№ 12302
гр. София, 21.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110147525 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „М.П.М.“ АД с ЕИК: ***, уточнена с
допълнителна молба с вх. № 305784/30.10.2023 г., подадена чрез
процесуалния му представител – адв. В. Г., срещу П. Н. Б., с ЕГН:
**********, с която се иска:
1. Да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: 1.1/ сумата от 1958,59 лева – непогасена главница по 15
броя вноски с падеж от 20.10.2021г. до 20.12.2022 г., дължими по
договор за потребителски кредит № *** от 24.07.2020 г., ведно със
законна лихва за период от 06.01.2023 г. /датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. № 973/2023 г. по описа на СРС/ до изплащане на
вземането, 1.2/ сумата от 2820,11 лева – възнаградителна лихва по 15
броя вноски по същия кредит за периода от 20.10.2021г. до 20.12.2022 г.
и 1.3/ сумата от 156,88 лева – обезщетение за забава за периода от
21.10.2021 г. до 05.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 973/2023 г. по описа на СРС, както и
2. Ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца следните суми: 2.1./
сумата от 1525,66 лева – непогасена главница по 8 броя вноски с падеж
от 20.01.2023 г. до 20.08.2023 г., дължими по договор за потребителски
кредит № *** от 24.07.2020г., ведно със законна лихва за период от
25.08.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/ до изплащане на
вземането и 2.2./ сумата от 1034,82 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 20.01.2023 г. до 20.08.2023 г.
Претендират се и направените по делото разноски, както и разноски за
заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен между „М.П.М.“
1
АД, като кредитодател и П. Н. Б., като кредитополучател по индивидуален
договор за потребителски кредит № *** от 24.07.2020г. Посочва, че по силата
на сключения договор, на кредитополучателя е отпусната сума в размер на
7500 лева, от които сума в размер на 3302,62 лева е преведена по сметка на
кредитори на кредитополучателя (на „4 Финанс“ ЕООД са преведени суми в
размер на 1364,87 лв. за погасяване на задължения по договор № **********
от 03.07.2020 г.; на „Ф.Б.“ ЕООД е преведена сумата от 600 лв. за погасяване
на задължения по договор № 868009; на „А.Т.“ ЕООД е преведена сума в
размер на 100,99 лв. за погасяване на задълженията по договор № CN-
2243451/13.06.2020 г. и на „К.“ ЕАД – 12376,76 лв. – за погасяване на
задължения по договор № CN-2243451/13.06.2020 г.), а остатъкът от 4197,38
лв. за текущи нужди кредитодателят е превел по сметка, посочена в чл. 8 от
договора за кредит – IBAN: *** при „Р.Б.“ ЕАД.
Твърди се, че кредитополучателят се е задължил да върне сумата по
главницата, заедно с договорна възнаградителна лихва в размер на 7837,18
лева за срок 48 месеца съобразно договорен погасителен план, при следните
условия: 41% лихвен процент по кредита, 49,68% – ГПР по кредита и обща
сума, която следва да се погаси от кредитополучателя за периода на
погасяването на кредита – 15337,18 лв. В процесния договор за кредит било
договорено, че при забава за изплащане на погасителна вноска,
кредитополучателя дължи да заплати законна лихва за забава върху цялата
просрочена сума.
Посочва се, че по процесния договор за потребителски кредит
ответникът е в просрочие по отношение на главница и договорна лихва по
вноски от 15-та до 29-та включително по погасителния план, като
незаплатената вноска за договорната лихва по вноска № 15 е в незаплатен
размер от 195,73 лв.
В тази връзка се уточнява, че незаплатените задължения по договора за
кредит са в размер на 4778,70 лв., от които: 1958,59 лв. – 15 броя незаплатени
вноски по главница, дължими за периода 20.10.2021 г. до 20.12.2022 г. и
2820,11 лв. – 15 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна
лихва, дължими за периода 20.10.2021 г. до 20.12.2022 г., а на основание
чл.19.2. от процесния договор за кредит е начислена лихва за забава в размер
на 156,88 лв. за периода на забавата – от 21.10.2021 г. до 05.01.2023 г.
На следващо място в исковата молба се твърди, че към датата на
предявяване на настоящия иск са падежирани и не са заплатени и вноските от
№ 30 до № 37 включително с падежи от 20.01.2023 г. до 20.08.2023 г., поради
което се дължат от ответника и сумите от 1526,66 лв. – незаплатени вноски по
главницата за периода от 20.01.2023 г. до 20.08.2023 г. включително и 1034,82
лв. – незаплатени вноски за договорна възнаградителна лихва за периода от
20.01.2023 г. до 20.08.2023 г. включително. Поради това за посочените суми
ищецът предявява осъдителен иск.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С уточнителна олба са представени: индивидуален договор за кредит №
*** от 24.07.2020г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на
2
информация за потребителски кредити и искане-декларация за кредит,
удостоверение за банкова сметка, платежно нареждане за извършен кредитен
превод – 5 бр., заявление за рефинансиране на задължение – 2 бр.,
удостоверение за актуален размер на задълженията – 5 бр.
Прави доказателствено искане за назначаване на съдебно-икономическа
експертиза по поставени от ищеца задачи.
Иска да се приложи заповедното производство по ч.гр.д. № 973/2023 г.
към настоящото дело.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото П. Н. Б., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни.
Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло
нищожен, евентуално – че нищожна е договорната лихва и ГПР поради
противоречие на закона, на добрите нрави и като неравноправни клаузи, както
и на клаузата на чл.18, ал.1, т.3 от договора – за обезщетение в полза на
кредитодателя при предсрочно погасяване на кредита.
Посочва се, че договореният в чл. 10, изр. 1 от договора ГПР е в размер
на 49,68%, който се оспорва като немотивирано висок и противоречащ на
добрите нрави. Поддържа се, че не са посочени допусканията, взети предвид
при формиране на ГПР и не са посочени разходите по кредита, с който той се
оскъпява и са в тежест на кредитополучателя, не става ясно как се е получил
размера на ГПР. Посочва, че според съдебната практика по вътрешното право
и по правото на ЕС непосочване на компонентите, които влизат в ГПР следва
да се приравни на непосочване на ГПР. Поддържа, че в ГПР е следвало да се
включи и неустойката за непредоставяне на обезпечение, но това не е
направено, а с включването на това задължение по кредита в размер на ГПР,
последният става в размер над 50% и съответно надвишава императивния
максимум по чл.19, ал.4 от ЗПК.
На следващо място, оспорва годишния лихвен процент по кредита, като
посочва, че го счита за немотивирано висок, противоречащ на добрите нрави
– на принципите на справедливост и добросъвестност. Посочва, че процесния
размер на лихвата за забава води до явна нееквивалентност на престациите на
длъжника и на кредитора. В практиката на ВКС трайно се приема, че
уговорката за възнаградителна лихва в размер над 3 пъти размера на
законната лихва забава по необезпечен кредит, противоречи на добрите нрави
и поради това е нищожна, поради което, доколкото процесната
възнаградителна договорна лихва надвишава този размер, се явява нищожна.
Посочва се, че както договорната възнаградителна лихва, така и
клаузата за ГПР не са индивидуално договорени клаузи, тъй като са
едностранно определени от кредитодателя и кредитополучателя не е могъл да
влияе върху съдържанието им. Посочва, че характера на клаузите е такъв, че
не може да се предположи, че сделката би била сключена без тях и не могат
да бъдат заместени от императивни правила на закона, те са част от
същественото съдържание на договора, очертават съдържанието на договора
като кредит и като възмездна сделка, поради което тяхната нищожност влече
3
нищожност на договора в цялост.
В условията на евентуалност, оспорва като недействителна и клаузата
на чл. 18, ал. 1, т. 3 от договора, с която е предвидено, че в хипотезата на
предсрочно погасяване на кредита от страна на потребителя, кредиторът има
право на обезщетение за евентуалните разходи, свързани с предсрочно
погасяване на кредита в размер на 1% от предсрочно погасената сума по
кредита, ако оставащия срок на кредита е по-голям от една година и 0,5% от
сумата по предсрочно погасения кредит – когато оставащия срок на кредита е
по-малък от една година. Посочва, че с процесната клауза се въвежда
отговорност на потребителя при изпълнение на задълженията му, поради
което противоречи на правната логика и че длъжникът следва да заплати
остатъка от кредита без да му се начисляват допълнителни разходи за това.
Поради горепосоченото моли съдът да отхвърли предявените искове
като неоснователни и недоказани, тъй като договорът за кредит е
недействителен. Евентуално, моли съдът да прогласи за нищожна клаузата на
чл.18, ал.1, т.3 от процесния договор за кредит, предвиждащ обезщетение в
полза на кредитополучателя при предсрочно погасяване на кредита.
Претендират се разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Относно редовността на отговора на исковата молба: Съдът
констатира, че отговора на исковата молба е частично нередовен, тъй като
ответникът иска прогласяване на нищожност на клаузата на чл.18, ал.1, т.3 от
процесния договор за кредит, предвиждащ обезщетение в полза на
кредитополучателя при предсрочно погасяване на кредита, но въз основа на
посочената клауза не се претендират парични вземания с исковата молба,
поради което изявлението на ответника не може да се приеме, като
правоизключващо възражение срещу предявения иск.
Освен това не е оформена като искова молба по насрещен или
инцидентен установителен иск, с присъщите реквизити по чл. 127 от ГПК и
приложения по чл. 128 ГПК, няма заплатена държавна такса и няма изявление
на длъжника, че предявява иск.
Поради това, на основание чл. 101, ал. 1 ГПК съдът следва да даде
указания на ответника да отстрани нередовностите в отговора на исковата
молба, като при неизпълнение съдът ще остави без разглеждане предявеното
от ответника искане.
Ответникът следва да уточни и дали оспорва действителност на целия
съответно на клаузи от договор за потребителски кредит № *** от 24.07.2020
г. – доколкото в абзац 1 на стр. 1-ва от отговора са посочени – различно дело
пред съда /исково и заповедно/, различен договор и различен ищец / „Профи
кредит България“ ЕООД/.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените писмени доказателства са относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат
приети и приложени по делото.
4
Следва да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице,
което след запознаване с материалите по делото, следва да даде отговор на
поставените с исковата молба въпроси, както и на следните въпроси,
служебно поставени от съда: 1/ какви суми са заплатени от ответницата по
сметка на „М.П.М.“ АД в изпълнение по посочения договор за кредит и
съответно какви задължения са погасени с тях в счетоводството на ищеца; 2/
ако от ответницата са постъпвани суми то погасявани ли са с тях задължения
за разходи по чл. 18.2 т. 8 от договора за кредит /отразени в погасителен план
колона 5/; 3/какви биха били дължимите суми по договора за кредит при
съобразяване на извършените от ответницата плащания – по установителните
и по осъдителните искове – както са предявени ако се приеме за
недействителна клаузата по чл. 18.2 т. 8 т.е. с постъпилите плащания не са
погасявани суми за разходи? 4/относно формирането на ГПР?
Съдът, след като констатира, че предявените искове са допустими и
редовни, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с
оглед на направените от страните доказателствени искания, и на основание
чл. 140 от ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника, на основание чл. 101, ал.1 от ГПК да посочи с
писмена молба, с препис за ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението: 1/ какъв е правният му интерес да иска прогласяване на
нищожността на клаузата за предсрочно погасяване на задължението, след
като не се претендират от ищеца задължения по такива клаузи по настоящото
дело; 2/ да посочи дали иска съдът да се произнесе в диспозитива на
решението относно нищожността на клаузата на чл. 18, ал. 1, т. 3 от договора
или иска съдът да се произнесе по този въпрос единствено в мотивите на
решението, като в случай, че иска произнасяне в мотивите следва да обоснове
правен интерес; 3/ в случай, че иска съдът да се произнесе по нищожността на
клаузата за неустойка при предсрочно погасяване на кредита в диспозитива
на съдебното решение, следва да оформи изрично искова молба с препис за
ответника с реквизитите по чл. 127 ГПК, с приложенията по чл. 128 ГПК и да
заплати държавна такса по сметка на СРС в размер на 50 лв., като посочи
вида на предявения иск – насрещен иск или инцидентен установителен иск.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при неизпълнение на указанията
изцяло и в срок, съдът, на основание чл. 101, ал. 3 ГПК ще остави без
разглеждане искането му за обявяване на нищожност на процесната
договорна клауза.
УКАЗВА на ответника да посочи с писмена молба, с препис за ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението: дали оспорва
действителност на целия съответно на клаузи от договор за потребителски
кредит № *** от 24.07.2020 г. /между „М.П.М.“ АД и ответницата/ –
доколкото в абзац 1 на стр. 1-ва от отговора са посочени – различно дело пред
съда /исково и заповедно/, различен договор и различен ищец / „Профи
5
кредит България“ ЕООД/
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът претендира права от сключен между него и ответника
индивидуален договор за потребителски кредит № *** от 24.07.2020г.
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание
чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят, че помежду им е сключен договор за
потребителски кредит № *** от 24.07.2020г., като ищецът е заемодател, а
ответникът – заемополучател. Липсва спор и че ищецът е отпуснал сумата от
7500 лева по договора, която е усвоена от ответницата.
Горните факти са безспорни и не се нуждаят от доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
облигационно отношение между него и ответника, от което произтичат
претендираните от ищеца вземания. Следва да се докаже съдържанието на
това облигационно отношение – размер на отпуснатия кредит, срок на
договора, падеж на вземанията (вноските). Ищецът следва да докаже, че
заемодателят е изпълнил точно задължениета си по договора – усвояването на
сумите по кредита. Освен това ищецът следва да докаже и сключване на
договора при спазване на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, както и
законосъобразно начисляване на договорна лихва.
Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на
претендираните с исковата молба суми, възраженията си (в това число за
нищожност на договора или на отделни клаузи от него) и твърденията си,
както и настъпване на правопораждащи, правопогасяващи или
правоунищожаващи факти.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи
доказателства за съответствие на съдържанието на договора с разпоредбите
на ЗПК и ЗЗП.
Ответницата не сочи доказателства за заплащане на суми по кредита.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 973/2023 г. по описа на СРС, 63-ти състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза като
вещото лице, което след запознаване с материалите по делото следва да даде
отговор на поставените с исковата молба въпроси, както и на следните
въпроси, служебно поставени от съда: 1/ какви суми са заплатени от
ответницата по сметка на „М.П.М.“ АД в изпълнение по посочения договор за
кредит и съответно какви задължения са погасени с тях в счетоводството на
6
ищеца; 2/ ако от ответницата са постъпвани суми то погасявани ли са с тях
задължения за разходи по чл. 18.2 т. 8 от договора за кредит /отразени в
погасителен план колона 5/; 3/какви биха били дължимите суми по договора
за кредит при съобразяване на извършените от ответницата плащания – по
установителните и по осъдителните искове – както са предявени ако се
приеме за недействителна клаузата по чл. 18.2 т. 8 т.е. с постъпилите
плащания не са погасявани суми за разходи? 4/ посоченият в договора за
кредит ГПР отговаря ли на действителния такъв по договора съобразно
методиката и формулите в ЗПК и какви компоненти съдържа; 5/ какъв е
размерът на ГПР ако в него се включи неустойката за непредоставяне на
обезпечение.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещо лице в размер на 380 лева, вносим от
ищеца.
УКАЗВА на ищеца да внесе така определения депозит по депозитна
сметка на СРС в тридневен срок от получаване на съобщението с препис от
настоящото определение и да представи доказателства за това, КАТО ГО
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай поведението му може да бъде
ценено при условията на чл. 161 от ГПК и съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, относно които страна е създала пречки пред доказването.
УКАЗВА на ищеца да предостави пълен достъп на вещото лице до
счетоводните си книги, КАТО ГО ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен
случай поведението му може да бъде ценено при условията на чл. 161 от ГПК
и съдът ще прецени отказа на ищеца по същество, с оглед всички
обстоятелства по делото, като съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, относно които страна е създала пречки пред доказването.
НАЗНАВА за вещо лице В.Д.П. /тел *** и ***/. при депозит, която да
бъде призована след внасяне на определения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде представено
в срок не по-късно от една седмица преди датата на насроченото по делото
заседание.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 11.06.2024 г. от
10.00 часа за която дата и час да се призоват страните и вещото лице след
внасяне на депозита.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и вещото лице препис от настоящото
определение за насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а
на ищеца и препис от отговора.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение,
са длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
7
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за спогодби и медиация в гр. София,
като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8