ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 141
гр. гр. София , 16.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина П. Вълева
Членове:Мариета Неделчева
Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600285 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXII-ра, чл.341, ал.2 и сл. НПК.
Производството е образувано въз основа на подадена частна жалба от
адв.Т.С., служебен защитник на подс.Б. И. М., против протоколно
определение постановено на 02.07.2021 г. по НОХД №368/2021 г. по описа на
СНС, 3-ти състав.
В депозираната от адв.С. частна жалба се излагат аргументи за това, че
определението е постановено в нарушение на закона и е неправилно, поради
което защитникът иска АСНС да го отмени. Излага твърдения, че в
конкретния случай не са налице предпоставките на чл.63, ал.1 и 2 от НПК,
които дават законово основание за налагане на най-тежката мярка за
неотклонение по отношение на подзащитния му. Адв.С. намира, че
неправилно СНС е приел, че след като лицето е напуснало отдавна
постоянния си адрес по лична карта и не живее заедно с близките си, има
опасност да се укрие. Сочи се от защитника, че съдът е подценил изнесената в
молба от подсъдимия М. информация за представен точен адрес, на който ще
пребивава и на който може винаги да бъде призован: гр.С., ж.к.“Л.“ бл.*,
вх.*, ет.*, ап.*, жилище обитавано от дългогодишен приятел на подсъдимия
И. А. К.. С жалбата се релевират доводи, че подсъдимият М., не се е укривал
от правосъдните власти. Сочи се, че същият е с чисто съдебно минало и
1
срещу него няма неприключили наказателни производство.
С определение постановено в открито съдебно заседание от 02.07.2021
г., СНС, 3-ти състав е оставил молбата на подсъдимия М. за изменение на
мерката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава без
уважение. Съдът е достигнал до извода, че е налично обосновано
предположение подс.М. да е евентуалния извършител на престъплението по
чл.316 от НК, за което му е повдигнато обвинение и детайлно е изброил
доказателствата в тази насока. Първоинстанционният съд е намерил още, че е
налице опасност подсъдимият да се укрие, тъй като не пребивава на
известните по делото адреси. Съдът е заключил, че заявеното в молбата на
адв.С., че лицето в дома, на което е открит М. – И. К. е декларирал, че и
занапред желае М. да живее в дома му и ще отиде заедно с него да му направи
адресна регистрация, не е достатъчно, за да се приеме, че за в бъдеще
подсъдимият ще пребивава на този адрес, а следва да има направена адресна
регистрация на адреса.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като съобрази
изложените в частната жалба доводи и материалите по делото, намери за
установено следното:
Специализираната прокуратура е внесла за разглеждане в
Специализирания наказателен съд обвинителен акт (въз основа на който е
образувано НОХД №368/2021 г. по описа на 3-ти състав при СНС) като е
повдигнато обвинение спрямо осем подсъдими лица. Наказателната
отговорност на подс.Б.М. е била ангажирана за престъпление по чл.316,
вр.чл.309, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
След образуване на делото съдията е насрочил разглеждането му в
открито съдебно заседание на 16.03.2021 г. За датата на това заседание
подс.М. е бил нередовно призован от адрес: гр.С., ж.к.“Л.“, бл.*, вх.*, , ет.*,
ап.*, като призовката е върната в цялост с отбелязване, че търсеното лице не е
намерено на адреса. От изготвената служебно справка от НБД „Население“
става ясно, че адреса по местоживеене на лицето е този, на който е било
търсено за първото по делото съдебно заседание.
Подсъдимият е търсен, за да бъде призован на горепосочения адрес и за
съдебно заседание на 02.04.2021 г. Видно от докладна записка от служител на
2
09 РУ – СДВР (л.139 от СП) лицето не живее на адреса. Домоуправителят на
входа е заявил, че подс.М. никога не е живял в блока, а само е адресно
регистриран там. Съдът е направил опит да призове подс.М. и чрез негов
родственик - брат, но той е останал безуспешен.
По делото са изискани и приложени справки от „Теленор“ и „Виваком“,
като видно от тази изготвена от последния мобилен оператор (л.165), подс.М.
има четири предплатени мобилни телефонни номера. Липсват данни по
делото същият да е търсен на тях, за да бъде призован за участие в съдебното
заседание. Освен това по делото е изискана справка от НОИ (л.175 от СП), от
която става ясно, че подс.М. има сключен трудов договор на 19.04.2019 г. с
„Д. М. С. Г.“ със седалище: гр.С., ул.“К.“ №*. Отново по делото липсват
доказателства да са правени опити подсъдимия да бъде призован от адреса му
по месторабота.
В съдебно заседание на 02.04.2021 г. съдебния състав е изменил мярката
за неотклонение на подс.М. от „Подписка“ в „Задържане под стража“, без да
стават ясни мотивите на съдебния състав за това негово решение, както и
приложимата правна норма. В същото съдебно заседание подсъдимият е бил
обявен и за общодържавно издирване.
Видно от писмо вх.№2642294/20.04.2021 г. СДВР –МВР, отдел ПКП са
уведомили съда, че подс.Б.М. е задържан от служители на СДВР и предаден
на РД „Охрана“ – София (л.244).
На 28.06.2021 г. по делото е постъпила молба от адв.Т.С., служебен
защитник на подс.М., с която се иска изменение на мярката му за
неотклонение в по-лека. В молбата си защитникът твърди, че адреса, на който
е открит подсъдимият, а именно гр.С., ж.к.“Л.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* и
телефона на собственика на апартамента – И. К., са посочени в хода на
досъдебното производство като такъв за призоваване на лицето. Твърди се
също така, че И. К. изявил желание да бъде направена адресна регистрация на
подсъдимия М. на неговия адрес.
Въззивният съд намира атакуваното определение, с което е оставена без
уважение молбата на подс.М. за изменение на мярката му за неотклонение в
по-лека, за неправилно. Макар и формално да са били налице основанията на
чл.66, ал.1 от НПК за изменение на мярката за неотклонение на подс.М. в по-
3
тежка в съдебно заседание проведено на 02.04.2021 г., тъй като същият е
променил местоживеенето си без да уведоми за това съответния орган, съдът
е бил длъжен да прецени освен наличието на тази формална предпоставка и
разпоредбата на чл.56, ал.3 от НПК и най-вече обществената опасност на
деянието, за което подсъдимият е обвинен. Мярката за неотклонение по
принцип следва да е пропорционална на обществената опасност на
престъплението, за което е ангажирана наказателна отговорност на лицето и
евентуалното наказание, което може да му бъде наложено в случай, че бъде
признато за виновно от съда. Видно от внесения за разглеждане обвинителен
акт наказателната отговорност на подс.Б.М. е ангажирана за престъпление по
чл.316, вр. чл.309, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, което е наказуемо с лишаване от
свобода до две години. Подс.М. е неосъждан, поради което по отношение на
него е приложима разпоредбата на чл.78а от НК, като в случай, че бъде
признат за виновен, наказателната му отговорност следва да бъде заменена с
административна, а именно глоба в размер на от 1 000 до 5 000 лева. С оглед
на гореизложеното и взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“
се явява неподходяща по отношение на лицето. Съдът е имал на
разположение други правни инструменти за издирване на лицето и
осигуряване участието му в съдебно заседание, като например обявяването му
за издирване с мярка „установяване на адрес“, изпълнението на която е
следвало да възложи на полицията.
На следващо място въпреки, че първоинстанционният съд е разполагал
с информация за местоработата на лице и притежаваните от него мобилни
телефонни номера, липсват доказателства по делото да е правен опит подс.М.
да бъде призован по телефона или пък на адреса му по месторабота.
АСНС намира извода направен от първоинстанционния съд, че е налице
опасност подсъдимият М. да се укрие, за неправилен. Същият в молба
постъпила по делото от адв.С. и в съдебно заседание на 02.07.2021 г. е заявил
точният адрес, където за в бъдеще ще пребивава и може да бъде призоваван, а
именно гр.С., ж.к.“Л.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*. Собственикът на апартамента – г-
н И. К. е заявил в нотариално заверена декларация, приложена в кориците на
настоящото производство, че подсъдимият за в бъдеще ще живее на този
адрес, като се е задължил да предава на лицето всички призовки по делото. С
оглед горното следва да се приеме, че местоживеенето на подс.М. е
4
установено, поради което и липсва опасност същият да се укрие.
Предвид на всичко гореизложено, съдът намира, че следва да отмени
атакуваното определение като неправилно, като измени мярката за
неотклонение на подс.М. от „задържане под стража“ в „подписка“. Тъй като
заявения от подс.М. адрес се намира под район на 09 РУ – СДВР, началникът
на районното управление на осн. чл.60, ал.1 от НПК следва да бъде уведомен
за настоящото определение. На осн. чл.60, ал.3 от НПК следва да бъде
възложено на 09 РУ – СДВР контролиране спазването на задължението
подс.М. да не напуска местоживеенето си без разрешението на съда.
Водим от горното и на осн. чл.341, ал.2 от НПК, АСНС, II – ри състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 02.07.2021 г. по НОХД №368/2021 г. по
описа на СНС, 3-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на
подс.Б.М. и неговия защитник адв.Т.С. за изменение на взетата от съда мярка
за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека, като вместо него:
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на подс.Б. И. М., ЕГН:**********
по НОХД №368/2021 г. по описа на СНС, 3-ти състав, от „задържане под
стража“ в „подписка“.
На осн. чл.60, ал.1 от НПК следва да бъде уведомен началника на 09
РУ – СДВР, МВР за взетата мярка за неотклонение с оглед заявения адрес по
местоживеене на подс.Б. И. М.: гр.С, ж.к.“Л“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*.
ВЪЗЛАГА на осн.чл.60, ал.3 от НПК контролиране спазването на
задължението от подс.М. да не напуска местоживеенето си без разрешението
на съда на 09 РУ – СДВР, МВР.
Подсъдимият Б.М. следва да бъде освободен НЕЗАБАВНО от ареста в
случай, че не се задържа на друго основание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6