Определение по дело №399/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3431
Дата: 23 август 2013 г.
Съдия: Анета Илинска
Дело: 20131200500399
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 май 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 437

Номер

437

Година

7.11.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.26

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Мария Гаджонова

дело

номер

20114100501077

по описа за

2011

година

за да се произнесе взе предвид следното:

Жалба по чл. 258 от ГПК.

Жалбоподателката М. П. М.- Л., в качеството й на пълномощник на Г. М. П., чрез адвокат Н. И., излага в жалбата до съда, че не е доволна от решение от 20.07. 2011г. по гр.д. № /2011г. по описа на ВТРС. Твърди, че с обжалваното решение неправилно е отхвърлен предявения от нея отрицателен установителен иск против "Е. Б. П." В., че не дължи плащане на сумата от 1 198,37 лв. по фактура № */ 25.11. 2010г. за ел. енергия за недвижим имот, намиращ се в гр.В.Т., ул."И. Д.", бл.15, вх. Б, . 2, ап.4, както и в частта за присъдените разноски. В представеното писмено становище се излагат подробни съображения относно неправилността на решението, които накратко се изразяват в следното: по делото не е доказано, че електродоставното дружество е доставило количеството енергия, подлежаща на заплащане/ доказателствената тежест относно установяване на този факт е изцяло на дружеството/; не е доказана истинността на обстоятелствата по протокол № / 27.10. 2010г.; не установен фактическия състав на чл.38 ал.1 и ал.2 от Общите условия на договорите за пренос на ел. енергия през преносните мрежи на "Е. Б. М." ; не е взета предвид практиката на ВКС , че купучавът дължи заплащане винаги за реално предоставена стока. Моли съда да отмени обжалваното решение и да приеме за установено, че не се дължи заплащане на ел. енергия по процесната сума. Претендира и за разноски за две съдебни инстанции.

НÓсрещната страна - "Е. Б. П." гр.В. оспорва жалбата. Заема становище, че обжалваното решение е правилно, тъй като съдът е приел, че правилно е коригирал сметката за ел. енергия на ищеца- потребител. Корекцията е извършена в съответствие с общите условия на договорите за продажба на ел. енергия и след като е установено, че средството за техническо измерване отчитащо консумацията на доставената ел. енергия, е показало измервателна грешка- 80,21%. Проверката е осъществена от служител на "Е. Б. М." за което е съставен протокол. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира за разноски за въззивна инстанция.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Предмет на въззивно обжалване е решение № / 20.07.2011г. по гр.д. № / 2011г. на ВТРС. С решението е отхвърлен предявеният от Г.М. П. от гр.В.Т. отрицателен установителен иск срещу "Е. Б. П." гр.В., че не дължи плащане на сумата от 1 198,37 лв. по фактура № */ 25.11. 2010г. за ел. енергия за обект: апартамент, находящ се в гр.В.Т., ул. "И. Д.", бл.15,вх.Б, .2, ап. 4. Присъдени са и разноски в полза на дружеството.

Така постановеното решение се явява неправилно, тъй като противоречи на материалноправни норми.

При безспорно установена фактическа обстановка, че Г. М. П. е потребител на ел.енергия, че доставчик на тази енергия е "Е. Б. П." гр.В., че средството за техническо измерване е собственост на дружеството, че СТИ измерва с отклонения над допустимите норми доставяната ел. енергия, основен въпрос на който следва да се отговори в конкретния случай е: законосъобразно ли "Е. Б. П." коригира сметките за ел. енергия за минал период, позававайки се на чл. 38 Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Е. Б. П." .

Валидността на клаузата на договора следва да се преценява с действащото законодателство и по-конкретно със Закона за енергетиката, Закона за измерванията, Закона за защита на потребителите и подзаконовите нормативни актове относими в конкретния случай. Това е така, тъй като, че независимо, че държавата е предоставила упражняването на този вид дейност на търговски дружества и те имат права да определят правата и задълженията на страните чрез сключените договори, държавата предвид значимостта на икономическия отрасъл, провежда й държавно управление. Предоставяне на дейността на търговски дръжества се осъществява след като тези търговски дружества получат лицензии за това- арг. чл.39 от ЗЕ.

Основателен е наведения довод довод от жалбоподателката за нищожност на правилата на договорите за общи условия в частта за коригирането на сметките на потребителите за минал период като противоречащи на интереса на потребителите, както и на императивни правни норми. С разпоредбите на договорите не следва да се нарушават основни императивни правни норми. След като е ясно, а и нормативно установено- чл.120 от ЗЕ, че средството за техническо измерване е собственост на дружеството, последното има задължение да осигури неговото правилно функциониране, в т.ч. и коректното отчитане на потребената ел. енергия. В случаи, когато по предвидения законов ред се установи, че в показателите на консумираната ел.енергия има отклонения по вина на самия потребител, то следва да се установи точно и периода за грешното измерване. Ако не се държи сметка за този период едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. По тази причина и ВКС в практиката си приема, че клаузата от договора/ Общите условия/, която регламентира едностранно от доставчика на електрическа енергия коригиране на сметките за предходен период от време без определяне на периода и без отчитане реално консумираната електрическа енергия, следва да се счита за неправомерна по смисъла на чл. 143, т.6 и т.18 от ЗЗП. В тази връзка съдът се позовава на решение № / 11.04. 2011г. по т.д. № / 2010гг на ІІ т.о. на ВКС; решение № 104: 05.07. 10г. по т.д. № 885/ 09г. на ТК- ІІ отд.; решение № 165/ 19. 11. 09г. по т.д. № 103/ 09г ТО - ІІ отд., които решения са постановени по реда на чл.291 от ГПК и по смисъла на т.2 от ТР № 1/ 19.02.2010г. на ОС на Гражданската и Търговската колегигии попада в обхвата на задължителната съдебна практика, която следва да се спазва от съдилищата в страната. Първоинстанциониният съд е достигнал до обратен извод, който е неправилен, а като краен резултат и постановеното решение се явява неправилно.

Решението следва да се отмени, като въззивният съд постанови ново решение, с което уважи предявения иск и присъди разноски в полза на ищцата - установена сума за две съдебни инстанции- 275,00 лв./няма приложен списък на разноските/.

Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът:

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № / 20.07.2011г. по гр.д. № / 2011г. на ВТРС, като неправилно, вместо което постанови:

ПРИЕМА за установено, че Г. М. П. от гр.В.Т. не дължи на "Е. Б. П." гр.В. заплащане на ел. енергия за минал период в размер на 1 198,37 лв., по фактура № */ 25.11. 2010г. за ел. енергия за обект: апартамент, находящ се в гр.В.Т., ул. "И. Д.", бл.15,вх.Б, .2, ап. 4.

Осъжда "Е. Б. П." гр.В., с ЕИК да заплати на Г. М. П. от гр.В.Т., с ЕГН * сума в размер на 275,00 лв.- разноски за две съдебни инстанции.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател:

Членове:

Решение

2

AFF4F2625610E751C225793B00263BD8