РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер         3678                    01.11.2018   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На първи ноември две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

 

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

 

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  6444                                              по описа за   2018 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.149 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на Д.М.К., чрез нейния законен представител С.К. против М.К.. Твърди се, че ответникът е баща на детето. Р. и. с. б., н. н. ж. з.. О. н. с. ж. през ***г. Работел в *** като т. н. н. о. п. б.. Майката поемала всички разходи. Получавала подкрепа от роднини и познати. Бащата не участвал в грижите и посрещането на разходите. Детето имало м. и п. т.. Посещавало занимания по п. и п., както и к. и к.. Тренирало т. и п.. Майката предстояло да започне работа на пълен работен ден, при което детето щяло да посещава занималня, за което месечната такса била 300лв. През 2017г. бил извършен ремонт на детската стая. Прави се искане да бъде присъдена издръжка в размер на 650 лв. месечно, както и за едногодишен минал период от време до завеждане на исковата молба в размер на 500лв.

В определения срок не е постъпил писмен отговор от ответника. В хода на съдебното производство твърди, че желае да прекарва време с детето си и да подпомага майката в грижите. Участвал досега в посрещане на някои от разходите. Сочи, че във възможностите му е да заплаща издръжка в размер на 200лв. Твърди, че месечният му доход е в размер на 3000 *** ***. 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

От представения по делото препис от Удостоверение за раждане се установява, че Д.М.К. е дете на С.К. и М.К..

Не се спори между страните, а и от показанията на с. Й. Д., се установява, че детето се отглежда от своята майка. С. още разказва, че м. е в *** клас, на *** години. Майката сама отглеждала детето. С. се случвало да помага със средства и грижи. Бащата рядко се виждал с д. с.. За първия учебен ден бащата дал 20 лв. Понякога купувал дрешка. Д. посещавала п., п., а., о. п. м.. Майката получавала подкрепа от б. с. и б. с.. От около 6-7 години ответникът работел в ***.

Съдът кредитира показанията на с. Д., като ги счита за достоверни и непротиворечиви.

Относно доходите на родителите се установи, че майката получава основна заплата от 800лв. месечно. Бащата реализира доход от около 3000 *** *** след удръжките.  

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за Република България.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, в която детето живее съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 500,00 лева, от които минимум 150 лева за храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани със здравето на детето, посрещане на потребностите, извънкласните занимания. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката. Ето защо и бащата следва да поеме по-голям дял в издръжката на детето, тъй като не участва с непосредствени грижи в израстването на детето.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява издръжка в размер на 350лв., а останалите средства следва да се поемат от майката. Като за разликата над този размер искът следва да бъде отхвърлен. По-голяма сума би била несъобразена с доходите на ответника в момента.

Определеният размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът е задължен по закон и като родител да я осигурява. Липсата на достатъчно доходи съгласно ал.2 на чл.143 от СК не изключва дължимостта на издръжката. Като законодателят поставя издръжката на непълнолетното дете с приоритет пред тази на родителя и над други задължения.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 350 лв. месечно за детето, считано от 24.04.2018г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, като за разликата над този размер до претендирания размер от 650 лв. искът следва да се отхвърли. Съображенията за това са, че бащата не се установи да реализира доходи, които да позволяват заплащането на издръжка в този размер. Не се установиха и разходи за детето, които да обосновават заплащането на издръжка в такъв размер месечно.  

Относно претендираната издръжка в размер на 500 лв. месечно за минал период от 24.04.2017г. до завеждане на исковата молба - 24.04.2018г. съдът намира, че искът е частично основателен и следва да се уважи в размера до 350 месечно. Установи се в хода на производството, че ответникът не е живял с детето си и не се е грижил, не е осигурявал средства през процесния период. Детето е вече на *** години, а бащата не е осигурявал средства за издръжката му през едногодишния период предшестващ образуване на настоящото производство. Ето защо издръжка за минал период следва да бъде присъдена. Съдът приема, че детето е имало нужда от издръжка в същия размер от 350 лв. месечно и в този период, тъй като не се установи съществена промяна в нуждите и разходите по детето в едногодишния период, предхождащ подаване на исковата молба. По горните съображения съдът счита, че издръжката за минал период 24.04.2017г. до завеждане на исковата молба - 24.04.2018г. следва да се определи в размер на 350 лева на месец, а за разликата до пълния претендиран размер от 500 лв., искът следва да се отхвърли.  Водещи при определяне на размера на издръжката са преди всичко нуждите на м., което определено е било в затруднено положение в този период.

Разноските по делото за а. в. следва да се възложат върху ответника съразмерно с уважената част на иска, а именно в размер на 370лв. Ответникът също така следва да заплати държавна такса с размер определен съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно 504 лв., изчислени върху тригодишните платежи, както и държавна такса от 168 лв. за иска за издръжка за минал период от време.

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да бъде постановено предварително  изпълнение на  решението.

Ето защо и съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА М.К. ЕГН **********, роден на ***г. в ***, с адрес: *** да заплаща на ненавършилата пълнолетие Д.М.К., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител С.Г.К. ЕГН ********** с адрес: *** месечна издръжка в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2018г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 650 лева.

ОСЪЖДА М.К. ЕГН ********** да заплати на ненавършилата пълнолетие Д.М.К., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител С.Г.К. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 350 лева /триста и петдесет лева/, за едногодишен минал период от време, считано от 24.04.2017 г. до завеждане на исковата молба - 24.04.2018г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска считано от влизане на решението в сила, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 500 лева.

ОСЪЖДА М.К. ЕГН ********** да заплати на Д.М.К., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител С.Г.К. ЕГН ********** 370,00 лева /триста и седемдесет лева/, представляващи разноски в настоящото производство съразмерно с уважената част на иска.

ОСЪЖДА М.К. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 672,00 лева /шестстотин седемдесет и два лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

               

     РАЙОНЕН СЪДИЯ : п/ Т. Маслинкова

 

Вярно с оригинала.

С.А.