са представени доказателства, че през процесния
период са възникнали облигационни отношения. Навежда доводи за недействителност на
общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД поради противоречието им с императивни
разпоредби на ЗЗП. Излага съображения, че липсва разграничение за стойността на
предоставеното отопление респ. за стойността на битова гореща вода. Ответникът твърди, че
не е изпаднал в забава, поради което не дължи обезщетение за забавено изпълнение. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът се е противопоставил на исканията на ищеца за допускане и назначаване
на съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи.
С молба с вх. № 137907/25.04.2024 г. ответникът, чрез пълномощника си, е възразил
съдебно-счетоводната експертиза да бъде приета по делото преди ищецът да представи
изисканите документи по чл. 190 ГПК. Счита за недоказано възникването на облигационни
отношения между страните. Моли за инцидентно произнасяне относно законосъобразността
на Наредбата за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007 г. Моли за отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание от 25.04.2024 г. ответникът, чрез пълномощника си,
поддържа депозирания от него отговор на искова молба и молба с вх. № 137907/25.04.2024 г.
Противопоставил се е срещу приемането на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, тъй като вещото лице е работило по документи, с които ответникът не е
запознат.
В открито съдебно заседание от 11.06.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си
представител, поддържа исканията си, направени с молба с вх. № 143104/30.04.2024 г. Моли
2
за запознаване с писмените доказателства преди допускане на исканата съдебно-техническа
експертиза. Моли да бъде прието заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза.
С молба с вх. № 232117/16.07.2024 г. ответникът излага твърдения, че представеният
акт за разпределение на отопляема квадратурара в несъответствие с изискванията на
Наредбата за средствата за измерване. Поддържа, че протоколите за метрологична проверка
касае топломер, относим към друг недвижим имот, находящ се на ул. „Черни връх“ № 14.
Оспорва да са приложени писмени доказателства, установяващи облигационни отношения
между страните. Моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Моли да бъде даден
ход на делото в негово отсъствие. Прилага списък по чл. 80 ГПК.
В открито съдебно заседание от 16.07.2024 г. ответникът не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 73532/2021 г. на СРС, I ГО, 162-ри състав,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника, поради което са
дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден
договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител – собственик,
основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на
топлоснабдения имот за ответника; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот
от двамата ответника; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна
енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна
инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е указано да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат
наведени такива.
По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на
ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай че се установи
основанието за претендираните вземания, на ответника е указано да установят способ за
погасяване на задълженията си.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на
понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Като писмено доказателство е приобщен Нотариален акт за дарение на ., том LLXXXII,
с № 26217/1996 г., от който се установява, че И.И.И. и Л.П. И. са дарили при равни части
3
собствеността касателно процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, район Лозенец,
..., в полза на К. И. П.а, И. И. И. и П.И.И.. От представения по делото .., том I, от 24.01.2017
г. се установява, че по силата на сключен на същата дата договор за дарение К. И. П.а е
дарила на ответника Д. А. П. 1/3 ид.ч. от исковия недвижим имот. Видно от ..9, том I от
27.02.2017 г. И. И. И. и П.И.И. са учредили в полза на Д. А. П. безвъзмездно безсрочно
вещно право на ползване върху собствените си 2/3 ид.ч. от същия имот.
С оглед изложеното по делото е установено, че ответникът е собственик на 1/3 ид.ч. от
процесния имот, както и вещен ползвател на 2/3 ид.ч., за исковия период, доколкото няма
данни за последващо разпореждане с имота, респ. – за прекратяване правото на ползване. От
същото следва, че ответникът е страна по облигационно правоотношение с „Топлофикация
София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при
публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР – чл. 150, ал.
1 от Закона за енергетиката.
От удостоверение за административен адрес, издадено от „Географска информационна
система – София“ ЕООД, се установява, че жилищна сграда – блок 3, с два входа, обозначени
като вход А / секция А/ и вход Б / секция Б/, попадаща в кв. 229 по плана на м. „Лозенец I
част“, находяща се на ъгъла с на бул. „Черни връх“ и ул. „Вежен“, район „Лозенец“,
Столична община, има следните настоящи административни адреси – ....
На следващо място, по делото е представен е Протокол № 01/20.09.2011 г. от проведено
Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира
процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с ищцовото дружество за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че
такъв договор е бил подписан, видно от приложения по делото Договор от 09.05.2012 г.,
сключен между ищеца и Етажната собственост с адрес ..., като решението на ОС на ЕС и
договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл.
правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
разпределение – така и в ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите / чл. 142, ал. 2 ЗЕ/,
като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото няма спор относно доставката
на топлоенергия до имота в посочения обем и цена.
Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно въведените от
ищеца с исковата молба твърдения, че ответникът, в качеството си на собственик на 1/3
ид.ч., респ. – вещен ползвател на 2/3 ид.ч. от топлоснабдения имот – ..., е потребител на
доставяната до имота топлинна енергия. Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 и чл. 150 ЗЕ,
ответникът е обвързан по силата на закона от облигационни отношения по Договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия с ищцовото дружество / актуалните
такива относими към процесния период са тези, приети с Решение по Протокол №
7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на / ЮЛ/ и одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР / досежно доставяната до процесния недвижим имот топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува
доставяната в имота от ищеца топлинна енергия. Без значение за валидното възникване на
облигацията по договор за доставка на топлинна енергия са качествените параметри на
реално доставяната такава.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е сключен
4
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира, се установява, че дължимата сума за отчетен период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.
за консумирана топлинна енергия е в размер на 1020,26 лв., а за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г. е в размер на 1200,13 лв., тоест общо 2220,39 лв. Размерът на начислените суми
за дялово разпределение в периода от 01.11.2018 г. до 31.03.2020 г. са в размер на 45,52 лв.
Размерът на натрупаната мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е на
стойност 372,69 лв., а върху главницата за дялово разпределение – 10,06 лв. Стойността на
начислената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. възлиза на 297,02
лв., а размерът на мораторната лихва върху тази сума е 65,17 лв.
Установена е и цената за доставената до процесния имот топлинна енергия, както и на
предоставената услуга по дялово разпределение.
Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно релевираното
възражение за изтекла погасителна давност:
Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б. „в“
ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в
посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че
ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в
който вземането е възникнало. Законодателят е уредил института на погасителната давност
по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече
погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми
за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна
енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски / равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните
вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-
голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя
или в полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги
е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски / равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с подаването за заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред съда.
Ето защо вземанията на ищеца, възникнали преди 22.12.2018 г., са погасени по давност.
Следователно процесните вземания за отчетен период от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. са
погасени по давност. Съгласно данните от прогнозните фактури сборът от погасените по
давност суми е в размер на 242,17 лв. Следователно необхваната от погасителната давност
остава главницата в размер на 1978,22 лв., дължима за отчетен период от 01.11.2018 г. до
5
30.04.2020 г.
С оглед изложеното исковата претенция за главница за топлинна енергия се явява
частично доказана по основание и размер за сумата до 1978,22 лв., с оглед което следва да
бъде отхвърлена за горницата до пълния предявен размер от 2223,15 лв.
Исковата претенция за главница за дялово разпределение следва да бъде уважена в
пълния заявен размер от 45,52 лв., доколкото периодът, за който се претендира, не е
обхванат от погасителната давност.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажбата на топлинна
енергия за битови нужди, приложими за процесния период (одобрени с решение на КЕВР от
27.06.2016 г.), потребената топлоенергия се заплаща на месечни вноски в 45-дневен срок от
изтичане на месеца, за който се отнася съответното задължение (чл. 33). Падежът кани
потребителя да погаси задължението си в срока по ОУ, поради което изтичането му го
поставя в забава, без да е небходима покана.
Ето защо претенцията за мораторна лихва се явява основателна върху уважената част
от главницата, за която не е изтекла погасителната давност към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 КЗ.
Стойността на мораторната лихва върху погасената част от претендираната главница за
топлинна енергия е в размер 54,90 лв., начислена за периода от 15.09.2019 г. до 08.12.2021 г.
Следователно остава дължима мораторна лихва в размер на 317,79 лв., с оглед което
следва да бъде частично уважен предявеният иск и отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер от 372,69 лв.
Съдът намира, че правилото на чл. 33 от Общите условия не се отнася по аналогия към
главницата за дялово разпределение, тъй като това перо е изключено от редакция на текста,
т.е. за да се присъди търсената върху тази главница мораторна лихва е следвало
потребителят да е бил поканен да плати. По делото няма данни за такава покана, нито дори
за връчване на фактурите на абоната, които да служат за покана за плащане.
Ето защо лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение не следва да се
присъжда и искът по нея следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно уважената
част от исковите претенции. Същият е сторил разноски в настоящото производство в размер
на 485,90 лв., от които 185,90 лв. – държавна такса, и 300 лв. – депозит за вещо лице по
ССчЕ. Ищецът претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение, като същото
следва да бъде определено в размер на 100 лв. Следователно следва да му се присъдят
разноски съобразно уважената част от иска в размер на 515,59 лв.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. По горните мотиви на съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва
да бъде присъдена сумата от 90,66 лв. – разноски, сторени в производството по ч.гр.д. №
73532/2021 г. по описа на СРС, 162-ри състав, за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно
отхвърлената част от исковите претенции. Същият е сторил разноски за 650 лв. адвокатско
възнаграждение, платени в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие от
08.09.2023 г. и разписка от 03.06.2024 г. Следователно в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 78 лв. съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
6
В заповедното производство ответницата не е сторила разноски, с оглед което съдът
счита, че не дължи произнасяне в тази връзка.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С. А. и И.И.Е., против Д. А. П.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ..., обективно съединени искове, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1978,22 лв., представляваща
главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 22.12.2021 г., до окончателното й изплащане, сумата от 317,79 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 08.12.2021 г., и сумата от
45,52 лв., представляваща стойността на дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до
месец 31.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
22.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, за които има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 73532/2021 г. на по описа на
СРС, I ГО, 162-ри състав, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за горницата над
уважения размер от 1978,22 лв. до пълния предявен размер от 2223,15 лв. за главница за
топлинна енергия, за горницата над уважения размер от 317,79 лв. до пълния предявен
размер от 372,69 лв. за мораторна лихва и сумата от 10,06 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за ДР, начислена за периода от 31.12.2018 г. до 08.12.2021 г., като за
посочените суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 73532/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 162-ри състав, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ответника Д. А. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ..., да
заплати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от А. А. –
изпълнителен директор, и И.Е. – председател на УС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 606,25 лв., представляваща съдебни разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от А. А. –
изпълнителен директор, и И.Е. – председател на УС, на основание да заплати на ответника
Д. А. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 78 лв., представляваща съдебни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7